Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 12

УОКЪР

Хванах Винсънт за рамото, докато той ми помагаше да облека панталоните му. Преглъщайки дебело, се загледах в стената над главата му. Знаех, че трябва да му кажа какво съм направил с Нова, но, по дяволите, се страхувах да го направя.
Не можех да го загубя.
И се страхувах като дявол, че това ще унищожи всичко между нас.
– Спах с Нова – казах му тихо.
Винсънт сви рамене.
– Добре, и? – Попита той, без да изглежда, че му пука. – Разбрах това доста бързо с това колко разстроена беше тя заради това, че си останал в планината. Не е нужно да си ракетен учен, за да разбереш, че вие двамата споделяте нещо доста шибано силно – призна той, докато се изправяше. Измъкна чифт чисти дънки от куфара си и ги обу, като остави гърдите си голи.
Намръщих му се.
– Ти вече знаеше?
Винсънт кимна.
– Знам и не ми пука. Мисля, че тя е добра за теб, бейби.
– А за нас? – Изсумтях, като едва успявах да накарам гласа си да работи. Нима го губех?
Той ме целуна, езикът му се преплете с моя за миг, преди да отдели устите ни.
– Това отговаря ли на въпроса ти?
Засмях се тихо.
– Да. – Придърпах тялото му обратно към моето. – Майната му, липсваше ми. Бях проклет нещастник без теб.
Той потърка бузата си с моята.
– Знам, бейби. – Той се отдръпна. – Хайде. Да те заведем в леглото, нали? Имаш нужда от малко почивка.
Последвах го от банята. Хален стоеше, гледаше между нас, но не казваше нищо. Преглътнах дебело, усещайки онова познато пълзене по кожата си. Потърках гърдите си, преди да мина покрай тях и да се насоча към леглото, където Нова все още спеше.
– Отивам да си взема стая за през нощта. Закуска на сутринта? – Попита тихо Хален.
– Звучи добре, братко – каза му Винс.
Щом вратата щракна зад Хален, Нова се претърколи, а очите ѝ тихо потрепваха. Щом се спряха върху мен, по бузите ѝ се плъзнаха сълзи. Тя седна.
– Уокър? – Извика тя.
Седнах на леглото, позволявайки ѝ да изпълзи върху мен и да се увие около мен. Едва сдържах стона си от болка и дискомфорт. Погледнах Винсънт над главата ѝ, но той само ми вдигна рамене и седна на масата, прозявайки се. Погледнах надолу към Нова, като допрях устни до омазаните ѝ от сълзи бузи.
– Спокойно – предупредих я аз. – Боли ме като дявол.
– Ти си жив – извика тя. – Винсънт каза, че си, но беше толкова трудно да повярвам…
Засмях се тихо.
– Интуицията му никога не греши – казах ѝ. Това беше единственото нещо, на което винаги можех да разчитам. Прокарах ръка по заплетената ѝ коса. – Изглеждаш изтощена.
Тя подсмръкна, като разтърка бузите си.
– Това е първият ми сън от повече от четиридесет и осем часа. Продължих да тичам и да вървя, дори през нощта, докато успея да се свържа с някого, за да му съобщя какво се случва.
Сърцето ми се сви в гърдите.
– Боже, скъпа – просъсках и я прегърнах по-близо до себе си, въпреки че ме болеше. – Съжалявам. Съжалявам, че ти се наложи да изтърпиш тази гадост.
Тя поклати глава.
– Съжалявам, че си понесъл побоя, предназначен за мен – прошепна тя.
Поклатих глава.
– Бих направил всичко отново, Нова. Чуваш ли ме? Животът ти е твърде ценен за това. Те щяха да те убият.
Винсънт се изправи, когато се поколебах, а ръката му стисна рамото ми.
– Спокойно – изръмжа той. – Трябва да спиш, бейби.
Нова слезе от мен и се качи на ръба на леглото. Успях да легна по средата и позволих на Нова да се свие до мен. Но не се отпуснах напълно, докато Винсънт не вклини тялото си зад моето, обгръщайки ме с мускулестите си ръце.
Не отне много време на Нова да заспи отново. Аз се прозявах, но сънят ми убягваше, а умът ми работеше със сто мили в час.
– Заспивай – тихо ми каза Винсънт. – Почти чувам как се въртят зъбните колела в главата ти. Нормално е да чувстваш. Нормално е да я искаш. Майната му, бейби, нормално е да имаш нужда от нея. Просто заспи. Утре ще се справиш с бъркотията в главата си, ясно? Нищо между нас няма да се промени.
Той притисна устни към посинялото ми рамо. Оставих очите си да се затворят.
– Обичам те – прошепнах аз.
Винсънт постави ръка върху сърцето ми в отговор, а действията му ми казаха всичко, което трябваше да знам. Аз бях целият му свят – и винаги щях да бъда.
На следващата сутрин останах в леглото, подпрян на таблата, с няколко възглавници зад мен, за да облекча натиска върху гърба си. Нова седеше до мен; ядяхме бисквити с колбаси, които Хален беше донесъл за закуска.
Хален погледна между мен и Винсънт за момент.
– Снощи чух стенания – най-накрая заговори той, любопитството му беше прекалено голямо, за да си държи устата затворена. Но това беше шибаният Хален за нас. Кожата ми настръхна от натрапчивостта. – Никога не съм знаел, че вие двамата сте нещо.
– От години сме, дори преди клуба – каза му Винсънт, отговаряйки, за да не се налага да отговарям аз. – Уокър не обича хората да любопитстват. Той попита дали можем да запазим това между нас, така че го направихме.
Хален се намръщи в моя посока.
– Срамуваш ли се? – Направо ме попита той.
Стиснах зъби.
– Никога не съм се срамувала от това, което имам с Винс – казах му ядосано.
– Отдръпни се, Хален – предупреди го Винсънт, а очите му се присвиха. – Току-що казах, че той не обича да се любопитства. Уокър е уединен. Винаги е бил такъв. Всички имаме своите демони, а някои от нас просто още не са се научили да живеят дружелюбно с тях. Остави го.
Хален кимна.
– Съжалявам, че съм любопитен – извини ми се Хален. Кимнах веднъж. – Но искам да знаеш, братко, че никой от нас никога не би осъдил двама ви за това, което имате. Вие обичате този, когото обичате. В това няма нищо лошо.
Отпуснах се малко, но все още бях готов да приключа с разговорите. Хален ме погледна.
– Това ли беше един от страховете ти?
Поклатих глава.
– Не. Както казах, не се срамувам. Просто… – Гласът ми се прекъсна, защото как да обясня на някого, че все още мисля за самоубийство всеки ден и по някаква причина мисълта, че някой нахлува в личните ми гадости, засилва това желание?
– Хален – избухна Винсънт – ще те натикам в шибания ти задник. Остави го.
Хален вдигна ръце, за да се откаже от темата. Прочистих гърлото си.
– Хален, не се опитвам да бъда гадняр. Просто не съм добре. Не съм бил наред от години. Винсънт. … той помага.
Хален кимна в знак на разбиране.
– Всички имаме своите демони, братко. Този клуб – ние винаги те подкрепяме, чуваш ли ме? Без значение от сексуалността ти, без значение колко тъмно е в главата ти – можеш да се опреш на всеки от нас, чуваш ли ме?
Преглъщайки тежко, кимнах. Думите му означаваха за мен целия свят.
С това той се обърна към Винсънт, като започна разговор с него за Рандал, сина му. Нова хвана ръката ми в своята. Погледнах я, докато тя сплиташе пръстите ни.
– Гордея се с теб – прошепна тя. – Знам колко ти е трудно да кажеш на някого каквото и да било.
Повдигнах брадичката ѝ нагоре и нежно я целунах.
– Знаеш ли колко си невероятна? – Нежно попитах.
Мека усмивка наклони устните ѝ.
– Грижа се за теб, Уокър – каза тя тихо. И го оставихме така, защото мисълта, че тя ще признае нещо повече от това, ме накара да избягам.

