***
Джейсън най-накрая беше отговорил.
„Днес съм наоколо“.
Това беше всичко, което беше казал. Тя все още не му беше писала отново. Отговорът му беше странен и тя не беше сигурна какво да си помисли за него. Ако тя се появи, дали той щеше да я чака с адвокати, полиция, членове на семейството, готови да се опитат да я нападнат?
Или Джейсън просто беше предпазлив и се опитваше да се предпази от нея?
Така или иначе, Кейлин знаеше, че не може вечно да се крие в стаята си. Имаше определени неща, които трябваше да се направят, и колкото и да беше неприятно, тя се чувстваше примирена с това, което ѝ предстоеше.
Проблемът беше как да стигне от точка А до точка Б.
И как да мине покрай Дина.
За щастие на Кейлийн, малката ѝ сестра предостави решението на проблема на Кейлийн не след дълго след спора им.
– Трябва да отидем да пазаруваме храна – съобщи ѝ Дина, докато Кейлин се насочваше от спалнята си към банята на горния етаж.
– Моля те, не ми говори – отвърна Кейлин и продължи по коридора.
– В тази къща няма храна, а мама иска да направи хубава вечеря тази вечер. Или ще продължиш да бъдеш толкова егоистична, че да наказваш останалите, само защото животът ти се разпада?
– Така че иди да пазаруваш храна. Няма да те спирам.
– Мама каза, че и двете трябва да отидем – каза и Дина, а после вдигна мобилния си телефон. – Тя ми изпрати списък.
Кейлин се канеше да ѝ каже къде може да пъхне скъпоценния си мобилен телефон, но после осъзна, че позволява на гнева си да попречи на една перфектна възможност. Все пак знаеше, че не бива да показва твърде явно промяната на мнението си. Дина беше прекалено хитра и щеше да забележи, ако Кейлин беше прекалено нетърпелива да тръгне с нея.
– Слушай, уморена съм и няма да мога да ти помогна в магазина – каза Кейлин. – Защо просто не ме оставиш тук?
– Защото – каза Дина, а по лицето ѝ се разля началото на самодоволна усмивка – мама каза, че не ти вярва да те остави сама вкъщи точно сега.
– Сигурно се шегуваш с мен.
– Може би излизането от къщи ще ти помогне да се отърсиш от всичките си проблеми – каза Дина.
Кейлин въздъхна, преструвайки се, че отстъпва.
– Може би.
– Чудеса се случват – отвърна Дина. – Срещаме се долу в пет, добре?
– Добре. – Кейлин гледаше как сестра ѝ слиза по стълбите, подсмихвайки се на по-малкото момиче, докато сърцето ѝ биеше малко по-бързо в гърдите.
Дина се беше хванала на хорото.
Нека се чувства горда със себе си, помисли си Кейлин. Нека попие всичко, докато има възможност. По-късно тази усмивка щеше да бъде изтрита от лицето ѝ.
Кейлин отиде в банята и бързо си сложи малко грим – малко фон дьо тен и червило, малко очна линия. Не искаше да изглежда прекалено добре – особено като се има предвид къде отиваше и с кого щеше да се види, ако всичко вървеше по план. Но все пак не можеше да изглежда така, сякаш току-що се е измъкнала от леглото или нещо подобно.
Няколко минути по-късно тя се облече в чифт дънки и приличен черен пуловер, сложи си обеци с вкус и прокара бързо четка през косата си. Когато свърши, поглеждайки се в огледалото в цял ръст, което стоеше до стената в ъгъла на спалнята ѝ, тя видя привлекателна млада жена, която вероятно беше учила твърде усърдно за изпитите.
Но не изглеждаше напълно изтощена или отвратителна – само малко уморена. Можеше да живее с това.
Имаше чантата, портфейла и телефона си със себе си, така че всичко беше готово. И с това Кейлин слезе долу и се срещна с Дина, която изглеждаше готова да изиграе ролята на затворническа охрана.
– Добре, готова си – каза Дина, като я огледа нагоре-надолу, сякаш преценяваше готовността ѝ за представяне пред нормалното общество.
– Да, готова съм. Може ли да не се правш на ударена?
– Слушай, просто се радвам, че си изми лицето и си сложи грим. Отново изглеждаш почти наполовина нормално.
– Е, радвам се, че одобряваш.
– Не бих стигнала толкова далеч – каза Дина, докато отваряше входната врата и излизаше навън.
Кейлин я последва.
Дина беше облечена с къса пола, токчета и блуза с дълбоко деколте. Изглеждаше по-скоро готова да отиде в клуб, отколкото да пазарува храна, но Кейлин не каза нито дума. Както обикновено, по-малката ѝ сестра се надпреварваше с нея, опитвайки се да се изтъкне по какъвто и да е начин.
Това беше излязло толкова извън контрол, че почти и се искаше да се разсмее. Почти.
Качиха се в синия „Форд Фокус“ на Дина, като Дина шофираше, а Кейлин беше на пътническата седалка. Дина излезе от алеята, а Кейлин се зачуди колко далече ще пътуват.
– Отиваме до „Пълни храни“ или…
– Не, в „Шоу’с“. Съжалявам, ако не е достатъчно земно хрупкаво за теб.
– Никога не съм казвала това. „Шоу’с“ е чудесен.
– Не сте ли всички за екологичен и устойчив живот и всичко това?
– Опитвам се да бъда малко по-екологична, но не съм против „Шоу’с“ или нещо подобно. Спокойно, Дина.
– Ще се отпусна, когато отново започнеш да се държиш нормално. – Дина включи радиото на колата и започна да пуска някаква нова песен на Деми Ловато, която Кейлин не беше чувала преди.
Докато шофираха, Кейлин наблюдаваше пейзажа. Добре, че пътуваха само до „Шоу’с“, помисли си тя. По този начин Дина нямаше да трябва да ходи толкова далеч, за да се прибере.
Назад към част 5 Напред към част 7