Категория: Т.О. Смит

НОВА

След като Винсънт тръгна, в стаята се настани неловкост. Уокър ме беше наранил; той знаеше това. Опитвах се да преодолея това; просто исках да го видя да направи нещо по-добро, да бъде човекът, който знаех, че може да бъде. Само че първо трябваше да спре да се страхува толкова много.
– Мисля, че ти дължа обяснение – тихо заговори Уокър малко по-късно.
Погледнах го мълчаливо, чакайки го да обясни. Той се намръщи към ботушите си и за пореден път изглеждаше неуверен в себе си. Не ми харесваше да го виждам така.
– Уокър? – Попитах тихо, вече малко притеснена.
Той прочисти гърлото си, преди да прокара ръка по лицето си.
– Майка ми се беше увлякла по наркотиците – тихо започна той. – Родил съм се преждевременно – лекарите не мислели, че ще оцелея толкова дълго – призна той. – По чудо съм се справил.
Сърцето ми се разби за него. Веднага разбрах, че белезите на Уокър са дълбоки – твърде дълбоки, за да мога дори аз да ги докосна и да се опитам да ги излекувам.
– Много пъти бях в системата и извън нея, докато не започнах да се уча как да прикривам синините. – Той се облегна назад на стола си. – Повечето деца можеха да се радват на облекчението, но не и аз. Не можех да понасям всички постоянни промени. Имам нужда от стабилност. – Той сви рамене. – Така че скрих синините и се научих да си затварям устата.
– О, Уокър – прошепнах аз. Сърцето ми плачеше за него. Исках да го обгърна в ръцете си и да го прегърна.
– Мама водеше вкъщи мъже. Някои от тях – не – той поклати глава – повечето от тях – също харесваха малки момчета. – В очите ми пламнаха сълзи. Исках да счупя врата на майка му и на всеки мъж, който някога е докосвал тялото му без негово разрешение. – Борих се като дявол, но през повечето време не успявах.
Сълзите ми безшумно се плъзнаха по бузите ми. Знаех какво е чувството да бъда изнасилена, да ме вземат против волята ми, да ме докосва някой, на когото не съм позволила.
Душата ми крещеше за него, за болката и белезите, за които знаех, че все още се крият в него.
– Сънувам кошмари – каза ми той, обръщайки глава, за да ме погледне най-накрая. Очите му изглеждаха призрачни. – Сънувам кошмари, че не мога да те спася. – Той преглътна тежко. – Едва се пазя от неприятности, момиченце – едва се пазя в днешно време. Как, по дяволите, се очаква от мен да те защитя и да се грижа за теб?
Протегнах ръка, а той се приближи и сплете пръстите ни, преди да натисне нежна целувка на гърба на ръката ми, точно под кокалчетата.
И точно тогава разбрах, че бих предпочела да имам мъничко време с него, отколкото цял живот без него.
Поех си дълбоко дъх.
– Предпочитам да изживея кратък живот до теб и да имам любовта ти за тази малка част от времето, отколкото да живея цял живот без теб, Уокър. – Вдишах накъсано. – Обичам те – тъмнина и всичко останало. Няма да избягам. Няма да те напусна. Ти, аз, Винс – това нещо не е приключило между никого от нас, докато всички не лежим мъртви в земята – заклех се.
Той затегна хватката си върху ръката ми. В очите му блестеше надежда и в тази надежда виждах надеждата, че може би все пак той не е толкова недостоен за любовта ми.
– Искаш да кажеш това?
Кимнах.
– С всяка частица от сърцето и душата си – заклех се.
С грубо издишване на облекчение той се изправи, наведе се над мен и плъзна устните си по моите, като ми даде най-меката и сладка целувка, която някога съм имала в живота си.
Притиснах пръста си към устните му, след като се разделихме.
– Но нека се изясним по този въпрос, Уокър. – Устните му веднага се набръчкаха. – Ако отново ме отблъснеш, вместо да ми говориш, ще си тръгна. Нищо няма да ме спре и няма да се обърна назад. Струвам повече от това и ако наистина, наистина ме обичаш, ще ми позволиш да те обичам, когато се чувстваш недостоен.
Той стисна челюстта си.
– Не те заслужавам, момиченце.
Повдигнах рамене.
– Това е твое мнение. Но аз знам, че заслужаваш много повече, отколкото си позволяваш да вярваш.
С това придърпах лицето му обратно към моето.

