УОКЪР
Наведох глава надолу, оставяйки брадичката си да се опре на гърдите ми, докато горещата, изпепеляваща вода се стичаше по гърба ми. Тази сутрин се бях събудил с шибан махмурлук, когато алармата ми се включи. Макар Кайл да ми беше казал, че мога да си взема почивен ден, за да се възстановя още малко, не можех да седя просто така, не и с тази прецакана глава, която имах.
Не можех да изкарам Нова.
Тя беше там – нейната шибано хубава усмивка, тези големи, доверчиви очи. Тя беше навсякъде. Тя просто ме задушаваше.
Ръцете на Винсънт се плъзнаха по гърба ми, когато влезе под душа.
– Ще говориш с мен или просто ще мрънкаш? – Попита ме Винс.
Вдигнах глава и го погледнах през рамо. Боже, понякога той можеше да бъде копеле, но го обичах за това. Винаги ме изваждаше от главата ми.
– Няма да мрънкам, Винс.
Той се подигра.
– Като че ли не, бейби. Ако я искаш, трябва да я търсиш. В противен случай трябва да си извадиш главата от задника и да продължиш напред. Тя си мисли, че не я искаш. – Въздъхнах. – Мога да ти гарантирам, че в момента тя си търси отскоклив мъж, с когото да се изгуби.
Стиснах зъби, мускулите ми се свиха, напрежението се покатери по раменете ми. Не можех да понасям идеята тя да е с друг мъж, но не я заслужавах, по дяволите. Беше егоистично от моя страна да я помоля да бъде наша.
– Майната му – изръмжах му.
Винс ми вдигна рамене и пусна ръцете си. В банята се разнесе тишина, докато той бързо се изкъпа и изплакна, преди да излезе. Едва се въздържах да не забия юмрук в стената на банята.
Сега единственото, което можех да си представя, беше как Нова чука друг мъж, как стене името му, как моли за члена му.
Господи Боже.
Бързо се изкъпах и излязох, като трябваше да отида да се изгубя в работата възможно най-бързо.
И да се опитам по дяволите да изхвърля Нова от главата си.
Работата не ми вършеше никаква работа. Всъщност бях почти сигурен, че Винс беше единствената причина Кайл да не ме е ударил още. Дори Купър губеше търпение към мен. Бях се нахвърлил върху всички, губех си нервите и за най-малките неща.
Винс разбираше. Знаеше, че съм на ръба на нещо опасно и че или трябва да се махна от този ръб, или ще падна.
А ако паднех, Бог да ни е на помощ.
Винс веднъж ме беше уговорил да сляза от ръба, но знаеше, че това е нещо, което трябва да направя сам. Защото той вече не можеше да ми помогне.
Моите демони бяха мои собствени проблеми и точно сега те пълзяха по кожата ми и помрачаваха съзнанието ми, засягайки всички около мен.
– Добре, излизай – изръмжа Кайл. Погледнах го, докато хвърлях гаечния ключ в ръката си, без да ми пука къде ще падне. – На Скайлар почти ѝ е писнало да хвърляш шибаните си инструменти наоколо, а на клиентите ми им е писнало от гадния ти поглед, когато влизат тук. Върви си вкъщи, Уокър. Върни се, когато главата ти се оправи.
Захлопнах капака на колата, по която работех, и се канех да се бия. Винс бързо застана между мен и Кайл, като попречи и на двама ни да се нахвърлим един върху друг. Винс ме стрелна със студен поглед.
– Върви, Уокър. Той е прав. Главата ти не е тук. Трябва да се справиш с тези неща.
Взирахме се един в друг за миг. Едва когато очите му омекнаха, аз отстъпих. Поклатих глава, прокарах мазните си ръце през косата и погледнах Кайл.
– Съжалявам, братко – измърморих. – Кажи и на Скайлар, че съжалявам, добре?
Той сложи ръка на рамото ми, вече не бе ядосан. Това беше начинът, по който работехме. Мъжете от този клуб биха се скарали при всяко положение, но ние бяхме братя преди и след всичко.
– Всички имаме тъмни неща, с които трябва да се справяме, Уокър. Важното е как се справяме с тях.
Кимнах веднъж и заобиколих него и Винсънт, като извадих ключовете за мотора си от джоба. Купър ми кимна веднъж.
– Братко.
Изстрелях към него поздрав с два пръста, който щеше да вбеси сержанта ми и да ми изпуши задника, преди да отида до мотора си. Облекох се, преди да потегля, като се надявах, че дългото пътуване ще прочисти главата ми.
Завих на трийсет мили от града.
Не можех да го направя.
Не можех да я оставя да си тръгне.
Слязох от мотора си и се обърнах към полето до мен, загледан в цялата растяща трева. Тя леко се полюшваше от вятъра, а слънцето я правеше да изглежда много по-зелена. Беше почти залез, слънцето беше ниско в небето, а червените и оранжевите цветове вече започваха да оцветяват облаците.
– Какво? – Измърмори Алехандро, когато отговори.
Въздъхнах. Сигурно щях да си скъсам задника от него, но щях да приема каквото и да ми спретне.
– Как е Нова? – Попитах го.
Той измърмори.
– Сега искаш да знаеш?
Стиснах челюстта си. Изглежда, че все пак не можех да го издържа.
– Не се обадих, за да получа от теб проклетата втора лекция, Алехандро. Искам да знам как е тя.
– Тя е шибано нещастна – изпъшка той по линията към мен. – Как, по дяволите, очакваш да бъде? Никога не съм я виждал такава, Уокър. Какво, по дяволите, си ѝ направил?
Преглътнах силно, а сърцето ми се сви в гърдите. Никога не съм искал да я нараня.
– Оставих я да си тръгне – прошепнах аз.
Той въздъхна.
– Мъже като теб – като мен – не са създадени да бъдат герои, Уокър. Ако бяхме такива, със сигурност нямаше да сме разбойници и престъпници. Така че престани да се опитваш да бъдеш герой. Нова не иска това. Тя иска само теб. Затова ти предлагам да си извадиш шибаната глава от задника и да дойдеш да я вземеш. Домът ѝ вече не е тук. Нейният дом е при теб.
С това той приключи разговора, очевидно приключил с разговора за нея. Със сърце, което се блъскаше в гърдите ми, се обадих на Винсънт. Трябваше да го направя, преди да съм се уплашил.
– Уокър? – Попита той.
Облизах устните си.
– Имам нужда от теб – казах тихо.
– Винаги съм тук, бейби – напомни ми той. – Така че, говори. – Боже, обичах този мъж.
Изтрих с ръката си лицето ми.
– Отивам да взема Нова.
Винсънт въздъхна с облекчение.
– Радвам се, че най-накрая си извади главата от задника. Ще поговоря с Купър – ще ни осигури няколко дни извън клуба, за да я приберем и да си съберем нещата.
Малка усмивка изкриви устните ми.
– Благодаря ти, че се опита да ми набиеш в главата някакви глупости.
Той се засмя тихо.
– Обичам те, Уокър, но не съм послушник.
Усмихнах се. Не, той със сигурност не беше.
Назад към част 1 Напред към част 3
