Глава 6
СКАЙЛЪР
Понякога имах чувството, че разкъсването на струпеите от старите рани боли повече, отколкото самата рана.
И докато седях на масата с мъжете от Дивите врани MC, се опитвах да намеря всяка частица сила в себе си, за да премина през това, което трябваше да им кажа, защото щеше да боли адски много.
– Запознах се с Грант, когато бях на шестнайсет години – започнах аз. – Бях на състезание с баща ми. Татко реши да не се състезава тази вечер и вместо това проверихме колите на всички, които бяха в нашия отбор, като правехме бързи малки настройки тук и там, за да сме сигурни, че нашият екипаж ще спечели състезанията тази вечер.
Загледах се в скута си. Говоренето за баща ми все още болеше, особено след като бях в затвора, когато той почина. Все още нямах смелостта да отида на гроба му.
– Грант привлече вниманието ми от другия край на паркинга. Баща ми не беше около мен, затова той дойде да поговори с мен. – Повдигнах безпомощно рамене. – Паднах в капана му.
Потърках длани по изцапаните си с мазнина дънки.
– Баща ми ме предупреди за него веднага щом разбра, че съм влюбена в Грант – опита се да ме предупреди, че Грант Уудс ще ме завлече в дълбока гнусна яма без изход. – Преглътнах трудно. – Не го послушах. В рамките на два месеца, откакто бях с Грант – от това, че бях негово момиче – ме затвориха в затворническо общежитие до осемнайсетия ми рожден ден.
– За какво? – Попита ме Купър.
Вдигнах глава, поглеждайки към мъжа, който носеше президентската лепенка за тази харта.
– Хванаха ме да търгувам с хероин – казах му. – След това, когато ме принудиха да направя тест за наркотици, откриха опиоиди в организма ми, заедно със следи от трева и бензодиазепини.
Купър измърмори и поклати глава, почти сякаш очакваше отговора ми.
– Затворническото общежитие беше сигнал за събуждане – продължих аз. – Затова, когато баща ми дойде да ме види за последен път, го накарах да донесе пари и дрехи и той ги остави на рецепцията за мен, така че когато изляза, да мога да избягам. Знаех, че Грант няма да ме пусне без адски добър бой – или може би дори без смърт. Знаех и бях видяла твърде много.
– Грант Уудс има хора в джобовете си, момиче – заговори Винсънт, привличайки погледа ми към него.
Кимнах.
– Знам – казах му. – Поне сега знам. Тогава не знаех. Така че, когато излязох, готова да взема пътуването, което баща ми беше уредил за мен, Грант беше там вместо този, когото баща ми беше наел, а наетият шофьор беше мъртъв в багажника.
В главата ми изплуваха образи от онзи ден – писъците ми от ужас, когато той натъпка носа ми с парцал с хлороформ и ме нокаутира, мъченията, които бях търпяла дни наред заради смелостта да се опитам да избягам от него.
Кожата ми настръхна само като си го представих.
– Грант ме нокаутира с хлороформ и когато се събудих, се намирах в мазето на къщата му, а подът беше облицован с пластмаса. – Преглътнах жлъчката. Ръцете ми започнаха да треперят. – А той седеше на един стол, пушеше цигара и чакаше да се събудя отново.
Усетих как ръцете на Кайл се преместват върху раменете ми, стискайки ги нежно, преди просто да остави ръцете си да почиват там, а силата му се просмукваше в мен, давайки ми сили да продължа.
– Грант ме преби и ми счупи няколко кости, докато го правеше. – Стиснах очи и си поех дълбоко дъх. – Няколко дни по-късно ме захвърли на верандата на баща ми, когато най-накрая беше изхвърлил цялата си ярост от организма си. Трябваше да ме оперират. Имах вътрешен кръвоизлив – наложи се да ми отстранят далака. Всичките ми ребра от дясната страна на тялото, с изключение на три, бяха счупени, а едно от тях беше пробило белия ми дроб. – Ръцете на Кайл се стегнаха върху рамото ми. Протегнах ръка и покрих едната му ръка със своята, опитвайки се да заземя едновременно и себе си, и него. – Бедрената ми кост беше счупена на левия ми крак. Лявото ми рамо беше изкълчено и имах счупена ключица. Китката ми и по-голямата кост на дясната ми ръка бяха счупени.
– Господи Боже – въздъхна Хален, докато ме гледаше с ужас.
– Това бяха месеци на възстановяване – казах им аз. – Татко беше подал молба за ограничителна заповед, но полицаите в нашия град отказаха да издадат заповед за арест на Грант.
– Бяха в джоба му – констатира Деймън.
Кимнах.
– Няколко седмици по-късно Грант дойде да ме посети в болницата. Натиснах бутона за медицинските сестри, но никой така и не дойде да ми помогне. Получих пристъп на паника – напълно изгубих съзнание. Когато дойдох в съзнание, той все още беше там, говореше мило, сякаш не ме беше хоспитализирал току-що.
– Върнала си се при него – отбеляза Винсънт.
Повдигнах безпомощно рамене.
– Какъв избор имах? – Попитах го. – Бях ужасена. Виж какво ми се случи, когато се опитах да избягам първия път. Бях почти на шибаното си смъртно легло – изригнах, чувствайки се защитена.