Назад към част 8

ВИНСЪНТ

Купър ме чакаше отвън, когато влязох на площадката на клуба. Издишайки тежко, изгасих двигателя на мотора и свалих каската от главата си.
– Как е? – Попита той, когато се приближих до него.
– Събуди се. Добре, доколкото може да бъде – казах му, което беше истина. Знаех, че изпитва болка въпреки системата морфин, която ѝ бяха поставили. Погледнах към мястото, където я бяха простреляли. Беше почистено, никъде нямаше петно кръв.
А имаше толкова много проклета кръв.
Все още ме заболяваше стомаха, като знаех, че е от нея.
Знаех, че докато гледам към това място до края на живота си, ще я виждам окървавена там.
– Уокър все още е с нея? – Попита Купър. Аз само кимнах в отговор. Той сложи ръка на рамото ми. – Ще открием кой направи това, Винс – обеща ми той.
По-добре да го направим, по дяволите.
Влязохме в сградата. Инк, Тор, Куршума и Грейв вече бяха седнали на масата, когато влязох в параклиса. Инк беше капитанът на пътя на тексаската харта; Тор беше изпълнителят, а Грейв – секретарят. Те ми кимнаха с глава в знак на поздрав и аз направих същото, преди да седна на мястото си, което се оказа до това на Инк.
Инк беше безмилостен кучи син и имаше шибано гадно поведение, което го предхождаше. Но пък беше добър човек, определено човек, който искаш да е на твоя страна.
– Как е жената? – Тихо ме попита той.
Аз само свих рамене.
– Добре, доколкото може да бъде – казах му, повтаряйки същото, което бях казал на Купър.
Той измърмори. Купър се настани на стола си, като приведе масата в ред.
– На улицата се говори, че един много стар конкурентен клуб се възстановява. Говоря за времето, когато за пръв път поех президентската титла, нещо старо. – Това беше преди шибани години. Купър беше на шибаните си двайсет години, когато взе президентската нашивка, а сега човекът беше дяволски близо до средата на четиридесетте.
– Трябва да ги затворим незабавно – каза ни той. – Те са на наша територия. И тогава нямаха никакъв морал, а знам, че и сега няма да го имат, копелета. – Той ме погледна. – Ти, Инк, Куршума и Логан ще излезете на разузнаване. – Куршума беше член на Тексаския устав. – Ще предам на Уокър местоположението на мястото, на което Алехандро последно е знаел, че се намират.
Кимнах веднъж. Той посочи пръста си към мен.
– Никакви смешки, Винсънт. Знам колко шибано гореща глава можеш да бъдеш. Ще си получиш отмъщението, просто няма да е днес. – Стиснах челюстта си толкова силно, че шибаните ми кътници ме заболяха. – Ще играем на сигурно и умно, разбираш ли ме? Ако нямахме жени и деца, за които да се притесняваме, тогава щях да кажа: „Бъди мой шибан гост“, но твърде много зависи от това да сме умни. Ясен ли съм?
– Ебати кристално – изръмжах аз.
Той сведе очи към мен заради отношението ми, но кимна веднъж и удари с чукчето си по масата, отлагайки църквата. Изтръпнах на крака, но една ръка на рамото ми ме спря да не изляза от стаята. Бавно обърнах глава към Инк.
– Какво? – Избухнах.
Той въздъхна.
– Знам какво е чувството, Винсънт – тихо ми каза той. Измърморих. – Но Купър е прав. Твърде много неща зависят от това. Те вече подстригаха твоята жена. – Свих очи към него в знак на предупреждение да стъпва внимателно, преди да съм си изгубил душата. – Искаш ли да отмъкнат някоя от другите възрастни дами – ебаси, някое от децата, ако не ги изкараш всичките?
Знаех, че е прав. Знаех, че Купър е прав.
Означаваше ли това, че трябва да ми харесва?
Ебати не.
– Застреляй се, Инк – изръмжах аз. – Не съм шибан глупак. Ти не знаеш и едно проклето нещо за мен, ако си мислиш, че наистина ще тръгна сам по този начин.
С това се завъртях на пета. Инк отново ме хвана за ръката и ме завъртя с лице към него.
– Не се опитвам да се заяждам, братко, но понякога трябва да чуем това в прав текст, преди да тръгнем да правим каквото си искаме, независимо от проклетите последствия.
Въздъхнах и се отпуснах на стола си. Инк подпря бедрото си на масата. Стаята вече се беше изчистила, останахме само двамата. Избърсах лицето си. Понякога ми се струваше, че все още виждам кръвта ѝ по шибаната си кожа.
– Тя почти умря – казах тихо. – Прекъсната шибана артерия, Инк. Можеше да умре.
Инк отново седна на стола до мен.
– Някой каза ли ти какво се е случило с Рейна? – Тихо ме попита той.
Погледнах към него. Рейна беше неговата стара дама. Той рядко говореше за случилото се между тях двамата. Знаех само, че един ден тя се е появила в клуба, предизвикала е буря по време на мирно време и Инк я е запазил като своя стара дама.
– Познавах Рейна в гимназията – съобщи ми той. – Запознах се с нея чрез Призрака. Тя е неговата по-малка сестра. – Кимнах, защото и аз знаех това. Беше общоизвестно. Призрак беше капитанът на пътя за Кралете. – Тогава я обичах, Винс, но тя избра по-големия ми брат, защото той направи крачки преди мен. – Той се засмя тихо. – Притеснявах се да не я опетня. Тя беше мила и добра, шибана, носеше цвят на този свят, разбираш ли?
Знаех. Така се бях чувствал към Уокър, а сега се чувствах и към Нова.
– Джордан – по-големият ми брат – влезе в затвора за няколко години. Рейна завърши гимназия. И той изскочи отново, сякаш никога не я беше напускал, обвини за всичко мен и тя отново падна в капана му. – Инк поклати глава. – Жената беше шибана жадна за наказания, бих казал. Но тя беше и гладна за любов, а той се преструваше, че ѝ я дава.
– И така, тя си тръгна – казах тихо.
Той кимна.
– О, тя си тръгна добре, но не си тръгна, без да се увери, че ми е казала колко голямо парче говна съм бил. – Той изхърка. Устните ми се изкривиха от усмивка. – Само за да дойде да ме търси пет години по-късно, защото Джордан я е държал затворена в клетка като шибано куче с много други жени, изнасилвайки ги ден след ден.
За това не знаех. И от това ме заболя в шибания ми стомах. Добре, че кучият син беше мъртъв.
– Исках да унищожа гадостите, Винс. Исках сам да преследвам Джордан. Майната му, дори се заядох със Саботаж, когато чух през какво е преминала. Но останах с нея, докато той не дойде след нея и нямах избор. Отидох сам. Отдадох се на него. – Той ме погледна. – Но знаеш ли какво ми донесе моето героично поведение, братко? Почти ме убиха. Джордан ме преби до смърт. Почти не успях да се прибера у дома при нея. И това? Като знаех, че може да съм я оставил без защита? Това много промени гледната ми точка към нещата. Отне ми малко време, но се промени.
Поклатих глава.
– Тя щеше да има клуба, братко.
Инк сви рамене.
– Може би. Може би дори някой от тях щеше да я вземе за своя старица. – Лицето му се изкриви при тази мисъл, което ме накара да изхъркам. Инк беше толкова притежателен, колкото и всички останали. Той ме погледна. – Но ако нещо се случи с теб, защото си искал да бъдеш прибързан, кой ще се погрижи за Нова?
– Уокър – отвърнах мигновено. – И двамата сме с нея.
Той се наведе напред, като внимателно ме гледаше, докато изричаше следващите си думи.
– Но да предположим, че Уокър е изпаднал в безсъзнание по някаква причина. – Остави ме да обмисля това за момент и червата ми се изкривиха. – И тя няма никого. – В общи линии това се бе случилото в планините. Трябваше да ѝ се притека на помощ. Можех ли да кажа, че някой от братята щеше да го направи? Не съвсем. – Кой ще се грижи за нея тогава, Винсънт?
С това той стана от стола си, оставяйки ме да си мисля.
Защото той беше прав. Макар да бях сигурен, че клубът щеше да се погрижи за нея, не вярвах на никого, освен на Уокър, че ще се погрижи за нея като мен. А ако нещо се случи с него?
Майната му.
Никога не ми се е налагало да се притеснявам за такива неща, когато съм бил просто с шибан мъж.
Изглежда, че играех на сигурно.
Инк ме познаваше твърде добре. Знаеше, че ако си позволя да седя върху него достатъчно дълго, ще направя каквото си поискам, така или иначе. Защото и той беше като мен – ако не се погрижехме сами за гадостите, имаше ли реална гаранция, че проблемът ще се оправи?

Назад към част 7                                                    Напред към част 9

НОВА

Пълното изпадане в безсъзнание щеше да е благословия, но аз не бях глупава. Знаех, че трябва да остана будна, и се мъчех да го направя.
Чувствах се отпаднала – слаба. Единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше нажежената до бяло болка, която разкъсваше рамото ми. Чувствах се така, сякаш главата ми щеше да експлодира.
Болеше ме толкова силно!
Заплаках и през звука на кръвта, която блъскаше в ушите ми, чух Уокър да се опитва да ме успокои, но не можех да разбера думите му. Чувах как Винсънт лае заповеди, но не знаех и какво, по дяволите, казва.
Бавно примижах с очи и пред мен се появи замъгленото лице на Уокър. В краищата на зрението ми се прокрадваше мрак. Изхлипах от болка и отново изкрещях, когато нещо се притисна към рамото ми.
Изведнъж ме заобиколиха хора – хора, които не познавах. Уокър се раздвижи и ме вдигнаха на носилка. Не можех да държа очите си отворени. Бях толкова уморена. Исках само да спя.
Загубата на кръв ме повлече под себе си, а мракът ме обви в утешителната си, безболезнена прегръдка.
Болка.
Изстенах от дискомфорт и бавно отворих очи, за да се вгледам в непознатия таван над мен. Стаята, в която се намирах, беше предимно тъмна, само малко светлина идваше иззад една отворена врата. Телевизорът срещу леглото, на което се намирах, беше включен на новинарски канал.
Изведнъж в полезрението ми се появи мъжко лице. Уокър ме гледаше, а в дълбините на очите му плуваха загриженост и умора. Изглеждаше уморен.
– Как се чувстваш, бейби? – Попита ме нежно той, като протегна ръка, за да разтрие палеца си по бузата ми.
– Боли – промълвих, а очите ми се затвориха за секунда. Боже, защо все още бях толкова уморена? Бавно отворих очи отново и се загледах в него. – Колко време не бях вкъщи?
– Няколко часа след операцията – каза ми той. – Морфинът в повечето случаи те държи под напрежение.
Погледнах настрани, когато чух, че някой се движи. Очите на Винсънт срещнаха моите. Изглеждаше груб. Дънките му бяха изцапани с кръв, а елека му липсваше. Облизах сухите си устни.
– Винс? – Попитах, а на монитора се чуваше звукът от ускорения ми сърдечен ритъм. Защо той беше целият в кръв? Беше ли ранен? – Какво…
– Спокойно – успокои ме той и се приближи до мен. Хвана ръката ми в своята. – Нищо от това не е мое. Всичко е твое. Ти кървеше адски много. Имаш проклет късмет, че си жива в момента.
Пръстите на Уокър се свиха около челюстта ми и той завъртя главата ми, така че отново да го гледам нагоре.
– Съжалявам – каза ми той. Сърцето ми се сви в гърдите. – Толкова много съжалявам, по дяволите. Бях ужасен, че те губя, и последното нещо, което бях направил, преди да те застрелят, беше да те оставя да си мислиш, че не те искам. – Той поклати глава. – Ще прекарам остатъка от живота си, за да ти компенсирам тези глупости.
Поклатих глава, чувствайки се уморена. Искаше ми се просто да поспя още малко.
– Недей. Не съжалявам – казах му тихо. – Не ги харесвам. – Бавно отворих отново очи. – Просто спри да ме отблъскваш. – Вдишах дълбоко, като изстенах от болка, когато напрегна рамото ми. – Какво се случи? Защо ме простреляха?
Винсънт изпусна мек дъх.
– Някой е направил засада в клуба. Не знаем кой. Купър и Алехандро работят заедно, за да разберат кой, по дяволите, е бил.
– В момента членовете на Тексаската харта пътуват насам – каза ми Уокър. – За известно време ще е пълно с хора.
Намръщих се. Мразех претъпканите места, но точно за това се бях записала. Бях решила да бъда с тях, а това означаваше, че понякога трябва да се примирявам с много голямото им семейство.
– Полицаи? – Попитах.
Винсънт се изхили и ми поклати глава. Той нежно стисна пръстите ми.
– Имаш още много да учиш, мило момиче. – Той вдигна ръката ми до устните си и натисна целувка на гърба на пръстите ми. – Засега просто искам да си починеш и да се оправиш, за да можем да те приберем у дома. Нека не се тревожим за всичко останало.
Отново се прозях.
– Ще легне ли някой от вас с мен?
Винсънт погледна Уокър.
– Имам нужда от храна и да проверя Купър. Ако ти е добре тук с нея…
– Аз съм с нея – увери го Уокър, докато събуваше ботушите си.
Винсънт притисна целувка към устните ми и отметна косата ми зад ухото.
– Ако имаш нужда от мен – каза той и натисна телефона в ръката ми – обади ми се.
Целуна ме още веднъж, преди да излезе от стаята и да затвори тихо вратата след себе си. Уокър ме прехвърли на леглото и легна до мен.
– Обичам те – каза ми тихо.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите толкова силно, че беше леко болезнено. Вдигнах брадичка нагоре и притиснах устни към неговите в мека, бавна целувка, която сякаш слепваше душите ни.
– Обичам те от момента, в който скочи от онзи хеликоптер – признах аз.
Той се усмихна.
– Любов от пръв поглед?
Усмихнах се леко, макар че вероятно изглеждаше малко странно. Лекарствата ме дърпаха обратно към съня.
– Нещо такова… – прошепнах. Макар че, честно казано, това беше, защото той беше решил да постави живота си на карта, за да ме защити. Но вече нямах сили да накарам устните си да оформят тези думи.
Той допря устните си до върха на главата ми.
– Спи, момиченце.
И аз го направих. Заспах, увита в сигурните и успокояващи ръце на един от моите мъже.

