НОВА
Два дни.
Бяха нужни два дни, за да се оттегли Уокър от мен.
Бяхме се справили чудесно. Тримата все още не бяхме правили секс, просто се наслаждавахме на това да сме близо един до друг, да си разменяме изключително горещи целувки, но се чувствахме невероятно. Обичах всяка частица от това да бъда просто с тях.
Но днес умът на Уокър беше другаде и по начина, по който се държеше, можех да разбера, че се отдръпва от мен.
Беше дошъл след мен. Беше пропътувал целия път до Мексико заради мен. Не разбирах защо отново преминаваме през това.
Винсънт вече беше слязъл долу, оставяйки само мен и Уокър сами в стаята. Не бях сигурна дали Винсънт можеше да разбере, че нещо не е наред с Уокър, но аз със сигурност можех. Когато тази сутрин се преобърнах, за да го целуна, той извърна глава и стана от леглото.
Ако това не беше основно размахване на знаме, което крещеше, че нещо не е наред с мен, не знаех какво е по дяволите.
– Уокър – извиках аз, когато той излезе от банята само по дънки, а всичките му мускули бяха на показ – можем ли да поговорим?
– За какво? – Измърмори той, като издърпа тениската през главата си.
Ръцете ми трепереха. Стиснах ги в скута си, за да не ги види. Не исках да вижда колко силно ме засяга това. Не исках да ме отблъсква още повече, ако си помисли, че не мога да се справя с променливите му настроения и мрачните мисли, които замъгляваха съзнанието му.
Защото аз можех. Можех да се справя с всичко това. Но това не означаваше, че не ме боли.
– За тази сутрин. Ти…
– Няма за какво да говорим – рязко каза той и ме прекъсна.
Стиснах челюстта си и скочих от леглото, а конската ми опашка се люшна на гърба ми.
– Ебаваш ли ме сега?! – Избухнах, като цялата ми болка се надигна в гърдите ми. Очите му се втренчиха в моите, а изненадата озари дълбините им. Стиснах челюст и се измъкнах от стаята, страхувайки се, че ако остана, ще кажа нещо, за което ще съжалявам. А аз не исках да го направя. Изглежда, Уокър беше достатъчно крехък днес и не исках да рискувам да влоша това.
На излизане затръшнах вратата на стаята. Винсънт вече беше в подножието на стълбите, когато се втурнах надолу.
– Майната му – изрече той и ме хвана в прегръдките си, когато първата сълза се плъзна по бузата ми. – Хайде – успокои ме той и ме вдигна.
Обвих ръце и крака около него, зарових лице в извивката на врата му, докато той излизаше навън, а ръцете му държаха задните части на бедрата ми. Настанихме се на върха на една маса за пикник и Винс отдръпна лицето ми назад, търкайки палците си по мокрите ми бузи.
– Говори ми – подкани ме той.
Устните ми трепереха.
– Закарай ме обратно у дома – помолих го.
Той поклати глава и избърса няколко сълзи от бузите ми. Не изглеждаше ни най-малко разтревожен от това, което току-що бях казала. Просто остана спокоен и успокояващ.
– Няма да се случи, мило момиче. Не можеш да бягаш. Това не решава проблема – обикновено само го влошава. Така че кажи ми какво се случи.
Хълцах.
– Тази сутрин Уокър ми отказа. – Винсънт тихо изръмжа. Стиснах очи. – Опитах се да го целуна, а той се отвърна от мен и стана от леглото. Опитах се да му говоря, но… – Отново хълцах, прекъсвайки себе си, – той ми каза, че няма за какво да говорим.
– Ах, бейби – изръмжа Винс и ме придърпа обратно към гърдите си. Захлипах през цялото време, докато вдишвах аромата му, опитвайки се да се успокоя. – Ще разбера това, скъпа, но междувременно не искам да ходиш никъде, чуваш ли ме? – Той хвана лицето ми в ръцете си, опирайки челото си на моето. Очите ни се вкопчиха. – Искам да си тук. Заедно с Уокър ще измислим тази работа, чуваш ли ме?
Пръстите ми трепереха, докато стисках елека му.
– Винаги ли е било лесно между вас двамата?
Винсънт се засмя и поклати глава.
– На Уокър му трябваше много време, за да се примири с факта, че вече не е същият човек, който беше, когато се събрахме. В главата му се е загнездила идеята, че той е просто купчина разбити парчета. – Винс сви рамене. Сърцето ми сякаш се пръсна при думите му. – Майната му, момиченце, може би е така. Но аз обичам всяко едно от тези парчета. Отне му много време да повярва в това, преди да спре да ме отблъсква.
Облизах устните си и подсмръкнах.
– Тъжно ли е, че чувствам, че той си заслужава цялата тази болка?
Винсънт поклати глава.
– Не е тъжно, момиченце. Защото той си заслужава всяка частица болка, която ни причинява. Защото и двамата знаем колко страхотно момче се крие под всичките му каменни пластове.
Премазах бузите си. За момент млъкнахме. Винсънт просто продължаваше да ме държи.
– Понякога не се чувствам достатъчна за него – признах аз.
– Искаш ли да знаеш нещо? – Попита ме Винсънт. Погледнах към него, очите ми бяха замъглени. – Понякога, скъпа, аз също не се чувствам достатъчен за него. Но продължавам да настоявам, защото знам, че Уокър има нужда от мен. За мен това е движещата ми сила. Никога не мога да се откажа от него, защото го обичам толкова много, по дяволите, и защото знам, че без мен Уокър отдавна щеше да се е отказал.
Понякога ми беше трудно да повярвам в това, като се има предвид, че Уокър и Винсънт бяха толкова в хармония един с друг. Страхувах се, че никога няма да имам това с Уокър. Той беше толкова труден за достигане.
Но, по дяволите, аз го обичах и не можех да се откажа.
Ако сега избягам вкъщи, за да ближа раните си, това щеше да унищожи Уокър.
Винсънт изглади устните си върху моите.
– Ще бъдеш ли добре, докато отида да говоря с него?
Подсмърчайки, кимнах и станах от скута му. Винсънт ме хвана за ръката и ме дръпна обратно между краката си. Обхвана врата ми и ме целуна отново, но тази целувка беше много по-дълбока, а езикът му танцуваше толкова еротично с моя, че аз застенах, а ръцете ми се вкопчиха в него, за да го приближат.
– По-късно – обеща ми той. Прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – Трябва да спася нашия човек, преди да се е самоунищожил.
Гледах как той скочи от масата и се върна обратно в клуба. Издишах тихо и избърсах с ръцете си лицето.
Няма да се откажа от теб, Уокър, колкото и да ти се иска.
Назад към част 4 Напред към част 6
