ВИНСЪНТ Книга 7
Започнах да се влюбвам в Нова в момента, в който я срещнах. Безусловната любов, която тя изпитваше към моя мъж, говореше на душата ми.
Но Уокър беше на път да разруши всичко.
Борих се с ада и водата, за да запазя Уокър жив. Знам, че аз съм причината той да диша.
По дяволите, аз съм единствената причина, поради която той все още е жив.
А той е центърът на моята вселена. Ако той излезе, аз ще изляза с него.
Уокър не смята, че е достоен за Нова, но аз няма да му позволя да продължава да я отблъсква. Той е страдал достатъчно дълго.
Ще накарам единствения мъж, когото някога съм обичал, да се изправи пред демоните си, за да може нашето момиче да се върне у дома.
~*~*~
НОВА
Има един определен начин, по който Винсънт ми говори на различна вълна от Уокър.
Имам нужда и от двамата.
Но няма да се налагам някъде, където не изглежда да съм желана.
Уокър ме усуква навсякъде. Той разрушава връзката, която съм изградила и с него, и с Винсънт.
Когато ме прострелват и аз кървя пред него, дали това най-накрая ще постави нещата в перспектива за него?
Или този път просто ще ме отблъсне завинаги?
ВИНСЪНТ
Взирах се след Уокър, докато той вървеше нагоре по стълбите. Явно напускането на Нова не му се отразяваше добре. Не исках да прави нещо, за което не е готов, но в същото време не му позволявах и да потъне в шибаните си лайна.
Ние не работехме така. Никога не сме работили и той трябваше да знае, че няма да позволя това да започне днес.
Подадох бирата си на Хален. Той ми се намръщи.
– Добре ли е?
Поклатих глава.
– Сигурно не е – промълвих аз. – Отърви се от тази бира заради мен, става ли?
Насочих се към стълбите. Когато влязох в апартамента ни, Уокър седеше на ръба на леглото, а бутилката беше наклонена назад, докато той гълташе алкохола в гърлото си. Издадох отвратителен звук и заключих вратата след себе си, преди да тръгна към него и да изтръгна бутилката от ръката му.
– Какво ебаваш ли се?! – Изкрещя ми той, докато отивах до банята и изливах остатъка от течността в мивката.
Завъртях се с лице към него и пуснах бутилката в кофата за боклук.
– Искаш да я оставиш да си тръгне? Добре. Остави я да си тръгне. Но и не се потапяй в проклето парти на съжаление, чуваш ли ме? Ти си по-силен от тази глупост, Уокър.
Той ми се подигра.
– Изглеждам ли по-силен от това, Винс? – Попита той. Ненавиждах съкрушената нотка, която се промъкна в гласа му. Да остави Нова да си тръгне от него беше прецакало главата и сърцето му. Той нямаше да се задържи много добре. – Аз не съм добър за нея, Винс. Тя заслужава втори шанс. Заслужава нещо по-добро от това, което ти или аз бихме могли да ѝ дадем. Тя заслужава просто да живее, по дяволите. Не можем да ѝ го отнемем, като я вържем тук като стара дама. – Съкрушеният му смях разкъса шибаното ми сърце. – Искам да кажа, че през повечето дни едва се държа на краката си, Винс. Нямам какво да ѝ предложа, освен разбити парчета от себе си. Дори вече не се чувствам като цял мъж.
– Спирал ли си някога за една проклета секунда, за да се замислиш дали тя иска всичките ти разбити парчета, Уокър? – Попитах. Пристъпих напред и коленичих пред него, като хванах лицето му в ръцете си. – Бейби, ти не си безполезен. По дяволите, иска ми се да успея да ти го набия в главата. Всички твои разбити парчета, аз ги държа в ръцете си всеки шибан ден, а тя просто иска да ѝ се даде възможност да направи същото.
Той преглътна силно.
– Тогава защо не остана? – Съкрушено ме попита той. – Защо не даде ясно да се разбере, че ме иска?
Прокарах възглавничката на палеца си по долната му устна.
– Тя го направи – казах тихо. – Но ти винаги си толкова потънал в нещастието си, че пропусна всички знаци. Тя не е търсила бягство с теб, Уокър. Тя търсеше вечността.
Той преглътна силно, след което поклати глава.
– Не мога – изрече накрая той. – Това шибано нещо боли, но няма да го причиня на нея.
Поклатих глава към него.
– Винаги ще ти казвам да не правиш нищо, докато не си готов – напомних му – но не позволявай на страха си да ти попречи да направиш нещо голямо.
Реших да се откажа, особено след като усещах, че се затваря от мен, придърпах устата му към моята и го целунах, с намерението да го разсея по най-добрия начин, който знаех.
Той изстена в устата ми, а ръцете му натиснаха елека ми. Махнах го от раменете си, преди да откъсна устата си от неговата и да издърпам тениската си през главата. След това притиснах ръка към гърдите му, като нежно го избутах назад.
– Легни за мен.
Той направи каквото му наредих, но не и преди да оголи пред мен славната си горна част на тялото. По гърдите и корема му имаше белези, които се спускаха по ръцете му, но никога не е изглеждал по-добре за мен. Всеки път, когато се наслаждавах на Уокър, се чувствах още по-благословен, че го наричам свой.
Иска ми се само да можеше да открие в себе си онази смелост и безстрашие, които го накараха да инициира първата ни целувка и това, което вероятно беше най-горещата шибана нощ в живота ми.
Разкопчах катарамата на колана му и разкопчах дънките му, като ги смъкнах от краката му. Той събу ботушите си и ме остави да сваля дънките му напълно. След това свалих слиповете му, а членът му почти ме удари в лицето. Усмихнах се, защото най-накрая получих това, което исках.
Облизах топките му за минута, наслаждавайки се на стоновете, които се изтръгнаха от гърлото му. Но накрая обгърнах с устни дебелата глава на члена му, като обърнах специално внимание на върха и засмуках капчицата прекум върху него.
След това го погълнах до гърлото си. Дланите ми бяха сплескани на бедрата му, държейки краката му разтворени, докато боготворях члена му с език, без да го докосвам с ръце.
Уокър шибано обичаше, когато използвах само устата си.
И само за да го подразня, се престорих, че хващам основата, като се отдръпнах малко, а той изръмжа, пръстите му се заплетоха в косата ми, докато започна да чука устата ми, вземайки от мен това, което искаше. Не беше нежен, Уокър никога не е бил, но ми харесваше бруталният начин, по който чукаше.
Накрая спермата му покри езика ми и аз жадно погълнах всяка капка, преди да го изкарам от устата си. След това свалих дънките си, смазах члена си и се впих в задника му. Той се взираше в мен, а очите му не се откъсваха от моите.
– Готов ли си за това? – Попитах го. Щях да дам на съзнанието му нужното освобождаване от мъките, които изпитваше вътре в него.
Той кимна.
– Дай ми най-лошото от себе си – предизвика ме той.