Назад към част 6                                                    Напред към част 8

ВИНСЪНТ

Не така исках да започна съботата си. Бях планирал да изненадам Нова и Уокър със закуска, но сега трябваше да отида да извадя главата на Уокър от задника му.
Не се съмнявах, че миналата нощ вероятно е сънувал кошмар или е имал спомени. Знаех колко тежко могат да го върнат назад, колко безполезен може да се почувства.
Но, по дяволите, той не беше безполезен. И ако не се вземе в ръце и не спре да дава на Нова акъл, тя щеше да си тръгне и от двама ни. И аз нямаше да я спра, независимо колко щеше да ме заболи. Защото не можех да я принуждавам да продължава да страда и да бъде наранявана само защото Уокър не можеше да си събере багажа.
Да обичаш някого не означаваше, че одобряваш всички негови глупости.
Бутнах вратата на апартамента. Уокър седеше на ръба на леглото, подпрял лакти на коленете си, а ръцете му висяха пред него, докато гледаше в пода.
– Какво? – Изръмжа той.
Затворих вратата след себе си.
– Не ми Казвай какво да правя – изръмжах му аз. Той откъсна очи от пода, за да срещне моите. – Нова е готова да си ходи – изсумтях аз.
В очите му проблесна страхът, че ще я загуби.
– Защо?
Искаше ми се да го ударя.
– Какво, по дяволите, имаш предвид защо, Уокър? – Изригнах. – Не си ли спомняш как се държа с нея тази сутрин? Тя беше в проклети сълзи, когато дойде при мен!
Той се размърда и избърса с ръцете си лицето.
– Снощи сънувах същия кошмар, че я убиват – призна той.
Въздъхнах тежко, част от борбата угасна от мен при признанието му.
– Мислиш, че не можем да я защитим, бейби? – Поисках да знам. – Ами, по дяволите, не можем, щом я отблъскваш. Постоянното ти връщане напред и назад ѝ мъти главата. Тя не заслужава тези глупости, докато се опитва да се излекува. Изглежда забравяш твърде лесно, че през последните няколко години тя е минала през ада и обратно. Момичето е оцеляло и се е борило, но, по дяволите, има нужда от време за шибана почивка. А това, че постоянно я разхождаш, не ѝ помага, Уокър. То ѝ пречи.
Той преглътна шумно, но преди да успее да отговори, се чуха изстрели. Уокър и аз се втурнахме към вратата.
– Нова! – Изръмжа той, ботушите му гръмнаха по стъпалата, а пистолетът вече беше в ръката му.
Прикрих го, докато той се втурваше навън. Купър и Деймън се бяха скрили от двете страни на вратата и се опитваха да отвърнат на огъня. Другите членове на клуба все още не бяха стигнали до клуба за този ден и честно казано, бях благодарен.
Тези жени и деца нямаше нужда да виждат тази гадост.
Писъкът на Нова внезапно отекна в ушите ми, смразявайки костите ми.
– Майната му! – Изръмжа Уокър изръмжа, падайки до нея. Той пусна пистолета си и я хвана под мишниците, като я повлече обратно в клуба, докато тя крещеше от агония. След като тя беше на сигурно място зад стената на клуба, аз също пуснах пистолета си и разкъсах тениската си и се разревах, притискайки я към раната на рамото ѝ. В нея пулсираше кръв. Лицето ѝ беше бледо, от устните ѝ се изтръгваха писъци на агония.
– Боли! – Изпищя тя. Ридаеше, разкъсвайки шибаното ми сърце, докато аз навигирах телефона си с една ръка, опитвайки се да се обадя на 9-1-1. – Помогни ми, Уокър – извика тя.
– Дишай, бейби – опита се да я успокои той, когато изстрелите заглъхнаха, а думите му най-накрая стигнаха до ушите ми. – Дишай. Не губи съзнание, чуваш ли ме?
Погледнах надолу към мократа си тениска и поклатих глава. Имаше твърде много проклета кръв.
– 9-1-1, какъв е вашият спешен случай?
– Имаме нужда от линейка. – Изрекох адреса на клуба. – Пострадалата кърви обилно от рамото си. Възможно е да е прекъсната артерия. Прилагам натиск върху раната. Няма изход.
Веднага щом получих потвърждение, че помощта е на път, затворих, захвърляйки го върху елека си. Купър се втурна към нас.
– Пени носи комплекта.
Поклатих глава.
– Помощта е на път – казах му, като гледах как Уокър люлее главата на Нова в скута си. Тя губеше съзнание, а Уокър изглеждаше ужасен. Никога през живота си не го бях виждал толкова шибано уплашен. Преглътнах силно. – Дай ми блузата си, Купър.
Той я разкъса и ми я подаде. Захвърлих моята напоена с кръв тениска настрани и притиснах чистата към раната ѝ. Тя изстена от болка и се събуди само за миг, преди отново да изгуби съзнание. Стиснах челюстта си.
– Купър, ако скоро не получи помощ, ще я загубим – изръмжах аз.
Той стисна рамото ми, опитвайки се да ми помогне да остана на земята.
Ако я загубех, щях да изгоря целия свят до основи в знак на отмъщение.

Назад към част 5                                                     Напред към част 7

