ВИНСЪНТ
Не така исках да започна съботата си. Бях планирал да изненадам Нова и Уокър със закуска, но сега трябваше да отида да извадя главата на Уокър от задника му.
Не се съмнявах, че миналата нощ вероятно е сънувал кошмар или е имал спомени. Знаех колко тежко могат да го върнат назад, колко безполезен може да се почувства.
Но, по дяволите, той не беше безполезен. И ако не се вземе в ръце и не спре да дава на Нова акъл, тя щеше да си тръгне и от двама ни. И аз нямаше да я спра, независимо колко щеше да ме заболи. Защото не можех да я принуждавам да продължава да страда и да бъде наранявана само защото Уокър не можеше да си събере багажа.
Да обичаш някого не означаваше, че одобряваш всички негови глупости.
Бутнах вратата на апартамента. Уокър седеше на ръба на леглото, подпрял лакти на коленете си, а ръцете му висяха пред него, докато гледаше в пода.
– Какво? – Изръмжа той.
Затворих вратата след себе си.
– Не ми Казвай какво да правя – изръмжах му аз. Той откъсна очи от пода, за да срещне моите. – Нова е готова да си ходи – изсумтях аз.
В очите му проблесна страхът, че ще я загуби.
– Защо?
Искаше ми се да го ударя.
– Какво, по дяволите, имаш предвид защо, Уокър? – Изригнах. – Не си ли спомняш как се държа с нея тази сутрин? Тя беше в проклети сълзи, когато дойде при мен!
Той се размърда и избърса с ръцете си лицето.
– Снощи сънувах същия кошмар, че я убиват – призна той.
Въздъхнах тежко, част от борбата угасна от мен при признанието му.
– Мислиш, че не можем да я защитим, бейби? – Поисках да знам. – Ами, по дяволите, не можем, щом я отблъскваш. Постоянното ти връщане напред и назад ѝ мъти главата. Тя не заслужава тези глупости, докато се опитва да се излекува. Изглежда забравяш твърде лесно, че през последните няколко години тя е минала през ада и обратно. Момичето е оцеляло и се е борило, но, по дяволите, има нужда от време за шибана почивка. А това, че постоянно я разхождаш, не ѝ помага, Уокър. То ѝ пречи.
Той преглътна шумно, но преди да успее да отговори, се чуха изстрели. Уокър и аз се втурнахме към вратата.
– Нова! – Изръмжа той, ботушите му гръмнаха по стъпалата, а пистолетът вече беше в ръката му.
Прикрих го, докато той се втурваше навън. Купър и Деймън се бяха скрили от двете страни на вратата и се опитваха да отвърнат на огъня. Другите членове на клуба все още не бяха стигнали до клуба за този ден и честно казано, бях благодарен.
Тези жени и деца нямаше нужда да виждат тази гадост.
Писъкът на Нова внезапно отекна в ушите ми, смразявайки костите ми.
– Майната му! – Изръмжа Уокър изръмжа, падайки до нея. Той пусна пистолета си и я хвана под мишниците, като я повлече обратно в клуба, докато тя крещеше от агония. След като тя беше на сигурно място зад стената на клуба, аз също пуснах пистолета си и разкъсах тениската си и се разревах, притискайки я към раната на рамото ѝ. В нея пулсираше кръв. Лицето ѝ беше бледо, от устните ѝ се изтръгваха писъци на агония.
– Боли! – Изпищя тя. Ридаеше, разкъсвайки шибаното ми сърце, докато аз навигирах телефона си с една ръка, опитвайки се да се обадя на 9-1-1. – Помогни ми, Уокър – извика тя.
– Дишай, бейби – опита се да я успокои той, когато изстрелите заглъхнаха, а думите му най-накрая стигнаха до ушите ми. – Дишай. Не губи съзнание, чуваш ли ме?
Погледнах надолу към мократа си тениска и поклатих глава. Имаше твърде много проклета кръв.
– 9-1-1, какъв е вашият спешен случай?
– Имаме нужда от линейка. – Изрекох адреса на клуба. – Пострадалата кърви обилно от рамото си. Възможно е да е прекъсната артерия. Прилагам натиск върху раната. Няма изход.
Веднага щом получих потвърждение, че помощта е на път, затворих, захвърляйки го върху елека си. Купър се втурна към нас.
– Пени носи комплекта.
Поклатих глава.
– Помощта е на път – казах му, като гледах как Уокър люлее главата на Нова в скута си. Тя губеше съзнание, а Уокър изглеждаше ужасен. Никога през живота си не го бях виждал толкова шибано уплашен. Преглътнах силно. – Дай ми блузата си, Купър.
Той я разкъса и ми я подаде. Захвърлих моята напоена с кръв тениска настрани и притиснах чистата към раната ѝ. Тя изстена от болка и се събуди само за миг, преди отново да изгуби съзнание. Стиснах челюстта си.
– Купър, ако скоро не получи помощ, ще я загубим – изръмжах аз.
Той стисна рамото ми, опитвайки се да ми помогне да остана на земята.
Ако я загубех, щях да изгоря целия свят до основи в знак на отмъщение.
Назад към част 5 Напред към част 7
