НОВА
Не можех да повярвам, че бяха минали само двадесет и четири часа, откакто си тръгнах от Уокър… и Винсънт.
Струваше ми се като цяла вечност.
Бях плакала страшно много. Толкова много, че ме заболяха очите. Бузите ми бяха загрубели от бърсането им. А бедният ми нос беше нежен на допир от толкова много издухване.
Алехандро се разкъсваше между това да убие Уокър и да му нареди да дойде да ме вземе. Бях му казала да го остави на мира, че Уокър ще дойде при мен, когато е готов, и нито миг по-рано.
Не бих подтикнала човек, който страда толкова много, колкото Уокър, да направи нещо, за което не е готов.
А той не беше готов за всичко, което можех да му предложа.
Защото, когато се стигнеше дотам, щях да му дам всяка частица от себе си. Щях да го обичам толкова много, че понякога той щеше да се чувства претоварен.
И Винс… Боже. Кой знаеше, че човек, който обикновено изглеждаше толкова твърд и брутален, може да обича някого толкова много? Любовта му към Уокър ми говореше и ме караше да го обичам заради нея. Някой, който би могъл да обича Уокър толкова, колкото и аз… нямаше никакво съмнение, че ако имах възможност, ние с Винс щяхме да създадем своя собствена връзка заедно.
Погледнах към Алехандро, когато той влезе в дневната. Бях се запознала с Илейна по-рано днес, но тя се беше върнала вкъщи с Джоуи. Опитах се да накарам Алехандро също да отиде, особено след като очевидно прекарваше по-голямата част от времето си в Щатите, но той отказа, а реши да остане тук с мен.
Чувствах се още по-зле от това, че аз бях причината той да не е със семейството си.
– Изглеждаш гадно – отбеляза той.
Не можех да се сдържа, засмях се, но звучеше толкова жалко, колкото се чувствах.
– И се чувствам така – признах.
Той въздъхна.
– Струва ли си всичко това? – Попита той, като направи жест към кърпичките в кошчето за боклук до мен.
Аз само свих рамене.
– Да – прошепнах аз. Алехандро просто изглеждаше така, сякаш не разбираше нито частица от това. – Той си заслужава всичко това и още много. – Погледнах към него. – Случвало ли ти се е да срещнеш някого и просто… да знаеш?
Алехандро кимна.
– Знаех, че е Илейна, но световете ни бяха твърде прецакани, за да се съберат мирно. Тя трябваше да намери пътя към мен.
Преглътнах силно и отново издухах носа си, преди да заговоря.
– Тогава разбираш защо не мога да принудя Уокър да бъде с мен.
Той въздъхна.
– За съжаление, да. Не желая тази болка на теб, prima pequeña (малка братовчедке). Не я заслужаваш.
Усмихнах се язвително. Беше ми липсвал някой, който да ми говори на родния ни език.
– Не заслужавах много от нещата, които ми се случиха, Алехандро, но се справям. Аз живея. Преодолявам. – В гърдите ми се появи болка. – И това също ще го преживея.
Ще го направя. Трябваше да го направя. Не бях стигнала толкова далеч в живота си, за да се откажа сега, без значение колко шибано боли.
Разбърках яйцата в чинията си, без да съм никак гладен. Всъщност само мисълта за ядене ме накара да се обърне стомаха ми.
Снощи почти не бях спала. Всеки път, когато затварях очи, виждах Уокър и Винс в съзнанието си, сякаш ми се подиграваха, защото не можех да споделя с тях това, което имаха. Знаех, че това не е реално; знаех, че Винс би ме пуснал, ако зависеше единствено от него, но не беше така.
Уокър също имаше думата.
– Защо не ядеш?
Дръпнах се назад от шок, вилицата ми падна в чинията със силен трясък. Очите ми се вдигнаха и видях Уокър и Винсънт, застанали до масата, с по едно намръщено лице. Отворих и затворих устата си няколко пъти, опитвайки се да измисля какво да кажа.
Радвах ли се, че виждам и двамата? Да, по дяволите.
А бях ли и ядосана? Малко.
– Наистина ли искаш да знаеш отговора на този въпрос? – Попитах Уокър, тъй като той беше този, който зададе въпроса.
Той скръсти ръце на гърдите си, от което мускулите му изпъкнаха повече, отколкото вече бяха. Сърцевината ми се сви. Боже, дори и ядосана, разстроена и шибано тъжна, аз все още го исках.
– Да, всъщност искам.
Изправих се от мястото си и забих пръст в гърдите му. Всяка частица тъга и болка, която бях изпитвала през последните тридесет и няколко часа, се надигна в мен и поиска да се освободи.
– Защото не беше достатъчно мъж, за да се изправиш срещу глупостите си и да ме спреш да си тръгна.
Той стисна челюстта си и за миг погледна над главата ми, преди да се насили да се отпусне. Изненадвайки ме до смърт, той стисна челюстта ми с грубите си ръце и се наведе, като пресече устните си през моите в целувка, от която шибаната ми душа плачеше, а сърцето ми се радваше.
Това не беше целувка на човек, който планира да ми каже сбогом отново.
Това беше целувка на мъж, който най-накрая се е върнал у дома.
– Съжалявам – прошепна той, а устните му се търкаха в моите. Стиснах очи, а зад затворените ми клепачи се появиха сълзи. – Съжалявам, че те оставих да си отидеш. Никога повече няма да го направя, по дяволите. – Той се наведе назад, а тъмните му очи срещнаха моите, когато ги отворих. Дъхът ми ме напусна с треперене при суровата болка и тъга в очите му. Демоните му бяха излезли да играят и аз виждах как опустошават душата му.