НОВА

Два дни.
Бяха нужни два дни, за да се оттегли Уокър от мен.
Бяхме се справили чудесно. Тримата все още не бяхме правили секс, просто се наслаждавахме на това да сме близо един до друг, да си разменяме изключително горещи целувки, но се чувствахме невероятно. Обичах всяка частица от това да бъда просто с тях.
Но днес умът на Уокър беше другаде и по начина, по който се държеше, можех да разбера, че се отдръпва от мен.
Беше дошъл след мен. Беше пропътувал целия път до Мексико заради мен. Не разбирах защо отново преминаваме през това.
Винсънт вече беше слязъл долу, оставяйки само мен и Уокър сами в стаята. Не бях сигурна дали Винсънт можеше да разбере, че нещо не е наред с Уокър, но аз със сигурност можех. Когато тази сутрин се преобърнах, за да го целуна, той извърна глава и стана от леглото.
Ако това не беше основно размахване на знаме, което крещеше, че нещо не е наред с мен, не знаех какво е по дяволите.
– Уокър – извиках аз, когато той излезе от банята само по дънки, а всичките му мускули бяха на показ – можем ли да поговорим?
– За какво? – Измърмори той, като издърпа тениската през главата си.
Ръцете ми трепереха. Стиснах ги в скута си, за да не ги види. Не исках да вижда колко силно ме засяга това. Не исках да ме отблъсква още повече, ако си помисли, че не мога да се справя с променливите му настроения и мрачните мисли, които замъгляваха съзнанието му.
Защото аз можех. Можех да се справя с всичко това. Но това не означаваше, че не ме боли.
– За тази сутрин. Ти…
– Няма за какво да говорим – рязко каза той и ме прекъсна.
Стиснах челюстта си и скочих от леглото, а конската ми опашка се люшна на гърба ми.
– Ебаваш ли ме сега?! – Избухнах, като цялата ми болка се надигна в гърдите ми. Очите му се втренчиха в моите, а изненадата озари дълбините им. Стиснах челюст и се измъкнах от стаята, страхувайки се, че ако остана, ще кажа нещо, за което ще съжалявам. А аз не исках да го направя. Изглежда, Уокър беше достатъчно крехък днес и не исках да рискувам да влоша това.
На излизане затръшнах вратата на стаята. Винсънт вече беше в подножието на стълбите, когато се втурнах надолу.
– Майната му – изрече той и ме хвана в прегръдките си, когато първата сълза се плъзна по бузата ми. – Хайде – успокои ме той и ме вдигна.
Обвих ръце и крака около него, зарових лице в извивката на врата му, докато той излизаше навън, а ръцете му държаха задните части на бедрата ми. Настанихме се на върха на една маса за пикник и Винс отдръпна лицето ми назад, търкайки палците си по мокрите ми бузи.
– Говори ми – подкани ме той.
Устните ми трепереха.
– Закарай ме обратно у дома – помолих го.
Той поклати глава и избърса няколко сълзи от бузите ми. Не изглеждаше ни най-малко разтревожен от това, което току-що бях казала. Просто остана спокоен и успокояващ.
– Няма да се случи, мило момиче. Не можеш да бягаш. Това не решава проблема – обикновено само го влошава. Така че кажи ми какво се случи.
Хълцах.
– Тази сутрин Уокър ми отказа. – Винсънт тихо изръмжа. Стиснах очи. – Опитах се да го целуна, а той се отвърна от мен и стана от леглото. Опитах се да му говоря, но… – Отново хълцах, прекъсвайки себе си, – той ми каза, че няма за какво да говорим.
– Ах, бейби – изръмжа Винс и ме придърпа обратно към гърдите си. Захлипах през цялото време, докато вдишвах аромата му, опитвайки се да се успокоя. – Ще разбера това, скъпа, но междувременно не искам да ходиш никъде, чуваш ли ме? – Той хвана лицето ми в ръцете си, опирайки челото си на моето. Очите ни се вкопчиха. – Искам да си тук. Заедно с Уокър ще измислим тази работа, чуваш ли ме?
Пръстите ми трепереха, докато стисках елека му.
– Винаги ли е било лесно между вас двамата?
Винсънт се засмя и поклати глава.
– На Уокър му трябваше много време, за да се примири с факта, че вече не е същият човек, който беше, когато се събрахме. В главата му се е загнездила идеята, че той е просто купчина разбити парчета. – Винс сви рамене. Сърцето ми сякаш се пръсна при думите му. – Майната му, момиченце, може би е така. Но аз обичам всяко едно от тези парчета. Отне му много време да повярва в това, преди да спре да ме отблъсква.
Облизах устните си и подсмръкнах.
– Тъжно ли е, че чувствам, че той си заслужава цялата тази болка?
Винсънт поклати глава.
– Не е тъжно, момиченце. Защото той си заслужава всяка частица болка, която ни причинява. Защото и двамата знаем колко страхотно момче се крие под всичките му каменни пластове.
Премазах бузите си. За момент млъкнахме. Винсънт просто продължаваше да ме държи.
– Понякога не се чувствам достатъчна за него – признах аз.
– Искаш ли да знаеш нещо? – Попита ме Винсънт. Погледнах към него, очите ми бяха замъглени. – Понякога, скъпа, аз също не се чувствам достатъчен за него. Но продължавам да настоявам, защото знам, че Уокър има нужда от мен. За мен това е движещата ми сила. Никога не мога да се откажа от него, защото го обичам толкова много, по дяволите, и защото знам, че без мен Уокър отдавна щеше да се е отказал.
Понякога ми беше трудно да повярвам в това, като се има предвид, че Уокър и Винсънт бяха толкова в хармония един с друг. Страхувах се, че никога няма да имам това с Уокър. Той беше толкова труден за достигане.
Но, по дяволите, аз го обичах и не можех да се откажа.
Ако сега избягам вкъщи, за да ближа раните си, това щеше да унищожи Уокър.
Винсънт изглади устните си върху моите.
– Ще бъдеш ли добре, докато отида да говоря с него?
Подсмърчайки, кимнах и станах от скута му. Винсънт ме хвана за ръката и ме дръпна обратно между краката си. Обхвана врата ми и ме целуна отново, но тази целувка беше много по-дълбока, а езикът му танцуваше толкова еротично с моя, че аз застенах, а ръцете ми се вкопчиха в него, за да го приближат.
– По-късно – обеща ми той. Прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – Трябва да спася нашия човек, преди да се е самоунищожил.
Гледах как той скочи от масата и се върна обратно в клуба. Издишах тихо и избърсах с ръцете си лицето.
Няма да се откажа от теб, Уокър, колкото и да ти се иска.

Назад към част 4                                                   Напред към част 6

