ВИНСЪНТ
Купър ме чакаше отвън, когато влязох на площадката на клуба. Издишайки тежко, изгасих двигателя на мотора и свалих каската от главата си.
– Как е? – Попита той, когато се приближих до него.
– Събуди се. Добре, доколкото може да бъде – казах му, което беше истина. Знаех, че изпитва болка въпреки системата морфин, която ѝ бяха поставили. Погледнах към мястото, където я бяха простреляли. Беше почистено, никъде нямаше петно кръв.
А имаше толкова много проклета кръв.
Все още ме заболяваше стомаха, като знаех, че е от нея.
Знаех, че докато гледам към това място до края на живота си, ще я виждам окървавена там.
– Уокър все още е с нея? – Попита Купър. Аз само кимнах в отговор. Той сложи ръка на рамото ми. – Ще открием кой направи това, Винс – обеща ми той.
По-добре да го направим, по дяволите.
Влязохме в сградата. Инк, Тор, Куршума и Грейв вече бяха седнали на масата, когато влязох в параклиса. Инк беше капитанът на пътя на тексаската харта; Тор беше изпълнителят, а Грейв – секретарят. Те ми кимнаха с глава в знак на поздрав и аз направих същото, преди да седна на мястото си, което се оказа до това на Инк.
Инк беше безмилостен кучи син и имаше шибано гадно поведение, което го предхождаше. Но пък беше добър човек, определено човек, който искаш да е на твоя страна.
– Как е жената? – Тихо ме попита той.
Аз само свих рамене.
– Добре, доколкото може да бъде – казах му, повтаряйки същото, което бях казал на Купър.
Той измърмори. Купър се настани на стола си, като приведе масата в ред.
– На улицата се говори, че един много стар конкурентен клуб се възстановява. Говоря за времето, когато за пръв път поех президентската титла, нещо старо. – Това беше преди шибани години. Купър беше на шибаните си двайсет години, когато взе президентската нашивка, а сега човекът беше дяволски близо до средата на четиридесетте.
– Трябва да ги затворим незабавно – каза ни той. – Те са на наша територия. И тогава нямаха никакъв морал, а знам, че и сега няма да го имат, копелета. – Той ме погледна. – Ти, Инк, Куршума и Логан ще излезете на разузнаване. – Куршума беше член на Тексаския устав. – Ще предам на Уокър местоположението на мястото, на което Алехандро последно е знаел, че се намират.
Кимнах веднъж. Той посочи пръста си към мен.
– Никакви смешки, Винсънт. Знам колко шибано гореща глава можеш да бъдеш. Ще си получиш отмъщението, просто няма да е днес. – Стиснах челюстта си толкова силно, че шибаните ми кътници ме заболяха. – Ще играем на сигурно и умно, разбираш ли ме? Ако нямахме жени и деца, за които да се притесняваме, тогава щях да кажа: „Бъди мой шибан гост“, но твърде много зависи от това да сме умни. Ясен ли съм?
– Ебати кристално – изръмжах аз.
Той сведе очи към мен заради отношението ми, но кимна веднъж и удари с чукчето си по масата, отлагайки църквата. Изтръпнах на крака, но една ръка на рамото ми ме спря да не изляза от стаята. Бавно обърнах глава към Инк.
– Какво? – Избухнах.
Той въздъхна.
– Знам какво е чувството, Винсънт – тихо ми каза той. Измърморих. – Но Купър е прав. Твърде много неща зависят от това. Те вече подстригаха твоята жена. – Свих очи към него в знак на предупреждение да стъпва внимателно, преди да съм си изгубил душата. – Искаш ли да отмъкнат някоя от другите възрастни дами – ебаси, някое от децата, ако не ги изкараш всичките?
Знаех, че е прав. Знаех, че Купър е прав.
Означаваше ли това, че трябва да ми харесва?
Ебати не.
– Застреляй се, Инк – изръмжах аз. – Не съм шибан глупак. Ти не знаеш и едно проклето нещо за мен, ако си мислиш, че наистина ще тръгна сам по този начин.
С това се завъртях на пета. Инк отново ме хвана за ръката и ме завъртя с лице към него.
– Не се опитвам да се заяждам, братко, но понякога трябва да чуем това в прав текст, преди да тръгнем да правим каквото си искаме, независимо от проклетите последствия.
