Глава 11
КАЙЛ
Нанси влезе в офиса на гаража, докато обсъждах с клиент цените на някои части. Оливия се усмихна и веднага пое работата, като ми позволи да видя от какво има нужда Нанси, като се има предвид, че тя държеше папка, в която предполагах, че са документите за развода на Скайлър.
– Трябва твоята жена да се подпише върху тях – каза ми тя.
Взех химикалка от бюрото.
– Нека отида да я взема. Помниш къде е стаята за почивка, нали?
– Да – отговори Нанси и ме последва през вратата в гаража. Тя се вмъкна в стаята за почивка, докато аз отидох да разсея Скайлър от автомобила, по който работеше.
– Скъпа, имам нужда да си починеш за няколко минути.
Тя ме погледна объркано, докато вадеше от джоба си парцал за смазване и избърсваше ръцете си в него.
– Какво става? – Хубавото ѝ лице беше леко набраздено от объркване, докато ме гледаше.
– Нанси има нужда да подпишеш документите за развод – казах ѝ аз.
Лицето ѝ се отпусна, а напрежението напусна раменете ѝ толкова много, че те почти увиснаха.
– Искаш да кажеш, че е успяла да накара Грант да ги подпише?
Усмихнах ѝ се, харесваше ми колко безгрижна изглеждаше най-накрая. Никога не бях осъзнавал колко много напрежение носеше със себе си, докато не разбра, че най-накрая ще бъде напълно свободна от Грант Уудс.
– Логан е адски добър в това, което прави – казах аз. – Хайде. Тя е в стаята за почивка и те чака.
Скайлър се отдалечи от колата и се придвижи към стаята за почивка. Вмъкнах се в стаята зад нея, като затворих вратата след себе си, за да ѝ дам малко уединение.
– Успяхте ли да получите подписа му върху документите? – Попита я Скайлър.
Нанси кимна.
– Искам да съм сигурна, че това е, което искаш, Скайлър. Знам, че искаш да се разведеш с него, но искам да съм сигурна, че това, което изложих тук, е наред. Помислих си, че щом клубът трябва да се намеси, за да ти помогне с това, значи ти не искаш нищо от него.
Скайлър кимна.
– Правилно си предположила.
– Добре. Така че, за да стане процесът бърз и лесен, в документите за развода записах, че не искаш нищо – искаш всичко да остане за него. С малко ровене открих, че всичко, което притежава, е напълно изплатено, така че това не би трябвало да притеснява съдията. Той би трябвало да може да прегледа всичко това и да се съгласи с него. Смятам, че до края на седмицата ще бъдете напълно разведени.
– Свята работа – издиша Скайлър.
И тогава се разплака.
– О, бейби – прошепнах аз, докато се приближавах към нея. Бързо седнах до нея и я придърпах в прегръдките си.
– Най-накрая всичко ще свърши – заплака тя.
– Свърши в момента, в който ти дойде тук и аз те срещнах – казах ѝ честно. – Но да, момиченце, най-накрая всичко свърши.
Скайлър седна и избърса очи, а ръцете ѝ се протегнаха към купчината документи. Подадох ѝ химикалката от джоба си и тя се подписа на всеки ред, който Нанси ѝ посочи.
След като приключи, от нея се изтръгна почти истеричен смях.
– Боже мой, най-накрая всичко свърши – прошепна тя.
А после отново се разплака.
***
Скайлър и аз излязохме от стаята за почивка няколко минути по-късно. Очите ѝ бяха подути и подпухнали от плач, но тя беше шибано лъчезарна. Беше адски красива гледка.
Около гаража се разнесоха възгласи и Винсънт беше първият, който я прегърна и я поздрави, че най-накрая се е развела с вече бившия си съпруг.
Брет се облегна на стената до мен, докато я гледах как се смее и шегува с момчетата. Той ме побутна. Измърморих в отговор.
– След като тя най-накрая ще се разведе, ще завържеш ли възела с нея?
Поклатих глава.
– Не веднага – казах му. Брет се намръщи към мен объркано. – Братко, тя току-що излезе от един скапан задочен брак. Има нужда от време, за да бъде себе си.
– Няма да я напуснеш, нали? – Попита той, като звучеше истински загрижен.
Аз изръмжах.
– Ебати не. – Брет се засмя. – Искам само да кажа, че тя просто има нужда от известно време, за да не бъде законно обвързана с мъж. – Повдигнах рамене. – Скайлър е достатъчно смела, за да ми съобщи, когато е готова да направи такава крачка с мен. В момента съм доволен от това, което сме, точно както съм сигурен, че е и тя. Ние се обичаме и се разбираме. Точно сега това е всичко, което трябва да бъде.
Брет ме плесна по гърба.
– Под тази твърда външност ти си добър човек, Кайл.
Аз само похърках. Не бях добро момче, но за нея щях да направя всичко възможно да бъда какъвто и да е.
Тя се обърна и погледна през рамо, като срещна очите си с моите. Усмивка разтегли устните ѝ, което накара тези нейни красиви лешникови очи да заблестят шибано красиво. Приближих се и я обгърнах с ръце, като я издърпах малко нагоре, за да мога лесно да достигна устните ѝ.