Назад към част 11

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 11

ВИНСЪНТ

Докато Нова спеше до мен, а тихото хъркане се промъкваше покрай разтворените ѝ устни, сънят ми убягваше.
Как, по дяволите, трябваше да спя, когато причината за дишането ми беше някъде там, в планината, без шибана помощ?
И ебаси – Нова се биеше в гърдите, че го е оставила там, но аз се съгласих с решението на Уокър да я изпрати да бяга. Каквото и да беше преживял – или все още преживяваше – тя не трябваше да бъде част от това. Последиците щяха да са достатъчно лоши; интуицията ми подсказваше това.
Продължих да се моля на всеки, който ме слушаше, да се върне скоро при мен. Чувствах се така, сякаш си губя ума, докато го чакам.
Нова промълви името на Уокър в съня си, а веждите ѝ се смръщиха. Прокарах ръка нагоре-надолу по гърба ѝ, шепнейки успокояващи думи в ухото ѝ, докато изражението ѝ отново се отпусна.
Краткото време, което Уокър и Нова бяха споделили в онази планина, ги беше сплотило и, честно казано, се радвах за това. Уокър се нуждаеше от някой друг, освен от мен, който да го държи здраво стъпил на земята, да му дава повече причини да продължава да живее. Нова можеше да бъде тази друга причина за него.
А начинът, по който тя се държеше в негово отсъствие? Това беше всичко, което трябваше да знам. Бяха спали заедно в онази планина, бяха споделили нещо красиво заедно и аз бях щастлив и за двамата. Бях сигурен в това, което имахме с Уокър, и знаех, че той, чукайки друга жена без мен там, никога няма да разруши връзката, която имахме.
Но като познавах Уокър? Разкъсваше го отвътре, когато знаеше, че е спал с друга, без аз да съм част от това. Това беше начинът, по който работеше.
– Никога няма да се откажа от теб, бейби. Просто, по дяволите, направи така, че да се върнеш при мен – помолих тихо.
В някакъв момент трябваше окончателно да съм заспал, защото се събудих от звука на някой, който леко почука на вратата. Отлепих се от топлото тяло на Нова и се измъкнах от леглото, като внимавах да не я събудя. Тя само похърка и се преобърна с лице на другата страна, придърпвайки одеялата по-плътно около себе си.
Усмихнах се. Ясно виждах какво вижда Уокър в нея. Жената беше шибано очарователна.
Грабнах пистолета си от нощното шкафче и крадешком отидох до вратата, като надникнах през шпионката. Хален стоеше от другата страна. Отворих вратата, като очите ми моментално се насочиха към мъжа, който едва се държеше на краката си.
– Уокър – издишах аз. Оставих пистолета си настрана и се втурнах напред, грабвайки Уокър в ръцете си. Преглътнах дебело, докато прокарвах очи по пребитата му форма, опитвайки се да овладея емоциите си, преди да избухна в сълзи.
Беше пребит адски жестоко.
Кръв покриваше кожата му, синините бяха разпръснати навсякъде. Дрехите му бяха разкъсани, а косата му – заплетена на върха на главата.
– Остани с Нова – казах на Хален. – Трябва да го почистя.
Хален кимна веднъж, без дори да помръдне, докато вдигах масивното тяло на Уокър на ръце и го носех в банята. Уокър се опомни, когато го поставих на пода и опрях масивното му тяло на стената на ваната.
– Винс? – Изстена той, когато затворих вратата.
Коленичих пред него, хванах лицето му в ръцете си, а една сълза се плъзна по бузата ми. Облегнах челото си на неговото.
– Аз съм тук, бейби – просъсках. Наведох се и покрих напуканите му устни с моите, като едва сдържах риданието си. – Аз съм тук. По дяволите, толкова съжалявам, че това ти се случи отново.
Той поклати глава и обгърна китката ми с ръка.
– Измий ме – изстена той. – Имам нужда от душ. Ще ти разкажа всичко, което се случи.
Кимнах и се изправих, като включих водата в душа. Докато тя се нагряваше, се заех да съблека Уокър от дрехите му. Колкото повече разкривах, толкова повече се вбесявах.
Исках да убия този, който му е направил това.
Разкъсвания покриваха гърдите и корема му, а гърба му все още не смеех да погледна. Нещо ми подсказваше, че ще бъде още по-зле. Раните му се бяха съсирили, така че вече не кървеше. Но трябваше да ги почистя, иначе щяха да се инфектират и щяхме да имаме още по-големи проблеми.
Без да си правя труда да събувам боксерките си, го вкарах под душа и го държах, докато се почувства стабилно на краката си. Гледах как отваря уста под водата и поглъща част от горещата течност в гърлото си.
– Ебаси, водата е страхотна – изстена той.
Намокрих една кърпа и започнах да го измивам със сапун, като бях възможно най-нежен. Подпрях тялото му на стената, а той тихо стенеше, докато почиствах члена и топките му.
– Боже, липсваше ми – изстена Уокър и се наведе напред, за да ме целуне.
Отвърнах му на целувката също толкова жадно, придърпвайки тялото му към моето, докато се борехме за надмощие, докато накрая той ми се подчини, позволявайки ми да взема от него това, от което се нуждаех.
– Нова? – Попита ме той, след като устните ни се разделиха. – Хален спомена, че си бил с нея.
Кимнах.
– Тя спи в момента – казах му. – Притеснена е като дявол, Уокър. – Той стисна челюстта си и отвърна поглед от мен. Това беше негов предупредителен знак, че е направил нещо, от което смята, че ще се срамувам. Вместо да се задълбочавам в това точно сега, придърпах лицето му обратно към моето.
– Разкажи ми за това, което се случи.
Той кимна и започна да ми разказва всичко, като в общи линии ми каза същото, което и Нова, само че от неговата гледна точка.
– Бях оставен да гния до едно сметище в два града. Хален ме намери там. Не са проверили дали съм мъртъв – информира ме Уокър.
– Господи, дявол да го вземе – проклех аз. Стиснах задната част на врата му и опрях чело в неговото. – Можех да те изгубя.
Уокър поклати глава.
– Няма да те изоставя, Винсънт. Обещах ти, че няма да го направя.
Издишах меко, преди да го целуна отново, този път много по-меко.
– Хайде да ти измием косата – казах тихо.
Помогнах му да се спусне на пода на душа и коленичих зад него, като намазах косата му с шампоан, преди да я изплакна и да направя същото с балсам, за да мога лесно да разчеша косата му след това.
След като Уокър отново беше чист, му помогнах да излезе от душа и го подсуших, преди да увия кърпата около кръста му. Разтворих вратата и Хален ме погледна от стола, на който седеше на масата.
– Донеси ми куфара – казах му аз.
Той го взе от пода и ми го подаде, а след това ми подаде и пазарска чанта.
– Антибиотични кремове и превръзки – каза ми той при объркания ми поглед.
– Благодаря, братко.
Отново затворих вратата и се заех да превързвам Уокър. Той остана мълчалив през цялото време, дори не помръдна. Когато приключих, вече бях коленичил между разтворените му бедра, а пенисът му висеше тежко между нас, а от върха му изтичаше прекум.
Хвърлих му злобна усмивка, преди да го хвана в юмрука си и да оближа капката прекум от върха. Той изстена, очите му се затвориха, докато го смучех до гърлото си, отслабвайки рефлекса си да го поемам докрай, достигайки до топките му.
– Ах, ебаси, бейби, да – изрева Уокър, а ръцете му стиснаха косата ми. – Точно така.
Засмуках го жадно, нуждаех се от този момент с него. Толкова дълго бяхме разделени. Ебаси, той едва се беше върнал от бягане, преди да го изпратят в планините да защитава Нова. Имах нужда да заздравя връзката ни с него.
Така работеше това.
И честно казано, нямах нищо против това.
Не му отне много време да се натовари и аз погълнах всяка капка от есенцията му, преди да го оставя да падне от устата ми. Наведох се и го целунах, езиците ни танцуваха заедно, докато го оставях да опита вкуса си в устата ми.
– Обичам те – каза ми Уокър, след като се разделихме.
Целунах го отново.
– Ти си моето начало и моят край – казах му честно. – А сега да те облечем, бейби.

