***
– Добър следобед, Лери и Лереси – поздрави адептите по обичайния си безгрижен начин лер Легран, който влезе в залата за обучение. – Днес ще се опитате да овладеете на практика най-простото земно заклинание. То ще ви покаже колко афинитет имате към тази стихия и ще ви подскаже дали сте готови да продължите напред.
Класът се спогледа развълнувано: Досега никой от учителите не им беше давал възможност да използват заклинания на живо. Само учене наизуст, учене наизуст и учене наизуст. След това повторение, визуализация на формулите и отново заучаване. Докато вербалните и умствените действия не се фиксираха на нивото на автоматизма. Осветлението не се брои. И днес лер Легран е готов да им даде възможност да опитат. Да се почувстват наистина като магьосници. Да създадат или разрушат нещо, да усетят силата си, да изпитат истинска наслада от реализирането на собствения си талант и да направят нещо наистина вълшебно за първи път в живота си.
– Упражнението е много просто – продължи елфа плавно, като поглеждаше обичайно над главите на учениците. – Земята е избрана, защото не е склонна към агресия, за разлика, да речем, от Огъня или Водата и Въздуха, така че риска е минимален. От вас се изисква да влезете в състояние на Озарение, за което ще ви дам точно половин час, а след това ще дойдете при мен на свой ред и ще се опитате да изречете заклинанието за призоваване. Разбира се, ще го използвате не един върху друг и не върху опитни животни, а върху най-малките… дори най-простите, бих казал, организми. А именно – миналогодишните семена на растенията. Положителният резултат ще се счита за правилно формулирано и мислено произнесено заклинание, в резултат на което избраното от вас семе ще покълне. Надявам се, че придобитите знания ще позволят на повечето от вас спокойно да преодолеят това малко предизвикателство и да продължат напред.
Айра стисна скептично устни: Чудесно, просто чудесно! Не се справяше добре с Озарението, защото или Зорг ѝ пречеше, или ума ѝ се рееше не там, където трябва, или някой я разсейваше, или очите ѝ бяха заспали от умора. А сега се оказа, че елфа ще организира нещо като изпит.
Не ѝ стигаха шегите на пустинния дракон, който като усещаше кога е на прага на истинско Озарение, се намесваше в най-решителния момент. Така че сега щеше да ѝ се наложи да докаже, че е най-зле приспособена към магията!
Но най-неприятното е, че вредния гущер успява да направи пакост точно в момента, в който господаря му е далеч и не го вижда. Той идваше и си отиваше от уроците абсолютно безшумно. Никой дори не го беше забелязал! Дори и учителите! А Айра имаше време само да ритне с обувката си бодливото чудовище и да побърза да се върне на предишното си място, като всеки път се страхуваше от гневен вик или от учтива молба да напусне класа.
– И така, да започнем – каза безразлично лер Легран и учениците набързо затвориха очи, концентрирайки се върху вътрешния си свят.
Айра последва примера им с въздишка, но всеки миг все още очакваше отнякъде да се появи нахално остро лице и да я ритне под коляното.
Тъй като беше свикнала да се бори с гущера под бюрото, тя дори освободи крака си за всеки случай и отдели няколко минути, за да се огледа щателно. В резултат на това, разбира се, не можеше да се концентрира много добре. А когато лер Легран заповяда: „Стига толкова!“, тя все още не беше достигнала до подходящото състояние на духа.
„Добре – уморено си помисли момичето и послушно отвори очи. – Не е задължително всичко да се получи от първия път. И всъщност би било по-добре, ако учителя ни съобщи за практическия урок, след като приключим с Озарението. Тогава щяхме да сме по-малко притеснени и да го направим много по-бързо. Както и да е, всички мислеха само за предстоящия изпит и се страхуваха, че няма да успеят. Може би обаче точно това искаше Легран.“
Тя погледна скришом към красивото лице на учителя си и отново се възхити на нечовешкото му съвършенство. Но веднага се осъзна и избута неподходящата мисъл по-надълбоко, за да не би елфа, не дай си Боже, да я прочете. И тогава реши да помоли Марсо да намери някакъв начин да се изключи от тази магия. Все пак не всеки би искал да четат мислите му във всеки един момент. По-добре да има главоболие още месец, отколкото да се страхува от последствията на мислите си през цялото време.
– Лейди Аранта, моля – сухо каза лер Легран. – Елате на масата и вземете от кутията всяко семе, което пожелаете.
