Т.О. Смит – Дивите врани МС: Майчиният чартър

Т.О. Смит – Дивите врани МС: Майчиният чартър

БРЕТ – Книга 1

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

 

КАЙЛИ – Книга 2

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

ДЕЙМЪН – Книга 3

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

ХАЛЕН – Книга 4

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

ЛОГАН – Книга 5

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

УОКЪР – Книга 6

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

ВИНСЪНТ – Книга 7

ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ЧАСТ 5 / ЧАСТ 6 / ЧАСТ 7 / ЧАСТ 8 / ЧАСТ 9 / ЧАСТ 10 / ЧАСТ 11 / ЧАСТ 12 / ЧАСТ 13 / ЧАСТ 14 / ЧАСТ 15 / ЧАСТ 16 / ЧАСТ 17 / ЧАСТ 18

ЛИНК ЗА СВАЛЯНЕ

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 18

НОВА

Издишах меко, проверявайки се още веднъж в отражението. Днес беше денят на откриването на моя приют – „Убежището на Нова“ – и да кажа, че се притеснявах, беше шибано недостатъчно.
Подкрепата, която получих от многобройните фирми в града, ме беше изненадала. Никога не съм очаквала, че моята организация с нестопанска цел ще се разрасне така, както се случи.
– Готова ли си, момиченце? – Попита ме тихо Винс от вратата на офиса ми. – Всички те чакат.
Кимнах и се обърнах с лице към него. Той се усмихна.
– Изглеждаш шибано невероятно и ако не трябваше да си долу, за да посрещнеш всички, щях да те прегъна през шибаното ти бюро.
Зърната на гърдите ми настръхнаха под роклята, с която бях облечена. Беше черна дантелена рокля, която свършваше до средата на бедрото, и към нея носех чифт сребърни токчета, а косата ми беше навита около раменете.
Издишайки тих смях, той ми подаде ръка и без да се колебая, аз я хванах, позволявайки му да ме изведе от кабинета ми. Уокър ни посрещна в горната част на стълбите и хвана другата ми ръка, а двамата ми мъже ме заобиколиха, когато стигнахме до дъното.
Ушите ми бяха пълни с поздравления. Толкова много хора се бяха появили днес, за да ми помогнат да празнувам – поне по един човек и техните близки от всеки бизнес, който подкрепяше тази кауза, всеки член на ДВМС, както от майчиния устав, така и от Тексаския устав, Алехандро и някои от неговите хора, Синовете на ада и Тексаския устав на Поклонниците на Сатаната.
Цялата тази подкрепа беше малко смазваща, но определено бях щастлива, че я получих.
През първия час вече бях поздравила толкова много хора, че започна да ми се вие свят. Бузите ми започваха да ме болят от толкова много усмивки, но цялото изпитание се улесняваше от силните, успокояващи докосвания на Винсънт или Уокър по гърба ми. Те винаги се редуваха, но аз никога не останах сама.
Най-накрая получих малко облекчение, след като разрязахме тортата. Винсънт ми подаде парче, като се стъписа, когато обгърнах с устни вилицата.
– Мога да си представя как тези хубави устни се увиват и около нещо друго – дишаше Уокър в ухото ми. По гръбнака ми преминаха тръпки.
– Като говорим за секс – казах, поглеждайки между двамата, а устните ми се изкривиха от усмивка. Положих ръка на корема си. – Имам малка изненада, която трябва да се случи след малко по-малко от осем месеца.
Трябваше им миг, за да разберат за какво говоря, но после очите им се разшириха едновременно.
– Ти си бременна?! – Възкликна Винсънт, като накара стаята да замлъкне.
Бузите ми пламнаха от топлина, когато кимнах. Вдигна се още един кръг от поздравления, но след обявяването ми Уокър и Винс не допускаха много хора до мен от страх да не се случи нещо.
И честно казано, аз се наслаждавах на тяхната свръхпротекция. Повечето жени може би щяха да се развълнуват, но с ада, през който бях преминала, ми харесваше, че мъжете ми са изключително внимателни с мен.
Бях излязла от ада като черупка на самата себе си, но бях решена да живея, да продължа да оцелявам. Уокър ми беше дал цел, но двамата ми мъже заедно? Аз процъфтявах.
Гърлото ми пламна от внезапните сълзи.
– Благодаря ви – казах и на двамата с дрезгав глас.
Уокър сбърчи вежди.
– За какво, момиченце?
Подсмръкнах, а една сълза се спусна по бузата ми.
– За това, че ме обичате – прошепнах аз. – Не бих могла – не бих могла – да постигна нищо от това без вас двамата на моя страна.
Винсънт хвана брадичката ми и обърна главата ми с лице към него. Устните му се допряха до моите.
– Няма за какво да ни благодариш, мило момиче. Ти си нашето начало и нашият край. – Той допря носа си до моя. – А сега се наслаждавай на успеха си. Знам, че има още много неща, откъдето е дошло това.
Разтрих бузите си, усмихвайки се и на двамата. Уокър ме обгърна с ръце отзад, опирайки брадичката си на върха на главата ми, а Винсънт хвана ръката ми в своята, сплитайки пръстите ни.
Това.
Точно тук – това беше раят.
Бях си у дома.

