Глава 16
КАЙЛ
Издишах тежко и се загледах в тавана с ръце, пъхнати в предните джобове на дънките ми. Хален постави ръка на гърба ми.
– Наистина ли си шибано нервен, братко? – Попита ме той.
Погледнах го.
– Какво, по дяволите, си мислиш? – Попитах. – Ебаси, какво ще стане, ако тя промени решението си – реши, че все пак не е готова за цялата тази гадост? Ами ако е решила, че все още не е готова да бъде обвързана с друг мъж?
– Кайл, ако мислиш така, значи изобщо не познаваш добре тази твоя жена – каза ми Уокър. – Тя те обича. Начинът, по който те гледа, кара всички ни да завиждаме, копеле. – Той ми се усмихна. – Само Бог знае какво, по дяволите, вижда в теб, но…
Логан го зашлеви по главата.
– Замълчи, Уокър.
Засмях се и нервите ми малко се успокоиха. Погледнах към Брет.
– Толкова ли беше нервен? – Попитах го.
Той се усмихна и поклати глава.
– Оливия ми предложи брак, помниш ли? Жената беше толкова шибано развълнувана да се омъжи за мен, че почти ме убеди да избягам с нея.
Измърморих. Купър ме потупа по рамото.
– Бях също толкова нервен, колкото и ти в моя сватбен ден – каза ми той, като успокои нервите ми. Спомних си. Честно казано, Купър изглеждаше така, сякаш щеше да се изпикае. – Но всяка частица от нервността си заслужаваше, точно както ще си заслужава и за теб. Скайлър не е от жените, които могат да избягат уплашени, братко.
Пени влезе в стаята заедно с Оливия.
Нямаше Скайлър.
Сърцето ми се сви. Тя беше променила решението си.
– Тя не дойде.
– Не, не дойде, защото някакъв кретен реши да не ме довърши, преди да трябва да си тръгнем – изръмжа Скайлър, докато влизаше в стаята.
Усмихнах ѝ се, като всичките ми нерви изчезнаха. Тя стоеше там в същото облекло, с което ми беше изпратила снимка. Косата ѝ беше на обичайния си кок на върха на главата, но Пени и Оливия очевидно я бяха завели да пребоядисат страните и задната част на главата ѝ със свежа боя за коса.
Ебаси, изглеждаше невероятно и ми хареса, че реши да бъде нормалната си същност и да не носи рокля. Дори не можех да си я представя в такава.
– Ще оправя този проблем веднага щом името ти се свърже с моето – уверих я аз.
Тя ми хвърли усмивка, докато поставяше ръката си в моята.
– Страхуваш се, че ще избягам ли, Кайл?
Повдигнах рамене, дори не излъгах.
– Малко – признах.
Тя се надигна на пръсти и притисна целувка към челюстта ми.
– Аз не бягам уплашена, Кайл – напомни ми тя.
Повдигнах ръката ѝ, за да мога да обвия раменете ѝ, като издърпах ръката ѝ пред себе си, тъй като ръцете ни все още бяха свързани. Тя се облегна на страната ми, като от устните ѝ се откъсна доволна въздишка.
Точно тогава знаех без сянка на съмнение, че определено съм взел правилното решение, като съм се оженил за нея.
Може и да не ми харесваше идеята да имам своя собствена стара дама, но щом я погледнах, всичко това се промени.
Нямах търпение да прекарам остатъка от живота си с тази адски луда жена до себе си.
– Готови ли сте да скрепите официално връзката си? – Попита Логан, като седна на един от столовете и започна да играе някаква игра на телефона си.
– Повече от готови – отговори Скайлър. – Момчета, готови ли сте да ме имате постоянно около себе си?
Хален се ухили.
– Момиче, в момента, в който Кайл те погледна при госпожа Розана, нямаше никакво съмнение, че ще бъдеш наоколо завинаги.
Измърморих. Скайлър ме погледна с усмивка.
– Така ли?
Аз само свих рамене.
– Задникът ти изглеждаше страхотно.
Тя се засмя и освободи ръката ми, за да може да ме плесне по дупето.
– Твоят също – закани се тя.
Аз само ѝ намигнах.