– Да те гледам как си тръгваш с Алехандро беше шибано жестоко. – Той ме пусна и избърса с ръце лицето си. Погледнах към Винсънт. Той наблюдаваше Уокър, но когато усети погледа ми върху него, ме погледна обратно и малка усмивка наклони устните му в поздрав, от който сърцето ми се разтуптя в гърдите. Погледнах обратно към Уокър. – Искам те адски много – искам да те задържа, Нова, но нямам нищо, което да ти предложа.
Притиснах ръце върху гърдите му, приближавайки се с една крачка към него, докато сърцето ми кървеше за неговото. Исках само да му вдъхна живот.
– Точно в това грешиш – казах му яростно. – Може би си мислиш, че нямаш какво да ми предложиш, но това – казах, потупвайки мястото точно над бързо биещото му сърце – можеш да предложиш това.
Той преглътна, взирайки се в мен.
– Толкова ли е лесно? – Най-накрая изсумтя той.
Кимнах.
– Толкова е лесно – обещах му. – С мен винаги ще бъде толкова лесно.
Той ме прибра в прегръдките си и ме притисна към себе си. Силата и топлината му ме обгърнаха, за да ме предпазят.
Трябваше да се сдържа, за да не започна да плача отново. Наистина ми беше писнало да плача постоянно.
Усетих ръката на Винсънт върху гърба си. Уокър бавно ме освободи и Винс ме обърна с лице към него. Той прибра косата ми зад ухото, а очите му се впиха в моите.
– Искаш ли да се върнеш с нас, да ни позволиш да поправим това с теб?
Усмихнах му се.
– Временно ли е?
Уокър изръмжа зад гърба ми.
– Не, по дяволите.
Захилих се, без да мога да се сдържа. Тези мъже наистина знаеха как да ме стоплят отвътре.
– Тогава, да, ще се прибера у дома и с двама ви.
Винс целуна върха на главата ми, преди да ме обърне обратно към Уокър. Той потупа Уокър по гърба.
– Отивам да говоря с Алехандро. Вие двамата се помирете, ясно?
Гледах го как тръгва, а крачката му беше изпълнена с увереност. Тялото ми жадуваше за него точно толкова, колкото и за Уокър, а все още дори не бях била с Винсънт.
Уокър въздъхна тихо и също се загледа след него.
– Сигурна ли си, че си готова и за двама ни, момиченце? – Попита той накрая, като ме погледна отново.
Наведох се и притиснах целувка в долната част на челюстта му. Очите му омекнаха, когато срещнаха моите.
– Ако мога да преживея твоите промени в настроението – подшушнах аз, което го накара да се усмихне – значи мога да преживея да бъда споделена с двама мъже.
Той ме целуна.
– Прекалено невероятна си, за да е истина.
Винсънт излезе навън. Беше току-що изкъпан, ризата му липсваше и само чифт сиви панталони се спускаха ниско по бедрата му, разкривайки отпечатъка на члена му. Бузите ми се зачервиха и бързо отвърнах поглед от него, взирайки се назад към имението на Алехандро.
След вечерята той и Уокър използваха фитнеса в къщата, за да тренират, така че аз избягах навън с любимия си романтичен роман, като лесно се вмъкнах в света на героите.
– Добра ли е книга? – Попита той, сядайки до мен.
Усмихнах се.
– Една от любимите ми – съобщих му.
Той падна на люлката до мен и обгърна раменете ми с ръка, придърпвайки ме по-близо до себе си.
– Добре ли си? – Попита той.
Погледнах към него.
– Честно казано, да. – Той ме целуна по челото. Много ми се искаше да усетя устните му върху моите. Той се въздържаше толкова дълго; по дяволите, и двамата се въздържахме. – Радвам се, че най-накрая се опомни.
Винсънт се засмя тихо.
– Не беше никак лесно – каза ми той. – В нощта, когато тръгна, имахме малък спор. Ебачът искаше да изпие мъката си. Излях му алкохола в канализацията.
Подсмъркнах.
– Обзалагам се, че това е минало добре.
Той измърмори.
– Да – промълви той. По тона му разбрах, че не е минало добре.
Погледнах към задната врата. Уокър стоеше там, скръстил ръце на гърдите си, докато ни наблюдаваше. Той наклони глава към Винсънт и ми намигна. Изчервих се и отпуснах глава на рамото на Винсънт.
– Хубава нощ – казах тихо.
– Не толкова хубава, колкото образа, който създаваш, седейки до мен.
Бузите ми се затоплиха и аз го погледнах. С тихо ръмжене Винс сведе глава до моята, а устните му покриха моите. Изстенах в целувката, а езиците ни танцуваха заедно. Той ме хвана за кръста и ме вдигна в скута си, а коленете ми се настаниха от двете му страни.
– Майната му – изръмжа Винсънт, а устата му се спусна по шията ми, като попиваше кожата ми. – Ти си проклето опияняваща.
Придърпах устата му обратно към моята точно когато Уокър излезе навън. Той се наведе над облегалката на люлката, а устните му бяха до ухото на Винсънт. Винс изстена и се притисна към путката ми. Изкрещях в целувката ни.
– Виждаш ли колко невероятно се чувства тя? – Прошепна Уокър. – Опитай я, Винс.
И така, Винс разграби устата ми и ми подари най-горещата сесия целувки, която някога съм имала в живота си. Мъжът беше шибано опитен с езика си.
Назад към част 2 Напред към част 4