С тези думи той отиде до прозореца и позволи на развълнуваната ученичка да отиде безпрепятствено до бюрото на учителя, където като с магическа пръчка се появи дървена кутия, боядисана в невзрачен черен цвят.
Аранта погледна кутията с недоумение и се обърна въпросително към учителя.
– Извинете ме, лер Легран, но как мога да взема семената, ако няма капак?
– Повдигни я – посъветва я елфа, без да помръдне. – Щом има отвор, промуши ръката си през него и вземи това, което смяташ, че ти трябва.
– Но е тъмно! Не мога да видя нищо!
– Не е нужно да виждаш. Ръката ти ще намери семето, готово да откликне на твоя зов. Всичко, което трябва да направите, е да се концентрирате и да си произнесете формулата.
Аранта сви рамене и направи каквото ѝ каза.
Известно време не се случи нищо, защото момичето, както го бяха учили в предишните класове, затвори очи и се опита да се вслуша в силата, която течеше в него. Но лер Легран не я забърза, позволявайки ѝ да се настрои правилно. Той обаче също не смяташе да я подканя и сякаш бе изгубил интерес към случващото се.
Аранта се поколеба за миг и се поклати ритмично на пръстите си, после внезапно раздвижи устни. После погледна внимателно кутията и отново прошепна нещо нечленоразделно. След това в капака се появи малък отвор, който не ѝ позволи да види какво има вътре, но беше достатъчен, за да се промуши през него изящна девическа ръка.
Момичето се поколеба за секунда, плъзна пръстите си вътре и почти веднага ги извади обратно, стискайки в дланта си мъничко белезникаво зрънце.
– Назови растението – каза категорично лер Легранд, като погледна находката без особен интерес.
– Бяла кали – отвърна Аранта.
– Свойства?
– Успокояващо и болкоуспокояващо – отвърна Аранта с известно колебание. – Добре е за раждащи жени, за да облекчи болката.
– Точно така. Сега я повикайте, лейди. Нека почувства силата ви. Нека се събуди за вас и да започне да расте отново.
Класът затаи дъх, наблюдавайки с цялото си внимание как момичето отново затваря клепачи и, държейки семето в отворената си длан, се мръщи съсредоточено.
Лицето ѝ се напрегна, сякаш Аранта вършеше тежка работа, леко пребледня, устните ѝ се раздвижиха, повтаряйки мислено рецитираната формула на призива. Накрая изящните пръсти блеснаха слабо, предизвиквайки тиха въздишка в тренировъчната зала, и все още лежащото семе се раздвижи отчетливо.
– Добре свършена работа – прошепна тихо Грей, наблюдавайки внимателно приятелката си.
Зира и Итава едновременно стиснаха юмруци. Сибил се потупа по коляното от удоволствие, а Олеро и Милера се спогледаха триумфално.
Да! Тя можеше да го направи! Почти беше успяла! Което означаваше, че всички усилия не са били напразни!
Аранта изведнъж издиша и уморено погледна ръката си.
– Съжалявам, лер, не мога да продължа.
– Няма страшно – отвърна веднага елфа. – Семето е покълнало, а това не е лош резултат. Значи си била на прав път, лейди. Можете да се върнете на мястото си.
Айра, напрягайки очи, се вгледа внимателно и едва сега забеляза, че върху дебелата кожа на семето се е появила надлъжна пукнатина. Тя не можеше да види разсада, но все пак смяташе, че резултата е отличен. Особено за първия ѝ път.
– Лер Бри, ваш ред е – каза учителя безгрижно и едрия мъж напусна мястото си с въздишка. – Моля те, избери си.
Бри, явно притеснен, пъхна ръка в кутията и бръкна вътре, като извади сушен плод, който беше с тъмнолилав цвят, сбръчкан и старателно приготвен от неизвестен препаратор до степен на древност.
– Бордо – с изненада установи младия мъж. – Любимец на воините – пресните листа на бордото са отлични за спиране на кръвта, а отварата от плодовете му помага за по-бързото възстановяване от рани.
Елфът кимна одобрително.
– Точно така. Продължете.
Бри затвори очи и си пое дълбоко дъх, след което промълви думите на заклинанието под носа си.
Айра също го знаеше добре; то се беше появило два пъти в книгите, които беше прочела – в „Атлас на билките“ и в учебника по земна магия, който вече беше усвоила благодарение на усилията на Марсо.
Що се отнася до Бри, тя не се съмняваше, че той ще се провали: той беше по-скоро магьосник на Въздуха, както веднъж бе потвърдила Гръмотевичната лейди, така че едва ли щеше да успее да преодолее влиянието на доминиращата стихия и вероятно нямаше да събуди семето от сън.