Назад към част 10                                                    Напред към част 12

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 10

НОВА

Ема остана дълго след затварянето. Нямах никакви пари в себе си за хотел и получих строги инструкции да не напускам мястото, на което се намирах. И благославяйки сърцето на Ема, тя отказа да ме остави сама, докато някой, на когото имам доверие, не дойде тук, за да ме вземе.
Откъм задната врата на магазина се чу силно блъскане. Подскочих, а сърцето ми се разтуптя силно в гърдите от страх.
Дали онези мъже бяха успели да ме проследят?
Ема изтегли на телефона си канала за сигурност, когато чукането започна отново.
– Това е татуиран мъж, облечен в мотористка жилетка – каза ми тя, като ми показа зърнестата черно-бяла снимка.
Отпуснах се, преглъщайки сълзи на облекчение.
– Това трябва да е Винсънт – прошепнах.
Телефонът иззвъня точно след като казах това. Ема вдигна слушалката.
– Ало? – Очите ѝ се разшириха. – Да, идвам сега.
Тя приключи разговора и се втурна към задната врата. Изправих се на крака и се обърнах да гледам как Винсънт нахлува вътре, а тъмните му очи срещат моите. Устните ми затрепериха и сълзите, които бях задържала през последните няколко часа, се изляха от мен.
– Толкова съжалявам – извиках аз. Той се приближи до мен и ме обгърна с ръце, притискайки ме плътно до гърдите си. – Не исках това да се случи. Той – той ми каза да бягам. Не трябваше да го оставям – изръмжах аз.
Винсънт седна с огромното си, набито тяло на дивана, като ме придърпа в скута си, сякаш не тежах нищо. С оглед на това колко голям беше той, мускулите му на практика разкъсваха тениската му, не се учудих, че вероятно съм тежала колкото перце за него.
– Спокойно – промърмори той и посегна да избърше няколко сълзи от лицето ми, а другата му ръка все още беше плътно около мен. – Трябваше да бягаш. Постъпила си правилно. Той има по-голям шанс да оцелее, без да се налага да се тревожи и за теб. Дошла си тук и си уведомила хората за случилото се. Направила си каквото си могла.
Хълцах.
– Не ми се струва, че съм го направила – прошепнах, като гласът ми се пречупи от няколко думи.
– Знам. Повярвай ми, когато казвам, че познавам безпомощността, която изпитваш в момента, но няма какво да направим, освен да седим и да чакаме. Интуицията ми подсказва, че той е жив, а тя никога не ме е подвела. Доверявам ѝ се. – Той отметна косата ми назад от оцветените ми със сълзи бузи. – Нека те настаним в хотел, за да може тази любезна дама да се прибере в дома си.
Подсмърчайки, кимнах и станах от скута му. Той държеше ръката си на бедрото ми, докато се успокоя. Ема ме прегърна силно.
– Ако изобщо имаш нужда от нещо, докато си още в града, идвай тук, разбираш ли? – Каза ми тя и нежно стисна ръцете ми в своите, след като се разделихме. Тя погледна Винсънт. – Ще се погрижиш ли за нея?
Той кимна.
– Да, госпожо.
Тя кимна веднъж в знак на съгласие и ни изведе през задната врата. Винсънт държеше ръката ми в своята, докато я чакаше да заключи и да се качи в колата си, преди да ме заведе до мотора си.
– Знаеш ли как да се возиш на такъв? – Попита ме той.
Поклатих глава. Никога преди не бях се качвала на мотор.
– Лесно е – увери ме той и взе каската от седалката. Закачи я на главата ми, като при това регулираше каишките на брадичката. – Притисни се до гърба ми и се навеждай, когато аз се навеждам. Дръж краката си нагоре. Ще карам бавно. Не сме далеч от мотел.
– Винсънт? – Попитах меко, когато той се изправи на мотора си. Той ме погледна през рамо, а масивните му ръце се свиха около кормилото. – Наистина ли мислиш, че ще се оправи?
Винсънт въздъхна.
– Не знам дали ще се оправи, Нова, но той е жив. И точно сега, докато той е жив, мога да се справя с останалото. Мога да го спася.
Кимнах и му се доверих, плъзнах се на мотора зад него, придърпвайки тялото си близо до гърба му. Машината заръмжа под мен и аз опрях глава на покрития му с кожа гръб, а сърцето ми се разтуптя.
Моля те, слез скоро от планината, Уокър.
Когато стигнахне до мотела и си осигурихме стая с пари в брой, Винсънт се обади по телефона на Алехандро. Отидох направо в банята, защото наистина имах нужда само от душ. Освен това знаех, че мъжете щяха да говорят за бизнес и ако братовчед ми искаше да знам какво се случва, щеше да ми каже.
През целия ми живот работата ми беше да си държа главата наведена и устата си затворена. И честно казано, това не ме притесняваше. Не ми харесваше да съм сред хаоса, който изпълваше живота на Алехандро. Това, че не знаех нищо, можеше да дразни някои жени, но не и мен. Най-добре процъфтявах в мир и забрава.
След дълъг, горещ душ излязох, като се намръщих на панталоните и голямата тениска, които бяха поставени на плота. Дори не бях чула Винсънт да влиза в банята, но в момента, в който вдигнах дрехите, разбрах, че са негови. Дори миришеха на него.
След като стегнах панталоните, колкото можах, и ги навих на руло, излязох в спалнята. Винсънт седеше на един стол и се мръщеше в една карта. Прочистих гърлото си, привличайки погледа му към мен.
– Всичко наред ли е? – Попитах тихо, като мразех колко слабо звучи гласът ми. Бях изтощена. Искаше ми се да заспя и да се преструвам, че всичко това е било сън, но знаех, че е реалност. Сънят нямаше да помогне.
– Алехандро вярва, че има плъх – каза ми Винсънт, след като ме погледна за момент. По гръбнака ми преминаха ледени тръпки. – Каза ми, че оттук нататък всичко е в мои ръце, докато не ми каже друго.
Преглътнах силно.
– Нещо за Уокър?
Винсънт поклати глава.
– Нищо, скъпа. – Той наклони глава към леглото. – Защо не си починеш малко? Сигурно си изтощена.
Прехапах силно долната си устна.
– Страх ме е да остана сама в момента – признах, като извих ръце пред себе си. Мисълта, че ще се свивам в това голямо, удобно легло сама без Уокър, разкъсваше сърцето ми на парчета от тъга и притеснение.
Не биваше да се чувствам удобно, когато той страдаше.
Винсънт стана от стола, на който седеше, и събу ботушите си, преди да хване ръката ми в своята, повеждайки ме към леглото.
– Хайде – меко нареди той.
Пълзях на леглото и когато легнах, вперила очи в него, те се разшириха. Винсънт стоеше пред мен само по боксерки. Татуировки се извиваха по гърдите и бицепсите му. И всички тези мускули. Имаше мускули, подредени един върху друг.
– На стероиди ли си? – Изригнах.
Той изръмжа от смях и поклати глава, като се плъзна в леглото до мен. Когато отвори ръката си към мен, аз се свих до него, чувствайки се малко по-близо до Уокър в този момент, тъй като гаджето на Уокър беше най-близкото, което можех да получа до истинския мъж в този момент.
– Няма стероиди, скъпа. Просто като тренировка. А сега си почини малко?
Кимнах с глава и оставих очите си да се спуснат, а звукът от равномерния му сърдечен ритъм ме приспиваше.

