Глава 37
Топлината на водата около нея нямаше нищо общо с горещината в очите на Огъстин.
Той я обичаше.
Думите му. Не и измислените фантазии в главата ѝ за тяхното никога-в-милион-години-не-щастие-винаги-след това. Беше истинско. През последните седмици тя бе усещала частици от любовта му, за да ги разсее проклетият му ум. Това беше много по-хубаво от всичко, което можеше да си представи. Щеше да се бори с него с всички сили, ако това означаваше, че ще се окажат заедно, защото колкото и да я болеше да спори с него, повече я болеше да мисли за живота си без това чувство. Без любовта му, която да я заобикаля и изпълва така пълноценно.
Емери се обърна и се отдалечи, оставяйки го да гледа как тя поклаща бедрата си с всяка стъпка. Ако искаше стриптийз, щеше да получи точно това.
Водата капеше от дрехите ѝ, когато тя стигна до плитчината. С треперещи пръсти Емери хвана долната част на пуловера си и го вдигна над главата си, преди да го изхвърли на брега. Тя се усмихна срамежливо, като погледна през рамо, задържайки погледа му, докато стигаше между лопатките си и разкопчаваше закопчалката на сутиена си. Свали го от тялото си и го захвърли върху пуловера си. Харесваше и ефектът, който имаше върху него, суровото преглъщане, което се появи в гърлото на Огъстин, стегнатата му челюст, стиснатите му юмруци.
– Опитваш се да ме убиеш. – злобна усмивка изпълни устата му.
– Ще умреш щастлив. – прошепна тя, с плътна похот в тона си.
– Наистина ще умра.
Емери прекъсна погледа му и закачи палците си в талията на впитите си къси панталони. Все така бавно, сантиметър по сантиметър, тя се наведе напред, смъкна ги от краката си заедно с бикините и разкри голата си плът.
Огъстин изръмжа, ниско гърлено ръмжене, което би трябвало да я изплаши, но само подхрани похотта във вените ѝ. Водата се развълнува към нея, разбивайки се в задната част на прасците ѝ, и тя разбра, че той се приближава към нея.
Точно когато се изправи, той хвана бедрата ѝ в болезнен захват и я завъртя. Изтръгна късите ѝ панталони от ръката ѝ и ги захвърли покрай пуловера ѝ в гората, докато среднощните му очи търсеха нейните. Емери изтръпна и устните ѝ се разтвориха, а сърцето ѝ заби в гърдите.
Хватката му за бедрата ѝ се затегна, когато той сведе глава и засмука долната ѝ устна между своите, като остърга кътниците си по меката ѝ вътрешност, преди да се отдръпне.
– Сигурна ли си, че си готова да бъдеш моя? Няма да те пусна отново, малка вещице.
– Искам това. – прошепна тя, а ръцете ѝ се плъзнаха по влажния плат, прилепнал към мускулестите му гърди. Тя докосна с пръсти горното копче на ризата му, разкопча го и се спусна към следващото. Когато разкопча и последното копче, тя го погледна и вдигна ръце, притискайки лицето му в дланите си. – Не се страхувам да бъда твоя, Огъстин. Винаги съм била твоя. Дори когато те мразех. Дори когато бяхме разделени от хиляди километри. Аз бях твоя.
– По дяволите, Емери! – изръмжа Огъстин. Той заплете пръсти в косата на тила ѝ и притисна устата си към нейната.
Емери изстена срещу устните му, а сърцевината ѝ се свиваше от нужда. Огъстин не я целуна – той я облада, като принуди челюстта ѝ да се отвори и поиска да му се подчини. Едната му ръка се спусна, хвана я за дупето и я придърпа към себе си. Пенисът му беше твърд като скала и тя копнееше да я изпълни, да се впие в нея, докато и двамата не получат нужното освобождаване.
– Стани. – гласът му беше стържещ, като чакъл.
Емери обви ръце около врата му, а той я повдигна, за да обгърне с краката си бедрата му. Устните му не се откъсваха от нейните, докато ги прекарваше през басейните към грохота на водопада. С всяка крачка Емери стягаше краката си, притискайки се към хванатия в капан негов член. Тя имаше нужда от това. Имаше нужда от него.