Назад към част 17

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 17

УОЛКЪР

Никога не съм вярвал, че подобно щастие е постижимо за човек като мен.
Бях мрачен. Бях прецакан. Демоните ми помрачаваха повечето от дните ми.
Но с една шибана усмивка от Нова демоните в мен просто си отидоха… мълчат.
Сякаш се беше случило проклето чудо.
Не бях имал депресивен епизод от шибани седмици. Спях по-добре, ретроспекциите ми вече рядко измъчваха сънищата ми. Дори шибаните ми настроения бяха по-добри и целият клуб го забелязваше.
Няколкото пъти, в които бях повлечен от ретроспекция, Нова всеки път се събуждаше с мен и се увиваше около тялото ми като маймуна, а пръстите ѝ се провираха през косата ми. А после Винс се увиваше около мен отзад, като и двамата работеха, за да ме накарат да се почувствам отново в безопасност.
Никога не бях осъзнавал колко много се нуждая от човек като Нова, докато не я имах. Тя изравняваше грубите ръбове на Винсънт. Той все още беше моята опора, но Нова беше пристана, който държеше главата ми над шибаната вода.
Чувствах се така, сякаш отново можех да дишам.
И това чувство – никога не исках да го оставя.
Ето защо сега издирвах Винсънт, за да поговоря с него за това някой от нас да се ожени за Нова.
Винс вдигна поглед, когато влязох в задния двор. Купихме тази къща с пари в брой преди няколко седмици. Двамата с Винс никога не бяхме мислили, че ще дочакаме деня, в който доброволно ще се изнесем от клуба, но ето че живеехме на шибаните трийсет и три акра земя в къща в стил ранчо.
Всичко това заради Нова, за да може тя да има дом извън клуба.
Понякога все още ми се завиваше свят.
Предполагам, че това беше от онези гадости, които се случваха, когато се установиш и си намериш стара дама.
– Здравей, бейби – поздрави той. Без да ми пука за мазнината по ръцете му или размазаното по бузата му, хванах врата му отстрани и плъзнах устните си по неговите. Той изстена тихо, ръцете му сграбчиха бедрата ми, дърпайки ме по-близо до себе си. След като се разделихме, той облиза устните си, а очите му потъмняха.
– Адски добър поздрав.
Усмихнах се.
– Липсваше ми, но трябва да поговорим за нещо.
Той се ухили.
– Давай, цял ден съм тук и работя по това парче лайна.
Погледнах към стария пикап „Форд“, който той възстановяваше. Винс беше фанатик на тема реставрация на автомобили. Винаги ги купуваше, реставрираше ги и ако не искаше да задържи автомобила, след като го завърши, го продаваше за един шибан долар.
– Мисля, че някой от нас трябва да предложи на Нова – казах му аз.
Той отиде до мивката, която беше инсталирал отвън, и започна да си търка ръцете.
– Трябва да си ти – каза ми той.
Отговорът му ме изненада.
– Аз? – Попитах го учудено.
Той кимна, все още с гръб към мен, докато търкаше мазното петно на ръката си.
– Да, бейби – ти. Без да обиждам нашата жена, но ако се оженя за някого, ще се оженя за теб. – Мека усмивка наклони устните ми при признанието му. – И така, ти се жениш за нея.
– Сигурен ли си в това, Винс? – Попитах го.
Той се обърна с лице към мен, подсушавайки ръцете си върху чиста кърпа за ръце.
– Повече от сигурен. Първи се влюби в нея. Тя е причината да продължаваш да настояваш толкова силно, за да се върнеш у дома при мен. Имаш по-различна връзка с нея, отколкото аз – намръщих се; той пристъпи напред – но нямам нищо против, Уокър. Ние с теб имаме връзка, която е различна от тази, която тя споделя с теб. Ние тримата си пасваме толкова добре, защото всеки от нас внася нещо различно. – Крива усмивка повдигна устните му. – Обичам те и искам да се ожениш за нея.
Не можех да се сдържа, хванах го и го целунах отново. Винсънт изстена и ме подпря на пикапа. Скочих на задната врата и го издърпах между бедрата си, езиците ни се разпиляха, ръцете ни разкъсваха дрехите.
Нова беше в клуба и приготвяше храна с другите жени от клуба, което остави мен и Винс сами. И макар да обичах да имам жена с нас, понякога имах нужда от това с Винс – само от това време насаме.
– Ебаси лубриканта – изсъска Винс.
– Вземи нещо от кухнята – казах му аз.
Той притисна тежка целувка към устните ми, преди да се втурне вътре, твърдият му член подскачаше върху корема му, докато се отдалечаваше от мен, вмъквайки се за момент вътре. Няколко секунди по-късно излезе със зехтина. Изсмях се.
– Нова ще ни убие.
Той сви рамене, изливайки малко върху ръката си.
– Ще го заменя.
Той закачи лактите си под задните части на коленете ми и ме разтвори широко, преди да потъне в мен. Изстенах, гърбът ми се изви. Протегнах ръка към него, хванах го за врата и го придърпах към себе си. Той навлизаше и излизаше от мен, докато устата ни работеше заедно, целувката ни беше небрежна и разгорещена, но Боже, усещането беше толкова шибано невероятно.
– Без значение какво споделяш с нея или какво аз споделям с нея – изпъшка Винсънт – ние винаги ще си принадлежим един на друг.
Кимнах в знак на съгласие и запечатах устните ни отново, мускулите ми вече се стягаха, готови да паднат от този ръб с него. Винсънт хвана пениса ми в мазните си ръце и ме изпомпа веднъж, два пъти, три пъти и заедно скочихме от шибания ръб.
Винсънт ме погледна веднъж от другия край на стаята. Клубът вече знаеше за нас и, честно казано, това не накара кожата ми да настръхне. Никой не беше направил и голяма забележка за това. Просто продължаваха деня си.
Мисля, че повечето от тях го бяха подозирали.
– Обичам те – промълви той.
Кимнах веднъж, поех си дълбоко дъх и после прочистих гърлото си, като се придвижих към Нова, която се смееше с другите жени от клуба, а децата играеха на пода около тях. Разроших косата на Рандал, докато минавах покрай него, преди да падна на едно коляно пред Нова.
Писъкът ѝ заглуши целия клуб. Отворих кутийката с пръстена.
– Да! – Изкрещя тя.
Засмях се, наведох глава и я поклатих. Тази жена, заклевам се. Погледнах отново към нея.
– Жена, аз дори не съм задавал въпроса.
– Да, искам да се омъжа за теб! – Каза ми тя. – Дори не е нужно да питаш.
С това тя се хвърли към мен, а аз едва се въздържах да не се сгромолясам по гръб. Хванах я в прегръдките си, а тя притисна устни към моите и ме целуна, което определено беше твърде горещо, за да може някое дете да стане свидетел на това.
Когато се отдръпна, тя взе кутийката с пръстена от ръката ми и го нахлузи на пръста си. Погледнах Винсънт зад гърба си. Раменете му се тресяха от смях.
Нашата жена определено беше единствена по рода си.
Погледнах назад към Нова, когато около нас прозвучаха поздравления.
– Обичам те – казах ѝ аз.
Шибаната ѝ лъчезарна усмивка беше единственият отговор, от който се нуждаех от нея, преди да ме целуне отново.

Назад към част 16                                                Напред към част 18