Назад към част 9                                                        Напред към част 11

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 9

ВИНСЪНТ

Веднага щом затворих, изпуснах силен рев и се строполих на стола през половината стая. Всички веднага станаха на крака, а очите на Купър се присвиха към мен предупредително. Ръката ми трепереше, докато я насочвах към президента си, отвъд точката да ми пука за последствията от всичко, което се канех да направя.
– Ако той е мъртъв – изръмжах – ще те убия, чуваш ли ме? Не ми пука за това братство, ако загубя Уокър.
Той ми се намръщи и отблъсна ръката ми настрани. Хален ме отблъсна с една крачка назад и аз замахнах към него, като го ударих в челюстта. Той се приближи до мен, очите му бяха убийствени, но Деймън се постави между нас, като отблъсна и двамата с крачка назад.
– Обясни ми какво, по дяволите, се случва – нареди Купър.
Стиснах юмрук.
– Обади се на шибания си приятел Алехандро. Няма да си губя времето да ти обяснявам нито едно проклето нещо.
С това се завъртях на пета и се заизкачвах по стълбите към апартамента, който деляхме с Уокър. Опаковах чантата си за рекордно кратко време, измъкнах ключовете от джоба си и се втурнах надолу по стълбите. Купър ме спря на излизане от вратата.
– Ще го намерим, Винсънт.
Стиснах челюстта си.
– По-добре да го направиш. Ще довърша работата му, защото това е, което той би искал да направя. – Приближих се до Купър, шибано врящ. – Чувствам, че е жив, но в момента, в който усетя, че го губя, ще изгоря целия проклет свят до основи, като започна с теб и Алехандро – предупредих го.
С това излязох от клуба и се отправих към мотора си. Бързо пристегнах чантата си към него и още по-бързо излязох на пътя, а GPS-ът ми лаеше инструкции, докато се качвах на магистралата, превишавайки значително скоростта.
– Какво? – Изръмжах, когато час по-късно се обади Купър.
– Имаме план – каза ми той. Останах мълчалив, чакайки да чуя какъв шибан план има, за да намери моя човек, най-добрия ми приятел, човека, когото се бях зарекъл никога да не оставям на произвола на съдбата. – Логан и Деймън ще претърсят планината. Работя по вдигането на хеликоптер във въздуха, за да можем да търсим отгоре. Хален ще претърси всеки град в радиус от петдесет мили от тази планина, за да види дали някой не е виждал или чувал за него.
– Намерете го – изръмжах аз. – Защото в противен случай, ще ти се иска никога да не си ме срещал, Купър.
С това затворих, като съсредоточих вниманието си върху пътя, изпращайки всяка молитва, която имах, към всяко божество, което, по дяволите, щеше да ме чуе.
Трябваше ми Уокър, да се прибере у дома.
Трябваше да е в безопасност.
По дяволите, имах нужда от моя човек обратно в ръцете ми.
Не трябваше да го пускам на тази мисия. Трябваше да убедя Алехандро да ме пусне вместо него. Само Бог знаеше колко много страда Уокър в момента. Тази гадост щеше да го върне назад в цялото възстановяване, което беше направил, ако оцелееше.
Няма да те пусна да си тръгнеш, Уокър. Не смей да се откажеш, по дяволите, преди да успея да те спася от самия теб.

Назад към част 8                                                        Напред към част 10

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 8

НОВА

Исках да му помогна, наистина исках, но какво можех да направя? Нямахме оръжия, а ако имахме, не знаех за тях.
Затова направих единственото нещо, което знаех, че трябва да направя. Изпълних заповедта му и побягнах, провирайки се през дърветата и клоните, а тръните разкъсваха дънките ми. И не спрях да се движа дори когато нощта започна да пада, тъмнината завладя небето. За щастие имаше пълна луна, но тя не спря страха да пълзи по гърлото ми.
Бях сама в тъмнината, където ме дебнеха хищници, някои дори по-опасни от мъжете, от които бягах в момента, същите, които бях оставила с Уокър.
– Моля те, дръж се за мен – помолих аз, надявайки се, че думите ми някак ще стигнат до него. Щях да му помогна. Просто първо трябваше да стигна до цивилизацията.
– Боже, ако си истински, моля те, измъкни ме от тази планина – умолявах. Изглеждаше като безкрайни дървета. Знаех, че вървя надолу, но нямах никаква представа къде, по дяволите, отивам. Знаех само, че съм жадна, гладна и че съм толкова шибано уморен.
Но трябваше да продължа да се движа. Ако Уокър искаше да оцелея, трябваше да продължавам да се движа. Ако той нямаше помощ, не можех да спра. Нямаше да спра. Оцеляването му зависеше от това да получа помощ.
Спънах се, като одрах кожата на ръцете си върху дънера, върху който се приземиха ръцете ми. В очите ми се появиха сълзи и аз преглътнах вик на неудовлетвореност, когато тези сълзи се плъзнаха по бузите ми.
– Ставай – изръмжах на себе си и се изправих на крака. – Уокър има нужда от теб.
Продължих да вървя, подсмърчайки, ръцете ми горяха, краката ме боляха.
– Ще ти осигуря помощ, бейби – заклех се. – Няма да те оставя в безизходица.
Тъкмо когато на следващия ден започна да се стъмва, най-накрая се натъкнах на град. Бях намерила пътя още с изгрева на слънцето тази сутрин и просто следвах този планински път в продължение на часове, стъпките ми бяха бавни, толкова бях изтощена. Бях преминала границата на глада, вече дори не го усещах. Исках само нещо за пиене.
Запътих се към едно малко магазинче. Възрастната жена, която седеше зад щанда, изпищя и се втурна да ми помогне точно когато краката ми се подкосиха под мен. Тя ме хвана в прегръдките си и ме поведе към един стол, а ръцете ѝ бяха нежни и успокояващи.
– Да те почерпя с вода – успокои ме тя и извади бутилка вода от малкия хладилник до мен. Отвори я и ми я подаде. Жадно я изпих до такава степен, че ми стана лошо.
– Телефон – изревах. – Имам нужда от телефон.
Тя се разтърси за телефона си и ми го подаде. Набрах номера на братовчед ми от сърце, същия номер, който той беше набил в главата ми от момента, в който ме намери отново. Той отговори на третото позвъняване.
– Гарсия – изръмжа той.
– Алехандро – извиках аз и най-накрая изгубих ума си. – Имам нужда от помощ.
– Mierda! (Майната му) – Изръмжа той. Изтръпнах от силата на гласа му. – Къде е Уокър? – Попита той.
Изплаках.
– Не знам – извиках аз. Жената се отдалечи, за да ми осигури уединение. – Оставих го в пещерата. Имаше четирима мъже. Те ме нападнаха… – Захълцах. – Той ми каза да бягам. Не знаех какво друго да правя.
– Точно сега ще дишаш и ще ми кажеш къде, по дяволите, се намираш – нареди той.
Подсмръкнах и прокарах ръкава си под носа.
– Къде съм? – Попитах дамата, която ми помагаше.
Тя изръмжа името на един град. Алехандро измърмори.
– Дай ми да говоря с тази дама – нареди той.
Разтреперана протегнах телефона на любезната жена и тя го взе. Очите ѝ се разшириха, когато Алехандро започна да ѝ говори, а след това започна да кима и да мърмори „да“ и „не“, когато беше необходимо. Накрая тя затвори.
– Хайде, скъпа – извика тя и ми помогна да се изправя. – Да те приберем. Имаш нужда от малко почивка, а след като си починеш, ще ти донеса малко храна, добре?
Кимнах, толкова бях изтощена.
– Той идва ли? – Прошепнах. Просто исках да помогна на Уокър. Той се нуждаеше от помощ. Чувствах го в костите си.
– Каза, че някой ще дойде да те вземе.
Само кимнах, надявайки се и молейки се, че братовчед ми също ще изпрати някой да вземе Уокър.
– Моля те, бъди жив – молех се тихо аз. – Не мога да живея със себе си, ако умреш.
Тя прочисти гърлото си, когато телефонът ѝ звънна, и ми го подаде. Веднага разпознах, че това е номерът на Алехандро, и бързо отговорих.
– Primo? (Братовчеде) – Попитах тихо.
– Запиши този номер – нареди той.
След като седнах на дивана, който дамата имаше в задната част, тя ми подаде химикалка и лист, очевидно успявайки да чуе Алехандро.
– Добре – казах аз, като прочистих гърлото си.
Той изтърси един телефонен номер.
– Това е телефонният номер на Винсънт. Той е най-добрият приятел на Уокър. Мисля, че той по-спокойно ще чуе от теб, отколкото от мен, че най-добрият му приятел е изчезнал.
С това братовчед ми затвори. Поех си дълбоко дъх и погледнах към любезната жена.
– Мога ли да остана за няколко минути сама? – Попитах тихо. Притеснявах се, че мъжът, за когото бях чувала доста от Уокър, щеше да си го изкара на мен, а не исках тя да стане свидетел на това. Ужасявах се да му се обадя, но нямах друг избор.
– Разбира се, скъпа.
Тя бързо излезе от стаята. С треперещи ръце набрах номера на Винсънт. Той отговори още на второто позвъняване.
– Ало? – Попита той, а гласът му беше предпазлив.
Звучеше силно, гласът му беше дълбок, вибриращ чак до душата ми. Изхлипах, напълно изгубила ума си.
– Съжалявам – извиках аз. – Толкова много съжалявам. Уокър изчезна.
Той мълча мъртво за миг. Стиснах ръката си около телефона, като сега плачех толкова силно, че едва дишах.
– Добре, изчакай. Просто дишай – нареди Винсънт. – Чуваш ли ме? Дишай.
Вдишах разтреперано въздух, дробовете ме боляха.
– Така – каза той спокойно. – Продължавай да дишаш. Събери се, за да можеш да ми кажеш какво точно се случи.
След като дишането ми се успокои, започнах да му разказвам какво се случи, как Уокър по същество е разменил живота си за моя. Винсънт прокле в края, след като приключих.
– Говори ли с Алехандро? – Попита ме Винсънт.
Заекнах.
– Д-да – промълвих.
Той изпусна мек дъх. Нямах представа как е толкова спокоен, но предполагам, че трябваше да разбера, че ще бъде. Уокър говореше толкова високо за него и знаех, че това, което са имали заедно, е било силно и несломимо. Помислих си, че човек като Уокър има нужда от някой, който е силен и стабилен.
– Остани на мястото си – нареди той. – Ще намерим Уокър, чуваш ли ме? И той ще бъде жив, когато го направим. Чувствам в душата си, че той все още е жив. Нужни са много повече от четирима шибаняци, за да го убият. Просто си почини. Набави си храна и вода.
С това той затвори. Бавно дръпнах телефона от ухото си. Любезната дама седеше до мен. Бавно я погледнах.
– Как се казвате? – Изсумтях, а гърлото ми беше сурово.
– Ема – каза ми тя. Тя сви ръка около рамото ми. – Сега, след като приключи с разговорите с груби мъже, поплачи, скъпа. Понякога една жена просто има нужда да поплаче.
Избухнах в сълзи, а сърцето ми крещеше за Уокър.