***
Държах ръцете на Скайлър в моите, докато нашият имитатор на Елвис стоеше на малък подиум до нас. Той оправи перуката си, преди да се усмихне и на двама ни.
– Порив на момента? – Попита той.
Скайлър се засмя и поклати глава.
– Сватба във Вегас беше моя идея. – Тя направи жест с глава към клуба, който стоеше и чакаше да завържем официално церемонията си. – Ние не сме точно добрите членове на църквата.
Имитаторът на Елвис се засмя, кимайки с глава.
– Разбирам те. Искате дългата или кратката версия?
– Кратка – отговорих веднага. – Трябва да я напия до козирката, преди да е свършила нощта.
Бузите на Скайлър пламнаха, когато всички избухнаха в смях. Елвис кимна.
– Добре тогава. Единственото, което трябва да запомниш, е да кажеш „да“ до момента, в който приключа да говоря, ясно?
– Кристално – отвърна Скайлър. Тя се усмихваше толкова широко, че беше цяло чудо, че лицето ѝ не я болеше по дяволите.
– Кайл Фрейзър, ще вземеш ли тази жена за своя съпруга, за да живеете заедно в свят брак? – Чух как Логан изхърка при думата „свят“, а Скайлър едва сдържа собствения си смях. Устните ми потрепнаха. – Ще я обичаш ли, ще я утешаваш ли, ще я почиташ ли и ще я пазиш ли в болест и здраве, и ще ѝ бъдеш ли верен, докато и двамата сте живи?
Усмихнах се на Скайлър.
– Да. – Очите ѝ се замъглиха от сълзи.
Преглъщайки сълзите си, тя отново насочи вниманието си към Елвис.
– Скайлър Уудс, ще имаш ли този мъж за свой съпруг, за да живеете заедно в свят брак?
– Няма нищо свято в тази жена – обади се Хален, което я разсмя. Аз се ухилих. Той обаче беше прав. Моята жена беше всичко друго, но не и шибана светица.
– Замълчи, Хален. По дяволите – изръмжа Пени. – Нека се оженят, за любовта на Бога.
Засмях се.
След като се съвзе отново, Елвис продължи.
– Ще го обичаш ли, ще го утешаваш ли, ще го почиташ ли и ще го пазиш ли в болест и здраве, и като оставиш всички други, ще му бъдеш ли вярна, докато и двамата сте живи?
Тя ми се усмихна и сърцето ми почти се пръсна от щастие.
– Да.
Елвис се усмихна.
– Можеш да целунеш булката си – каза ми той.
Не губих нито миг. Едва Елвис беше довършил словото си, преди устните ми вече да са върху нейните. В малкия параклис избухнаха наздравици и скоро клубът ни завари с Оливия и Пени, които плачеха, докато прегръщаха силно Скайлър.
Булката ми избърсваше собствените си сълзи, когато Винсънт внезапно я вдигна на раменете си и извика:
– Да се чукаме!
Адски лудата ми съпруга вдигна юмрук високо във въздуха и ми се усмихна, докато аз се смеех.
– Към най-близкия бар! – Изкрещя тя.
***
Изстенах, докато се навеждах над най-близкия кош за боклук, повръщайки в него. Логан леко ме потупа по гърба.
– Спокойно, братче. Мисля, че е време да приключим с вечерта.
Отново изстенах, стомахът ми се сви, докато бавно кимах с глава.
– Къде е жена ми? – Промълвих, докато бавно вдигах глава, оглеждайки се за нея.
– Тя също повръща – съобщи ми той. – Хора, вие приехте прецакването буквално. – Той се засмя.
– Уфн – изстенах, обръщайки се, за да повърна отново.
– Деймън, помогни ми да занеса този тежък шибаняк до таксито.
– Не и без Скайлър – изръмжах аз.
– Не се притеснявай, братко. Тя ще дойде с нас – увери ме Логан. – Ще ви е лошо до края на проклетата нощ.
Бавно се изправих на крака, като едва не загубих равновесие, докато го правех. Логан и Деймън обаче бързо ме хванаха. Вдигнах глава, когато чух Скайлър да хленчи пиянски. Очите ѝ бяха наполовина присвити, а бях почти сигурен, че в ъгълчето на устата ѝ има повърнато.