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 16

ВИНСЪНТ

Изсуших косата си с кърпа, а по гърдите ми се стичаше струйка вода.
– Изненадан съм, че Нова не е тук – казах, когато Уокър влезе под душа.
– Мисля, че беше долу и помагаше на Пени, когато влязохме по-рано – обясни той.
Тази сутрин я бяхме взели, за да започнем с лицензирането. Можех да кажа, че това беше малко изтощителен процес за нея, но ние с Уокър не можехме да направим много по въпроса, когато я закарахме, защото трябваше да отидем на работа и да помогнем на играта да навакса.
В гаража винаги имаше толкова много неща за вършене. Струваше ми се безкрайно, но това означаваше също, че бизнесът на Кайл процъфтява, а аз никога не можех да се сърдя, че брат ми е успял.
Навлякох тениска и чифт дънки, преди да пъхна краката си в ботушите и да сляза долу, за да проверя Нова. Рамото ѝ все още се лекуваше и нямаше нужда да го използва много. И това не беше само моя свръхпротекция и притеснение за нея; това беше и нареждането на лекаря ѝ.
Спрях се, когато заобиколих бара до мястото, където бяха диваните, и една мека усмивка наклони устните ми. Тя спеше на дивана, устните ѝ бяха меко разтворени, а от устата ѝ се изтръгваше леко хъркане. Отворена книга лежеше на гърдите ѝ и изглеждаше, че Пени е сложила одеяло върху нея.
– Не исках да я безпокоя – прошепна Пени и се приближи до мен.
Нежно стиснах рамото на Пени в знак на благодарност, преди да се приближа до Нова. Пени измъкна книгата от ръцете на Нова, а аз внимателно вдигнах Нова в ръцете си, с одеялото и всичко останало, и я понесох нагоре по стълбите, за да я сложа да спи. Пени постави книгата на скрина, преди да се измъкне от стаята, като тихо затвори вратата след себе си. Уокър излезе от банята с кърпа, увита ниско около кръста му, а блестящите му коремни мускули бяха на показ пред мен.
Ако нямах спяща жена в ръцете си, щях да застана на колене и да оближа цялата тази вода от тялото му. Мъжът не само отвличаше вниманието с красота, но беше и секс на клечка.
Внимателно положих Нова на леглото, докато Уокър дръпна чифт панталони. Той ми помогна да я преоблека в нещо по-удобно. Тя изстена от притеснение няколко пъти, но така и не се събуди напълно.
Жената наистина можеше да спи като шибан мъртвец понякога. Това беше едновременно тревожно и очарователно. Притесняваше ме, защото ако нещо се случи, реакцията ѝ щеше да е изключително бавна. Но предполагам, че трябваше да се радвам, че все още може да спи толкова спокойно след целия ад, който беше преживяла.
Уокър се вмъкна в леглото зад нея, като я обгърна в прегръдките си, докато аз се събличах до чифт слипове. След като легнах пред нея, маневрирах с ръка под главата ѝ, а от устните ми се отрони прозявка.
– Обичам те – прошепна Уокър.
Стигнах до Нова и сложих ръка на страната му, като действията ми казваха всичко, което трябваше да знае.
Да имам Нова на гърба си беше… блажено. Никога досега не бях имал жена на гърба си на мотора, а да усещам Нова там? Чувствах се правилно.
Намалих скоростта и спрях пред първото място, което Нова искаше да разгледа. Беше голям склад, който се продаваше на цена, много по-ниска от пазарната. Намираше се в центъра на града и единственият начин да се стигне до товарните докове беше през задната уличка, което вероятно беше причината да не е купен още. Повечето хора не искаха да се занимават с подобни усложнения.
Нова се смъкна от мотора ми и отиде при Уокър. Той обгърна с ръка кръста ѝ и сложи целувка на устните ѝ. Приближих се до нея, като хванах ръката ѝ в своята.
– Искаш ли да влезем вътре? – Попитах я, държейки ключа. Човекът ми го беше дал. Повечето хора в този град вярваха повече на MC, отколкото на проклетите ченгета.
Тя се усмихна и кимна с глава. Отключих стоманената врата и я въведох вътре, като включих няколко лампи, докато вървях. Помещението беше огромно, с добро второ ниво. Тя се отдръпна от нас и се разходи из пространството.
– Ако избереш това – каза тихо Уокър, като и двамата я гледахме – лесно можем да поставим стени на мястото, така че всеки да има свои собствени стаи. Да създадем стая за сигурност. Има достатъчно място за всичко това.
Кимнах в знак на съгласие. Бях виждал снимките на другите места, но се надявах, че тя ще избере това. Беше на дяволски добра цена, на практика шибана кражба. И предлагаше много повече пространство, отколкото имаше на другите места. Да не говорим, че щеше да е много по-лесно да се поставят охранителни камери, тъй като имаше само един вход – това беше докът – и един преден вход.
– Искам това! – Обяви тя от втория етаж.
Усмихнах се към нея.
– Сигурна ли си на сто процента, че не искаш да разгледаш другите места?
Усмихвайки се, тя поклати глава.
– Това място – чувствам го правилното.
Уокър ѝ се усмихна, а ръката му намери задния ми джоб. Подскочих, когато той внезапно стисна дупето ми, карайки Нова да се кикоти.
– Е, хайде, момиченце. Документите не се подписват сами – извика той към нея.
Пет дълги часа по-късно, Нова беше платила в брой за сградата, беше платила разходите си по сключването и сега беше горда собственичка на склад.
Поздравителни възгласи я посрещнаха, когато влязохме в клуба. Пени и Оливия бяха изпекли торта и жените моментално я отмъкнаха от нас.
– Е, как се чувстваш, когато си със собственик на бизнес? – Подразни ме Хален. – Сексът?
– Продължавай – предупреди го Уокър, поднасяйки бутилката с бира към устните си – и ще кажа на Генезис, че фантазираш за нашата жена.
Хален се намръщи. Аз се ухилих. Хален може и да се шегуваше, но знаехме, че Генезис държи този мъж за топките. Той се покланяше на земята, по която тя ходеше.
– Исках да предложа нещо на твоето момиче, когато има възможност – каза Логан и се приближи до мястото, където стояхме.
– Благодаря, братче – казах аз, докато той ми подаваше прясна, студена бира. – За какво искаш да говориш с нея?
В този момент към нас се приближи Нова. Логан ѝ се усмихна.
– Исках да поговоря с теб – каза ѝ той.
Уокър измърмори, тъй като Логан не си беше направил труда да ми отговори. Логан само се усмихна, но все още не ни обръщаше внимание.
– За какво? – Попита Нова, като си сложи парче торта в устата. Джинсите ми се стегнаха при вида на това как тя обгръща с устни вилицата и без дори да ме погледне, се усмихна, знаейки, че ме държи точно там, където ме иска.
– За никого не е тайна, че всички ние имаме специален интерес към това, което се опитваш да направиш – започна Логан. – Обикновено не се меся във всичко, което засяга клуба, когато става дума за бизнес, но тъй като ти не носиш елек, а аз искам да помогна на каузата ти, оставям настрана собствените си чувства. Искам да предложа сигурност. – Той хвана чинията ѝ, преди тя да я изпусне. – След като отворите, ще имате четирима дежурни мъже по всяко време. Безплатно ще поставя камери и моята най-съвременна система за сигурност. Вместо да ти предлагам пари, за да те спонсорирам, ти предлагам това.
Уокър бързо грабна от нея чинията с тортата и я постави на масата, за да не рискува да я изпусне едва ли не отново. Наблюдавах как тя се опитваше да примигне от сълзите си при неочакваното му предложение, но две от тях избягаха, плъзгайки се по красивото ѝ лице.
– Искаш да кажеш това? – Промълви тя. – Никога не съм очаквала…
Той ѝ кимна.
– Искам да ти помогна, Нова.
Тя трескаво кимна с глава, а от устните ѝ се изля невярващ, воднист смях.
– С удоволствие бих го приела – каза му тя. Изненадващо за него, тя обви ръце около врата му. Той бързо я прегърна в отговор, преди да я пусне, за да може тя бързо да се отдръпне. Тя се обърса по бузите, точно когато Кайл се приближи. Усмихнах се, защото знаех, че нашата жена щеше да се разплаче, преди всичко това да е приключило, но това щяха да бъдат хубавите сълзи, единствените, които исках да пролее.
Защото, когато беше щастлива, плачеше толкова шибано хубаво.
– Искам и аз да предложа спонсорство – каза ѝ Кайл. – Имаш пълната подкрепа на „Фрейзърс“.
Нова се разплака.
Генезис се приближи с ръка в тази на Хален.
– Хален и аз също ще те подкрепим – каза тя на Нова. – Ние нямаме бизнес, но разполагаме с доста пари.
Уокър обгърна с ръце нашата жена, като ѝ помогна да се задържи на крака. Аз просто стоях отстрани и гледах как семейството ни пристъпва напред, като всеки мъж поотделно предлагаше спонсорство, което беше отделно от това на клуба.
Нова беше направила нещо невероятно, като беше решила да отворила този приют. Твърде много жени бяха станали жертви на мъжете и на болката, която те бяха способни да причинят.
Целият този клуб щеше да застане зад нея – винаги. И всеки член на този клуб щеше да застане зад нейната кауза.

Назад към част 15                                                   Напред към част 17

