ВИНСЪНТ
Завъртях глава на раменете си, ускорявайки темпото си на бягащата пътека. Беше шест сутринта, но все още бях заклещен във военното време – вероятно щеше да бъде така до края на живота ми. Когато се събудих, Нова все още беше припаднала между мен и Уокър, а Уокър хъркаше леко от другата ѝ страна, най-накрая заспал прилично.
Така че се измъкнах от леглото колкото се може по-незабележимо, тъй като не исках да ги събудя, навлякох панталон и тениската си и слязох да тренирам.
Главата ми беше пълна с мисли за Нова, по същия начин, както обикновено се случваше с Уокър. Сега те бяха претъпкани в съзнанието ми заедно и заемаха всяко свободно място.
Честно казано, бях малко учуден колко бързо сякаш се привързах към Нова. Исках я заради Уокър. Това, че той понякога я споделяше с мен, щеше да е само положително, защото, искам да кажа, кой, по дяволите, не обича путките?
Но тя беше много повече от това.
Жената беше минала през ада и обратно, вероятно беше продадена повече пъти, отколкото можех да преброя на пръстите си, и все още обичаше и се грижеше толкова безрезервно, без никога да е искала някой да я обича в замяна.
Ако Уокър не беше взел окончателно решение, тя щеше да продължи живота си и бавно да си позволи да се излекува от болката от загубата му.
Жената беше шибано невероятна. Момчета като мен не я заслужаваха. Но Уокър? Той я заслужаваше и се нуждаеше от нея.
Алехандро влезе във фитнеса и се облегна на предната част на бягащата пътека, която използвах, изкарвайки ме от главата ми.
– Не ми се иска да те изпращам по пътя, но ако взимаш Нова със себе си, трябва да излезете до дванайсет. Трябва да тръгна нагоре към „Синовете на ада“.
Натиснах бутона за охлаждане, като му кимнах.
– Ще съобщя на Нова, за да може да си събере багажа.
Той удари с ръка в горната част на машината, кимна веднъж и изчезна обратно от залата. Усмихнах се на гърба му.
Мъжът обичаше да се държи като твърд задник, но ако имаше човек на този свят, който можеше да го смекчи, това беше старата дама Илейна-Джоуи. Повечето хора дори не се опитваха да започнат да разбират какво имаха тя и Алехандро заедно. Защото за него картелът винаги беше на първо място. Но ако някой се гавреше с нея, Алехандро беше най-смъртоносният майкопродавец, на когото можеше да попаднеш.
Уокър беше в кухнята с Нова, когато се появих отново долу след хладния душ. Тя закусваше, а той пиеше чаша кафе.
– Връщаш се с нас със сигурност, нали? – Попитах Нова. Притиснах целувка към устните на Уокър, когато той ми подаде чаша кафе.
– Да. Защо? – Попита тя, като ме погледна от чинията си.
Очите ми паднаха на устните ѝ за секунда и членът ми подскочи в дънките, когато си спомних как я целувах, как езикът ми беше горещ в устата ѝ, докато Уокър шепнеше в ухото ми.
Майната му.
– Алехандро иска да се види с Илейна – казах ѝ аз. – Трябва да се махнем оттук до дванайсет.
Тя кимна с леко свиване на рамене.
– Нямам много неща за опаковане. Няма да ми отнеме много време.
Пуснах целувка на главата ѝ, преди да седна до нея. Погледнах към Уокър.
– Чувстваш ли се добре?
Той кимна.
– Няма ретроспекции – тихо ми каза той. – Спах като шибан мъртвец.
Благодаря, да го еба. Беше проклет нещастник, откакто замина да защитава Нова. Усмихнах се.
– Имаше нужда от това.
Той изръмжа.
– Ебаси, да, имах. Не мога да си спомня кога за последен път съм спал толкова дълго или толкова здраво.
Нова се усмихна в чинията си. Плъзнах ръката си по бедрото ѝ, като леко го стиснах.
Беше заради нея и нямах никакво съмнение в това в съзнанието си.
Купър пушеше навън, когато спряхме на паркинга. Той наблюдаваше как паркираме моторите си, а Уокър помогна на Нова да слезе от задната част на своя, доколкото можеше, без да става. Приближих се до Купър, докато Уокър взе малкия куфар с вещи на Нова.
Наистина трябваше да заведем жената да пазарува. Тя не се беше пошегувала, когато каза, че няма много неща. Но това можеше да се очаква, като се има предвид, че когато е била спасена, току-що е била изпратена в планината.
– Тя е тук за постоянно? – Попита ме Купър, като кимна с глава по посока на Нова.
Кимнах. Той измърмори.
– Разбрах. – Загаси цигарата си. – Уокър ще може ли да се справи с това?
Намръщих му се, а коментарът му ме разтърси по шибан начин.
– Какво трябва да значи това, президент?
Той ми хвърли мъртъв поглед.
– Не съм глупав, Винсънт. Забелязвам всичко. Не знам защо вие двамата го криете от клуба, но това си е ваша работа – не моя. Но понякога той едва те понася, когато изпадне в някое от своите настроения. Той ще сдъвче сладка жена като нея и ще я изплюе.
Стиснах зъби, но не казах нищо, защото знаех, че е прав. Той се изправи и плесна с ръка по рамото ми.
– Ти ще го държиш в подчинение. – Той погледна надолу към Нова, докато тя вървеше с Уокър. – Добре дошла в семейството, момиче.
Той нежно стисна рамото ѝ, преди да се отправи към вътрешността. Усмихнах се надолу към нея.