Назад към част 7                                                    Напред към част 9

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 7

УОКЪР

Останах буден дълго след като Нова заспа в ръцете ми. Оставих я да остане така за известно време, почти малко се страхувах да я пусна. Тя задържаше по-голямата част от тъмнината в съзнанието ми, но когато видях, че дневната светлина започва да пробива през дърветата, разбрах, че трябва да си размърдам задника. И двамата имахме нужда от храна и от поддържане на силите си. Всичко можеше да се случи във всеки един момент. Дори тук, в средата на нищото, никога не бяхме в истинска безопасност.
Внимателно я сложих в спалния чувал, като внимавах, докато размотавах ръцете и краката ѝ около мен. Тя прохърка в съня си, но не се събуди, а само се сгуши още повече в чувала си.
Без да мога да се сдържа, нежно отметнах косата ѝ назад от лицето ѝ и притиснах мека, нежна целувка към челото ѝ.
Сърцето ми се заби в гърлото.
Бързо се отдръпнах и поклатих глава пред себе си.
– Събери си багажа, Уокър – изругах си аз. – Не можех да изпитвам подобни чувства към нея. Не бях достатъчно добър за нея, не бях достатъчно силен.
Излязох от пещерата и се отправих да ни намеря нещо за ядене. Имах нужда от разсейване, но тези шибани планини не предлагаха нищо подобно. Чувствах се изкривен, вътрешностите ми се свиваха на възел всеки път, когато си помислех за Винсънт.
Всяка секунда от всеки проклет ден, в който се оказвах копнеещ за Нова, рискувах да унищожа всичко, което имах с Винс.
Отне ми години, за да допусна клуба до себе си, да се накарам да им се доверя. И все пак в рамките на няколко дни разказах на Нова за мен и Винсънт, разказах ѝ през какво съм минал, какво е направил Винсънт за мен.
Собствените ми братя дори не знаеха за мен и Винсънт.
– Тя ми бърка в главата – промълвих аз.
Толкова лесно Нова си проправяше път в мен, прокарваше си път под кожата ми, право в сърцето ми, където със сигурност нямах нужда да бъде.
Трябваше да е само тази ситуация. Бях уязвим, защото бях спал много малко, а Нова беше топло, охотно тяло, нищо повече от заместител на Винс. Само това трябваше да бъде, нали?
Защото, за бога, не можех да допусна да е нещо друго.
Когато се върнах в лагера, Нова все още спеше. Загледах се в нея за момент като шибан гадняр. Гърдите ѝ бавно се издигаха и спускаха с всеки лек дъх, който поемаше, а дишането ѝ – ебаси, то ме успокояваше.
Поклатих глава пред себе си, отвърнах поглед от нея и се съсредоточих върху одирането на кожата на катерицата, която бях намерил. След като изхвърлих всичко и сложих одраното животно на огъня, за да се опече, тръгнах за вода, като оставих Нова да продължи да спи. Беше будувала с мен през по-голямата част от нощта; имаше нужда от почивка.
Още не бях стигнал до потока, когато я чух да крещи. Това беше смразяващ кръвта звук, изпълнен със страх – пълен ужас.
Кръвта ми се разгорещи във вените, докато бързах обратно нагоре по планината към пещерата, като ми се искаше да съм помислил да взема пистолета си със себе си. Това беше новаторски ход, за който щях да платя скъпо, по дяволите.
Когато влязох в пещерата, четирима мъже се опитваха да я измъкнат от пещерата, но тя се бореше адски много. Изсвирих, с което привлякох вниманието им към себе си, и се втурнах напред, като откъснах ръцете на единия от нея, преди да го направя с другия. Тя се отскубна, точно когато двама от тях ме повалиха на земята. Главата ми се удари в камъка.
– Бягай, Нова! – Изкрещях ѝ. Паникьосаният ѝ поглед срещна моя. Беше объркана. Можех да го видя в очите ѝ. Не искаше да ме остави тук, но, по дяволите, нямаше да им позволя да я вземат, по дяволите. Трябваше да се махне оттук.
– Бягай – изръмжах ѝ аз.
Изритах един човек в лицето и скочих на крака точно когато тя избяга от пещерата. Дадох добър отпор, но четирима срещу един, когато не можех да стигна до оръжието си, беше шибано безполезно.
Така че, когато дойде вторият удар в главата ми, мракът ме обгърна, приветствайки ме в познатата си, цинична прегръдка.