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 15

НОВА

Пътуването обратно към клуба беше тихо – спокойно. И ми даде време да помисля какво ще правя с тази част от наследството си.
И това ми хрумна в момента, в който съзрях Уокър.
Исках да открия приют за други жени като мен – жени, които бягат от насилници, приятели, жени, които са били жертви на трафик на хора с цел сексуална експлоатация и се нуждаят от сигурно място.
И исках подкрепата на клуба за защита. Исках тези жени да се чувстват в безопасност в моето заведение, докато се възстановят, прегрупират и подредят живота си.
– Изглеждаш така, сякаш имаш нещо на ум – каза Уокър, когато се приближих до мястото, където седеше, все още на същия стол, на който беше, когато тръгнах, за да вечерям с Алехандро.
– Винс още ли е в гаража? – Попитах го.
Уокър се намръщи и кимна.
– Искаш ли да му кажа да си докара задника до клуба?
Кимнах. Той хвана ръката ми и натисна целувка върху дланта ми.
– Качвай се в апартамента. Аз ще се свържа с Винс.
– Благодаря – прошепнах аз.
Тръгнах нагоре по стълбите и щом се озовах в стаята ни, поставих дебелия плик на нощното шкафче, преди да падна на леглото. Знаех какво искам, но ако не можех да получа подкрепата на клуба, това означаваше, че трябва да получа подкрепата на Алехандро, което означаваше, че той ще трябва да настани за постоянно хора тук. А имах чувството, че това би означавало да стъпя на краката на MC. Не мислех, че ще приемат с добро част от екипа на Алехандро да се настани за постоянно тук, в града.
Но аз исках да го направя. Всъщност една част от мен се нуждаеше от това. Имах сигурност, след като бях спасен заради Уокър и неговата привързаност към клуба. Колко жени имаше навън, които не разполагаха със същия лукс, какъвто ми беше предоставен?
Десет минути по-късно Уокър и Винсънт влязоха заедно в стаята. Винс беше намазал ръцете си със смазка, а по бузата му имаше петно от нея. И все пак, въпреки че беше мръсен и миришеше на мазно, все още исках да ме чука по десет начина до неделя.
Отърсих се от тези глупости и взех плика от нощното шкафче.
– Оставиха ми голямо наследство – започнах, като подадох плика на Уокър. Той разтвори документите. – Това е само първата ми част, а в сметката има един милион.
Уокър и Винсънт ме гледаха в очакване да разберат докъде ще стигна с това. Нервно завъртях пръсти в скута си.
– Искам да отворя приют за жени като мен – казах тихо, а очите ми се стрелкаха напред-назад между двамата. На лицата им не се виждаше нищо. Нервно облизах устните си. – Намерих сигурност с вас двамата и в този клуб, но други жени може да нямат нещо подобно и…
– Дишай – нареди Уокър, като зае място до мен. Вдишах рязко въздух. Дори не бях осъзнала, че бълнувам и задържам дъха си наведнъж. – Бейби, в момента, в който каза, че искаш да отвориш приют, ние вече бяхме на борда.
Очите ми се разшириха от изненада; обърнах се, за да погледна Винсънт. Той ми кимна, преди да хване долната част на тениската си и да я издърпа над главата, пускайки я в кошчето до вратата на банята.
– Утре ще те вземем, за да започнеш да се занимаваш с лицензиране – каза ми той.
Не можех да помогна на усмивката, която се отскубна от устните ми. Пръстите на Уокър се плъзнаха между моите.
– Това лесно ли е? – Попитах.
– Много лесно – увери ме Уокър.
– Но има още нещо – казах аз. И двамата отново ми обърнаха внимание, макар че започваше да ми става трудно да се концентрирам, когато Винсънт стоеше там без никаква проклета блуза. – Искам защитата на клуба. Тези жени ще имат нужда от помощ. Те ще бягат от насилници и ще трябва да се чувстват в безопасност.
Винсънт се приближи и плъзна устни по моите. Нежно изстенах в целувката, а ръцете ми се вдигнаха, за да докоснат потните му страни.
– Нека си взема душ и ще отидем да издирим Купър, за да поговорим с него. Почти съм сигурен обаче, че той ще се съгласи. Той има слабост към малтретираните жени.
Умът ми се пренесе към Пени. Дали и Пени беше преживяла нещо ужасно?
– Добре – прошепнах аз.
Винсънт ме целуна отново, преди да отиде в банята, като вече разкопчаваше дънките си. Уокър хвана брадичката ми и обърна главата ми към него. Устните му нежно се допряха до моите, докато говореше.
– Гордея се с теб – каза той тихо.
– За какво? – Попитах, а сърдечният ми ритъм се ускори от гордостта в гласа му.
– За това, че правиш нещо, което означава много за теб, за това, че искаш да помогнеш на други жени, които също преминават през лоши неща. Изисква се специален вид душа, за да наследиш такъв куп пари и да направиш нещо безкористно с тях, момиченце.
Усмихнах му се.
– Ти ме спаси, Уокър – признах тихо. Очите му омекнаха и той прокара върховете на пръстите си по челюстта ми. – Искам да спасявам хора така, както ти спаси мен.
Той не каза нищо. Вместо това просто плъзна устните си по моите, а целувката му предаде всичко, което не можеше да се каже с думи.
Купър дръпна вратата на параклиса и ме покани да вляза пред него. Пени ме последва малко след това, а после влязоха Винс и Уокър. Двамата ми мъже заеха места от двете ми страни, а Пени се просна в скута на Купър, след като той седна.
– Добре, за какво искаш да говориш с мен? – Попита Купър.
Поех си дълбоко дъх и свързах пръсти в скута си.
– Искам да отворя приют за жени в града – казах му.
В очите му светна някакво уважение.
– Имаш нужда от заем?
Поклатих глава.
– Родителите ми очевидно са ми оставили купища пари. Току-що наследих първата част от тях – обясних. – Искам само защитата на клуба. Тези жени трябва да се чувстват в безопасност… – започнах да обяснявам.
Той вдигна ръка, за да ме накара да замълча. Преглътнах силно.
– Не казвай повече – каза ми той. Очите ми се разшириха невярващо. Винсънт ми беше казал, че смята, че Купър ще се съгласи, но предполагам, че част от мен все още не го беше очаквала. – Имаш нашата защита. Ще се обадя на Грим и ще го накарам да се включи и той.
– Грим е президент на Тексаската харта – обясни Пени на объркания ми поглед.
Прокарах пръсти през косата си.
– Това ми се струва твърде лесно – признах. Наистина беше така. Очаквах, че ще трябва да направя бизнес план, да им покажа, че съм сериозна – нещо такова.
Пени ми се усмихна меко и разбиращо.
– Ние с теб, Нова, сме сродни души. Знам болката, през която си преминала. – Сърцето ми шибано плачеше за нея, плачеше за тъгата, която се обаждаше в очите ѝ. Купър се втренчи във врата ѝ, а тя си пое дълбоко дъх. – Имах късмета да имам Тексаската харта, преди да срещна Купър.
Точно тогава разбрах защо Купър веднага се е включила в идеята ми. Старата му дама беше преживяла собствена травма.
– Благодаря ти – казах тихо. И двамата ми мъже плъзнаха ръце по бедрата ми, като нежно ги притискаха.
– Подкрепям семейството – каза Купър – но дори и да не бяхте семейство, в момента, в който каза приют за жени, щяхте да ме включите. Ти си специална душа – каза ми той, повтаряйки думите на Уокър от по-рано. – Сигурен съм, че щом отвориш мястото, ще спечелиш и много спонсори.
Пени прочисти гърлото си.
– Считай ни за спонсори – каза ми тя.
Примигнах, за да отхвърля сълзите си.
– Благодаря ви.
Тя кимна. Винсънт ме издърпа в скута си, а Уокър ме хвана за ръцете, докато аз се разплаквах, поразена от подкрепата, която получавах.
Всичко това ми се струваше твърде хубаво, за да е истина, но щях да приема всяка частица от подкрепата, която ми се оказваше.

Назад към част 14                                                      Напред към част 16

