Глава 7
КАЙЛ
Премахнах дрехите ѝ за рекордно кратко време. Бях на косъм от това да изгубя контрол – да избухна напълно и да се превърна в разрушителния мъж, за когото се знаеше, че съм.
Но ѝ обещах, че ще се опитам да запазя самообладание, и ето че спазих това шибано обещание.
Дори не отделих време да се съблека. Единственото, което направих, беше да освободя члена си от дънките, да дръпна краката ѝ настрани и да се заровя между топлите ѝ, мокри бедра.
Тя моментално извика името ми, гърбът ѝ се изви от леглото, а перфектните ѝ цици се притиснаха към гърдите ми. Изръмжах, качих краката ѝ на ръцете си и се наведох напред. Новият ъгъл ме изпрати по-навътре в нея. Стените ѝ се притиснаха около мен, а устните ѝ образуваха перфектното „О“. Звукът, който се изтръгна от гърлото ѝ, беше едно от най-сексапилните шибани неща, които бях чувал през живота си.
Тази жена беше шибана богиня.
И красива като дявол.
– О, Боже, Кайл – изхриптя тя, ръцете ѝ се вкопчиха в раменете ми, а острите ѝ нокти се впиха в гърба ми. – О, ебаси! – Извика тя и свърши отново за нула време.
– Майната му, бейби – изръмжах аз. Покрих устните ѝ с моите, целувах я гладно – дивашки. Тя приемаше всичко, което ѝ давах, а устните ми поглъщаха стоновете и хлиповете ѝ. Тя се задъхваше под мен, сърцето ѝ се блъскаше в гърдите ми, докато аз продължавах да я чукам като обладан.
Когато най-накрая свърших, изревах името ѝ, а тялото ми трепереше над нейното. Черни петна танцуваха за миг в погледа ми, когато се претърколих и я поставих върху себе си. Имах нужда да си почина, но не исках да я смачкам.
Тялото ѝ се свлече върху моето, а очите ѝ се затвориха. Допрях носа си до бузата ѝ. Дишането ѝ вече се беше успокоило. Днешният ден беше изтощителен, знаех това. Това – умопомрачителен, горещ като ебане секс – беше това, от което се нуждаеше, за да я приспи най-накрая и да ѝ позволи да заспи.
И това ми помогна да успокоя буйния си нрав отново.
Бавно я свалих от себе си и нежно поставих спящата ѝ форма на леглото. Беше изстинала, но исках да съм сигурен, че няма да я събудя.
Тя отчаяно се нуждаеше от почивка след днешния ден.
След като я покрих, съблякох дрехите си и отидох в банята, за да си взема бърз душ. Знаех, че всички ще обсъждат тактиката, а аз трябваше да се върна там, за да съм в течение. Нямаше никакъв шибан начин да остана тук, когато дойде време да извадим Грант. Двама от другите членове на клуба можеха да останат.
Исках Грант Уудс само за себе си.
Взех си кратък душ и се облякох отново. След като се преоблякох, се наведох над леглото и поставих лека целувка на устните на Скайлър, преди да се измъкна от стаята и да тръгна надолу по стълбите.
Пени ми подаде чиния с храна.
– Знаех, че за нищо на света няма да пропуснеш тази среща, затова ти приготвих ядене. – Очите ѝ се преместиха към тавана. – Тя все още ли спи?
Кимнах.
– Тя има нужда от почивка – казах на Пени и взех чинията с храна, която тя ми предложи с благодарна усмивка.
– Направих ѝ храна. Тя е в микровълновата, покрита с алуминиево фолио. Това е нейната. Вече предупредих другите момчета да я оставят на мира.
Притиснах целувка в горната част на главата ѝ.
– Благодаря, Пени.
Отидох до трите маси, които бяха струпани една до друга, и заех последното свободно място. Купър ми кимна веднъж.
– По-добре? По-добре ли се контролираш?
Кимнах веднъж, давайки му отговора си. Той преглътна малко бира, преди да заговори отново.
– Добре. Логан току-що се върна при мен точно преди всички да седнем да ядем. Камерите са подготвени. Засега изглежда, че идва откъм Олд Лоусън Бридж Роуд. Логан ще ни уведоми, ако плановете се променят. Но там има поле. Логан казва, че е доста обрасло – не е докосвано от няколко години. Така че ще използваме това поле, за да устроим засада на Грант и хората му.
– Винсънт и Логан ще останат тук със Скайлър – каза Деймън, като продължи оттам, откъдето спря Купър. – Кайл иска Грант да е жив. Така че, ранете го, ако трябва, но не го убивайте, по дяволите.
Купър насочи вилицата си в моята посока. Извих вежда към него, докато доизяждах храната си.
– Ти си най-добрият ни снайперист – каза ми Купър. – Трябва да си на позиция преди останалите – някъде, където лесно ще можеш да уцелиш всички. Искам да сведа раните ни до възможния минимум.
– Разбрах, През – казах му аз. Погледнах часовника си. – Колко време имаме, преди да ударят този район?
Купър погледна часовника си.
– Около десет часа и половина – каза ми той. – Всички трябва да приключат с яденето и да си починат. Трябва да бъдем възможно най-бодри, когато излезем там. Тази гадост може да струва живота на някой от нас.
