Глава 5
КАЙЛ
Оливия се намръщи на бъркотията, която бях оставил в офиса.
– Кайл, какво става?! – Възкликна тя. Брет се ухили зад мен. Тя му отправи мрачен поглед, който го накара да си затвори устата. Въздъхнах. – Специално организирах всичко, за да не се случи това!
Вдигнах безпомощно рамене.
– Оливия, знаеш, че съм абсолютен гадняр в намирането на каквото и да било, дори когато е организирано. Наистина съжалявам.
Тя въздъхна и пусна чантата си на стола на бюрото си.
– Ще се справя с това. – Тя сведе очи към мен. – Но следващия път, когато ти потрябва нещо в този офис, просто ми се обади. Не пипай нищо, докато не ти кажа къде е.
Поздравих я, макар че това само я вбеси още повече. Брет се изниза от кабинета, като ревеше от смях.
– Да, госпожо.
Тя обаче се бореше с усмивката си.
– Излизай, Кайл.
Завъртях се на пета и излязох от офиса, затваряйки вратата след себе си, като с удоволствие я оставих да почисти бъркотията ми. Скайлър вдигна поглед от кутията с инструменти, в която търсеше, и лешниковите ѝ очи веднага срещнаха моите.
– Звучеше ядосана.
Повдигнах рамене.
– Тя ще го преодолее. Свикнала е с такива неща от моя страна. – Плъзнах ръцете си около кръста ѝ и я целунах по врата, като я привлякох по-близо до себе си. Тя въздъхна леко, доволно, а ръцете ѝ се спуснаха по гърба ми. Тялото ми потръпна под допира ѝ.
Тази жена нямаше представа каква сила държи в ръцете си.
Винсънт влезе в гаража.
– Кайл, братче, знам, че сте като шибана младоженска двойка – изсумтя той, докато Скайлър се смееше – но сериозно, ще съм ви благодарен, ако не се чукате в гаража.
Притиснах целувка в слепоочието на Скайлър, преди да я пусна и да ударя Винсънт по тила.
– Моят гараж, братко. Ако искам да я чукам на всяка повърхност тук, ще го направя.
– Кайл! – Изкрещя ми Скайлър. Брет и Винсънт ревяха от смях при пламналата по бузите ѝ червенина. Усмихнах ѝ се.
– Като се мотаеш с мен, бейби, може би ще искаш да свикнеш с тази гадост – предупредих я. – Ще бъда проклет, ако друг мъж ми казва какво мога и какво не мога да правя с моята жена.
– Твоята жена? – Нагло ме попита тя, сложила ръка на бедрото си.
Кимнах веднъж.
– Моята жена – потвърдих аз. – В момента, в който те сложих под мен в леглото си, ти стана моя, скъпа.
Тя се втренчи в мен, напълно онемяла. Винсънт ѝ се усмихна.
– По-добре свикни с тази прямота, момиче. На Кайл не му пука какво излиза от устата му.
– Кайл! – Оливия изкрещя от офиса. Погледнах към затворената врата. – Върни се тук! Тези документи са целите в кафе!
Майната му.
Брет ми се изсмя.
– Знаеш много добре, как да ядосваш тази жена – каза ми той.
Насочих пръста си към него.
– Продължавай да се държиш като умник, Брет, и ще те накарам да работиш извънредно.
Той си затвори устата.
***
В ухото ми се включи Bluetooth слушалката. С уморено съскане натиснах бутона на нея, свързвайки обаждането.
– Кайл – казах, когато отговорих.
– Имам следа от Грант Уудс – каза ми Логан. Отидох до кутията с инструменти, за да взема една отвертка. – Изглежда, че е проследил местоположението ѝ чрез телефона ѝ и съдейки по маршрута, по който изглежда пътува, се е насочил на сам.
Намръщих се.
– Майната му – проклех. – Предай информацията на Купър. Трябва да се съберем на църква, след като гаражът бъде затворен за деня, и да измислим най-добрия начин да предпазим Скайлър.
– Разбрах, братко. – Вече се готвех да сложа слушалката, когато той отново заговори. – И хей, Кайл, всички ние ще направим каквото трябва, за да опазим старата ти дама.
Измърморих.
– Не моята стара дама.
Логан изхърка.
– Все още не, братко, но знам, че ще бъде. Радвам се да я приветствам като сестра на клуба. Тя е добра за теб.
С това той приключи разговора. Въздъхнах и се върнах до колата с отвертката, която ми трябваше. Скайлър се приближи до мен, с малка бръчка на лицето.
– Кайл, какво става?
Поклатих глава.
– Нищо, скъпа – казах ѝ, но гласът ми беше груб – в него се процеждаше раздразнение, което ме издаваше.
Тя ме хвана за ръката. Въздъхнах, оставих отвертката и се обърнах с лице към нея.
– Грант е на път да дойде – казах ѝ. В очите ѝ проблесна страх. Преглътнах яростта си. Исках да го убия за това, че някога я е накарал да се страхува. – Логан следи местоположението му, но смята, че Грант те е проследил дотук по телефона ти.
Тя преглътна нервно, а очите ѝ пробягаха по лицето ми. Знаех, че иска да ѝ кажа, че се шегувам, но не можех. Животът ѝ беше в опасност. Грант Уудс беше на път към нашия малък град.
Но той нямаше да се добере до нея. Ще бъда прокълнат.