Не осъзнаваше, че водопадите са толкова близо и изтръпна, когато Огъстин мина през тях. Започна да се отдръпва, но той само я притисна. Огъстин преглътна страха ѝ и принудително вкара дъха си в дробовете ѝ, като ѝ помогна да диша през водата.
Когато стигнаха до другата страна, Емери се отдръпна и вдиша дълбоко, докато магията я облъчваше.
Дяволската усмивка на Огъстин разпали топлината в сърцето ѝ и магията ѝ се разпали в нея, шумолейки под кожата ѝ.
– Вярвам, че съм обещал да те чукам на олтара.
Тя погледна през рамо, очаквайки каменен олтар в тъмна пещера, но вместо това откри ефирно място, преливащо от магията, която струеше по кожата ѝ.
Нишата беше обляна в мека светлина, излъчвана от центъра ѝ, където сред камъка седеше олтар от бял кристал. Той сияеше с магия, която тя почти можеше да вкуси, оставяйки на езика ѝ смесица от бреза и цитруси. Магията прие нейната собствена, разпознавайки я като земна.
– Това място е… красиво. – тя изпъна врат, за да обхване колкото се може повече от свещената пещера.
– Но не толкова красиво, колкото ще бъдеш ти, разстлана пред мен в нейното сияние.
Дъхът на Емери секна, когато очите ѝ се спряха на тлеещите среднощни дълбини на Огъстин. Под меката светлина на олтара те почти сияеха, отразявайки излъчваната от него сила.
Обещанието му накара нервите ѝ да се съберат в корема, подхранвайки горещината между бедрата ѝ.
Огъстин я постави на ръба на скалата и се наведе, докато бузата му докосна нейната.
– Легни по гръб и разтвори краката си. Покажи ми колко си мокра за мен. – изръмжа той на ухото ѝ, а устните му докоснаха извивката на бузата ѝ.
Емери се облегна назад, а студеният камък се впи в лактите ѝ. Тя задържа погледа на Огъстин, докато оставяше коленете си да се разтворят, разкривайки голата си плът.
Той не помръдна и дори не погледна надолу към напоената ѝ сърцевина, стискаща се от нужда. Болеше я. Отчаяно желаеше докосването му. Огъстин остана стоически. Единственият признак, че е засегнат от проявата ѝ, беше лекото стягане на челюстта му.
– Ще те погълна.
– Надявам се да е всичко, за което си фантазирал.
– О, малка вещице, в главата си съм опитал всяка частица от това твое тяло. Многократно. В сънищата си съм унищожавал сладката ти вагина. – той скъси краткото разстояние помежду им и пръстите му проследиха вътрешната страна на бедрото ѝ, преди да се плъзнат през гладките ѝ гънки и да се забият в нея. Измъкна се бавно от нея, вдигна блестящите си пръсти и ги обгърна с устни. Не направи нищо, за да потисне задоволителния си стон.
– Истинското нещо е шибано изящно.
Огъстин закачи ръцете си под коленете ѝ и придърпа дупето ѝ в една равнина с ръба на скалата. Натисна с нежни целувки едното ѝ бедро, а после и другото. Емери премести бедрата си, опитвайки се да принуди устата му да се приближи до мястото, където наистина искаше, но той се отдръпна и след това я дари с дразнеща усмивка.
– Моля те, Огъстин. – прошепна тя задъхано.
– О, смятам да не бързам с теб. Тази вечер ще те направя моя. Всяка частица от теб.
Той се спусна, прокарвайки устни по вътрешната страна на бедрото ѝ. Всяко докосване на устата му, всяко облизване, всяка хапка стягаше спиралата в нея, оставяйки я в болезнена каша. Тя се извиваше, повдигаше отчаяно бедрата си и искаше той да се премести към центъра ѝ и да вземе това, което знаеше, че иска. Това, което тя искаше. Не можеше да мисли с него толкова близо до себе си, с обещанието да я съсипе, което беше прясно в съзнанието ѝ. Беше толкова силно навита, че само най-простите докосвания щяха да я преобърнат.