ВИНСЪНТ

Завъртях глава на раменете си, ускорявайки темпото си на бягащата пътека. Беше шест сутринта, но все още бях заклещен във военното време – вероятно щеше да бъде така до края на живота ми. Когато се събудих, Нова все още беше припаднала между мен и Уокър, а Уокър хъркаше леко от другата ѝ страна, най-накрая заспал прилично.
Така че се измъкнах от леглото колкото се може по-незабележимо, тъй като не исках да ги събудя, навлякох панталон и тениската си и слязох да тренирам.
Главата ми беше пълна с мисли за Нова, по същия начин, както обикновено се случваше с Уокър. Сега те бяха претъпкани в съзнанието ми заедно и заемаха всяко свободно място.
Честно казано, бях малко учуден колко бързо сякаш се привързах към Нова. Исках я заради Уокър. Това, че той понякога я споделяше с мен, щеше да е само положително, защото, искам да кажа, кой, по дяволите, не обича путките?
Но тя беше много повече от това.
Жената беше минала през ада и обратно, вероятно беше продадена повече пъти, отколкото можех да преброя на пръстите си, и все още обичаше и се грижеше толкова безрезервно, без никога да е искала някой да я обича в замяна.
Ако Уокър не беше взел окончателно решение, тя щеше да продължи живота си и бавно да си позволи да се излекува от болката от загубата му.
Жената беше шибано невероятна. Момчета като мен не я заслужаваха. Но Уокър? Той я заслужаваше и се нуждаеше от нея.
Алехандро влезе във фитнеса и се облегна на предната част на бягащата пътека, която използвах, изкарвайки ме от главата ми.
– Не ми се иска да те изпращам по пътя, но ако взимаш Нова със себе си, трябва да излезете до дванайсет. Трябва да тръгна нагоре към „Синовете на ада“.
Натиснах бутона за охлаждане, като му кимнах.
– Ще съобщя на Нова, за да може да си събере багажа.
Той удари с ръка в горната част на машината, кимна веднъж и изчезна обратно от залата. Усмихнах се на гърба му.
Мъжът обичаше да се държи като твърд задник, но ако имаше човек на този свят, който можеше да го смекчи, това беше старата дама Илейна-Джоуи. Повечето хора дори не се опитваха да започнат да разбират какво имаха тя и Алехандро заедно. Защото за него картелът винаги беше на първо място. Но ако някой се гавреше с нея, Алехандро беше най-смъртоносният майкопродавец, на когото можеше да попаднеш.
Уокър беше в кухнята с Нова, когато се появих отново долу след хладния душ. Тя закусваше, а той пиеше чаша кафе.
– Връщаш се с нас със сигурност, нали? – Попитах Нова. Притиснах целувка към устните на Уокър, когато той ми подаде чаша кафе.
– Да. Защо? – Попита тя, като ме погледна от чинията си.
Очите ми паднаха на устните ѝ за секунда и членът ми подскочи в дънките, когато си спомних как я целувах, как езикът ми беше горещ в устата ѝ, докато Уокър шепнеше в ухото ми.
Майната му.
– Алехандро иска да се види с Илейна – казах ѝ аз. – Трябва да се махнем оттук до дванайсет.
Тя кимна с леко свиване на рамене.
– Нямам много неща за опаковане. Няма да ми отнеме много време.
Пуснах целувка на главата ѝ, преди да седна до нея. Погледнах към Уокър.
– Чувстваш ли се добре?
Той кимна.
– Няма ретроспекции – тихо ми каза той. – Спах като шибан мъртвец.
Благодаря, да го еба. Беше проклет нещастник, откакто замина да защитава Нова. Усмихнах се.
– Имаше нужда от това.
Той изръмжа.
– Ебаси, да, имах. Не мога да си спомня кога за последен път съм спал толкова дълго или толкова здраво.
Нова се усмихна в чинията си. Плъзнах ръката си по бедрото ѝ, като леко го стиснах.
Беше заради нея и нямах никакво съмнение в това в съзнанието си.
Купър пушеше навън, когато спряхме на паркинга. Той наблюдаваше как паркираме моторите си, а Уокър помогна на Нова да слезе от задната част на своя, доколкото можеше, без да става. Приближих се до Купър, докато Уокър взе малкия куфар с вещи на Нова.
Наистина трябваше да заведем жената да пазарува. Тя не се беше пошегувала, когато каза, че няма много неща. Но това можеше да се очаква, като се има предвид, че когато е била спасена, току-що е била изпратена в планината.
– Тя е тук за постоянно? – Попита ме Купър, като кимна с глава по посока на Нова.
Кимнах. Той измърмори.
– Разбрах. – Загаси цигарата си. – Уокър ще може ли да се справи с това?
Намръщих му се, а коментарът му ме разтърси по шибан начин.
– Какво трябва да значи това, президент?
Той ми хвърли мъртъв поглед.
– Не съм глупав, Винсънт. Забелязвам всичко. Не знам защо вие двамата го криете от клуба, но това си е ваша работа – не моя. Но понякога той едва те понася, когато изпадне в някое от своите настроения. Той ще сдъвче сладка жена като нея и ще я изплюе.
Стиснах зъби, но не казах нищо, защото знаех, че е прав. Той се изправи и плесна с ръка по рамото ми.
– Ти ще го държиш в подчинение. – Той погледна надолу към Нова, докато тя вървеше с Уокър. – Добре дошла в семейството, момиче.
Той нежно стисна рамото ѝ, преди да се отправи към вътрешността. Усмихнах се надолу към нея.
– Хайде. Уокър може да остави чантата ти горе в нашия апартамент, а аз ще те представя на всички. – Хванах ръката ѝ в моята и кимнах веднъж на Уокър. Това беше неговата възможност да си отдъхне и видях как раменете му се отпуснаха.
Твърде голямата промяна го притесняваше. И макар че той искаше това, знаех, че има нужда да отдели малко време, за да си поеме дъх и да си припомни, че всичко ще бъде наред.
Пени беше първата, която се приближи до нас.
– Нова? – Попита тя. Нова кимна малко неловко. – По дяволите, крайно време е тези двамата да си намерят жена – подразни тя. Тя хвана ръката на Нова, като я издърпа от мен. – Хайде. Всички ние, дамите, сме в кухнята и приготвяме голяма вечеря. Определено можем да се възползваме от помощта ти. Опитвам се да започна това събиране веднъж седмично… – Гласът ѝ секна, когато те се отдалечиха.
Хален изохка зад гърба ми.
– Това бързо се изплъзна от ръцете ти.
Извъртях очи.
– Тя ще се справи. – Ако имаше нещо, което знаех за тази жена, то беше, че можеше да се държи сама. Паднах на стола срещу него. – Генезисът също ли е там? – Попитах го.
Той поклати глава.
– Училище, братко – напомни ми той. – Не всички наши жени имат определени часове. Тя е доброволка в някакво извънкласно занимание, което дава на учениците с проблеми повече време насаме. Тя ще бъде тук след около… – той погледна часовника си – два часа.
Поклатих глава. Не знаех как се справя с двете си деца, учениците, проклетия си див съпруг, а след това поема още след училище.
Скайлар нахлу в клуба. Кайл беше зад нея, смееше се силно, а синът им беше на хълбока му.
– Скайлар, бейби, хайде. Не е толкова сериозно! – Извика той след нея, докато тя нахлуваше в кухнята.
Извих вежда към него, когато Уокър се върна долу. Той падна на стола до мен, кръстосвайки ръце на гърдите си. Кайл падна на последния стол на масата.
– Какво стана? – Осмели се да попита Уокър.
Скайлар беше… дива. Тя не си прехапваше езика – дори с Купър. Беше яростна, отстояваше това, в което вярваше, и не приемаше никакви глупости.
Честно казано, тя плашеше до смърт повечето от нас.
– Реши, че е подходящо да научи сина ни на една шибана гадна песен за путките – избухна Скайлар и се върна от кухнята с бира в ръка.
– Това беше шега – каза ѝ Кайл, все още усмихнат.
Тя му се изсмя.
– Е, когато учителката му от предучилищната се обади и попита защо рапира за путки, можеш да ѝ кажеш.
Уокър се усмихна и аз се засмях тихо.
– Прецакал си се, братко – каза му Уокър.
Скайлар ни погледна.
– Това ново момиче там принадлежи на вас двамата?
Уокър извърна очи.
– Да – каза ѝ той. След това сведе очи към нея. – Не я плаши, дяволе.
Скайлар изхърка.
– Мисля, че тя и Пени бяха единствените, които не се измъкнаха от пътя ми.
– Не е вярно! – Обади се Касиди. – Просто си избирам битките, това е всичко.
Скайлар ѝ се усмихна през рамо. Уилоу се ухили.
– Избираш си битките? – Попита тя. – Скайлар ще откъсне главите ни от раменете.
На този въпрос се изсмях. Логан стрелна Скайлар с мрачен поглед, докато вървеше зад нея.
– Внимавай около жена ми.
Скайлар го погледна през рамо и се изсмя. Единственото нещо, което не си направил, е да се чукаш с жената на Логан, Уилоу. Той беше сила, с която трябваше да се съобразява по отношение на нея. Беше достатъчно стар, за да бъде почти неин баща, но двамата работеха шибано добре заедно.
Но той беше изключително свръхзагрижен за нея.
– Трябва да я оставиш да се защитава сама – каза му Скайлар.
Той придърпа един стол и се просна на него, като опря ръце на облегалката му.
– Тя може, но това не означава, че някога ще я оставя.
Кайл повдигна вежди към Логан.
– Колко пъти ще обсъждате това?
– Не за първи път ли? – Попитах го. Това беше първият път, в който осъзнавах, че се случва.
Кайл се засмя и поклати глава.
– Не. Такива неща се случват поне веднъж седмично. Скайлар няма търпение да получи реакция от Уилоу, а не може, защото Логан винаги е там.
Уокър сви рамене.
– Аз съм на страната на Логан. – Той погледна към Скайлар. – Но можеш да опиташ с Нова. Аз няма да се намесвам, защото знам, че тя може да отстоява позициите си.
Говорейки за Нова, тя излезе от кухнята с две бири и тръгна към нас. Първо постави моята, а след това подаде своята на Уокър. Той я хвана за задната част на бедрата и я придърпа по-близо. Тя се наведе и го целуна. Намигнах ѝ, когато той най-накрая я пусна, а бузите ѝ почервеняха.
– Чукаш ги и двамата? – Попита я Скайлар. Въздъхнах. Остави го на шибаната Скайлар.
Господи, тя беше в настроение.
Нова смъкна вежди към Скайлар.
– Да. Това ще е проблем ли?
Скайлар сви рамене.
– Не си създавай фаворит. Тези двамата са ми като братя. Няма да приема с добро някой да ги нарани.
Нова се усмихна.
– Ще се погрижа да ме чуете как крещя имената и на двамата по-късно, за да се убедите от първа ръка, че нямам фаворит.
С това тя се отдалечи. Аз се тресях от смях. Скайлар се усмихваше.
– Ебаси, че я харесвам. Вие двамата избрахте добре.
Уокър се усмихна в бирата си.