Въздъхнах и се отпуснах на стола си. Инк подпря бедрото си на масата. Стаята вече се беше изчистила, останахме само двамата. Избърсах лицето си. Понякога ми се струваше, че все още виждам кръвта ѝ по шибаната си кожа.
– Тя почти умря – казах тихо. – Прекъсната шибана артерия, Инк. Можеше да умре.
Инк отново седна на стола до мен.
– Някой каза ли ти какво се е случило с Рейна? – Тихо ме попита той.
Погледнах към него. Рейна беше неговата стара дама. Той рядко говореше за случилото се между тях двамата. Знаех само, че един ден тя се е появила в клуба, предизвикала е буря по време на мирно време и Инк я е запазил като своя стара дама.
– Познавах Рейна в гимназията – съобщи ми той. – Запознах се с нея чрез Призрака. Тя е неговата по-малка сестра. – Кимнах, защото и аз знаех това. Беше общоизвестно. Призрак беше капитанът на пътя за Кралете. – Тогава я обичах, Винс, но тя избра по-големия ми брат, защото той направи крачки преди мен. – Той се засмя тихо. – Притеснявах се да не я опетня. Тя беше мила и добра, шибана, носеше цвят на този свят, разбираш ли?
Знаех. Така се бях чувствал към Уокър, а сега се чувствах и към Нова.
– Джордан – по-големият ми брат – влезе в затвора за няколко години. Рейна завърши гимназия. И той изскочи отново, сякаш никога не я беше напускал, обвини за всичко мен и тя отново падна в капана му. – Инк поклати глава. – Жената беше шибана жадна за наказания, бих казал. Но тя беше и гладна за любов, а той се преструваше, че ѝ я дава.
– И така, тя си тръгна – казах тихо.
Той кимна.
– О, тя си тръгна добре, но не си тръгна, без да се увери, че ми е казала колко голямо парче говна съм бил. – Той изхърка. Устните ми се изкривиха от усмивка. – Само за да дойде да ме търси пет години по-късно, защото Джордан я е държал затворена в клетка като шибано куче с много други жени, изнасилвайки ги ден след ден.
За това не знаех. И от това ме заболя в шибания ми стомах. Добре, че кучият син беше мъртъв.
– Исках да унищожа гадостите, Винс. Исках сам да преследвам Джордан. Майната му, дори се заядох със Саботаж, когато чух през какво е преминала. Но останах с нея, докато той не дойде след нея и нямах избор. Отидох сам. Отдадох се на него. – Той ме погледна. – Но знаеш ли какво ми донесе моето героично поведение, братко? Почти ме убиха. Джордан ме преби до смърт. Почти не успях да се прибера у дома при нея. И това? Като знаех, че може да съм я оставил без защита? Това много промени гледната ми точка към нещата. Отне ми малко време, но се промени.
Поклатих глава.
– Тя щеше да има клуба, братко.
Инк сви рамене.
– Може би. Може би дори някой от тях щеше да я вземе за своя старица. – Лицето му се изкриви при тази мисъл, което ме накара да изхъркам. Инк беше толкова притежателен, колкото и всички останали. Той ме погледна. – Но ако нещо се случи с теб, защото си искал да бъдеш прибързан, кой ще се погрижи за Нова?
– Уокър – отвърнах мигновено. – И двамата сме с нея.
Той се наведе напред, като внимателно ме гледаше, докато изричаше следващите си думи.
– Но да предположим, че Уокър е изпаднал в безсъзнание по някаква причина. – Остави ме да обмисля това за момент и червата ми се изкривиха. – И тя няма никого. – В общи линии това се бе случилото в планините. Трябваше да ѝ се притека на помощ. Можех ли да кажа, че някой от братята щеше да го направи? Не съвсем. – Кой ще се грижи за нея тогава, Винсънт?
С това той стана от стола си, оставяйки ме да си мисля.
Защото той беше прав. Макар да бях сигурен, че клубът щеше да се погрижи за нея, не вярвах на никого, освен на Уокър, че ще се погрижи за нея като мен. А ако нещо се случи с него?
Майната му.
Никога не ми се е налагало да се притеснявам за такива неща, когато съм бил просто с шибан мъж.
Изглежда, че играех на сигурно.
Инк ме познаваше твърде добре. Знаеше, че ако си позволя да седя върху него достатъчно дълго, ще направя каквото си поискам, така или иначе. Защото и той беше като мен – ако не се погрижехме сами за гадостите, имаше ли реална гаранция, че проблемът ще се оправи?
Назад към част 7 Напред към част 9