– Спокойно, момиче – каза ми Винсънт. – Никой тук не те съди. Опитвала си се да останеш жива. Никой не може да те вини за това.
– Баща ми го направи – прошепнах аз.
Кайл се наведе и целуна върха на главата ми. Стиснах ръката си върху неговата.
– Върнах се в затвора, когато бях на деветнайсет. Този път беше същото, само че ме хванаха при опит да премина границата между Мексико и САЩ с кокаин и хероин. Опитвах се да се върна в САЩ. Получих две години – излязох, когато бях на двадесет и една години.
Поех си дълбоко дъх.
– Успях да се измъкна от Грант за един ден; той трябваше да лети за чужбина и не можеше да ме вземе със себе си. Това беше шибана благословия. Отидох да видя баща си.
Гласът ми се пречупи при думата „баща“. Майната му, толкова ми липсваше.
– Измислихме план как да замина. Имах насрочено бягане след два месеца, за да замина за Калифорния. Татко щеше да преведе пари на свой приятел, който имаше там, а приятелят му щеше да се срещне с мен в малък град в Северна Калифорния, където щеше да ми даде парите и да ме качи на товарен кораб за Аляска.
– Разбрал е – лесно разбра Купър.
Кимнах.
– Бягането беше насрочено за рождения ми ден. Веднага щом се срещнах с мъжа в онова малко градче, отвсякъде заваляха полицаи. Нямах никакви наркотици у себе си – бях ги изхвърлила няколко щата назад. Но Грант се погрижи да им даде достатъчно муниции, за да ме затворят. Осъдиха ме на три години, а аз излязох за добро поведение две години по-рано. Грант не знаеше. Съдията взе решение на момента.
– И така, ти избяга тук.
Кимнах.
– Баща ми почина, докато бях в затвора последния път. Цялото му имущество и парите му останаха за мен, но нямам достъп до тях. Грант го е затворил.
Погледнах към Кайл. Очите му бяха убийствени – сякаш едва удържаше контрола си. Изправих се и заобиколих стола, за да обвия ръцете си около кръста му, притискайки се плътно към него. Тялото му се отпусна, собствените му ръце се увиха около мен, докато заравяше лицето си в косата ми.
– Ще го убия – изръмжа Кайл накрая. – Но не и преди да го принудя да подпише проклетото си име върху документите за развод. Не искам да му принадлежиш по никакъв шибан начин. След това ще го унищожа до крак – ще му счупя всяка кост, която ти е счупил. Едва след това ще позволя на шибаната му душа да напусне шибаното му тяло – обеща Кайл.
В отговор само стегнах ръцете си около него.
– Скайлър не ходи никъде сама – започна Купър. – Искам двама мъже с нея през цялото време. Също така бих предпочел – каза Купър, като ме погледна – ако ти си само тук и в гаража. Така е по-лесно да те следя и да те пазя, докато се справя с този кучи син.
Хален се наведе напред, на устните му се появи усмивка.
– След като Кайл се справи с този кучи син, бихме могли да вземем клиентите му – предложи Хален. – Да отворим друг чартър близо до границата с Мексико. Вече имаме тунели там.
Купър се усмихна.
– Харесва ми начинът ти на мислене, братко.
Брет се облегна назад в стола си.
– Някой знае ли местоположението му?
– На около дванайсет часа източно оттук – заговори Логан. Той вдигна телефона си. – Проследявам го, откакто открих местоположението му. Той се насочва насам и ние ще бъдем готови, когато дойде.
Купър посочи с пръст към Логан.
– Вземи двама души и поставете камери на всеки вход на около час извън града. Искам да сме възможно най-подготвени, когато той дойде, защото се съмнявам, че ще дойде сам. Когато излезе на около час и половина според телефона ти, всички ние, освен двама, ще направим засада на него и на когото и да е, по дяволите, довел със себе си.
Логан кимна веднъж и се изправи, приемайки това като знак да си тръгне.
– Брет, Уокър, да вървим – каза им Логан.
Брет измърмори.
– Всичко, което исках да направя след работа, беше да си взема моята дама.
– Можеш да си намериш по-късно – отвърна Купър. – Имаме по-важни неща, за които да се притесняваме.
Брет посочи с пръст президента си.
– Жена ми е важна, президенте.
Купър въздъхна раздразнено.
– Брет, махай се от параклиса ми.
Брет се ухили, преди да се измъкне. Погледнах към Кайл.
– Ще се оправиш ли? – Попитах го.
Той сви рамене.
– Толкова добре, колкото мога да бъда, докато не се справя с този кучи син. – Той стегна ръцете си около мен и погледна към Купър. – Виж дали адвокатът на клуба може да подготви документи за развод. Искам го жив и ми трябва неговият подпис върху тези документи.
Купър кимна веднъж.
– Имаш го, братко.
Кайл ме изведе от стаята и ме поведе нагоре по стълбите.
– Кайл, къде ме водиш? – Попитах го.
Той не отговори. Но веднага щом влязохме в стаята, получих отговора си.
Той издърпа блузата ми над главата и разкопча сутиена ми.
– Имам нужда от това – изръмжа той. Устните му агресивно срещнаха моите. Изстенах в целувката, вече се губех в него толкова бързо и лесно. – Имам нужда от теб.
– Аз съм твоя – обещах му задъхано.
Назад към част 5 Напред към част 7