– Хайде. Уокър може да остави чантата ти горе в нашия апартамент, а аз ще те представя на всички. – Хванах ръката ѝ в моята и кимнах веднъж на Уокър. Това беше неговата възможност да си отдъхне и видях как раменете му се отпуснаха.
Твърде голямата промяна го притесняваше. И макар че той искаше това, знаех, че има нужда да отдели малко време, за да си поеме дъх и да си припомни, че всичко ще бъде наред.
Пени беше първата, която се приближи до нас.
– Нова? – Попита тя. Нова кимна малко неловко. – По дяволите, крайно време е тези двамата да си намерят жена – подразни тя. Тя хвана ръката на Нова, като я издърпа от мен. – Хайде. Всички ние, дамите, сме в кухнята и приготвяме голяма вечеря. Определено можем да се възползваме от помощта ти. Опитвам се да започна това събиране веднъж седмично… – Гласът ѝ секна, когато те се отдалечиха.
Хален изохка зад гърба ми.
– Това бързо се изплъзна от ръцете ти.
Извъртях очи.
– Тя ще се справи. – Ако имаше нещо, което знаех за тази жена, то беше, че можеше да се държи сама. Паднах на стола срещу него. – Генезисът също ли е там? – Попитах го.
Той поклати глава.
– Училище, братко – напомни ми той. – Не всички наши жени имат определени часове. Тя е доброволка в някакво извънкласно занимание, което дава на учениците с проблеми повече време насаме. Тя ще бъде тук след около… – той погледна часовника си – два часа.
Поклатих глава. Не знаех как се справя с двете си деца, учениците, проклетия си див съпруг, а след това поема още след училище.
Скайлар нахлу в клуба. Кайл беше зад нея, смееше се силно, а синът им беше на хълбока му.
– Скайлар, бейби, хайде. Не е толкова сериозно! – Извика той след нея, докато тя нахлуваше в кухнята.
Извих вежда към него, когато Уокър се върна долу. Той падна на стола до мен, кръстосвайки ръце на гърдите си. Кайл падна на последния стол на масата.
– Какво стана? – Осмели се да попита Уокър.
Скайлар беше… дива. Тя не си прехапваше езика – дори с Купър. Беше яростна, отстояваше това, в което вярваше, и не приемаше никакви глупости.
Честно казано, тя плашеше до смърт повечето от нас.
– Реши, че е подходящо да научи сина ни на една шибана гадна песен за путките – избухна Скайлар и се върна от кухнята с бира в ръка.
– Това беше шега – каза ѝ Кайл, все още усмихнат.
Тя му се изсмя.
– Е, когато учителката му от предучилищната се обади и попита защо рапира за путки, можеш да ѝ кажеш.
Уокър се усмихна и аз се засмях тихо.
– Прецакал си се, братко – каза му Уокър.
Скайлар ни погледна.
– Това ново момиче там принадлежи на вас двамата?
Уокър извърна очи.
– Да – каза ѝ той. След това сведе очи към нея. – Не я плаши, дяволе.
Скайлар изхърка.
– Мисля, че тя и Пени бяха единствените, които не се измъкнаха от пътя ми.
– Не е вярно! – Обади се Касиди. – Просто си избирам битките, това е всичко.
Скайлар ѝ се усмихна през рамо. Уилоу се ухили.
– Избираш си битките? – Попита тя. – Скайлар ще откъсне главите ни от раменете.
На този въпрос се изсмях. Логан стрелна Скайлар с мрачен поглед, докато вървеше зад нея.
– Внимавай около жена ми.
Скайлар го погледна през рамо и се изсмя. Единственото нещо, което не си направил, е да се чукаш с жената на Логан, Уилоу. Той беше сила, с която трябваше да се съобразява по отношение на нея. Беше достатъчно стар, за да бъде почти неин баща, но двамата работеха шибано добре заедно.
Но той беше изключително свръхзагрижен за нея.
– Трябва да я оставиш да се защитава сама – каза му Скайлар.
Той придърпа един стол и се просна на него, като опря ръце на облегалката му.
– Тя може, но това не означава, че някога ще я оставя.
Кайл повдигна вежди към Логан.
– Колко пъти ще обсъждате това?
– Не за първи път ли? – Попитах го. Това беше първият път, в който осъзнавах, че се случва.
Кайл се засмя и поклати глава.
– Не. Такива неща се случват поне веднъж седмично. Скайлар няма търпение да получи реакция от Уилоу, а не може, защото Логан винаги е там.
Уокър сви рамене.
– Аз съм на страната на Логан. – Той погледна към Скайлар. – Но можеш да опиташ с Нова. Аз няма да се намесвам, защото знам, че тя може да отстоява позициите си.
Говорейки за Нова, тя излезе от кухнята с две бири и тръгна към нас. Първо постави моята, а след това подаде своята на Уокър. Той я хвана за задната част на бедрата и я придърпа по-близо. Тя се наведе и го целуна. Намигнах ѝ, когато той най-накрая я пусна, а бузите ѝ почервеняха.
– Чукаш ги и двамата? – Попита я Скайлар. Въздъхнах. Остави го на шибаната Скайлар.
Господи, тя беше в настроение.
Нова смъкна вежди към Скайлар.
– Да. Това ще е проблем ли?
Скайлар сви рамене.
– Не си създавай фаворит. Тези двамата са ми като братя. Няма да приема с добро някой да ги нарани.
Нова се усмихна.
– Ще се погрижа да ме чуете как крещя имената и на двамата по-късно, за да се убедите от първа ръка, че нямам фаворит.
С това тя се отдалечи. Аз се тресях от смях. Скайлар се усмихваше.
– Ебаси, че я харесвам. Вие двамата избрахте добре.
Уокър се усмихна в бирата си.
Назад към част 3 Напред към част 5