– Толкова сладка.
– Огъстин, кълна се…
Устата му изведнъж беше върху нея. Облизваше я по дължината на шева ѝ и смучеше клитора ѝ между зъбите си, което я изпрати на ръба.
Емери извика, а името му се изписа на устните ѝ, последвано от поредица похвали, които не беше сигурна, че боговете заслужават. Мъжът между краката ѝ беше този, който заслужаваше всяка нейна похвала. Тя погледна набъбналия си корем – коремът, който той създаде, дарявайки я с дъщеря – и някак си в този момент го обикна още повече.
Огъстин не спря с първия ѝ оргазъм, Имаше чувството, че с него един никога няма да е достатъчен. Той поглъщаше вагината ѝ, сякаш това беше последното му ядене, докарваше я до ръба и я принуждаваше да навлезе в дълбините на удоволствието от езика му. Тя дойде още четири пъти без прекъсване. Всеки оргазъм беше по-дълъг от предишния и Емери не беше сигурна, че ще оцелее. Тя се бореше срещу интензивността, бедрата ѝ трепереха, прегръщаше главата му, като се хващаше за косата му.
Огъстин само притискаше по-силно, като умело щракаше по клитора ѝ, сякаш беше създаден, за да ѝ доставя удоволствие. Той плъзна ръце около бедрата ѝ и ги разтвори, като пръстите му се впиха в меката плът. Тя изстена от смесицата между болка и удоволствие и се изпъна срещу лицето му.
– Прекалено много е. Имам нужда от теб… – промърмори тя, но Огъстин не се отказа.
Той изръмжа срещу сърцевината ѝ.
– Моли ме да те чукам, малка вещице. Шибана молба.
– Моля те. Моля те, чукай ме. Имам нужда от теб, Огъстин. Целият ти! – замърка тя.
– Още не съм приключила с дегустацията ти. Още един оргазъм, – поиска той – а след това ще унищожа тази гладна малка вагина. Ти си моя, Емери, от сега до края на времето.
– Твоя. – прошепна тя, повтаряйки клетвата му – Винаги твоя.
Емери отметна глава назад и от нея се изтръгна писък, когато опитният му език отново я нападна. Той хапеше и смучеше, докато стомахът ѝ не се стегна и тя не можа да се задържи повече. Усещането за удоволствие премина през нея, право към клитора ѝ.
Огъстин я посрещна на ръба и когато сърцевината ѝ се сви от удоволствие, той вкара два пръста в нея, като ги вкарваше и изкарваше от нея. Погали мястото, което със сигурност щеше да я накара да падне, и изръмжа при това. Вибрациите я разкъсваха, докато той проследяваше кътниците си върху клитора ѝ, и Емери си спомни за мрачното обещание, което Огъст ѝ беше дал преди всички тези седмици.
Сякаш прочел мислите ѝ, Огъстин засмука клитора ѝ силно и с кътниците си прониза меката плът на монса ѝ.
– Огъстин! – изкрещя тя, потръпвайки, когато той синхронизираше тегленето на кръвта ѝ с притискането на езика си към клитора ѝ и тласъците на пръстите си. Гърбът ѝ се изви, а звезди и кръгове заплуваха в зрението ѝ, докато тя трепереше, уловена в капана на безкрайните вълни на удоволствието, които я връхлитаха едновременно.
Огъстин излезе между краката ѝ, задъхан, с лукава, пълна със зъби усмивка на устните, които бяха покрити със смес от кръвта и възбудата ѝ.
– Ти свършваш толкова красиво, малка вещице.
Очите му обходиха голата ѝ плът и тялото на Емери реагира мигновено, плътта ѝ се набразди, а зърната ѝ се стегнаха до невъзможни твърди точки. Но не само нуждата ѝ да язди този мъж през следващия век, а и любовта, която изпитваше както от връзката, така и заровена дълбоко в среднощните му дълбини. Там, в пещерата, те се откриваха един друг като това, което им е било писано да бъдат. Имаше само тях. Партньори. Предназначени. Завинаги.