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 14

НОВА

Да бъда и с двамата си мъже беше… меко казано невероятно.
И двамата бяха толкова внимателни и любящи по свой собствен начин. Любовта, която не получавах от единия, другият компенсираше с пълна сила. Уокър и Винсънт бяха толкова различни и имаха напълно различни езици на любовта, но се уравновесяваха. Никога не се чувствах претоварена, когато бях и с двамата.
Напротив, всеки ден – ден след ден – се чувствах обичана, обгрижвана и специална.
И макар да си мислех, че може би някой ще има какво да каже, всички ме приеха с отворени обятия. Дори Скайлар, а тя беше твърда като скала. Пени винаги е била много мила и майчински настроена. Отначало наистина се чудех как тя и Купър са се озовали заедно, но като видях как двамата си взаимодействат – това имаше смисъл.
Касиди беше тиха, но мила и винаги се грижеше да ми е удобно. Тя беше майчински настроена по свой начин, но не толкова, колкото Пени.
И тогава Генезис. Отначало не знаех какво да си мисля за нея, но в момента, в който си отвори устата, веднага разбрах защо Хален се е влюбил в нея. Тя беше пълна със сладка искра и нежен огън. И между нея и Скайлър, винаги имах усмивка на лицето си около тях.
И тогава имаше Уилоу – сладка, тиха Уилоу. Името ѝ казваше всичко. Тя беше от онези хора, около които просто се чувстваш комфортно. И макар че двамата с Логан ги деляха много години, все още не бях виждала двама души, които да са толкова открито отдадени един на друг.
Този клуб – това беше семейство. Може и да не бяха кръвно свързани, но все пак бяха семейство. Всеки един от тях идваше от нещо сбъркано и намираше утеха в обкръжението на други души като неговата. А заедно всичките им счупени парчета се събираха, за да образуват нещо толкова красиво и завидно.
И сега аз бях част от това.
Пени ме плесна по ръката, когато за пореден път посегнах да помогна за приготвянето на закуската.
– Скайлар, качи я на стола. Тя трябва да си почине.
Скайлар ми се усмихна.
– Майката мечка проговори. Намери си място. – Пени я погледна мрачно, но Скайлар просто реши да я игнорира.
Аз изпъшках.
– Просто искам да помогна. Рамото ми е наранено, но все още имам здрава ръка.
– И на нас не ни пука – отвърна Генезис. – Искаме да седнеш. Така че седни.
Смотолевих дупето си на един бар стол. Уилоу ми се усмихна.
– Повярвай ми, по-добре е да слушаш, когато тези трите ти нареждат да направиш нещо.
Аз просто забих брадичката си в ръката си. Касиди постави чаша кафе пред мен.
– Изглеждаш така, сякаш можеш да се възползваш от това.
Въздъхнах и вдигнах чашата към устните си.
– Благодаря – казах ѝ и го казах сериозно. Тази сутрин още не бях пила кафе, но когато слязох долу и ги намерих в кухнята да правят голяма закуска, исках да помогна.
Пени обаче не искаше да се съгласява. Човек би си помислил, че съм инвалид с два счупени крака и две счупени ръце с начина, по който се държеше с мен.
Вратата на кухнята се отвори и аз се обърнах, за да видя как един от моите мъже влиза, макар че се спря при вида на всички жени. По дяволите, единствената, която липсваше, беше Оливия. Пени се усмихна на Винс.
– Изведи си жената оттук, преди да я пребия с дървена лъжица, за да я накарам да слуша.
Изгледах я с мъртвешки поглед.
– Може би ще ми хареса – отвърнах аз.
Това предизвика смях в кухнята. Винсънт ми се усмихна и сложи целувка на устните ми.
– Хайде, момиченце. Ако Пени ти нареди да направиш нещо, го правиш.
Въздъхнах и слязох от бар стола. Пени ми се усмихна.
– Не че не оценяваме помощта ти, Нова, защото я оценяваме. Просто искаме първо да се излекуваш и да оздравееш.
В отговор ѝ предложих усмивка.
– Знам. Просто мразя да се чувствам като инвалид.
Тя се подигра.
– Оливия каза, че те е чула да крещиш снощи…
Прекъснах я.
– Добре! – Изрекох силно, като накарах всички да се разсмеят. – Това е достатъчно. Къде е Оливия?
– Опитва се да навакса със съня, вероятно – закани се Скайлар, карайки маслиновата ми кожа да почервенее.
Извъртях очи и излязох от кухнята, а бузите ми бяха топли. Винсънт се смееше тихо, докато ме водеше към масата, на която седяха Уокър и Брет. Уокър ме дръпна в скута си, щом стигнах до него, и се наведе, като прокара устни по моите.
– Не ти ли беше достатъчно от нея снощи? – Брет се подиграваше, поднасяйки чашата си с кафе към устните.
Намръщих му се.
– Не и ти – измърморих аз.
Той се засмя тихо. Облегнах глава на рамото на Уокър, докато Винсънт хвана краката ми и ги преметна в скута си.
Това беше още едно нещо при тях. Това, което чувстваха към мен, беше в действията им. Никога през живота си не бях обичана или обгрижвана по този начин и въпреки това те го правеха с такова лекота.
Усещайки погледа ми върху себе си, докато говореше с Брет, Винсънт изведнъж ме погледна. Без да каже нито дума, той плъзна ръката си по бедрото ми, като го стисна нежно, преди да погледне обратно към Брет.
Усмихнах се – не можех да се сдържа. Наистина обичах тези мъже на ниво, което не съм предполагала, че е възможно.
Свъсих вежди към братовчед ми, когато той влезе в клуба. Двама от хората му го заобиколиха, както правеха обикновено. Той кимна веднъж на Уокър и Брет, преди да погледне към мен.
– Трябва да дойдеш с мен.
– За какво, по дяволите? – Попита Уокър, като седна по-изправен.
Алехандро го погледна, като сви очи. Положих ръка на рамото на Уокър.
– Това е семеен въпрос. Предпочитам първо да поговоря с нея насаме за това.
Хванах ръката на Уокър и я стиснах нежно.
– Той е мой братовчед. Няма да позволи нищо да ми се случи – уверих го.
Той въздъхна и се наведе, като притисна гореща целувка към устните ми.
– Ще съобщя на Винс какво се случва.
Станах от стола и извадих телефона си от джоба, като все пак изпратих бърз текст на Винсънт, докато следвах Алехандро от клуба.

Алехандро трябва да говори с мен за нещо. Ще се върна по-късно. – Нова

Отговорът му беше почти незабавен и това ме накара да се усмихна.

Поддържай местоположението си включено. Обичам те. – Винсънт

Алехандро в крайна сметка ме заведе в някакъв луксозен ресторант на няколко града разстояние. Определено бях неподходящо облечена само с чифт дънки и торбеста тениска, но никой не ми обърна внимание.
Алехандро имаше такова въздействие върху хората.
След като седнахме и Алехандро поръча бутилка вино, той ми обърна цялото си внимание.
– Вече направих поръчките ни за вечерта. Искам този разговор да бъде прекъсван възможно най-малко – каза ми той, когато сервитьорът се върна. Той просто постави бутилката вино на масата и се отдалечи, като бързо ни предостави отново уединение.
– Алехандро, започваш да ме тревожиш – признах аз. Той се държеше необичайно.
Той въздъхна и бръкна в джоба на сакото си, подавайки ми дебел плик. Плъзнах сгънатите хартии от него. Бяха документи за банкова сметка.
Намръщих се и го погледнах отново. Защо ми даваше информация за банкова сметка?
– Не разбирам.
– Родителите ти са починали когато си била много малка – каза ми той. Кимнах; вече знаех това. Алехандро ме беше спасил в нощта, когато бяха умрели, за да не стана и аз жертва на убийство. – Смъртта им беше брутална и неочаквана. Падре (татко) не е поставил достатъчно защита на семейството ти. Той плати цената за това.
Нямаше нужда да го чувам да го казва, за да знам, че той е бил този, който е накарал баща си да плати тази цена. Алехандро беше обичал дълбоко родителите ми. Те бяха за него повече родители, отколкото собственият му баща.
– Оставили са ти голямо наследство – обясни той. Очите ми се разшириха невярващо. – Имаш пет сметки на твое име; не са искали всичко да е на едно място. Но те имат условия – не искат да разполагаш с всичко наведнъж. Трябвало е да получиш първата, когато си била на осемнайсет. Следващата ще получиш на рождения си ден.
Преглътнах дебело, взирайки се в документите пред мен.
– Колко? – Попитах го тихо.
Той направи пауза, докато сервитьорът ни донесе храната. Алехандро му кимна веднъж и младото момче отново си тръгна, без да каже нито дума повече.
– В тази сметка има един милион – съобщи ми той. Вдишах рязко въздух. Това беше доста голяма сума. – Това едва ли остъргва повърхността на това, което ти е останало. Следващото ти наследство ще бъде малко повече и така нататък, и така нататък.
Никога не бях подозирала, че родителите ми са били толкова богати. Винаги са ме възпитавали скромно. Живеехме в обикновена двуетажна къща върху малък парцел земя. Никога не бяха искали много и не бяха купували много.
– Как…
– Те искаха да имаш всичко, за което можеш да мечтаеш, Нова. Искаха да можеш да се отделиш от нашето семейство и да продължиш да се занимаваш с по-добри и по-сигурни неща. – На устните му се появиха наченки на усмивка. – Сигурно се преобръщат в гробовете си, като те видят с двама членове на моторски клуб.
Засмях се тихо. Алехандро се пресегна и нежно обгърна с ръка китката ми, като леко я стисна.
– Но те ще се радват за теб, Нова. Защото въпреки организацията, към която принадлежат Уокър и Винсънт, те те обичат. И ще се погрижат за теб.
Погледнах към него, а в очите ми плуваха сълзи.
– Наистина ли мислиш така? Въпреки че ме простреляха?
Той кимна.
– Дори през всичко това, Нова. Защото, честно казано, това можеше да се случи със или без теб да си част от ДВМС. Хората попадат в кръстосан огън всеки ден. Поне твоите хора знаеха как да те запазят жива.
Облизах сухите си устни, докато една сълза се стичаше по бузата ми.
– И ти ли се гордееш с мен?
Алехандро беше най-близкото нещо, което имах като родител, докато растях. Жадувах за неговото одобрение.
Алехандро си позволи да се усмихне, което беше рядка гледка.
– Невероятно се гордея с теб, Нова. Преминала си през ада и обратно, а продължаваш да виждаш всички цветове на света. Никога не бих могъл да искам повече от теб.
Подсмърчах, а сълзите ми замъгляваха зрението ми.
– Благодаря ти, че ме спаси – прошепнах аз.
Той уви пръстите си около моите.
– Никога няма да спра да те търся – обеща ми той.