Назад към част 3                                                                 Напред към част 5

НОВА

Не можех да повярвам, че бяха минали само двадесет и четири часа, откакто си тръгнах от Уокър… и Винсънт.
Струваше ми се като цяла вечност.
Бях плакала страшно много. Толкова много, че ме заболяха очите. Бузите ми бяха загрубели от бърсането им. А бедният ми нос беше нежен на допир от толкова много издухване.
Алехандро се разкъсваше между това да убие Уокър и да му нареди да дойде да ме вземе. Бях му казала да го остави на мира, че Уокър ще дойде при мен, когато е готов, и нито миг по-рано.
Не бих подтикнала човек, който страда толкова много, колкото Уокър, да направи нещо, за което не е готов.
А той не беше готов за всичко, което можех да му предложа.
Защото, когато се стигнеше дотам, щях да му дам всяка частица от себе си. Щях да го обичам толкова много, че понякога той щеше да се чувства претоварен.
И Винс… Боже. Кой знаеше, че човек, който обикновено изглеждаше толкова твърд и брутален, може да обича някого толкова много? Любовта му към Уокър ми говореше и ме караше да го обичам заради нея. Някой, който би могъл да обича Уокър толкова, колкото и аз… нямаше никакво съмнение, че ако имах възможност, ние с Винс щяхме да създадем своя собствена връзка заедно.
Погледнах към Алехандро, когато той влезе в дневната. Бях се запознала с Илейна по-рано днес, но тя се беше върнала вкъщи с Джоуи. Опитах се да накарам Алехандро също да отиде, особено след като очевидно прекарваше по-голямата част от времето си в Щатите, но той отказа, а реши да остане тук с мен.
Чувствах се още по-зле от това, че аз бях причината той да не е със семейството си.
– Изглеждаш гадно – отбеляза той.
Не можех да се сдържа, засмях се, но звучеше толкова жалко, колкото се чувствах.
– И се чувствам така – признах.
Той въздъхна.
– Струва ли си всичко това? – Попита той, като направи жест към кърпичките в кошчето за боклук до мен.
Аз само свих рамене.
– Да – прошепнах аз. Алехандро просто изглеждаше така, сякаш не разбираше нито частица от това. – Той си заслужава всичко това и още много. – Погледнах към него. – Случвало ли ти се е да срещнеш някого и просто… да знаеш?
Алехандро кимна.
– Знаех, че е Илейна, но световете ни бяха твърде прецакани, за да се съберат мирно. Тя трябваше да намери пътя към мен.
Преглътнах силно и отново издухах носа си, преди да заговоря.
– Тогава разбираш защо не мога да принудя Уокър да бъде с мен.
Той въздъхна.
– За съжаление, да. Не желая тази болка на теб, prima pequeña (малка братовчедке). Не я заслужаваш.
Усмихнах се язвително. Беше ми липсвал някой, който да ми говори на родния ни език.
– Не заслужавах много от нещата, които ми се случиха, Алехандро, но се справям. Аз живея. Преодолявам. – В гърдите ми се появи болка. – И това също ще го преживея.
Ще го направя. Трябваше да го направя. Не бях стигнала толкова далеч в живота си, за да се откажа сега, без значение колко шибано боли.
Разбърках яйцата в чинията си, без да съм никак гладен. Всъщност само мисълта за ядене ме накара да се обърне стомаха ми.
Снощи почти не бях спала. Всеки път, когато затварях очи, виждах Уокър и Винс в съзнанието си, сякаш ми се подиграваха, защото не можех да споделя с тях това, което имаха. Знаех, че това не е реално; знаех, че Винс би ме пуснал, ако зависеше единствено от него, но не беше така.
Уокър също имаше думата.
– Защо не ядеш?
Дръпнах се назад от шок, вилицата ми падна в чинията със силен трясък. Очите ми се вдигнаха и видях Уокър и Винсънт, застанали до масата, с по едно намръщено лице. Отворих и затворих устата си няколко пъти, опитвайки се да измисля какво да кажа.
Радвах ли се, че виждам и двамата? Да, по дяволите.
А бях ли и ядосана? Малко.
– Наистина ли искаш да знаеш отговора на този въпрос? – Попитах Уокър, тъй като той беше този, който зададе въпроса.
Той скръсти ръце на гърдите си, от което мускулите му изпъкнаха повече, отколкото вече бяха. Сърцевината ми се сви. Боже, дори и ядосана, разстроена и шибано тъжна, аз все още го исках.
– Да, всъщност искам.
Изправих се от мястото си и забих пръст в гърдите му. Всяка частица тъга и болка, която бях изпитвала през последните тридесет и няколко часа, се надигна в мен и поиска да се освободи.
– Защото не беше достатъчно мъж, за да се изправиш срещу глупостите си и да ме спреш да си тръгна.
Той стисна челюстта си и за миг погледна над главата ми, преди да се насили да се отпусне. Изненадвайки ме до смърт, той стисна челюстта ми с грубите си ръце и се наведе, като пресече устните си през моите в целувка, от която шибаната ми душа плачеше, а сърцето ми се радваше.
Това не беше целувка на човек, който планира да ми каже сбогом отново.
Това беше целувка на мъж, който най-накрая се е върнал у дома.
– Съжалявам – прошепна той, а устните му се търкаха в моите. Стиснах очи, а зад затворените ми клепачи се появиха сълзи. – Съжалявам, че те оставих да си отидеш. Никога повече няма да го направя, по дяволите. – Той се наведе назад, а тъмните му очи срещнаха моите, когато ги отворих. Дъхът ми ме напусна с треперене при суровата болка и тъга в очите му. Демоните му бяха излезли да играят и аз виждах как опустошават душата му.
– Да те гледам как си тръгваш с Алехандро беше шибано жестоко. – Той ме пусна и избърса с ръце лицето си. Погледнах към Винсънт. Той наблюдаваше Уокър, но когато усети погледа ми върху него, ме погледна обратно и малка усмивка наклони устните му в поздрав, от който сърцето ми се разтуптя в гърдите. Погледнах обратно към Уокър. – Искам те адски много – искам да те задържа, Нова, но нямам нищо, което да ти предложа.
Притиснах ръце върху гърдите му, приближавайки се с една крачка към него, докато сърцето ми кървеше за неговото. Исках само да му вдъхна живот.
– Точно в това грешиш – казах му яростно. – Може би си мислиш, че нямаш какво да ми предложиш, но това – казах, потупвайки мястото точно над бързо биещото му сърце – можеш да предложиш това.
Той преглътна, взирайки се в мен.
– Толкова ли е лесно? – Най-накрая изсумтя той.
Кимнах.
– Толкова е лесно – обещах му. – С мен винаги ще бъде толкова лесно.
Той ме прибра в прегръдките си и ме притисна към себе си. Силата и топлината му ме обгърнаха, за да ме предпазят.
Трябваше да се сдържа, за да не започна да плача отново. Наистина ми беше писнало да плача постоянно.
Усетих ръката на Винсънт върху гърба си. Уокър бавно ме освободи и Винс ме обърна с лице към него. Той прибра косата ми зад ухото, а очите му се впиха в моите.
– Искаш ли да се върнеш с нас, да ни позволиш да поправим това с теб?
Усмихнах му се.
– Временно ли е?
Уокър изръмжа зад гърба ми.
– Не, по дяволите.
Захилих се, без да мога да се сдържа. Тези мъже наистина знаеха как да ме стоплят отвътре.
– Тогава, да, ще се прибера у дома и с двама ви.
Винс целуна върха на главата ми, преди да ме обърне обратно към Уокър. Той потупа Уокър по гърба.
– Отивам да говоря с Алехандро. Вие двамата се помирете, ясно?
Гледах го как тръгва, а крачката му беше изпълнена с увереност. Тялото ми жадуваше за него точно толкова, колкото и за Уокър, а все още дори не бях била с Винсънт.
Уокър въздъхна тихо и също се загледа след него.
– Сигурна ли си, че си готова и за двама ни, момиченце? – Попита той накрая, като ме погледна отново.
Наведох се и притиснах целувка в долната част на челюстта му. Очите му омекнаха, когато срещнаха моите.
– Ако мога да преживея твоите промени в настроението – подшушнах аз, което го накара да се усмихне – значи мога да преживея да бъда споделена с двама мъже.
Той ме целуна.
– Прекалено невероятна си, за да е истина.
Винсънт излезе навън. Беше току-що изкъпан, ризата му липсваше и само чифт сиви панталони се спускаха ниско по бедрата му, разкривайки отпечатъка на члена му. Бузите ми се зачервиха и бързо отвърнах поглед от него, взирайки се назад към имението на Алехандро.
След вечерята той и Уокър използваха фитнеса в къщата, за да тренират, така че аз избягах навън с любимия си романтичен роман, като лесно се вмъкнах в света на героите.
– Добра ли е книга? – Попита той, сядайки до мен.
Усмихнах се.
– Една от любимите ми – съобщих му.
Той падна на люлката до мен и обгърна раменете ми с ръка, придърпвайки ме по-близо до себе си.
– Добре ли си? – Попита той.
Погледнах към него.
– Честно казано, да. – Той ме целуна по челото. Много ми се искаше да усетя устните му върху моите. Той се въздържаше толкова дълго; по дяволите, и двамата се въздържахме. – Радвам се, че най-накрая се опомни.
Винсънт се засмя тихо.
– Не беше никак лесно – каза ми той. – В нощта, когато тръгна, имахме малък спор. Ебачът искаше да изпие мъката си. Излях му алкохола в канализацията.
Подсмъркнах.
– Обзалагам се, че това е минало добре.
Той измърмори.
– Да – промълви той. По тона му разбрах, че не е минало добре.
Погледнах към задната врата. Уокър стоеше там, скръстил ръце на гърдите си, докато ни наблюдаваше. Той наклони глава към Винсънт и ми намигна. Изчервих се и отпуснах глава на рамото на Винсънт.
– Хубава нощ – казах тихо.
– Не толкова хубава, колкото образа, който създаваш, седейки до мен.
Бузите ми се затоплиха и аз го погледнах. С тихо ръмжене Винс сведе глава до моята, а устните му покриха моите. Изстенах в целувката, а езиците ни танцуваха заедно. Той ме хвана за кръста и ме вдигна в скута си, а коленете ми се настаниха от двете му страни.
– Майната му – изръмжа Винсънт, а устата му се спусна по шията ми, като попиваше кожата ми. – Ти си проклето опияняваща.
Придърпах устата му обратно към моята точно когато Уокър излезе навън. Той се наведе над облегалката на люлката, а устните му бяха до ухото на Винсънт. Винс изстена и се притисна към путката ми. Изкрещях в целувката ни.
– Виждаш ли колко невероятно се чувства тя? – Прошепна Уокър. – Опитай я, Винс.
И така, Винс разграби устата ми и ми подари най-горещата сесия целувки, която някога съм имала в живота си. Мъжът беше шибано опитен с езика си.