Аранте е много по-лесна в това отношение: родната ѝ стихия е Вода, а Водата и Земята винаги са се разбирали отлично. Точно както госпожа дер Вага и господин Иберия се разбираха толкова добре. По същата причина много момичета, особено Рева и Милера, които са показали най-голям успех със Земята, няма да намерят днешната задача за трудна. Тихата Роза също би трябвало да се справи добре, но Изабела ал Керо едва ли ще получи висок резултат благодарение на същия Въздух. Може би Зира и нейния Огън ще се затруднят малко, а също и Итава, която наскоро показа добри способности в същата стихия.
Също и самата Айра, тъй като тя не се е справила добре с Озарението, за разлика от останалите. От момчето Грей с неговата Огнена магия, Олеро и Сивил с техния Въздух, а също и Бри… вероятно щяха да имат трудности.
Да, Бри вече се беше отдръпнал – изглежда, не се беше получило, като изключим малката вихрушка над главата му и разпръснатите върху бюрото на учителя документи. Семето все още лежеше в дланта му, непроменено и дори не се опитваше да покълне. Но самото момче стана лилаво от усилията си, потеше се, смръщи вежди, твърдо възнамерявайки да накара проклетата спора да се събуди. И от това вихрушката около него само набираше инерция, като постепенно се усукваше в истинско торнадо.
– Стига толкова – спря лер Легран големия мъж, виждайки, че е готов да избухне от напрежение. – Това е достатъчно за първи път, но оттук нататък трябва да контролираш по-добре Въздуха си, лер Бри. Накарай лейди Беламора да ти даде още няколко урока.
– Да, господине. Щом така казвате – кимна той тъжно и се върна на мястото си, като постави упоритото зърно на масата.
– Лейди Зира?
Червенокосата красавица се изправи на крака и с танцува походка пое по пътя на приятелката си. Без да се колебае, тя взе кутията със семена. Без да поглежда, извади първото семе и го подаде на елфа, която търпеливо чакаше резултатите на прозореца. Айра дори си помисли, че нарочно се е отдръпнал встрани, за да не смущава и без това развълнуваните момичета с близостта си, а също и за да не чете твърде дълбоко трескавите им мисли.
– Карнавално синьо – съобщи уверено Зира, като погледна към жертвата си. – Расте предимно в равнините, обича слънцето и обилното поливане. Използва се като средство за подсилване на кръвта и подобряване на нейния поток.
Елфът кимна равнодушно.
Момичето стисна пръсти и упорито вдигна брадичка, явно възнамерявайки да повтори несъмнения успех на Аранта. Но очевидно прекали и вместо просто да засили енергията на спящото семе и след това да му даде команда да се събуди, го накара да се запали по най-невероятния начин.
Сухото семе избухна в пламъци като факла, но преди някой да се уплаши, то изсъхна и се разпадна на черна пепел в дланта на Зира.
– О… – Каза само тя, като очите ѝ се присвиха от смущение.
– Твърде много емоции и твърде малко контрол – коментира небрежно лер Легран, без дори да се замисли дали да слезе от перваза на прозореца. – Следващия път, лейди, ще трябва да сте по-силна, иначе някой ден може да подпалите съседите си. Лейди Роуз, сега е ваш ред.
Роуз съчувствено стисна ръката на натъжената си приятелка, докато тя минаваше, и побърза да намери семето си в заветната кутия. Тя дълго се колеба, нерешително преглеждаше семенце след семенце, мръщеше се и се мръщеше, без да знае кое да вземе. Но накрая избра и извади едно малко белезникаво семенце.
– Копър – объркано разпозна тя находката. – Обикновена подправка за храна.
– Грешка, лейди! – Прекъсна я изненадващо рязко елфа, като за пръв път по време на урока сведе зелените си очи и погледна разтрепераната ученичка. – За човек с афинитет към Земята знанията ви са непростимо малко. Струва ми се съмнително, че лереса дер Вага и лер Лоур са пренебрегнали това растение, което означава единствено, че не сте запомнили добре предишните уроци. За ваше сведение копъра има поне пет свойства, които заслужават пълното ви внимание, и вие, лейди, ще ги научите всичките до следващия урок. Разбирате ли?
– Д-да, лер – промълви уплашено момичето, изненадано от избухването. – Извинете, аз непременно ще се поправя.
– Надявам се да е така.