НОВА
Пълното изпадане в безсъзнание щеше да е благословия, но аз не бях глупава. Знаех, че трябва да остана будна, и се мъчех да го направя.
Чувствах се отпаднала – слаба. Единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше нажежената до бяло болка, която разкъсваше рамото ми. Чувствах се така, сякаш главата ми щеше да експлодира.
Болеше ме толкова силно!
Заплаках и през звука на кръвта, която блъскаше в ушите ми, чух Уокър да се опитва да ме успокои, но не можех да разбера думите му. Чувах как Винсънт лае заповеди, но не знаех и какво, по дяволите, казва.
Бавно примижах с очи и пред мен се появи замъгленото лице на Уокър. В краищата на зрението ми се прокрадваше мрак. Изхлипах от болка и отново изкрещях, когато нещо се притисна към рамото ми.
Изведнъж ме заобиколиха хора – хора, които не познавах. Уокър се раздвижи и ме вдигнаха на носилка. Не можех да държа очите си отворени. Бях толкова уморена. Исках само да спя.
Загубата на кръв ме повлече под себе си, а мракът ме обви в утешителната си, безболезнена прегръдка.
Болка.
Изстенах от дискомфорт и бавно отворих очи, за да се вгледам в непознатия таван над мен. Стаята, в която се намирах, беше предимно тъмна, само малко светлина идваше иззад една отворена врата. Телевизорът срещу леглото, на което се намирах, беше включен на новинарски канал.
Изведнъж в полезрението ми се появи мъжко лице. Уокър ме гледаше, а в дълбините на очите му плуваха загриженост и умора. Изглеждаше уморен.
– Как се чувстваш, бейби? – Попита ме нежно той, като протегна ръка, за да разтрие палеца си по бузата ми.
– Боли – промълвих, а очите ми се затвориха за секунда. Боже, защо все още бях толкова уморена? Бавно отворих очи отново и се загледах в него. – Колко време не бях вкъщи?
– Няколко часа след операцията – каза ми той. – Морфинът в повечето случаи те държи под напрежение.
Погледнах настрани, когато чух, че някой се движи. Очите на Винсънт срещнаха моите. Изглеждаше груб. Дънките му бяха изцапани с кръв, а елека му липсваше. Облизах сухите си устни.
– Винс? – Попитах, а на монитора се чуваше звукът от ускорения ми сърдечен ритъм. Защо той беше целият в кръв? Беше ли ранен? – Какво…
– Спокойно – успокои ме той и се приближи до мен. Хвана ръката ми в своята. – Нищо от това не е мое. Всичко е твое. Ти кървеше адски много. Имаш проклет късмет, че си жива в момента.
Пръстите на Уокър се свиха около челюстта ми и той завъртя главата ми, така че отново да го гледам нагоре.
– Съжалявам – каза ми той. Сърцето ми се сви в гърдите. – Толкова много съжалявам, по дяволите. Бях ужасен, че те губя, и последното нещо, което бях направил, преди да те застрелят, беше да те оставя да си мислиш, че не те искам. – Той поклати глава. – Ще прекарам остатъка от живота си, за да ти компенсирам тези глупости.
Поклатих глава, чувствайки се уморена. Искаше ми се просто да поспя още малко.
– Недей. Не съжалявам – казах му тихо. – Не ги харесвам. – Бавно отворих отново очи. – Просто спри да ме отблъскваш. – Вдишах дълбоко, като изстенах от болка, когато напрегна рамото ми. – Какво се случи? Защо ме простреляха?
Винсънт изпусна мек дъх.
– Някой е направил засада в клуба. Не знаем кой. Купър и Алехандро работят заедно, за да разберат кой, по дяволите, е бил.
– В момента членовете на Тексаската харта пътуват насам – каза ми Уокър. – За известно време ще е пълно с хора.
Намръщих се. Мразех претъпканите места, но точно за това се бях записала. Бях решила да бъда с тях, а това означаваше, че понякога трябва да се примирявам с много голямото им семейство.
– Полицаи? – Попитах.
Винсънт се изхили и ми поклати глава. Той нежно стисна пръстите ми.
– Имаш още много да учиш, мило момиче. – Той вдигна ръката ми до устните си и натисна целувка на гърба на пръстите ми. – Засега просто искам да си починеш и да се оправиш, за да можем да те приберем у дома. Нека не се тревожим за всичко останало.
Отново се прозях.
– Ще легне ли някой от вас с мен?
Винсънт погледна Уокър.
– Имам нужда от храна и да проверя Купър. Ако ти е добре тук с нея…
– Аз съм с нея – увери го Уокър, докато събуваше ботушите си.
Винсънт притисна целувка към устните ми и отметна косата ми зад ухото.
– Ако имаш нужда от мен – каза той и натисна телефона в ръката ми – обади ми се.
Целуна ме още веднъж, преди да излезе от стаята и да затвори тихо вратата след себе си. Уокър ме прехвърли на леглото и легна до мен.
– Обичам те – каза ми тихо.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите толкова силно, че беше леко болезнено. Вдигнах брадичка нагоре и притиснах устни към неговите в мека, бавна целувка, която сякаш слепваше душите ни.
– Обичам те от момента, в който скочи от онзи хеликоптер – признах аз.
Той се усмихна.
– Любов от пръв поглед?
Усмихнах се леко, макар че вероятно изглеждаше малко странно. Лекарствата ме дърпаха обратно към съня.
– Нещо такова… – прошепнах. Макар че, честно казано, това беше, защото той беше решил да постави живота си на карта, за да ме защити. Но вече нямах сили да накарам устните си да оформят тези думи.
Той допря устните си до върха на главата ми.
– Спи, момиченце.
И аз го направих. Заспах, увита в сигурните и успокояващи ръце на един от моите мъже.
Назад към част 6 Напред към част 8