Назад към част 13                                                          Напред към част 15

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 13

ВИНСЪНТ

Уокър и аз изскочихме от джипа едновременно. Хален излезе веднага след нас. Погледнах Уокър.
– Качи Нова на горния етаж – наредих аз. – Тя няма нужда да вижда това.
Той кимна веднъж и се насочи към вътрешността. Двамата с Хален грабнахме президента отзад. Той вече се беше събудил и водеше адска борба, като се опитваше да се измъкне от хватката ни. Хален изохка и изведнъж спря.
– Ако не спреш да мърдаш – изръмжа Хален в гневното, зачервено лице на мъжа – ще те убия, по дяволите, сам.
Президентът се опита да каже нещо, но то беше заглушено от парцала в устата му. Заедно успяхме да го вкараме в клуба и да слезем в мазето. Двамата с Хален го свалихме на циментовия под и той изстена от болка, като се претърколи настрани.
Купър слизаше по стълбите, а очите му бяха насочени към президента.
– Добре, добре, добре. Мислех, че съм приключил с вас, кучи синове, още преди години. – Той ме погледна. – Махни парцала.
Направих каквото ми нареди, като хвърлих кърпата на пода, преди да се отдръпна. Купър грабна една бухалка от стената.
– Приличаш точно на баща си, момче.
Мъжът само му се изсмя. Останах безмълвен, застанал до Хален, докато наблюдавахме как се развива сцената пред нас. Купър потупа бухалката по бедрото си.
– Джонсън е успял да запази съществуването ти в строга тайна, дори и след смъртта си – разсъждаваше Купър. – Кажи ми, момче; какво, по дяволите, си мислеше, че ще се случи, когато стреля по сградата ми и едва не уби една от жените?
Мъжът само стисна зъби, отказвайки да отговори. Купър сви рамене.
– За мен няма никакво значение дали ще отговориш на въпросите ми, или не.
С това Купър замахна с бухалката надолу и първият от многото писъци отекна в мазето.
След като гледах как Купър бие задника до неузнаваемост и как го маркира след това, имах твърде много натрупана енергия в себе си. Виждайки това гадно нещо, ме сърбеше да направя същото, но той беше единственият, когото бяхме запазили жив.
Нова вдигна поглед, когато влязох в стаята. Очите ѝ ме проследиха.
И някак си знаеше.
Без да каже нито дума, тя стана от леглото и издърпа голямата тениска, която носеше, през главата си. Изръмжах тихо, а ръцете ми се свиха в юмруци отстрани. Циците ѝ бяха големи и тежки, молеха ме да ги докосна.
Тя закачи палците си в бикините и бавно ги плъзна надолу, като погледът ѝ не се откъсваше от моя.
– Не се страхувам от теб, Винсънт. – Срамежлива усмивка изкриви устните ѝ. – Направи най-лошото.
Погледнах към Уокър. Той знаеше как мога да се държа. Познаваше грубостта на докосването ми, когато се чувствах нестабилен.
Той ми кимна веднъж. Това беше целият сигнал, от който се нуждаех, за да знам, че може да се справи с каквото и да ѝ поднеса.
Хванах я за косата и я завъртях с лице към леглото. Уокър хвана ръцете ѝ и ги закотви за леглото от двете ѝ страни, докато дърпах бедрата ѝ назад, принуждавайки я да сключи перфектен, деветдесетградусов ъгъл.
И тогава бях вътре в нея. Тя вече беше мокра за мен. Изстенах от това усещане и се наведох над нея, като хванах циците ѝ в ръцете си. Дърпах стегнатите ѝ зърна, докато нахлувах в нея, чукайки я силно и бързо. Тя хленчеше името ми, а дъхът ѝ идваше на кратки, бързи издишвания, докато опустошавах сладката ѝ путка.
Уокър продължаваше да я държи притисната, но с другата си ръка извади члена си от дънките и започна да се гали, а зениците му почти се бяха пръснали, докато ме гледаше как чукам нашата жена.
И това ме накара да се преобърна през ръба на здравия разум.
Хванах бедрата ѝ толкова здраво, че знаех, че ще нанеса синини по плътта ѝ, и я чуках, докато по лицето ѝ не потекоха сълзи.
Но дори тогава тя молеше за още.
И аз ѝ го дадох.
Уокър най-накрая я пусна, а тя стисна юмруци и остана на мястото си.
– Какво… ах, ебаси – изсъсках, когато Уокър се премести зад мен, избутвайки ме малко напред.
Продължих да наказвам сладката путка на Нова, докато Уокър втриваше лубрикант в задника ми. И тогава той потъна в мен. Не можах да помогна на въздишката, която се изтръгна от устните ми, а след това изстенах – дълго и силно – докато Уокър започна да ме чука по същия начин, по който чуках Нова.
Изревах, когато свърших, а погледът ми за момент се замъгли. Единственото нещо, което ми попречи да смачкам Нова, беше ръката на Уокър, увита около мен, а ръката му – върху гърдите ми, точно над бързо биещото ми сърце.
– Движи се, момиченце – изръмжа Уокър зад гърба ми.
С хленчене Нова се измъкна отдолу. Уокър засмука леко ушната ми мида, докато големите очи на Нова се втренчиха в моите, в погледа ѝ нямаше нищо друго освен похот и любов към нас, докато гледаше как нашият мъж ме чука.
– Изяж я. Тя го заслужава след начина, по който току-що я чука – изръмжа Уокър в ухото ми.
Сигурен съм, че нямаше нужда да ми се казва два пъти. Разтворих белите ѝ бедра и я прободох с език, докато Уокър ме наказваше отзад.
Когато приключихме с Уокър, Нова вече беше мъртва на краката си. Тя все още трепереше, докато я къпехме под душа. И накрая загуби съзнание, докато чакахме Уокър да приключи с къпането, за да я подсушим и да я сложим да си легне.
Бедната ни жена дори не помръдна, докато маневрирахме и я подсушавахме. Тя хъркаше, а устните ѝ бяха меко разтворени.
Беше наистина шибано очарователна.
Уокър се наведе над Нова, която беше притисната между телата ни, и ме целуна.
– Понякога си мисля, че трябва да се притеснявам за това колко се възбуждаш, когато виждаш насилствени гадости – усмихна се той – но от друга страна, ще пропуснем един горещ като ебане секс.
Прокарах ръка по извивката на талията на Нова.
– Мислиш ли, че се справи добре?
Уокър изхърка.
– Мале, ако не беше на ръба на припадъка, съм сигурен, че все още щеше да моли за още.
Стиснах ръката си около нея. Бяхме имали късмет, че срещнахме Нова, а аз имах достатъчно късмет, че Уокър искаше тя да бъде част от живота ни.
Тя означаваше целия шибан свят за мен – за толкова кратко време беше станала толкова много за мен. Никога не исках да я оставя да си отиде. Бих се борил като дявол, за да я задържа при себе си.
Не са много жените, които биха се справили с чудовището, в което можех да се превърна. Но Нова? Можех да кажа, че тя жадуваше за чудовището, което живееше в мен.
И това ме докосна по начин, на който само Уокър някога е бил способен да го направи.
Беше останала с нас за вечността и се надявах, че е адски готова за това.