Хванах я за кръста и я придърпах по-близо до себе си.
– Няма да му позволя да се доближи до теб, момиченце – обещах ѝ. – Повярвай ми за това. Той няма да те докосне. Винаги някой ще бъде с теб, а ние сме обучени за такива неща.
Тя затвори очи и изглеждаше така, сякаш изживяваше някакъв ужасен спомен.
– Той е опасен човек, Кайл.
Хванах я за брадичката и наклоних главата ѝ назад. Тя отвори очи, а красивите ѝ лешникови очи се спряха на лицето ми.
– Той може да е опасен, скъпа, но всички ние сме смъртоносни. Единствената част от него, която ще напусне този град, щом влезе в него, е душата му – заклех се пред нея.
Тя преглътна трудно.
– Чувствам се така, сякаш трябва да се страхувам от теб в момента, Кайл, но вместо това има нещо в теб, което ме кара да се чувствам в безопасност.
Наведох се и допрях устни до нейните.
– Добре. Тогава това означава, че правя нещо правилно с теб. – Притиснах още една целувка към устните ѝ. – Засега се зарови в работа – разсейвай ума си. Само не забравяй, че си заобиколена от мъже, които носят същият елек като мен. Нищо проклето няма да ти се случи – обещах ѝ.
Тя хвана ръката ми в своята, когато я пуснах, готвейки се да се върна към това, което правех. Погледнах я през рамо.
– Благодаря ти.
Усмихнах се, от което бузите ѝ почервеняха, а дъхът ѝ застина в гърлото.
– Ти моя ли си, момиченце? – Тя си пое дълбоко дъх и кимна с глава. Стиснах ръката ѝ. – Това е цялата благодарност, от която се нуждая, скъпа. – Пуснах ръката ѝ и я плеснах по дупето. Тя изпищя от тревога, а бузите ѝ пламнаха в червено от унижение. – Върни се на работа, бейби. Все още подписвам чековете ти за заплата – подразних я.
Тя се отдръпна, прокарвайки очи по мен като чувствена ласка, която накара кръвта ми да се раздвижи във вените и да се насочи право на юг към члена ми.
– Знам по-добър начин да си изкарам заплатата – подигра се тя, преди да се обърне на пета и да се отдалечи от мен.
– Господи, мамка му, жено – изръмжах в гърба ѝ. Тя само ми изпрати кокетна усмивка през рамо, докато се отдалечаваше от мен, като нарочно поклащаше дебелия си задник, за да ме дразни.
Вдигнах поглед към Винсънт, когато той спря и също се загледа в нея.
– Братле, махни очите от жената ми, преди да ти изтръгна проклетите очни ябълки с лъжица – изръмжах аз.
Той изръмжа от смях, преди да се обърне и да се върне към работата си. Знаех, че го прави, само за да се подиграе с мен; Винсънт не беше от мъжете, които се движат на територията на друг мъж.
Но въпреки че го правеше само за да се подиграе с мен, това ме вбесяваше до смърт.
Вероятно това беше единствената причина да го направи.
***
Купър посочи параклиса, когато влязох в клуба със Скайлър. Щях да ѝ кажа, че ще се върна след малко, но Купър поклати глава.
– Не, тя също трябва да участва в това. Тези глупости я засягат. Тя трябва да знае какво планира да направи този клуб, за да я защити.
Хванах ръката ѝ в своята и я поведох към параклиса. Извадих стола си изпод масата и направих жест към него, безмълвна команда да седне. Тя се спусна на стола.
Купър затвори вратите зад нас и зае мястото си начело на масата, а аз се облегнах на стената, скръстил ръце на гърдите си, докато чаках да започне църквата.
– За тези от вас, които все още не знаят, Скайлър е омъжена за Грант Уудс. – Халън, по-специално, издаде звук на отвращение. Преди няколко години по време на едно от бяганията ни той се беше сбил с Грант Уудс и Хален едва се беше отървал жив.
– Тя бяга от него – обърна очи към нея Купър. – Трябва да знаем защо. – Пристъпих напред, готов да я защитя, ако не иска да отговори, но тя вдигна ръка към мен, спирайки ме.
– Добре съм, Кайл – увери ме тя, като ми хвърли малка, успокояваща усмивка през рамо. Аз се намръщих. Тя си пое дълбоко дъх и погледна към Купър. – Сигурен ли си, че искаш да знаеш? Гадостите, които ми направи и през които ме накара да премина, не са хубави.
Купър кимна.
– Трябва да знаем в какво, по дяволите, се забъркваме.
Тя кимна веднъж.
– Само не забравяй – ти поиска – предупреди го тя.
Стиснах челюстта си. Имах чувството, че по време на тази среща щях да си изпусна нервите. Тя се обърна, за да ме погледне отново.
– Кайл, виждам го по лицето ти; моля те, запази хладнокръвие по време на това – помоли ме тя.
Аз изръмжах тихо.
– Не мога да дам такова обещание, скъпа – предупредих я.
Купър направи жест с глава, а Уокър и Винсънт станаха и дойдоха да застанат до мен. Можех да бъда деструктивен, когато хората, за които се грижех, бяха наранени, и Купър знаеше това.
А Скайлър? Тя означаваше шибания свят за мен. Бях на път да си я поискам, по дяволите.
И нямах търпение да стигна с шибаните си ръце до Грант Уудс за опита му да унищожи моята жена.
Назад към част 4 Напред към част 6