– Не. Само съпругът ми може да ме вдига – оплака се тя, когато Винсънт я прегърна в обятията си.
– Жена, съпругът ти е също толкова пиян, колкото и ти. Той не може да носи задника ти никъде.
Тя изстена, а лицето ѝ пребледня. Не бях толкова пиян, че да не мога да забележа признаците на това, че тя е на път да повърне.
– Винс, тя ще…
Твърде късно.
Тя повърна върху него и върху себе си.
Деймън се разплака.
– По дяволите – закле се той. Погледна към Логан. – Няма да се връщам с вас.
Логан го погледна.
– Ти си задник.
Въздъхнах и се наведох напред, стомахът ми се сви. Поех си дълбоко дъх и се насилих да го задържа.
– Таксито вече е тук? – Въздъхнах.
– Току-що спря – съобщи ми Логан, докато ми помагаше да се изправя. – Хайде, шибаняк, нагоре.
Подух се, докато се изправях, но успях да не повърна. Запътих се пиян към колата и се свлякох на седалката. Скайлър поклати глава на Винсънт, докато той се опитваше да я настани в скута ми.
– Не можеш – хълцаше тя – това е отвличане.
Винсънт се засмя.
– Момиче, съпругът ти е буквално под задника ти. Тихо.
Той затвори вратата, докато Скайлър отпусна глава на рамото ми.
– Миришеш на Кайл.
Не можех да се сдържа и се засмях. Тя беше пила много повече от мен. Аз поне все още вземах съзнателни решения и можех да разпознавам всички около себе си.
Логан се притисна до мен, а Винсънт беше от другата му страна.
– Ебаси, момчета, смърдите – изстена Логан, докато вдигаше ризата си над носа си.
Свалих прозореца и наклоних глава до него. Миризмата на Скайлър и Винсънт караше стомаха ми да се свива още повече.
– Кажи на Пени, че има нужда от душ – измърморих аз.
– Вече го направих – каза ми Винсънт.
Когато стигнахме до хотела, Пени и Оливия бяха в моята стая. Винсънт постави Скайлър във ваната, а Пени и Оливия влязоха, като затвориха вратата след себе си. Успях да издърпам ризата си през главата, без да изцапам косата си с повръщано, и я хвърлих в кофата за боклук.
– Как се чувстваш? – Попита ме Купър, докато вдишваше кафето си и изглеждаше така, сякаш се канеше да потопи главата си в него. Изглеждаше също толкова прецакан, колкото и аз.
– По дяволите. – Спуснах се на един от столовете на масата. Логан ми наля чаша чисто черно кафе и ми я подаде. – Благодаря.
– Не потапяй лицето си в него – предупреди ме той. – То е изключително горещо. Не искаш да попаднеш в болница.
Усмихнах се, но не казах нищо. Чух как Скайлър хленчи. Купър се разсмя.
– Тя наистина се е прецакала, нали?
Кимнах, като след това се задавих. Логан ми подхвърли кошче за боклук и аз повърнах в него.
– Свята работа. Никога повече няма да пия толкова много.
Логан ме потупа по гърба.
– Казваш го всеки път, братко.
Няколко минути по-късно Скайлър се измъкна от банята с помощта на Пени и Оливия. Беше облечена с една от моите тениски, която падаше до средата на бедрото ѝ, макар че отзад се повдигаше заради дупето ѝ, разкривайки голите ѝ дантелени бикини.
– Извинявай – веднага ми се извини Пени. – Тя риташе панталоните всеки път, когато се опитвахме да ги облечем върху нея.
– Няма панталони – промълви Скайлър, изглеждайки на ръба на припадъка.
Логан ме стисна за рамото.
– Ще я сложа в леглото. Добре ли е, братче?
– Не пипай нито задника, нито циците ѝ – предупредих го, а кафето вече започна да ми помага да изтрезнея малко.
Той се усмихна.
– И през ум не ми минава, Кайл. Ценя си пръстите – каза той, като се пошегува с факта, че бях отрязал всичките 8 пръста на Грант и двата му палеца.
Подсмъркнах и отпих още една глътка от кафето си, преди да положа глава на масата, като най-накрая загубих съзнание.
Назад към част 15 Напред към част 17