Назад към част 6                                                  Напред към част 8

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 6

НОВА

Като чух, че Уокър е би, изненадващо ме възбуди.
Не го бях очаквала, но изведнъж мисълта да го гледам с друг мъж накара всяка женска част от мен да се свие от желание и нужда – нужда от този мъж, който седеше до мен, а ръцете ми бяха обвити около него, сякаш можех да го задържа.
Повечето жени, които са преживели нещо травматично като мен, не биха могли да понесат да бъдат докосвани. Аз? Прегърнах факта, че тялото ми най-накрая беше мое и можех да правя с него каквото си поискам. Никой вече не го контролираше, дори демоните, които все още бяха затворени в главата ми.
Аз притежавах тялото си.
Можех да решавам кой да ме докосва, кой да ме чука, кой да ме задоволява.
Отново намерих сила и мощ в това да позволя на всеки, който реши да ме докосва, да ме докосва.
Можех да избирам кого да чукам. Вече никой друг не можеше да диктува кой да го прави и кой не.
Всичко беше мое. Всичко беше мое решение.
След като се нахранихме, Уокър и аз се прегърнахме край огъня. Все още не бях готова да го пусна, страхувах се, че ако го направя, онези мрачни мисли в съзнанието му ще вземат връх. Исках да направя най-доброто, на което съм способна, за да ги задържа.
Той не заслужаваше гадната ръка, която му бяха поднесли, и толкова много мразех това, че страдаше.
Мълчахме, докато мракът се спускаше над света извън нашата пещера. Ръцете му бяха вързани около мен като стоманени ленти, а брадичката му лежеше на върха на главата ми.
Жадувах за него толкова силно.
Без да казвам нито дума, притиснах устни към долната част на челюстта му, като поставих там нежна целувка, преди да се преместя и да поставя друга целувка точно до нея. Бях възнаградена с разтърсваща въздишка, ръцете му се сплескаха на гърба ми, пръстите му се впиха в меката плът близо до гръбнака ми, придърпвайки ме по-близо до него.
Той спусна устните си към моите, телата ни казваха всичко, което не можехме да кажем. Отначало ме целуваше бавно – несигурно, сякаш се страхуваше да не би целувката му да предизвика експлозия, но после задълбочи целувката, преобърна ме по гръб, а устата му беше гореща върху моята, докато езиците ни започнаха да се преплитат в танц, стар като самото време.
Разтворих краката си и го притиснах към топлината си. С тих стон той се притисна към мен, притискайки бедрата си в моите, докато обсипваше гърлото ми с горещи целувки. С разочарован стон придърпах лицето му обратно към моето, целунах го силно и устните ни се сбиха.
Изведнъж той се отдръпна, коленичи пред мен и поклати глава със стисната челюст. Дишах тежко, почти задъхано.
– Не можем – изрева той.
Сърцето ми се сви от изгубения поглед на лицето му. Бързо седнах и хванах ръката му в своята.
– Добре – прошепнах аз. Толкова силно го желаех, но никога нямаше да го тласна към нещо, което не искаше или за което не беше готов. Бях на тези места и не бих ги пожелала и на най-големия си враг.
Той ме погледна.
– Съжалявам, Нова, но Винс…
Сгуших бузата му в ръката си, а другата ми ръка все още беше стисната с неговата.
– Уокър, всичко е наред – успокоих го аз. – Разбирам. – Прокарах палеца си по скулата му. – Просто ми позволи да те прегърна, става ли?
Преглъщайки тежко, той кимна и се облегна назад. Привлякох го в прегръдките си и го държах здраво. Той изпусна треперещ дъх и отпусна глава на гърдите ми, а ръката му бе преметната през кръста ми.
Притиснах устни към върха на главата му, сърцето ми се разтуптя за съкрушения мъж в ръцете ми.
Скоро ще те върна у дома при него, Уокър; кълна се, че ще го направя.

Нещо се удари силно в ребрата ми, изтръгна дъха от дробовете ми и ме изкара от съня ми. Очите ми се отвориха от тревога, а от гърлото ми се изтръгна писък.
Но после видях как Уокър се изправи в седнало положение, кожата му беше покрита с лек отблясък пот, а ударите на сърцето му се виждаха ясно през пропитата с пот тениска.
– Уокър? – Попитах тихо, като бавно седнах, за да не го разтревожа. Докоснах нежно гърба му и той се отдръпна от мен, а дишането му беше учестено. Ръката ми остана задържана във въздуха, докато преглъщах покрай буцата тъга в гърлото си. – Уокър, бейби, няма да те нараня – обещах аз.
Той си пое накъсано дъх.
– Знам – просъска той. – Просто… майната му, дай ми само минута.
Оставих ръката си да падне в скута ми, докато търпеливо чаках. Най-накрая той избърса с ръце лицето си, дишането му малко се успокои. Преди да успее да ме отблъсне отново, аз бързо се преместих в скута му, като краката и ръцете ми се свързаха около него.
– Нова… – Гласът му беше дрезгав и напрегнат. Напрежението се носеше по мускулите на тялото му, което го караше да изглежда така, сякаш е статуя, изваяна от мрамор.
– Шшш – успокоих го аз и зарових лице в шията му. Той миришеше на пот и мъж и това ме опияняваше. – Просто ми позволи да те държа.
Отне му няколко минути, но накрая ръцете му се увиха около мен и тялото му потрепери. Стиснах очи, за да не се разплача.
Боже, моля те, позволи на този човек да оздравее.

Назад към част 5                                                   Напред към част 7

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 5

УОКЪР

Нейните писъци все още ме преследваха до късно през деня. И макар че Нова се държеше така, сякаш всичко е наред, виждах тъмнината в очите ѝ, която тя всячески се опитваше да скрие през последните няколко дни. За щастие от предната вечер беше останал заек, така че го изядохме за закуска, но когато дойде вечерята, знаех, че трябва да отида на лов. Но не исках да я оставям. Не бях сигурен дали е добре да го направя, независимо колко много се опитваше да ме увери, че е добре.
Исках да я защитя от всичко, включително от демоните, които преследваха сънищата ѝ.
Ако можех, щях да ги взема в себе си.
Нещо се беше променило между нас миналата нощ, когато бях вътре в нея. Исках повече от нея. Исках да се грижа за нея, дори извън тези планини. Исках да я поискам по същия начин, по който Винсънт и аз се бяхме поискали един друг.
Но не можех. Лоялността ми беше към Винс. Винс беше причината да дишам и днес. Едва ли бих могъл да се справя без него. Дори сега, докато чаках вечерята, мисълта ми беше за него и се бях вкопчил в тази връзка, която имах с него.
Щях да се самоунищожа, ако това, което правех с Нова без него, унищожеше връзката ни заедно.
Не можех да премина през живота си без него.
Откакто се бяхме събрали, с Винсънт винаги бяхме правили всичко заедно, дори и да чукаме. Дори ако някой от нас не участваше, винаги бяхме там, за да гледаме.
Без значение колко много се искахме с Нова един друг, това не можеше да се случи отново. Не можех да застрашавам връзката си с Винсънт повече, отколкото вероятно вече бях направил.
Когато се върнах в лагера, Нова вече беше донесла още вода, а тенджерата стоеше настрани, за да се охлади. И като я погледнах по-отблизо, изглеждаше, че и тя се е почистила малко.
Очите ѝ ме проследиха, но тя не отвори уста, за да каже нещо. Заех се да сваля кожата и да изкормя дребното животно, което бях убил, като се държах за себе си. След като го сложих на огъня да се изпече, тръгнах към отвора на пещерата.
– Отивам да се измия – казах ѝ грубо. – Не излизай от тази пещера.
Не изчаках отговора ѝ, преди да тръгна отново. Спрях до потока, от който получавах вода, и се придвижих по-надолу, преди да съблека дрехите си. Въздъхнах с облекчение, когато студената вода обгърна тялото ми. Седнах в нея и отпуснах лице в ръцете си, като си поех дълбоко, разтреперано дъх.
Мрачни мисли забулваха мозъка ми, подхранвайки се от тъгата ми. Стиснах юмруци и стиснах зъби, опитвайки се да си спомня думите на Винсънт към мен.
Когато стане тъмно, бейби, спомни си за мен, чуваш ли ме? Дори когато не съм физически с теб, ти продължаваш да носиш всяка частица от душата ми със себе си. Ти държиш на това. Не смей никога да ме напускаш, по дяволите.
Сълзите се плъзнаха по бузите ми, докато онова жестоко желание да си причиня истинска вреда пълзеше из съзнанието ми, покривайки ме с мрак.
– Не мога да се държа, Винс – прошепнах аз. – Затъвам, по дяволите.
Когато се върнах в лагера, храната беше почти готова, а Нова пиеше от водата. Тя бързо постави тенджерата на земята.
– Съжалявам – изригна тя.
Намръщих ѝ се.
– За това, че пиеш вода? – Попитах объркано, като за момент забравих настроението си, докато я гледах. Каква ли шибана гадост ѝ се беше случила?
– Не – поправи се тя. – Съжалявам за вчерашната нощ. Не трябваше да те моля да направиш това. Сигурна съм, че имаш някой друг вкъщи…
Въздъхнах.
– Не се извинявай – грубо ѝ казах. Тежко въздъхнах, докато се спусках на земята близо до нея. – Нещата с мен са… сложни – най-накрая се съгласих.
Ръката ѝ се плъзна по коляното ми и аз подскочих. Тя понечи да се отдръпне, но аз преглътнах силно и задържах ръката ѝ там. Беше… успокояващо и мрачните мисли в главата ми малко замлъкнаха.
– Можеш ли да ми помогнеш да разбера? – Попита ме тя. Погледнах към нея, като очите ми веднага се свързаха с широките ѝ, любопитни очи. – Искам да разбера, Уокър.
Преглътнах, а очите ми пробягаха по лицето ѝ. Накрая погледнах обратно към огъня.
– Аз съм бисексуален – казах ѝ направо. – И наистина имам някой друг вкъщи. Винсънт – той е нещо повече от най-добрия ми приятел, Нова. Той е моят спасител. Той ме държи здравомислещ. И ние сме заедно, от години насам. – Намръщих се. – Събрахме се, когато и двамата все още бяхме в армията, и когато ме взеха като военнопленник по време на засада на взвода ни, той беше единственият, който дойде след мен – унищожи цялата си военна кариера заради мен. – Нова пое изненадана глътка въздух. – Бях едва жив, когато ме намери, но той ме измъкна оттам и се грижеше за мен, носеше ме на раменете си, докато не станах достатъчно силен, за да ходя сам. – Преглътнах с труд. – Дължа на Винсънт живота си, но всичко, което имам, са счупените парчета от мен и моята любов. Всичко това принадлежи на него.
– О, Уокър – въздъхна тя и ръката ѝ намери моята. Тя сплете пръстите ни. – Трудно ти е да си далеч от него, нали?
Преглътнах силно и кимнах с глава. Тя се доближи до мен и ме обгърна в прегръдките си.
– За твое добро, Уокър, надявам се това да приключи скоро – прошепна тя.
На свой ред я обгърнах с ръце, притискайки я до себе си, жадувайки за нейната утеха и сладост. Жадувах за нейната светлина.
Аз също, Нова. Аз също се моля това да свърши скоро.

