ВИНСЪНТ
Гордостта се разду в гърдите ми, докато гледах как Уокър слага Нова на леглото, а ръцете му се плъзгат под блузата и, за да докоснат гърдите ѝ. Той не се поколеба, когато тя на практика го молеше да я чука. Беше я целунал силно, жестоко. И не се беше въздържал.
Макар да знаех, че все още се колебаеше дали наистина да я допусне до себе си и да я задържи, знаех, че сърцето му вече е там.
Трябваше само да го накарам да го направи напълно.
Защото, макар да знаех, че това, което имахме с Уокър, е нещо, което се случва веднъж в живота, знаех също, че не съм всичко, от което той се нуждае. Той се нуждаеше от нежността, която Нова носеше в душата си. Макар че понякога бях твърд и жесток с него, знаех, че Нова ще изравни грубите ми ръбове и ще даде на Уокър сладостта, от която се нуждаеше, за да ме изравни.
Тя изстена под него и опипа Уокър през дънките му. Шибаният му стон стигна право до топките ми, втвърдявайки члена ми. Измъкнах члена си от дънките и леко започнах да го галя, като гледах как той напълно съблича Нова и се покланя на тялото ѝ.
Виковете ѝ се разнасяха из стаята, гърбът ѝ се извиваше, докато той попиваше кожата ѝ и галеше циците ѝ с език. Ръцете му блуждаеха навсякъде, откривайки местата по страните и гърба ѝ, които я подлудяваха и я караха да се гърчи под него, молейки за още.
Очите му се плъзнаха към мен за миг, докато се настаняваше между бедрата ѝ, и той изстена при вида ми, който галеше дебелия ми вал. След това, със злобна усмивка, хвърлена към Нова, той зарови лице между бедрата ѝ, наслаждавайки се на нея, сякаш тя беше последното му ядене.
Изстенах дълбоко в гърлото си, докато разтварях бедрата си още повече, галейки се по-бързо, докато тя се разпадаше под езика на Уокър. А аз знаех колко шибано вълшебен беше езикът му. Мъжът беше надарен.
Той се издигна над нея, а членът му вече беше в ръката му. Леко го погали.
– Готова ли си за мен? – Попита я той.
Задъхана, тя кимна с глава и се протегна към него. Той я остави да свали лицето си до нейното, докато се отпускаше в нея, като и двамата стенеха от усещането.
Не след дълго и двамата се разпаднаха, Уокър не го протакаше, както правеше обикновено. Той се претърколи настрани, като я повлече със себе си, а очите му намериха моите.
И това, по дяволите, ме накара да го направя. Изстенах името му, когато спермата ми се разля по корема и гърдите ми, а дишането ми беше учестено.
Този човек нямаше никаква представа каква власт имаше над мен.
Когато излязох от банята, след като се почистих, Нова дремеше в ръцете на Уокър, а той не беше далеч зад нея. Настаних се обратно на стола, на който бях, и ги наблюдавах как заспиват.
Уокър нямаше представа колко много, по дяволите, стопли сърцето ми, когато го видях да се отваря пред нея по този начин. Обикновено той беше станал от леглото, готов жената да се махне, след като е приключил с нея.
Но той се интересуваше от Нова. Това беше адски ясно.
Не ме разбирайте погрешно; той се справяше много по-добре, отколкото когато го измъкнах от тази шибана дупка. По дяволите, според мен се справяше по-добре, отколкото когато за първи път го изпратиха в базата, в която бях разположен, и го включиха във взвода ми.
Исках го още от момента, в който го видях, но едва когато останахме сами под душа, този шибаняк направи крачка. По дяволите, през цялото време си мислех, че чувствата ми са едностранни, но когато останахме сами под душа, Уокър направи смела крачка и ме целуна.
Честно казано, беше истинско чудо, че никой не ни беше хванал тази нощ. Трябваше да прекараме известно време в тези душове, да се възбуждаме един друг, и двамата твърде разгорещени и загрижени, за да ни пука за последствията.
След това бяхме неразделни. А когато ни изпратиха в Афганистан, беше ад. Почти нямахме време за себе си между нощните дежурства и шибаните боеве. Престоят там беше адски мъчителен.
Но когато попаднахме в засада, разбрах, че никога не съм изпитвал истински страх, докато не можех да намеря Уокър.
Всички предположиха, че се е пръснал на парчета. Вървяхме един до друг и някой стъпи на мина. Експлозията ни повали на земята. И когато прахът се разсея и ушите ми спряха да звънят, не можех да намеря Уокър. Части от тела лежаха разпръснати по земята, но знаех, че Уокър е все още жив.
Беше отвлечен.
Отделих се от групата, пренебрегнах всички заповеди и влязох под земята, решен да намеря своя човек. След ужасяващите истории, които ми беше разказал от детството си, как майка му го е пренебрегвала, как мъжете, които е довела вкъщи, са го пребили – някои от тях са имали вкус към малки момчета – бях му обещал, че никога повече няма да позволя да му се случи нещо друго.
И го направих. Не го бях защитил достатъчно добре.
И до ден днешен тази гадост продължава да ме яде. Но отказах да се откажа от него.
Бях обещал и на себе си, и на него – макар че по онова време той не можеше да чуе обещанието, което му дадох – че ще го намеря и ще го върна у дома, или, по дяволите, ще умра, като се опитам.
Когато най-накрая открих мястото, където го държаха, влязох там като един-единствен човек, с оръжие в ръка. Когато го измъкнах оттам, взривих дупката и го носех на гърба си в продължение на километри и дни, докато се оправи достатъчно, за да ходи сам, решен да стигне до най-близката шибана американска военна база.
Бях арестуван за дезертьорство и ме изпратиха обратно в чужбина заедно с Уокър. Той беше отишъл в болница, а аз – пред шибан съдия.
Бях се отървал лесно, защото бях спасил паднал войник. Бях се придържал към веруюто си и не бях оставил шибан паднал другар.
Но военната ми кариера беше приключила. Бях ненадежден. Вече не бях подходящ за мисията.
Това не ме притесняваше, защото и кариерата на Уокър беше приключила. Нараняванията му бяха твърде тежки и дори да се беше възстановил напълно, щеше да бъде уволнен заради посттравматично стресово разстройство. Вече не беше психически годен за армията.
Така че, когато беше достатъчно добре, за да го изпишат от болницата, ни закарах до Охайо, където се намираше майчината харта на Дивите Врани MC, и помолих и на двамата да ни дадат шанс за проспериране.
Купър беше погледнал и двама ни и беше сложил редовни нашивки на гърба ни.
Според него, ако можех сам да спася човек в еднолична мисия, да пренеса същия този човек на безопасно място, да ме грози затвор до края на шибания ми живот и да не се подчиня на заповедите, за да направя правилното шибано нещо, това беше цялото доказателство, което му трябваше от мен, че мога да правя това, което се изискваше от мен.
И когато разбра, че Уокър е в пакет с мен, Уокър също получи дял. Макар че един ден преди няколко години бях чул Купър да признава, че е дал на Уокър това намаление, защото един човек не може да има натрапчив поглед в очите си даром.
Искал е да даде на Уокър шанс да си върне живота и се е притеснявал, че проучването само щеше да влоши положението на Уокър.
И двамата дължахме на Купър толкова шибано много, но Купър също така знаеше къде стоя аз.
Отивах там, където отиваше Уокър, и ако го изгубех, по-добре всеки шибан майкопродавец да се моли.
Защото щях да бъда най-голямото чудовище, което някога са виждали в шибания си живот.
Назад към част 16 Напред към част 18