Назад към част 2                                                      Напред към част 4

УОКЪР

Наведох глава надолу, оставяйки брадичката си да се опре на гърдите ми, докато горещата, изпепеляваща вода се стичаше по гърба ми. Тази сутрин се бях събудил с шибан махмурлук, когато алармата ми се включи. Макар Кайл да ми беше казал, че мога да си взема почивен ден, за да се възстановя още малко, не можех да седя просто така, не и с тази прецакана глава, която имах.
Не можех да изкарам Нова.
Тя беше там – нейната шибано хубава усмивка, тези големи, доверчиви очи. Тя беше навсякъде. Тя просто ме задушаваше.
Ръцете на Винсънт се плъзнаха по гърба ми, когато влезе под душа.
– Ще говориш с мен или просто ще мрънкаш? – Попита ме Винс.
Вдигнах глава и го погледнах през рамо. Боже, понякога той можеше да бъде копеле, но го обичах за това. Винаги ме изваждаше от главата ми.
– Няма да мрънкам, Винс.
Той се подигра.
– Като че ли не, бейби. Ако я искаш, трябва да я търсиш. В противен случай трябва да си извадиш главата от задника и да продължиш напред. Тя си мисли, че не я искаш. – Въздъхнах. – Мога да ти гарантирам, че в момента тя си търси отскоклив мъж, с когото да се изгуби.
Стиснах зъби, мускулите ми се свиха, напрежението се покатери по раменете ми. Не можех да понасям идеята тя да е с друг мъж, но не я заслужавах, по дяволите. Беше егоистично от моя страна да я помоля да бъде наша.
– Майната му – изръмжах му.
Винс ми вдигна рамене и пусна ръцете си. В банята се разнесе тишина, докато той бързо се изкъпа и изплакна, преди да излезе. Едва се въздържах да не забия юмрук в стената на банята.
Сега единственото, което можех да си представя, беше как Нова чука друг мъж, как стене името му, как моли за члена му.
Господи Боже.
Бързо се изкъпах и излязох, като трябваше да отида да се изгубя в работата възможно най-бързо.
И да се опитам по дяволите да изхвърля Нова от главата си.
Работата не ми вършеше никаква работа. Всъщност бях почти сигурен, че Винс беше единствената причина Кайл да не ме е ударил още. Дори Купър губеше търпение към мен. Бях се нахвърлил върху всички, губех си нервите и за най-малките неща.
Винс разбираше. Знаеше, че съм на ръба на нещо опасно и че или трябва да се махна от този ръб, или ще падна.
А ако паднех, Бог да ни е на помощ.
Винс веднъж ме беше уговорил да сляза от ръба, но знаеше, че това е нещо, което трябва да направя сам. Защото той вече не можеше да ми помогне.
Моите демони бяха мои собствени проблеми и точно сега те пълзяха по кожата ми и помрачаваха съзнанието ми, засягайки всички около мен.
– Добре, излизай – изръмжа Кайл. Погледнах го, докато хвърлях гаечния ключ в ръката си, без да ми пука къде ще падне. – На Скайлар почти ѝ е писнало да хвърляш шибаните си инструменти наоколо, а на клиентите ми им е писнало от гадния ти поглед, когато влизат тук. Върви си вкъщи, Уокър. Върни се, когато главата ти се оправи.
Захлопнах капака на колата, по която работех, и се канех да се бия. Винс бързо застана между мен и Кайл, като попречи и на двама ни да се нахвърлим един върху друг. Винс ме стрелна със студен поглед.
– Върви, Уокър. Той е прав. Главата ти не е тук. Трябва да се справиш с тези неща.
Взирахме се един в друг за миг. Едва когато очите му омекнаха, аз отстъпих. Поклатих глава, прокарах мазните си ръце през косата и погледнах Кайл.
– Съжалявам, братко – измърморих. – Кажи и на Скайлар, че съжалявам, добре?
Той сложи ръка на рамото ми, вече не бе ядосан. Това беше начинът, по който работехме. Мъжете от този клуб биха се скарали при всяко положение, но ние бяхме братя преди и след всичко.
– Всички имаме тъмни неща, с които трябва да се справяме, Уокър. Важното е как се справяме с тях.
Кимнах веднъж и заобиколих него и Винсънт, като извадих ключовете за мотора си от джоба. Купър ми кимна веднъж.
– Братко.
Изстрелях към него поздрав с два пръста, който щеше да вбеси сержанта ми и да ми изпуши задника, преди да отида до мотора си. Облекох се, преди да потегля, като се надявах, че дългото пътуване ще прочисти главата ми.
Завих на трийсет мили от града.
Не можех да го направя.
Не можех да я оставя да си тръгне.
Слязох от мотора си и се обърнах към полето до мен, загледан в цялата растяща трева. Тя леко се полюшваше от вятъра, а слънцето я правеше да изглежда много по-зелена. Беше почти залез, слънцето беше ниско в небето, а червените и оранжевите цветове вече започваха да оцветяват облаците.
– Какво? – Измърмори Алехандро, когато отговори.
Въздъхнах. Сигурно щях да си скъсам задника от него, но щях да приема каквото и да ми спретне.
– Как е Нова? – Попитах го.
Той измърмори.
– Сега искаш да знаеш?
Стиснах челюстта си. Изглежда, че все пак не можех да го издържа.
– Не се обадих, за да получа от теб проклетата втора лекция, Алехандро. Искам да знам как е тя.
– Тя е шибано нещастна – изпъшка той по линията към мен. – Как, по дяволите, очакваш да бъде? Никога не съм я виждал такава, Уокър. Какво, по дяволите, си ѝ направил?
Преглътнах силно, а сърцето ми се сви в гърдите. Никога не съм искал да я нараня.
– Оставих я да си тръгне – прошепнах аз.
Той въздъхна.
– Мъже като теб – като мен – не са създадени да бъдат герои, Уокър. Ако бяхме такива, със сигурност нямаше да сме разбойници и престъпници. Така че престани да се опитваш да бъдеш герой. Нова не иска това. Тя иска само теб. Затова ти предлагам да си извадиш шибаната глава от задника и да дойдеш да я вземеш. Домът ѝ вече не е тук. Нейният дом е при теб.
С това той приключи разговора, очевидно приключил с разговора за нея. Със сърце, което се блъскаше в гърдите ми, се обадих на Винсънт. Трябваше да го направя, преди да съм се уплашил.
– Уокър? – Попита той.
Облизах устните си.
– Имам нужда от теб – казах тихо.
– Винаги съм тук, бейби – напомни ми той. – Така че, говори. – Боже, обичах този мъж.
Изтрих с ръката си лицето ми.
– Отивам да взема Нова.
Винсънт въздъхна с облекчение.
– Радвам се, че най-накрая си извади главата от задника. Ще поговоря с Купър – ще ни осигури няколко дни извън клуба, за да я приберем и да си съберем нещата.
Малка усмивка изкриви устните ми.
– Благодаря ти, че се опита да ми набиеш в главата някакви глупости.
Той се засмя тихо.
– Обичам те, Уокър, но не съм послушник.
Усмихнах се. Не, той със сигурност не беше.

