Глава 13
КАЙЛ
Облегнах се назад на стола си на масата, когато Купър започна църквата. Нищо не ни се случваше. Нямаше бягане. Никакви продажби. Беше спокойно време за клуба, на което всички винаги отделяхме време да се насладим.
И аз определено щях да отделя време, за да му се насладя. Жената ми искаше да се върже за мен.
– Нещата са спокойни – каза ни Купър. – Очаквам да останат така поне няколко месеца.
Юмруците удариха по масата. Възползвахме се от всеки миг спокойствие, който, по дяволите, можехме.
– И така, тъй като имаме свободно време, искам клубът да се съсредоточи върху това да се ангажира повече с града – да организираме събития, да даряваме на различните приюти тук. Разбирахме ли се?
Всички кимнахме. Купър се облегна назад на стола си.
– Има ли идеи, които някой иска да представи?
Прочистих гърлото си и се наведох напред.
– Скайлър се съгласи да ми позволи да я поискам – по всеки начин, по който може да се поиска – обявих аз. Всички мъже се усмихнаха и ме поздравиха. – Тя иска сватба във Вегас и иска целият клуб да дойде.
– Ебати да! – Зарадва се Винсънт. – Влизам, братко.
Засмях се и погледнах Купър.
– Президент?
Той кимна.
– Ще видя дали Блинк може да се качи и да вземе близнаците. Кога трябва да се случи това?
– Очаква се разводът ѝ да бъде финализиран…
Вратите на параклиса се отвориха внезапно и всички се обърнахме, за да видим кой е достатъчно глупав, за да ни прекъсне. Скайлър стоеше там с широка, лъчезарна усмивка на лицето, държейки в ръка документите за развод.
– Разведена съм, кучки! – Изкрещя тя.
Засмях се и се изправих, като я придърпах в прегръдките си, за да поставя устните си върху нейните. Подписването на развода беше отнело адски по-малко време, отколкото бяхме предвидили, но бях щастлив като дявол.
Обърнах се и се усмихнах на стаята. Нито един мъж не беше ядосан от прекъсването ѝ – дори Купър.
– Изглежда, че следващия уикенд отиваме във Вегас! – Обявих.
С това наведох жената назад през ръката си и поставих устните си върху нейните, а братята ми ликуваха около нас.
***
Влязох в мазето заедно с Деймън и Логан. Грант беше заспал с глава на гърдите си, но се дръпна и се събуди, когато го ритнах по крака. Погледна ме, а устните му се изкривиха в насмешка.
– Какво? – Изръмжа той.
Хвърлих копието на документите за развод в краката му.
– Тя официално е свободна от теб, Грант.
Той се изплю върху документите.
– Няма значение. Тази жена винаги ще помни кой съм аз.
Кимнах.
– Може и да е така, но също така винаги ще помни кой, по дяволите, я спаси от теб. – Той стисна челюстта си. – И просто си помислих, че трябва да ти кажа, че тя поиска сватба във Вегас. Тя и аз ще се оженим следващия уикенд.
– Тя ще отиде за да избяга – измърмори той през стиснатите си зъби.
Засмях се.
– Ще избяга ли? – Подиграх се. – Защото тя вече иска бебе. – Грант ми се изсмя. Погледнах към Логан. – Освободи го.
Логан бързо преряза въжетата, които свързваха ръцете и краката му. Изритах Грант на земята и поставих ботуша си върху гърлото му, оказвайки натиск.
– А сега изпълнявам другото си обещание към нея – а именно да те убия, дяволе – заклех се аз. – Мислех да ти прережа гърлото – нали знаеш, да си изцапам ръцете с кръвта ти и всички тези глупости, но много повече предпочитам да те гледам как се бориш – усмихнах се, – без шибани ръце.
Той се задави и лицето му стана лилаво. Той се изви под мен, но ботушът ми упражняваше идеален натиск.
Не след дълго очите му се завъртяха в задната част на главата му. След това, за сигурност, прерязах гърлото му и изтрих острието си върху ризата му.
– Вана готов ли е? – Попитах, като погледнах към Деймън.
Деймън кимна веднъж.
– Винсънт трябва да е на път да слезе с брезента.
Кимнах веднъж.
– Добре. Да се отървем от този шибаняк.
***
Скайлър се втурна през задната врата, докато аз затварях вратата на микробуса, позволявайки на Деймън да затвори другата. Погледнах към нея.
– Добре ли си? – Попитах я, като я хванах за ръцете.
– Мислех, че вече си тръгнал. Исках да дойда с теб.
Намръщих ѝ се.
– Просто ще изгорим тялото му, бейби – казах ѝ. – Повярвай ми, вероятно това е нещо, на което не искаш да ставаш свидетел.
Тя сви рамене.
– Но аз искам да бъда свидетел на това – каза ми тя.
С въздишка я поведох към страната на микробуса. Влязох вътре и след това ѝ протегнах ръка, за да ѝ помогна и на нея да влезе във фургона. Винсънт влезе след това, като я постави между нас. Обгърнах раменете ѝ с ръка, като я придърпах по-близо до себе си. Притиснах устни към косата ѝ и нежно стиснах раменете ѝ.
– Мислех, че щеше да спиш – признах аз.
Тя поклати глава.
– Винаги те чакам да си легнеш.