Огъстин придърпа краката ѝ около себе си и я повдигна към голите си гърди. Емери го обгърна с ръце и се прилепи към него, докато той изкачваше стъпалата и ги вкарваше по-дълбоко в нишата, където се намираше олтарът.
Той я постави върху хладния кристал и тя пасна идеално, сякаш беше създаден за нея. Огъстин я заобиколи, а гладните му очи поглъщаха всеки сантиметър от бъдещата му жертва. Той прокара пръсти по очертанията на тялото ѝ върху олтара, дразнейки чувствителната ѝ плът.
Погледът на Емери беше прикован към него, докато той не изчезна зад рамото ѝ. Тя изви гръб и наклони глава назад към ръба на масата.
– А сега не е ли гледка, която трябва да се види? Извитият ти гръб, гърдите ти на показ и тази твоя перфектна уста. Не планирах да опитам от устата ти, но мисля, че бих искал да видя члена си между тези красиви розови устни.
Без да се замисля, Емери намокри устните си с език, наслаждавайки се на идеята да го вземе между тях.
Той посегна към копчето на дънките си и ги разкопча, а дължината му изскочи напред.
– Премести се до ръба.
Емери се подчини и се придвижи, докато главата ѝ увисна от ръба и тя се озова лице в лице със заоблената глава на члена на Огъстин.
Хванал основата на члена си, той пристъпи напред и проследи устните ѝ с блестящия връх.
– Ще ме накараш да съм хубав и влажен за сладката ти вагина. Не защото имаш нужда, защото виждам как капеш оттук, а защото искам да се възползвам от устата, която ме предизвиква на всяка крачка.
Емери разтвори устни. Плъзгайки език по върха, тя се наслаждаваше на вкуса, преди той да навлезе в гърлото ѝ без предупреждение. Тя изстена около пениса му, въртейки езика си около пулсиращия му вал. Огъстин можеше да си помисли, че наказва устата ѝ чрез искането си, но шегата беше за негова сметка. Тя обожаваше пениса му в гърлото си. Споменът за стенанията му, когато за последен път го беше взела в замъка, предизвика в нея трескава нужда.
– Майната му, Емери. – той се успокои, за да я остави да се приспособи, и бавно се измъкна. Тя вдлъбна бузите си, докато той го правеше, което предизвика приятно съскане от страна на обикновено контролиращия се вампир.
Емери се усмихна около члена му и той започна да се движи по-бързо, карайки я да го поеме, докато не се настани дълбоко в гърлото ѝ и сълзите не напълниха очите ѝ. Ръцете ѝ се хванаха за страните на олтара, докато той се блъскаше в устните ѝ, изпитвайки удоволствие, и тя усети как влагата се събира между бедрата ѝ.
Той набъбна в устата ѝ и тъкмо когато си помисли, че може да се спусне в гърлото ѝ, Огъстин се отдръпна, задъхан. Тя го погледна и се усмихна. Среднощният цвят на очите му беше изчезнал, заменен от огромни черни локви.
Огъстин избърса с палец сълзите в очите на Емери. Той заобиколи ръба на правоъгълния олтар, а тъмният му поглед обхождаше всеки сантиметър от нея. Той се наведе и постави нежна целувка на устните ѝ, като смучеше долната ѝ устна, докато се отдръпваше.
– Чуй предложението ми… – гласът му беше изпълнен с благоговеен сарказъм и Емери не беше сигурна към кого отправя молитвата си, но ако тя включваше продължаващото му поклонение на тялото ѝ, не ѝ пукаше.
Той прокара върха на носа си покрай челюстта ѝ и надолу по шията ѝ, до долината на гърдите ѝ, и Емери изви гръб, като се нуждаеше от нещо повече от нежна ласка. Дръпна едното зърно в устата си и го издърпа между зъбите си.
– Не към феите, – прошепна той, като се премести към другото и повтори дразнещото издърпване – а към звездите горе.
Той се изкачи на олтара и се настани между краката ѝ. Наведе се напред, с ръце обгърна корема ѝ и целуна доказателството за тяхната любов.
– На моята половинка обещавам живота си. Моята любов.