Назад към част 4                                                      Напред към част 6

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 4

НОВА

Нещо в Уокър не беше наред. Тоест, да, той и без това си беше някакъв кретен, но тази сутрин беше малко по-зле. Можех да видя болката в очите му, болка, която беше много по-близо до повърхността, отколкото вчера.
Сърцето ми се сви за него. По някаква причина ми се искаше да отнема цялата му болка и да я направя своя собствена.
Защо? Нямах представа. Достатъчно страдах, но знаех, че ще страдам повече, ако това означаваше, че той не страда.
Знаех само, че по някаква причина душата му сякаш призоваваше моята на дълбоко ниво – ниво, което не разбирах напълно. Дори не бях сигурна дали ми е било писано да го направя.
Когато Уокър се върна, той мълчаливо постави на огъня тенджерата с вода, която носеше, за да я остави да заври, и след това седна от другата страна на огъня срещу мен. Прочистих гърлото си.
– Разкажи ми за семейството си – опитах се, искайки да го разсея от това, което се случваше в главата му.
Той сви рамене.
– Аз съм член на Дивите Врани МС. Клубът е моето семейство – информира ме той. – Най-добрият ми приятел е Винсънт; служихме заедно в чужбина. Той ме спаси по повече от един начин.
Усмивка изкриви устните ми, благодарна, че поне ми отговори, вместо да ме отблъсне, но изглежда това не помогна на това, което се случваше в ума му, и това ме притесни.
Просто исках да му помогна, да го разсея, да го върна тук и сега.
– Алехандро беше най-близкият ми братовчед, докато растях – започнах аз, привличайки тъмните очи на Уокър обратно към мен. Когато очите ни се свързаха, по гръбнака ми премина ледена тръпка, но това не беше лоша тръпка. Беше… успокояваща. – Но после той започна да гради империята си и ние се отдалечихме един от друг. Мисля, че той се обвинява за това, което се случи с мен.
Уокър леко наклони глава настрани, докато ме изучаваше.
– Какво се случи с теб, Нова?
Затворих устата си, все още не бях готова да говоря за това. Чувствах, че досега се справям доста добре. Разбира се, нямах много време да се занимавам с каквото и да било, но не се отдръпвах от мъжете. Стоях на собствените си два крака.
Вместо да отговоря, въздъхнах и се излегнах обратно в спалния си чувал. Смътно чух Уокър да подсмърча, но го игнорирах, а се обърнах настрани от него.
Не бях готова да говоря. И знаех, че това е лицемерно от моя страна, тъй като досаждах на Уокър с въпроси, но все още не можех да се накарам да говоря за всичко това.
Ужасявах се от това, което щеше да се случи, когато го направя.
Ужасявах се, че ще рухна.

Ръката ми се прокара по вътрешната страна на голото ми бедро, преди наведеният над мен подивял брадат мъж да разтвори краката ми. Изкрещях и го ритнах, опитвайки се да се измъкна от хватката му. Бях се справяла с това от години и въпреки това отказвах да се предам без бой.
Други двама мъже пристъпиха напред от сенките и всеки от тях хвана единия ми глезен, държейки ме на земята. Сълзи се стичаха по лицето ми, докато дърпах въжетата, които държаха китките ми, като ми се искаше да мога да изблъскам копелето, което се готвеше да разкъса вътрешността ми.
Той стискаше пениса си в ръце, приближавайки се към оскърбения ми вход. Стиснах очи и се принудих да се затворя.
Ако не можех да се освободя, той също нямаше да получи никакво удовлетворение от виковете ми.
Когато отново отворих очи, се взирах в тавана. Сълзите ми бяха пресъхнали, дишането ми беше равномерно. Блокирах всичко това и дори не трепнах, когато той се вмъкна в сухия ми канал.

