НОВА
След като Винсънт тръгна, в стаята се настани неловкост. Уокър ме беше наранил; той знаеше това. Опитвах се да преодолея това; просто исках да го видя да направи нещо по-добро, да бъде човекът, който знаех, че може да бъде. Само че първо трябваше да спре да се страхува толкова много.
– Мисля, че ти дължа обяснение – тихо заговори Уокър малко по-късно.
Погледнах го мълчаливо, чакайки го да обясни. Той се намръщи към ботушите си и за пореден път изглеждаше неуверен в себе си. Не ми харесваше да го виждам така.
– Уокър? – Попитах тихо, вече малко притеснена.
Той прочисти гърлото си, преди да прокара ръка по лицето си.
– Майка ми се беше увлякла по наркотиците – тихо започна той. – Родил съм се преждевременно – лекарите не мислели, че ще оцелея толкова дълго – призна той. – По чудо съм се справил.
Сърцето ми се разби за него. Веднага разбрах, че белезите на Уокър са дълбоки – твърде дълбоки, за да мога дори аз да ги докосна и да се опитам да ги излекувам.
– Много пъти бях в системата и извън нея, докато не започнах да се уча как да прикривам синините. – Той се облегна назад на стола си. – Повечето деца можеха да се радват на облекчението, но не и аз. Не можех да понасям всички постоянни промени. Имам нужда от стабилност. – Той сви рамене. – Така че скрих синините и се научих да си затварям устата.
– О, Уокър – прошепнах аз. Сърцето ми плачеше за него. Исках да го обгърна в ръцете си и да го прегърна.
– Мама водеше вкъщи мъже. Някои от тях – не – той поклати глава – повечето от тях – също харесваха малки момчета. – В очите ми пламнаха сълзи. Исках да счупя врата на майка му и на всеки мъж, който някога е докосвал тялото му без негово разрешение. – Борих се като дявол, но през повечето време не успявах.
Сълзите ми безшумно се плъзнаха по бузите ми. Знаех какво е чувството да бъда изнасилена, да ме вземат против волята ми, да ме докосва някой, на когото не съм позволила.
Душата ми крещеше за него, за болката и белезите, за които знаех, че все още се крият в него.
– Сънувам кошмари – каза ми той, обръщайки глава, за да ме погледне най-накрая. Очите му изглеждаха призрачни. – Сънувам кошмари, че не мога да те спася. – Той преглътна тежко. – Едва се пазя от неприятности, момиченце – едва се пазя в днешно време. Как, по дяволите, се очаква от мен да те защитя и да се грижа за теб?
Протегнах ръка, а той се приближи и сплете пръстите ни, преди да натисне нежна целувка на гърба на ръката ми, точно под кокалчетата.
И точно тогава разбрах, че бих предпочела да имам мъничко време с него, отколкото цял живот без него.
Поех си дълбоко дъх.
– Предпочитам да изживея кратък живот до теб и да имам любовта ти за тази малка част от времето, отколкото да живея цял живот без теб, Уокър. – Вдишах накъсано. – Обичам те – тъмнина и всичко останало. Няма да избягам. Няма да те напусна. Ти, аз, Винс – това нещо не е приключило между никого от нас, докато всички не лежим мъртви в земята – заклех се.
Той затегна хватката си върху ръката ми. В очите му блестеше надежда и в тази надежда виждах надеждата, че може би все пак той не е толкова недостоен за любовта ми.
– Искаш да кажеш това?
Кимнах.
– С всяка частица от сърцето и душата си – заклех се.
С грубо издишване на облекчение той се изправи, наведе се над мен и плъзна устните си по моите, като ми даде най-меката и сладка целувка, която някога съм имала в живота си.
Притиснах пръста си към устните му, след като се разделихме.
– Но нека се изясним по този въпрос, Уокър. – Устните му веднага се набръчкаха. – Ако отново ме отблъснеш, вместо да ми говориш, ще си тръгна. Нищо няма да ме спре и няма да се обърна назад. Струвам повече от това и ако наистина, наистина ме обичаш, ще ми позволиш да те обичам, когато се чувстваш недостоен.
Той стисна челюстта си.
– Не те заслужавам, момиченце.
Повдигнах рамене.
– Това е твое мнение. Но аз знам, че заслужаваш много повече, отколкото си позволяваш да вярваш.
С това придърпах лицето му обратно към моето.
Назад към част 8 Напред към част 10