Нито един от седящите там мъже не изглеждаше притеснен от това. Всички отдавна се бяхме примирили с факта, че членуването в това MC може да ни струва живота. Всеки ден си тръгвахме от тази площадка, знаейки, че това може да е последният път, когато си поемаме дъх.
***
Скайлър седеше в леглото с една от моите тениски, а одеялата се бяха събрали около кръста ѝ. Все още беше полузаспала, но искаше да е будна, за да ме изпроводи.
Първо щях да тръгна сам. Разполагах с два часа, преди Грант Уудс да се появи на мястото, където планирахме да му устроим засада, и трябваше да намеря идеалното място, на което да се разположа, преди останалите от клуба да стигнат до него.
Трябваше да мога да видя всичко.
– Наистина ли трябва да отидеш сам? – Попита ме тя, а гласът ѝ все още беше дрезгав от съня.
Кимнах, докато нахлузвах бронежилетката си, пристягайки я плътно към себе си. Тя преглътна трудно, очите ѝ за миг проблеснаха от страх при вида на жилетката, преди да го задуши. Нахлузих блузата с дълъг ръкав, преди да се приближа до нея и да притисна съвършеното ѝ лице в ръцете си.
– Правил съм това многократно преди – уверих я аз. Допрях върха на носа си до нейния. – Знам какво правя. Ще бъда свързан с Купър през цялото време от момента, в който седна на мотора си, за да напусна паркинга на клуба – обещах ѝ.
Тя обгърна китката ми с ръце.
– Обещай, че ще се върнеш при мен? – Помоли тя.
Притиснах устните си към нейните.
– Обещавам, че ще направя всичко по силите си, за да се върна при теб – поправих думите ѝ. Долната ѝ устна потрепери. – Спокойно, бейби – успокоих я и отново допрях устни до нейните. – Не давам обещания, които не мога да изпълня – предупредих я аз. – Да бъдеш с мен – ето какво включва тази работа. Придържай се към Пени. Тя е преминавала през това многократно преди. Тя ще ти помогне да се задържиш на земята, докато ме няма.
Тя си пое дълбоко дъх, като се овладя, преди да кимне с глава. Усмихнах се.
– Това е моето смело момиче. – Изправих се до пълния си ръст и нахлузих коженото яке. Прогнозите бяха, че скоро ще вали, и знаех, че ще се измокря. Температурата също щеше да падне, точно както винаги се случваше тук, когато валеше.
Нахлузих елека си върху него, преди внимателно да издърпам Скайлър от леглото и да заплета пръсти в тъмната ѝ коса, придърпвайки устните ѝ към моите, за да я целуна подобаващо, езикът ми се плъзгаше с нейния толкова шибано еротично, че единственото, което исках, беше да се заровя отново дълбоко в нея.
Но тази работа беше твърде важна. Трябваше да се погрижа за гадния ѝ съпруг вместо нея.
Бавно я освободих.
– Бъди силна за мен – казах И. Взех Bluetooth слушалката си от горната част на скрина и я закачих на ухото си. – Когато се прибера, ще те чукам по всяка повърхност в тази стая, за да можеш да се успокоиш, че съм добре – че съм в безопасност – уверих я.
– Обещаваш ли? – Попита ме тя, а устните ѝ се извиха най-малкото с чувствено обещание.
Очите ми потъмняха, гърдите ми се размърдаха.
– Ебати обещанието, бейби.
Измъкнах се от стаята и се затичах надолу по стълбите. Пени ми подаде чаша кафе, която беше достатъчно охладена, за да мога да я изпия. Купър стоеше зад нея, а ръцете му бяха обвити около кръста ѝ. Бързо преглътнах кафето, като след това поставих чашата на бара.
– Увери се, че сме свързани, преди да си тръгнеш от този парцел, Кайл – каза ми Купър. – Трябва да знам всяка твоя шибана стъпка, която правиш.
Кимнах веднъж.
– Ще те държа в течение, През.
Той кимна веднъж.
– Върви – заповяда той. – Винсънт и Логан вече са станали и са будни. Ще трябва да накарам Пени да се увери, че Скайлър е облечена, преди да допусна двамата дотам. Те ще я пазят в сянка, докато се върнем.
Усмихнах се.
– Тя ще ги изкара по дяволите за тази глупост – предупредих го аз.
Купър сви рамене.
– Ще се справят – увери ме той. – Нищо, по дяволите, няма да се случи на старата ти дама – обеща той.
Вече дори не отричах термина. Вместо това само кимнах веднъж.
– Благодаря, През.
С това излязох от клуба с телефон в ръка, който се свързваше с Купър. Той изръмжа, когато отговори, и това беше цялото потвърждение, от което се нуждаех, за да знам, че моят президент е на линия.
Качих се на мотора си, а очите ми се насочиха към прозореца на стаята ми. Скайлър стоеше там, скръстила ръце на гърдите си. Беше облечена в тесни дънки и черна блуза с дълъг ръкав, а косата ѝ беше вдигната на висок кок, какъвто винаги носеше.
Изстрелях към нея усмивка, докато закопчавах каската на главата си. След това се качих на мотора си и потеглих от паркинга, насочвайки се към Олд Лоусън Бридж Роуд.
Беше време да сложа край на кошмара на моята жена.
Назад към част 6 Напред към част 8