Назад към част 12                                                    Напред към част 14

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 12

ВИНСЪНТ

Почти загубата на Нова сигурно е поставила шибани неща в перспектива за него, защото се справяше адски добре с нея наоколо. Изглежда се беше примирил с факта, че тя е тук, за да остане. И макар да знаех, че той беше този, който искаше тя да се върне, беше ми казал, че иска да отиде да я вземе, не бях сигурен, че по онова време напълно разбираше какво означава това.
Но сега?
Главата му беше на сто процента в това, а нашата жена сияеше от вниманието, с което я обсипвахме. А Уокър се усмихваше малко повече, шегуваше се малко повече – просто беше все по-приятно момче за общуване.
Бях наистина шибано щастлив от това. Тези двамата можеха да се свържат един с друг и да докоснат душите си по начин, по който аз никога нямаше да мога. И това ме устройваше.
Просто исках да видя моите мъж и жена шибано щастливи.
– Църква в пет – изведнъж изръмжа Купър, докато се появяваше в коридора, сваляйки телефона от ухото си.
Майната му, това не звучеше добре.
Двамата с Уокър станахме от мястото, където седяхме с Нова. Сложих целувка в горната част на главата ѝ.
– Заедно с някоя от старите дами, ясно? – С това се запътих към параклиса, усещайки тревожния ѝ поглед върху гърба си.
Днешният ден трябваше да бъде ден за разпускане и да позволи на Нова наистина да опознае всички. Но ако клубните дела изискваха, се премествахме.
След като всички бяхме седнали на масата и вратите на параклиса бяха затворени, Купър започна църквата.
– Имам информация – каза ни той. – Логан ми се обади. Накарах го да провери всичко за нас.
Разбира се, че го беше направил. И имах чувството, че Логан щеше да го направи със или без заповедта на президента. Той разполагаше с инструменти, с които ние не разполагахме. Обикновено Логан се опитваше да държи отделно охранителната си фирма от клуба, но напоследък границата между двете все повече се размиваше.
– Той разполага с местоположението на всички камери и е хакнал системата им. Ако ще се месим, трябва да се намесим сега, докато никой не знае, че сме в техните глупости. – Кимнах в знак на съгласие. Уокър похърка до мен. – Искам да имам по една двойка от всяка страна на комплекса и искам да изненадам задниците им с изстрели, точно както те ни шибаха. Президентът да е тук жив – нареди той. – Искам да е в шибаното ми мазе.
– А останалите? – Попита Хален, като се облегна назад в стола си, изглеждайки прекалено развълнуван за тази глупост.
Човекът понякога беше откачен.
– Убийте ги всички – изръмжа Купър. – Не искам да остане нито един човек, който да диша, с изключение на онзи шибан президент. Ясно ли се изразих?
Всички дадохме утвърдителните си гласове.
– Трима мъже остават и се заемат с почистването. Логан се уверява, че полицията не е уведомена за тази гадост. – Логан беше шибан технически спец, затова и охранителният му бизнес се развиваше толкова добре. – Почистете мястото на инцидента – да не остане нищо, което да показва, че ние сме го направили, ясно?
Всички отново се съгласихме. Той кимна веднъж и започнахме да обсъждаме стратегията.
Бях готов да убия шибаните майки за това, което, по дяволите, се беше случило с Нова, а с един поглед към Уокър можех да кажа по тъмния, блестящ поглед в очите му, че и той беше повече от готов за това.
Заповядайте на шибаното кръвопролитие. Бях готов да си изцапам ръцете с червено.
Направих движение към Уолкър, за да му кажа, че влизам. Той кимна веднъж, с което ми даде знак, че ме подкрепя, и се промъкнахме през портата. Нямахме никакви цветове, клубните ни елеци се върнаха в клуба в апартамента на горния етаж. Всеки един от членовете беше облечен изцяло в черно с маски на лицата, за да не можем да бъдем разпознати.
Отправих два изстрела, потапяйки по един куршум в главата на всеки мъж, когато се обърнаха към нас. Парцелът с чакъл не помагаше много, тъй като камъните се движеха под ботушите ни, но Уокър и аз знаехме как да се ориентираме в тази глупост и работехме добре заедно.
Винаги сме го правили. Военното ни обучение никога не ни беше напускало и беше като втора природа да се движим по подобен терен. По дяволите, това беше едно от най-лесните неща, които бяхме правили.
Най-накрая звукът, който трябваше да чуя, срещна ушите ми. Разнесе се вик, а след това настъпи шибан хаос. Уокър и аз марширувахме през комплекса, избягвайки куршуми, докато преследвахме президента.
Уокър ми направи жест, докато се притискахме към една стена, за да не ни уцелят куршумите. Той посочи напред, където някой току-що бе подал глава зад ъгъла. Усмихнах се и ние паднахме ниско на пода, движейки се колкото се може по-бързо в клек, за да стигнем до шибаняка, който се криеше.
– Изненада, шибаняк – издишах, докато се изправях на крака, притискайки цевта на пистолета към тила му, когато се промъкнах зад него.
Той бързо пусна оръжието си и вдигна ръце. Уокър се движеше около мен, а на устните му се изписваше злобна усмивка.
– Наистина изненада – съгласи се Уокър. С това той заби приклада на пистолета си в корема на задника, а устните му се изкривиха от ръмжене. – Това е за това, че почти уби жената ми. – Той ме погледна. – Да го измъкнем оттук.
Без да мога да се сдържа, хванах Уокър за врата и притиснах устни към неговите.
– Обичам, когато се вбесяваш така.
Той само ми се усмихна.

Назад към част 11                                                   Напред към част 13