Назад към част 1                                                   Напред към част 3

УОКЪР

Винсънт спеше на дивана, когато се събудих малко по-късно. Бавно измъкнах ръцете си от Нова, без да искам да я събудя. Миришех на путка и пот и имах нужда от шибан душ.
Мразех да се чувствам нечист.
Колко нощи бях изкарал без душ, когато растях? Твърде много, за да ги преброя, честно казано.
Чистотата беше нещо много важно за мен.
Миех си косата, когато чух завесата на душа да се открехва.
– Какво? – Измърморих, очите ми все още бяха затворени, докато изплаквах последната пяна от тъмната си коса.
Очите ми се отвориха, когато усетих топла, влажна уста да се увива около члена ми. Нова беше на колене под мен, пръстите ѝ работеха с путката ѝ, докато ме смучеше, а езикът ѝ се въртеше около върха ми, преди да ме вземе в задната част на гърлото си.
– Майната му – изхриптях, а главата ми падна назад.
Точно срещу гърдите на Винсънт.
Той захапа рамото ми, а пръстите му се плъзнаха между бузите на дупето ми.
– Мислех, че можеш да използваш това – промърмори той. Главата ми падна напред, брадичката ми се облегна на гърдите ми. – Наслаждавай се, бейби.
Прилепих ръце към стената, за да се подсиля, докато Винсънт се впиваше в мен отзад. От устните ми се изтръгна задушен стон, а тялото ми трепереше. Отпуснах ръка и я заплетох в мократа коса на Нова, като пръстите ми дърпаха тъмните кичури.
Тя изстена и звукът вибрира чак до топките ми.
– Не свършвай, докато не ти кажа – предупреди ме Винсънт.
Кимнах, вече задъхан, когато той започна да ме чука, едната му ръка бе залепена за коремната ми преса, за да ме държи стабилно, за да не задуша Нова.
Блаженство.
Чисто шибано блаженство премина през тялото ми. Чукаха ме и от двете страни и никога не бях усещал нещо по-хубаво. Удоволствието беше почти прекалено голямо и нямаше да мога да издържа дълго.
– О, Боже – изпъшках и дръпнах косата на Нова, опитвайки се да я откъсна от члена си, но тя продължи жадно да смуче, без да ми позволи да я откъсна. Работеше с пръстите си по-усилено, стенейки около мен, а очите ѝ бяха приковани в моите, докато го правеше.
– Винс, шибам…
– Сега, Уокър.
Задушен рев напусна устните ми, когато се изпразних в устата на Нова, а тя погълна всяка капка, без да позволи на нито едно парченце от нея да се изплъзне от ъгълчето на устата ѝ. Задъхвах се, докато Винсънт се разливаше в задника ми, в същото време Нова извика, идвайки на пръсти, докато ме измъкваше от шибаните си устни.
Коленете ми се поддадоха, но Винсънт ме сграбчи по-силно, притискайки ме към себе си, а членът му все още пулсираше в задника ми.
– Спокойно. Държа те – изръмжа Винсънт.
Сърцето ми се блъскаше толкова силно в гръдната ми кост, че чак ме болеше. Винсънт се втренчи във врата ми отзад.
– Просто дишай. Нека тялото ти се отпусне.
Погледнах към Нова, а тя ми се усмихна, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли колко шибано невероятно може да бъде, ако просто ме пуснеш в себе си?“
Погледнах встрани от нея, все още не бях готов да я допусна до себе си. Исках я – дявол знаеше, че я исках като дявол, но не бях готов.
Не бях сигурен дали някога ще бъда готов.
Всички скочихме, когато телефонът в стаята иззвъня. Винсънт присви очи, преди да стане от дивана и да махне ръката си от мен. Нова погледна към мен, прибрана под мишницата ми, с ужасен поглед в очите.
– Ако е нещо опасно, ще те измъкнем оттук – обещах ѝ аз.
Тя кимна, доверявайки ми се. Пуснах целувка на върха на главата ѝ. Винсънт остана безмълвен, докато говореше, преди раменете му да се отпуснат.
– Как, по дяволите, изобщо разбра къде се намираме? – Попита Винсънт.
Сведох очи към него, но той само поклати глава. Не изглеждаше притеснен – всъщност изглеждаше облекчен, така че и аз се отпуснах.
– Да. Ще се върнем още сега.
Той постави слушалката и ни се усмихна.
– За всичко се е погрижил. Можем да се приберем у дома.
Опрях глава назад, благодарен като дявол. Но когато Нова се напрегна до мен, аз също го направих.
Прибирането у дома означаваше, че и Нова се прибира у дома, а домът не беше с мен.
Трябваше да я пусна да си тръгне.
Преглътнах дебело, сърцето ми беше смазано. Когато тя се изправи от дивана и тръгна към банята, почти я последвах, но се задържах на дивана. Нямаше смисъл да ходя там, за да се опитам да оправя нещата, защото това, което беше необходимо, за да се оправи всичко, не можех да направя.
Винсънт коленичи пред мен и хвана тила ми. Бавно привлякох очите си към неговите.
– Когато си напълно готов за нея и за всичко, което тя може да ти предложи, Уокър, ще разбереш. Не се насилвай да правиш нещо, за което не си готов.
Избърсах с ръцете си лицето и опрях глава на гърдите му, като си поех треперещ дъх.
– Не знам дали ще мога да се сбогувам с нея – признах.
Винсънт обви ръцете си около мен.
– Прави каквото ти е удобно, бейби. Нищо друго.
Едва бяхме излезли от джипа, преди целият клуб да ни заобиколи, прегръщайки и мен, и Винсънт, и дори Нова. Тя се смееше на някои от нещата, които момчетата казваха, но можех да кажа, че я боли.
Майната му, на мен също ми беше болно, но не можех да бъда с нея.
Не бях достатъчно добър.
Стиснах челюстта си, отвърнах поглед от нея и отидох до бара. Пени ми подаде бутилка уиски.
– Изглежда, че можеш да се възползваш от него – каза тя и погледна Нова за момент, преди да ме погледне. – Искаш ли да поговорим за това?
– Не – измърморих аз.
С това се отдалечих към Винсънт. Той ме потупа по гърба и се намръщи на питието ми, но аз само го надигнах, преглъщайки няколко глътки, а уискито изгаряше гърлото ми. Той поклати глава към мен.
– Ако изпиеш тази бутилка, няма да направиш нищо, освен да добавиш още един проблем в чинията си по-късно.
– Не ми пука – отвърнах аз.
Той поклати глава към мен, а на устните му се появи неодобрителна гримаса. Тази гримаса почти ме накара да оставя бутилката, но не съвсем. Болката от загубата на Нова беше малко по-дълбока от страха ми от неодобрението му.
В този момент влезе Алехандро и очите му веднага откриха Нова. Сърцето ми се сви в гърдите, когато тя избухна в сълзи и се сгромоляса върху него, а ръцете ѝ го обгърнаха плътно. Той въздъхна тихо и я придърпа към себе си, като ни кимна веднъж от другия край на стаята.
Без да каже нито дума, той прегърна Нова и я отведе със себе си у дома. Затегнах хватката си около бутилката в ръката си. Хален улови погледа ми от другия край на стаята и дръпна глава към вратата, от която току-що бяха излезли, но аз му поклатих глава и тръгнах към стълбите.
Не исках проклето парти.
Това, което исках, беше да се потапям в шибаното си нещастие.

Назад към част 17                                                            Напред към книга 7