Някой крещеше.
Очите ми се отвориха точно когато Уокър ме измъкна от спалния чувал, държеше ме здраво и безпощадно, докато аз се мятах в прегръдката му, а от устните ми се откъсваха ридания. Но той не отпусна хватката си върху мен. Просто ме притисна към себе си, докато се разпъвах на бедрата му, плачейки толкова силно, че едва дишах.
– Аз съм тук – успокои ме той. – Просто дишай, Нова. Дишай. Тук си в безопасност.
Откакто бях спасена, не бях имала спомени. По дяволите, в моята ретроспекция дори вече не крещях.
Но това не означаваше, че ужасеното момиче в съзнанието ми не беше. Беше удряла по стените на клетката си, крещяла със сърцето си и молела за спасител.
Тя не спираше да моли.
– Накарай го да спре! – Извиках, като драсках с нокти по кожата си. – Те ме докосват – извиках аз. – Направи така, че…
Устата на Уокър се притисна към моята. Ръката му се заплете в косата ми, докато той бързо доминираше в целувката, като наклони главата ми идеално, за да потопи езика си между устните ми. Диханията ни се сляха в едно, докато той ме притискаше към себе си толкова плътно, че не можех да определя къде свършва моето тяло и къде започва неговото.
Разтопихме се един в друг.
Сълзите ми бавно спряха, докато Уокър обираше устата ми, а свободната му ръка се движеше по гърба ми под блузата. Когато устните ни най-накрая се разделиха, дишането му беше също толкова учестено, колкото и моето. Изстенах тихо, когато той засмука леко ухото ми.
– Кажи ми, че искаш това – изрева той.
Притиснах раменете му.
– Искам – прошепнах. – Уокър, моля те, аз не съм счупена. – И аз искам да позная докосването на мъж, който няма да ме нарани.
Той поклати глава.
– Права си – съгласи се той. Очите му се свързаха с моите. Похотта в очите му за миг изкара дъха от дробовете ми. – Ти си проклета оцеляла, Нова. Не знам какво, по дяволите, се е случило с теб, но си жива. Това е най-важното.
С това той ме положи обратно върху спалния чувал, тялото му покри моето, докато отново спускаше устни към моите. Изстенах и се протегнах, за да заплета пръсти в косата на тила му, подчинявайки му се.
Девствеността ми беше отнета от отвратителни задници, но в този момент доброволно се бях отдала на Уокър.
Това беше в моите ръце, в моя контрол.
И всяка фибра на тялото ми ми казваше, че този мъж никога няма да ме нарани.
Уокър оставяше следи от горещи целувки по тялото ми, докато ме събличаше, оставяйки хладния въздух да облее нагорещената ми кожа. Той спря на върха на бедрата ми, след като путката ми се оголи пред него.
– Чиста съм – изрекох, а бузите ми се затоплиха. – Алехандро ме тества.
Мисля, че промълви нещо от рода на „благодаря, ебати“, преди главата му да изчезне между бедрата ми и устните му да обходят клитора ми.
Гърбът ми се отлепи от земята, от устните ми се изтръгна вик, докато впивах пръсти в косата му, яхнала лицето му. Той изръмжа срещу путката ми, като изпиваше всичко, което му предлагах.
Майната му, по начина, по който реагирах на устата и пръстите му, човек би си помислил, че съм си сложила задника на сребърен поднос за него.
Човекът ме изяждаше, сякаш беше гладен.
Изкрещях името му, когато свърших, а погледът ми за миг побеля от чистата експлозивност и еротичност. Това беше първият оргазъм, който някога бях получавала, и той открадна дъха от дробовете ми, оставяйки ме да треперя в ръцете на Уокър.
– Противозачатъчни? – Попита той, докато се издигаше над мен.
– Да – изпъшках аз.
Той се плъзна в мен, а ръцете му се свиха върху раменете ми. Заобиколих бедрата му с крака, свързвайки глезените си зад гърба му. Той се вкопчи в мен. Не беше нежен; наистина ме чукаше.
Но ми показа ясната разлика между него и всички мъже преди него. Въпреки бруталността на ударите му, докато Уокър се навираше в мен, чукайки ме по десет начина до неделя, имаше и нежност в начина, по който бъркаше с нос в бузата ми или притискаше нежни целувки по врата и рамото ми.
– Ебаси! – Изрева той, когато се заби в мен за последен път, като същевременно посегна да разтрие клитора ми, изпращайки ме с главата напред в още един оргазъм. Усетих как спермата му бликна в мен и това удължи собствената ми кулминация.
След това лежахме заедно в плетеница от крайници, а телата ни бяха покрити с лек слой пот. Не смеех да кажа нито дума, страхувах се да не наруша магията на този момент заедно.
Защото времето ни заедно беше вълшебно.
Нямаше друго обяснение за това.

Назад към част 3                                                              Напред към част 5

Т.О. Смит – УОКЪР ЧАСТ 3

УОКЪР

Болка.
Това беше всичко, което бях способен да почувствам.
Въздъхнах, когато ботушът се удари в ребрата ми и за миг изкара дъха от дробовете ми. Болката избухна по гръбнака ми, когато друг ботуш се заби в гърба ми.
Не можех да дишам, не можех да мисля. И не можех да бягам, не и с вързани ръце и крака.
Бях обездвижен, напълно на тяхна милост. Точно както те ме искаха.
– Кажи ни какво знаеш – изръмжа в ухото ми един от мъжете, а в думите му се долавяше силен близкоизточен акцент.
Изплюх кръв на земята. Главата ми пулсираше.
– Нищо не знам – изстенах. И не знаех. Всичко, което правеха мъжете като мен, беше да изпълняват шибани заповеди. Не знаехме защо се провежда операцията. Ако армията искаше да мислим, щеше да ни плаща повече, за да го правим.
Ръката му се уви плътно около гърлото ми, прекъсвайки притока ми на въздух.
– Знаеш ли нещо – изсъска той.

Събудих се с пристъп, залитайки в седнало положение. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, а по кожата ми беше избила студена пот.
Не бях имал ретроспекции от цяла вечност – точно две години, ако трябва да съм точен. И знаех защо ги имам сега.
Винсънт не беше тук с мен. Не бях заобиколен от братята, които бях започнал да смятам за семейство. Бях само аз и една непозната – жена, за която не знаех много, освен името ѝ.
Тук нямах никаква сигурност.
Издишах меко и погледнах часовника си, като забелязах, че е четири сутринта. Нова все още спеше в спалния си чувал между мен и огъня.
Прокарах ръка по лицето си.
Винсънт ми липсваше като нищо подобно. Ако беше с мен, щях да съм в ръцете му, докато ме обгръща със силата си, държейки ме заедно, докато не се почувствам достатъчно силен, за да се справя сам.
Но Винсънт не беше тук.
Имах само себе си.
Изтръсках остатъка от съня от мозъка си и се изправих на крака. Опитите да заспя пак щяха да бъдат безполезни, затова пъхнах краката си в ботушите и взех якето си от съседния спален чувал. Докато Нова все още спеше, аз просто щях да изляза да ни намеря закуска. Надявах се, че ловът ще ме разсее достатъчно от глупостите, които се въртяха в главата ми.
Не можех да се справя.
Никога не бях схващал как да го направя.
Когато излязох от пещерата, погледнах към тъмното, обсипано със звезди небе и потърках гърдите си, където ме болеше.
– Имам нужда от теб, човече – прошепнах, като адски много ми се искаше Винсънт да е с мен сега. – Не знам дали съм способен да издържа толкова дълго без теб.
Когато се върнах в лагера, Нова беше станала и облечена, макар че все още изглеждаше доста уморена.
Но пък беше хубава. Беше наистина зашеметяваща. Тъмната коса висеше направо по гърба ѝ, а тъмните ѝ очи ме гледаха открито, позволявайки ми да видя цялата болка и мрак, които бяха опетнили душата ѝ, точно както моята.
И имаше огнен характер, който ме привличаше. Лесно можех да видя, че тя не приема гадости наготово. Само Бог знае през какъв ад е прекарала хората, които са я отвлекли.
А и не седеше просто така, без да прави нищо. Беше готова да помогне. Не беше от тези, които просто седят безучастно.
Имаше нещо в това да виждаш силата на човек, който е преминал през травматично преживяване, което запали душата ми. Досега Винсънт беше единственият човек, който ми говореше на това ниво.
А сега… Нова.
Не знаех как да се чувствам по този въпрос.
– От колко време си буден? – Тихо попита тя.
Аз само свих рамене.
– Известно време – отвърнах грубо, докато прекарвах заека през огъня.
Как трябваше да обясня на една жена, че сякаш не мога да заспя без утехата на моя мъж до мен? Не се срамувах от сексуалността си, просто… Не знаех как, по дяволите, да се отворя пред хора, които не бяха Винсънт.
Не се отварях дори пред братята си.
Тя се прозя и разтърка очите си, изглеждайки шибано очарователна, докато го правеше. Намръщих се на мислите си и погледнах другаде, но не и към нея, неспособен да я погледна в лицето точно сега.
Грабнах тенджерата.
– Дръж това под око – казах ѝ грубо, докато се запътвах към изхода на пещерата. – Аз отивам за малко вода.
Имах нужда да се махна от нея и да се оправя с тази гадост и с новите си чувствата към Нова.
Беше толкова странно… а от странните неща кожата ми настръхваше. Имах нужда от нормалност – жадувах за нея. Не можех да оцелея и да функционирам без нея.
Усещах притеснения поглед на Нова върху гърба си, докато не изчезнах от пещерата и от погледа ѝ.
– Дай ми някакви напътствия тук, Винс, защото нямам никаква представа какво, по дяволите, да правя – тихо се примолих аз.

Назад към част 2                                                             Напред към част 4

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!