Тя затаи дъх, думите му проникнаха в душата ѝ, докато той заби главата на члена си във входа ѝ.
Очите на Огъстин се впиха в нейните и връзката се заля с молба за любов. Молба за приемане. Нужда от поклонение. Той навлезе бавно и тя изтръпна не само от невъзможната пълнота, но и от думите, които се изтръгнаха от устните на Огъстин.
– Gu bràth nam chridhe.
(Завинаги в сърцето ми.)
Той се измъкна почти напълно, после отново влезе бавно, като се наведе напред, за да притисне устни към гърлото ѝ. Докосна кътниците си до учестения ѝ пулс, а думите му бяха изречени с благоговение.
– Gu bràth nam fhuil.
(Завинаги във вените ми.)
Огъстин се отдръпна и притисна челото си до нейното, а устните му докоснаха нейните, докато говореше.
– Gu bràth air mo bhilean.
(Завинаги на устните ми.)
В очите ѝ се появиха сълзи при неговото потвърждение на ангажимента, който Огъст бе поел преди всички тези месеци в залата, пълна с неговите хора. Този път означаваше много повече – това беше обещание, дадено с широко отворени очи, с всичките им карти на масата. Той беше неин, както и тя беше негова.
– Gu bràth! – прошепна тя в отговор.
(Завинаги.)
Тя издърпа красивия му език, но на него не му пукаше. Той се усмихна срещу устните ѝ, след което последва целувка, която можеше да се опише само като изгаряща. Тя запечата клетвите им и запали огъня в тях.
Огъстин се отдръпна, а Емери наклони бедрата си и се вкопчи в дължината му.
– Сега ме чукай, както си обещал. Напомни ми, че съм твоя.
По лицето на Огъстин се разля наистина пленителна усмивка и той повдигна вежди, приемайки предизвикателството ѝ.
– С удоволствие, половинке.
Той се подпря от двете ѝ страни и изръмжа, докато вдигаше бедрата си и се впиваше в нея, разтягайки я, изпълвайки я, докато тя не се превърна в делириум.
Емери изстена и заплете едната си ръка в косата в основата на врата му, а другата впи в мускулите на гърба му, оставяйки полумесечни вдлъбнатини във формата на ноктите си. Тялото ѝ се притисна около неговото, неспособна да игнорира начина, по който той се чувстваше като у дома си между краката ѝ. Тя изрева името му, като свиваше бедрата си срещу удоволствието, което той ѝ създаваше.
– Близо си, малка вещице.
Това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос. Огъстин познаваше тялото ѝ толкова добре, колкото и тя самата, толкова в час с начина, по който каналът ѝ трепереше около него, и с начина, по който връзката се разклащаше от магията ѝ преди освобождаването.
Той протегна ръка и захапа китката си, предлагайки това, което знаеше, че ще продължи да заздравява връзката им.
– Вземи това, което е твое.
Очите на Емери се стесниха върху мястото, където течеше кръвта му, устата ѝ се разтвори, а в дълбините на гърдите ѝ се раздвижи мракът. Никога преди не беше правила тази връзка, но когато приемаше кръвта на Огъстин, мракът ѝ процъфтяваше. Единственият начин, по който можеше да приеме тази част от себе си, беше чрез него. Той беше нейната тъмнина.
Тя хвана китката му и я доближи до устните си, за да се потопи в удоволствието, което само той можеше да ѝ донесе.
Миг по-късно Огъстин я последва отвъд ръба, като я притисна със зъбите си в областта на шията ѝ.
Всяка вълна на удоволствието им беше като пулс на душите им, които се сливаха една с друга. Беше свято като олтара, на който се чукаха. Не се нуждаеха от кралска сватба, нито от благословията на звездите, защото това, което споделяха, беше нещо повече от това. Беше объркана простота, която никой друг не би разбрал, но те я разбираха.
Огъстин направи няколко последни лениви тласъка, изцеждайки всяка последна пулсация на кулминацията им, вдигна се от шията ѝ и обгърна лицето ѝ.
– Моя.
– Завинаги.
Назад към част 37 Напред към част 39