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 11

НОВА

Отне още няколко дни, но лекарят най-накрая прецени, че съм достатъчно добре, за да се прибера у дома, а аз бях повече от готова. Беше ми омръзнало да бъда в стерилна болнична стая, да лежа на легло, което едва даваше достатъчно място на едно от момчетата да легне до мен.
Бях готова да лежа в леглото, притисната между двамата си мъже.
Винсънт нежно ме обърна с лице към себе си, след като излязох от джипа. Той нежно обгърна лицето ми с големите си, загрубели ръце.
– Трябва да наваксам с Купър и останалите от клуба. Уокър ще се погрижи за теб.
Преглътнах въздишка и кимнах с глава. Клубът беше на първо място; знаех това, дори го разбирах. Но това не го правеше по-малко гадно.
Той постави нежна целувка на челото ми и тръгна пред мен и Уокър към клуба. Уокър хвана ръката ми в своята.
– Опитва се да се погрижи за теб – меко ми каза Уокър, докато ме водеше към вратата на клуба. – Точно сега грижата за теб означава, че трябва да елиминираме този, който, по дяволите, ти е направил това.
Нежно стиснах ръката му – моят начин да му кажа, че разбирам това. Винсънт беше грижовен човек. Така работеше и аз обичах това в него. Знаех, че той неизбежно ще бъде лепилото, което ще държи трима ни заедно. Той имаше инстинктивна нужда да се грижи както за мен, така и за Уокър.
Когато влязохме вътре, клубът беше подозрително празен. Намръщих се на Уокър.
– Къде са всички?
– Занимават се с клубни проблеми – каза ми той. – Вероятно са оставили старите дами и децата вкъщи. Сега е труден момент.
– О. – Не се бях сетила за това. Щеше да е някак глупаво да се групират всички заедно; това правеше целия клуб по-лесна мишена.
Уокър ме поведе нагоре по стълбите към апартамента, който сега делях с него и Винсънт. Гледах как тихо затваря вратата зад нас, като завърташе ключалката. Погледнах към него, устните ми леко се разтвориха, когато той свали раменете си.
– Изглеждаш така, сякаш ти е необходима гореща вана – каза ми той. – Винсънт каза нещо, че тази сутрин са ти доставили неща за баня.
Гърдите ми се затоплиха от внимателния жест на Винсънт и ми се искаше той да е тук, за да мога да го обгърна с ръце и да му дам гореща, чувствена целувка в знак на благодарност.
– Гореща вана звучи страхотно – съгласих се аз. Свалих обувките си и с помощта на Уокър се освободих от дрехите си, докато застанах гола пред него. Той притисна нежна целувка към външния край на превръзката ми.
– Мразя, че не те предпазихме от това.
Протегнах се със здравата си ръка и завъртях главата му, така че да ме гледа.
– Единственото, което ме интересува, е, че дойде за мен, че не ми обърна гръб.
Той се наведе, за да ме целуне нежно.
– Никога не бих ти обърнал гръб, Нова.
Усмихнах му се. Той ме заведе в банята и след като пусна водата и изсипа във ваната английска сол и ароматизирани с лавандула мехурчета, влезе, преди да протегне ръка и да хване бедрата ми, държейки ме стабилно, докато влизах във ваната с него.
Не знаех колко време сме се киснали, но накрая заспах в топлината и безопасността на ръцете на Уокър, а гърдите му равномерно се издигаха и спускаха зад мен. Но сигурно сме се накиснали за известно време, защото когато се събудих, бях в леглото, гола, а Винсънт ме прегръщаше отзад, едната му ръка беше простряна върху гърдите ми, а другата беше сгъната под главата ми и играеше ролята на възглавница.
– Здравей – промърмори той, а гласът му беше дрезгав.
– Здравей – прошепнах аз. Тихо се прозях. – Къде отиде Уокър?
– Трябваше да направи малко разузнаване и да настигне Купър. Той ще отсъства за малко. – Той се взря в тила ми. – Миришеш шибано невероятно.
Захилих се.
– Благодаря ти за нещата за баня.
Той стегна ръката си около мен и се приземи леко върху дупето ми. Дъхът ми заседна в гърлото и издадох тих стон. Той беше твърд като скала.
– Всичко за теб, мило момиче. – Целуна нежно рамото ми.
Претърколих се по гръб с извиване и обърнах глава, за да срещна очите му.
– Ще правиш ли любов с мен?
Очите му потъмняха и той плъзна ръката си малко по-надолу, точно над сърцевината ми. Всяка част от тялото ми изтръпна в очакване.
– Мислиш ли, че си готова за това?
Облизах устните си. Тялото ми пееше за него, отчаяно искаше да разбере какво ще е усещането да се съединя с другия си мъж.
– Стига да си нежен – прошепнах аз.
Устните му срещнаха моите в мека целувка, докато пръстите му намериха клитора ми. За минута обиколи стегнатото възелче, а езикът му се плъзна еротично по моя, преди да потопи два пръста в мен, като ги сви точно както трябва. Захлипах срещу устата му, а бедрата ми се разтвориха още повече. Той изстена.
– Толкова си шибано мокра. Винаги ли си толкова мокра за Уокър, момиченце?
– Да – изстенах. – Винс, моля те…
С гладно ръмжене той се премести между краката ми. Членът му беше толкова твърд, че изглеждаше така, сякаш може да бъде болезнен. Поглади го няколко пъти, а очите му срещнаха моите.
– Искаш устата ми или пениса ми, сладко момиче?
Имах нужда от него вътре в мен.
– Пениса – издишах аз.
Той разтвори още повече бедрата ми и бавно се вмъкна в мен сантиметър по сантиметър. Беше малко по-голям от Уокър – имаше по-голяма обиколка, макар че дължината им изглеждаше еднаква. Вдишах рязко въздух, тялото ми се разтягаше за него.
– Ебаси, толкова си стегната – изсъска Винсънт, потъвайки изцяло в путката ми.
– Имам нужда от… – промърморих. О, Боже, имах нужда от него.
Той се подпираше над мен на лакти и се люлееше навътре и навън от мен, като едва побутваше тялото ми, но някак си сякаш удряше това сладко място в мен отново и отново, тазовата му кост се удряше в клитора ми при всеки тласък.
– Погледни ме – изръмжа той, когато затворих очи, а оргазмът ми беше на път да ме залее. Отворих очи с хлипане. – Гледай ме, когато свършваш. Искам да си спомниш кой, по дяволите, е вътре в теб.
Изкрещях, гърбът ми се изви, дъхът ми секваше, но очите ми не се откъсваха от неговите, докато путката ми се вкопчваше в члена му. Той изкрещя името ми, влизайки в мен, а стените ми дояха члена му за всичко, което можеше да предложи.
Винсънт ме беше гушнал в леглото и двамата гледахме екшън филм по телевизията, когато Уокър влезе в стаята. Той ми хвърли злобна усмивка. По бузите и челото му имаше размазана мръсотия, а елека и дънките му бяха прашни.
– Тук мирише на секс.
Бузите ми се затоплиха.
– Ние, хм…
Уокър се приближи до мен – все още напълно облечен – и нежно ме обърна по гръб, преди да ме издърпа към ръба на леглото.
– Почисти ли я? – Попита той, а очите му не слизаха от голото ми тяло. Зачервих се под погледа му, а очакването на докосването на Уокър накара тялото ми да настръхне.
– Още не. Твърде мързелив съм – изрече Винсънт, а очите му бяха гладни, докато гледаше как Уокър коленичи между краката ми.
– Добре. Искам да опитам вкуса ви в комбинация.
С това той зарови лицето си между бедрата ми, като се впиваше в путката ми, сякаш не беше ял от дни. Винсънт се наведе и ме целуна, а дланите му размачкваха гърдите ми. Захлипах в устата му, а тялото ми вече се навиваше здраво за освобождаване.
Изкрещях името на Уокър, когато свърших, и след като той изкара от мен всяка капка, която можеше, се наведе над мен, подпирайки ръцете си от двете страни на главата ми. Изстенах, когато той облиза устните си, а на устните му се появи усмивка.
– Вкус като на шибан рай – заяви той.
След това, точно над главата ми, той хвана Винсънт за врата и сля устните им заедно. И това ме накара да се подмокря и да бъда готова да го направя отново и отново.

Назад към част 10                                                    Напред към част 12

Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 10

ВИНСЪНТ

Пристъпих тихо в болничната стая. Беше доста след часовете за посещения, но персоналът се престори, че не ме вижда да влизам през аварийните врати. Това беше едно от предимствата да си член на Дивите врани.
Уокър беше буден, когато влязох, но Нова спеше, гърдите ѝ бавно се повдигаха и спускаха, а устните ѝ бяха меко разтворени. Той се изправи и сграбчи тила ми, придърпвайки устата ми към своята. Тихо изстенах и сграбчих бедрата му, придърпвайки го по-близо. Той изстена тихо в устата ми, а езиците ни танцуваха заедно, преди бавно да се разделим.
– Как е тя? – Нежно го попитах, заобикаляйки го, за да проверя как е нашето момиче.
– Все още е малко слаба – съобщи ми той. – Опитаха се да я накарат да отиде до банята, но тя почти загуби съзнание от замайване. Кръвозагубата все още я тормози малко.
Наведох се и нежно прокарах устни по бузата ѝ, преди да седна на дългата пейка покрай стената. Уокър седна до мен и хвана ръката ми в своята, като сплете пръстите ни.
– Намерих кой е отговорен – започнах тихо аз. – Старият екип отпреди години – като още когато Купър за първи път получи президентската нашивка. – Уокър прокле под носа си. – Те се възстановяват от нулата. Седем от тях са там, където разузнавахме днес. Изглежда са малка група – не видях да идва някой друг, но това не означава непременно, че няма още.
– Тогава защо вече не са се погрижили за тях? – Тихо изръмжа Уокър, очевидно недоволен.
Нежно стиснах ръката му, опитвайки се да го успокоя. Той изпусна тежък дъх.
– Те са тежко въоръжени, шибано. Все още не знам с каква гадост може да се сблъскаме – обясних аз. И знаех, че трябва да постъпим умно по този въпрос. Инк и Купър бяха прави. Можехме да влезем в тази гадост с гореща глава. – И има камери на всяко проклето място. Логан е почти сигурен, че има такива, които не можем да видим, и докато не отчетем всички, е твърде рисковано.
Уокър изскърца със зъби, но кимна с глава в знак на разбиране. Хванах брадичката му и обърнах главата му с лице към мен.
– Аз и ти – ще си отмъстим за това, бейби. Обещавам ти го. Но трябва да бъдем умни в това отношение. Тя се нуждае от нас живи.
Той погледна към Нова и лицето му омекна.
– Тя и аз… говорихме – започна Уокър тихо малко по-късно.
Изкривих вежди към него.
– За какво говорихте?
Той преглътна силно.
– Разговор, който разкрива моите демони.
Придърпах лицето му към моето и го целунах, толкова горд от него, че най-накрая се е разкрил пред нея. Той стенеше тихо, езиците ни се сблъскваха, докато си вземахме един от друг.
И двамата дишахме учестено, след като се разделихме.
– Гордея се с теб – казах му с пресипнал шепот. – Знам, че не е било лесно за теб, бейби. – Целунах го отново. – Сега всичко, което трябва да направиш, е да ѝ позволиш да те обича точно толкова, колкото и аз.
Той изпусна мек дъх и отново я погледна. Стиснах ръката си около неговата в знак на разбиране.
– Няма да я оставя да си тръгне отново.
Това беше всичко, което трябваше да чуя, за да разбера, че той ще направи всичко необходимо, за да я задържи до себе си, дори ако това означава, че всеки един от демоните му ще излезе на сцената.

Назад към част 9                                                        Напред към част 11

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!