Тя се засмя, но бързо се превърна в стон, когато вкарах езика си между устните ѝ и ѝ дадох поздравителната целувка, която тя заслужаваше.
Всичките ми братя се развеселиха.
***
По-късно същата вечер партито беше в разгара си и Скайлър беше малко след като се напи, но аз се наслаждавах на всеки миг, в който тя най-накрая се отпусна.
Усетила погледа ми върху нея, тя се запъти към мястото, където седях с Брет и Винсънт, като поклащаше допълнително бедрата си. Съблазнителна усмивка изкриви устните ѝ, когато постави бутилката с водка на масата и разкрачи краката си, а путката ѝ се настани точно срещу члена ми.
Очите ѝ заблестяха с течна топлина и аз изръмжах тихо.
– Цяла нощ не си мръднал от този стол – промърмори тя, а носът ѝ се плъзна по колоната на гърлото ми.
– Уверявам се, че няма да се нараниш, бейби – казах ѝ честно.
Тя ме погледна.
– Още не съм пияна, Кайл. Пияна съм, да, но все още взимам ясни решения.
Плъзнах ръката си под ризата ѝ, точно толкова, колкото да се облегна на гладката вдлъбнатина на талията ѝ.
– Струва ми се, че си и възбудена като дявол, бейби.
Злобна усмивка наклони устните ѝ.
– Винаги съм, когато става дума за теб – засмя се тя. Тя прокара ръце под ризата ми, плъзгайки ги по коремната ми преса. Въздъхнах. Обичах да ме докосва по този начин и честно казано, не ми пукаше дали братята ми гледат.
– Искам да направя нещо, но не съм сигурна дали ще се съгласиш.
– Какво е то?
– Искам да ме чукаш пред Грант.
Отметнах глава назад, като я погледнах с присвити очи. Тя беше смъртно сериозна. Но ако го направех, това означаваше, че трябва да взема поне двама братя с мен, за да съм сигурен, че Грант няма да опита някоя глупост. Може и да го държахме под ключ, но не рискувахме някой затворник да избяга.
– Не само Грант ще ни наблюдава – предупредих я аз.
Тя сви рамене.
– Планираш ли да споделиш?
Изръмжах, а очите ми проблясваха опасно при мисълта да я споделя с когото и да било.
– Не, по дяволите не – изригнах.
Тя сви рамене.
– Тогава не виждам проблем. Не съм грубиянка. Но той ме държеше в плен толкова шибано дълго, Кайл, и унищожи част от мен, която никога няма да мога да сглобя отново. – В очите ѝ се появи уязвимост. – Бях най-ценното му притежание и искам най-накрая да ме изтръгнеш от шибаната му хватка.
Хванах я за косата, принуждавайки я да задържи тези уязвими очи, вперени в мен.
– Сигурна ли си, че това е, което искаш?
Тя кимна.
– Никога не съм била по-сигурна в нещо на света, Кайл. Искам да го нараня.
Кимнах веднъж.
– Кого искаш в мазето с нас?
Тя преглътна тежко, изведнъж изглеждаше нервна. Търпеливо изчаках. Изцяло от нея зависеше дали ще го направим, или не. Ако това беше нещо, което тя трябваше да направи, за да ѝ помогне, тогава да го еба, щях да я чукам пред Грант цяла проклета нощ, защото знаех, че в момента, в който започна да докосвам тази жена, очите ѝ ще бъдат само за мен.
– Винсънт и Деймън – каза ми тя накрая.
Устните ми потрепнаха от забавление.
– Деймън? – Попитах.
Тя сви рамене.
– Той е толкова… безчувствен. Това помага.
Вдигнах рамене и леко я потупах по дупето.
– Стани, момиченце.
Тя се изправи и хвана ръката ми в своята, свързвайки пръстите ни, веднага щом и аз се изправих. Винсънт, който беше чул разговора, ми кимна веднъж.
– Ще отида да взема Деймън.
Лицето му беше напълно сериозно. Той знаеше също толкова добре, колкото и аз, че когато ставаше въпрос за нашите жени, правехме всичко, което беше необходимо, за да им помогнем.
Хванах брадичката на Скайлър и наклоних главата ѝ назад, като покрих устните ѝ с моите.
– Влизам суров – тихо я предупредих. Очите ѝ блеснаха, в тях отново се натрупа онази топлина, която скриваше уязвимостта ѝ. – На сутринта ще ти купим хапчето план Б.
Тя кимна и стегна ръката си около моята, когато Винсънт излезе от параклиса с Деймън до него. Деймън кимна веднъж към мен, показвайки, че разбира какво ще се случи.
Погледнах обратно към Скайлър.
– Сигурна ли си на сто процента в това? – Попитах я.
Тя кимна, като леко наклони брадичката си нагоре. В гърдите ми се завихри гордост заради нея. Тази жена нямаше никаква шибана представа колко е смела.
– Сигурна съм – каза ми тя.
Кимнах веднъж и я поведох към вратата на мазето.
Назад към част 10 Напред към част 12