Когато спряхме до крематориума, Дан вече ни чакаше отвън. Излязохме и аз помогнах на Винсънт да внесе тялото на Грант вътре. Дан ни инструктира къде да го поставим. След като поставих тежкия му задник, извадих портфейла си от джоба и подадох на Дан хилядарка в стотачки.
– Благодаря, че го правиш, човече.
Той кимна и прибра парите в джоба си.
– Винаги съм щастлив да помогна на клуба, братко. – Погледна към Скайлър. – Ще се справи ли с миризмата?
Повдигнах рамене и я погледнах. Тя ме дари със слаба усмивка.
– Ще се справя.
С въздишка поклатих глава и я придърпах в прегръдките си.
– Упорита жена – измърморих аз.
Дан вкара тялото на Грант в крематора и затвори вратата. Не след дълго миризмата се разнесе из стаята. Скайлър се задави от миризмата и закри носа си с риза и ръка. Обърнах главата ѝ в гърдите си, притискайки я по-силно, докато последните остатъци от гадното ѝ минало най-накрая бяха премахнати.
Деймън ме погледна.
– Двамата с Логан ще останем и ще се погрижим за тази гадост. Продължавай, заведи я вкъщи, братко.
– Сигурен ли си? – Попитах го.
Той кимна, а на устните му трепна усмивка, докато гледаше Скайлър.
– Ако стане още по-бледа, ще припадне.
– Не, няма да го направя – промълви тя, но не протестираше срещу това да се прибере у дома.
Засмях се и я изведох през вратата, като кимнах веднъж на Деймън.
– Благодаря, братко.
***
Бях се събудил, но запазих дишането си равномерно, слушайки как Скайлър се преобръща. Тя постави главата си на гърдите ми, а ръката си върху коремната ми преса.
Тази жена беше шибано ненаситна.
Тя бавно плъзна ръцете си надолу по коремната ми преса и в панталоните ми, а ръката ѝ обиколи члена ми. Снощи тя си беше легнала гола след душа, но аз останах малко по-дълго, все още не бях достатъчно уморен.
Тя изпищя от шок, когато внезапно ни преобърнах, а ръцете ми се подпряха от двете страни на главата ѝ, за да не я смачкам. След това тя се захили, което предизвика усмивка на собствените ми устни.
– Мислех, че спиш.
Поклатих глава, като прокарах устни по шията ѝ. Дъхът ѝ застина в гърлото.
– От известно време съм буден – промърморих, като придвижих устните си надолу по тялото ѝ. Намигнах ѝ, докато изчезвах под завивките. После зарових лице между бедрата ѝ и продължих да закусвам за деня.
Тя извика името ми, а пръстите ѝ се вплетоха в косата ми. Аз изръмжах тихо, обичайки да се губи в мен. Точно както знаех, че ще стане, тя започна да движи бедрата си, като се качваше на лицето ми, докато я изяждах. Наслаждавах се на сладките, съблазнителни стонове, които се изтръгваха от устните ѝ.
Не спрях, докато тя не свърши в устата ми. След това, преди да успее да слезе напълно от височината, на която я издигнах, се плъзнах вътре в нея и ни преобърнах, така че тя да е отгоре. Поставих ръце на дебелите ѝ бедра и ѝ позволих да определя темпото, да ме възседне, както искаше.
С ръце на гърдите ми тя въртеше бедрата си, а лицето ѝ бе картина на чист екстаз. Тя нямаше представа колко шибано красива е, когато напълно се отпусна с мен.
Когато най-накрая свърши, я придърпах към себе си, обгръщайки раменете ѝ с една ръка. След това хванах дупето ѝ с другата си ръка и продължих да я чукам, както исках, като взех от нея каквото ми трябваше, преди да свърша в нея, предизвиквайки още един от оргазмите ѝ.
– Ебаси – изхриптях след това, а сърцето ми заби в гърдите.
– Мхм – промълви тя, дишайки неравномерно в ухото ми. Изгладих ръката си по гърба ѝ. – Мисля, че искам да се върна да спя.
Засмях се тихо и я плеснах по дупето.
– Не може, бейби. Имаме работа.
Тя изръмжа.
– Аз се отказвам.
Засмях се и седнах, като я държах до себе си, докато се плъзгах към ръба на леглото.
– Държа те – уверих я, докато я носех към банята.
Само че когато я вкарах в банята, вместо да се изкъпем, както трябваше, отново я придърпах към стената на душа.
След това я плеснах по дупето, докато бързо се къпех.
– Побързай, иначе ще закъснеем.
Тя ме погледна, докато спираше да си мие косата.
– Всичко това е по твоя вина – измърмори накрая тя, като поклати глава.
Усмихнах ѝ се.
– О, знам, но все пак – побързай. Ако го направиш, ще накарам някое от момчетата да ти донесе кафе и глазирана поничка от „Розана“.
Тя изплези език срещу мен, когато излязох от душа.
– Така или иначе ще го получа – напомни ми тя.
Извъртя Винсънтх очи, но не отговорих. Знаех и това. Винаги някой я чакаше на работа, независимо дали спирах по пътя, за да ѝ го донеса сам.
Без кафе жената ми беше абсолютен ад, а момчетата предпочитаха да победят този демон възможно най-скоро.
Назад към част 12 Напред към част 14
