***
– Ти полудя ли? – Дакрал се отърси пискливо от плаща си, сякаш го бяха ослюнчили. – Не само че преминаваш границата, но и си навличаш неприятности?!
Вълчицата го бутна по-силно.
– Хей! Спри! Ще те ударя в носа!
– Гррр!
Той ме погледна неприятно.
– Не ме ядосвай, Виар. Ти си на наша територия. Това означава, че имам право да ти дам един добър удар, за да запомниш къде не бива да си пъхаш любопитния нос.
Айра подсмръкна пренебрежително и погледна безстрашно в алените очи на вампира. И за да го накара да разбере по-добре, тя помоли Кер да смени цвета си и да покаже на глупака към кого насочва кътниците си.
Вампирът замръзна онемял, когато козината на вълчицата внезапно просветна и по гръбнака ѝ се появи лилава ивица. Цялото му тяло потрепери и той се запъна назад, но после се вгледа в очите ѝ, в които за миг проблеснаха люлякови искри, и тихо изстена:
– Ти?!
„Е, най-накрая го разбра“ – изхърка гневно Айра.
– Ебаси… Но как! – Вампирът почти се хвана за главата.
Тя само хъмкаше и се разтърсваше отново, възвръщайки предишния си цвят. Кер изръмжа тихо, като се ухили на зашеметеното изражение на Дакрал, но той само глътна въздух, сякаш забравил за недоумяващите виари.
– Всемогъщи, ти сам ли си? Или и тя е тук?!
Вълчицата намигна лукаво и лицето на Дакрал се присви. След това скри кътниците си, угаси зловещо горящите зеници, с жест спря братята си, които го бяха настигнали, и се наведе към лицето на вълчицата.
– Айра?! – Прошепна той, като се взираше невярващо в очите ѝ. Все същите като в нощта, когато се бяха срещнали за първи път. – Чуваш ли ме? Наистина ли си… Тук! С него?!
Тя облиза носа му със смях.
– А ти… – Вампирът инстинктивно се отдръпна, но вълчицата дори не помисли да се смути. Напротив, тя бързо го настигна, безцеремонно го бутна встрани и се засмя открито, когато вампира, за да не падне, трябваше да се хване за козината и. – Ш-ш-ш-ш-ш-ш! Не смей да правиш това отново!
Тя избухна във весел кашличен смях, за ужас на застиналите в далечината виари и на петимата вампири, които се бяха събрали край храстите.
– Дакрал? – Обади се най-накрая колебливо един от тях.
Няколко секунди Дакрал се взираше в очите на вълчицата, които искряха от искрено забавление, погледна напрегнатите вълци от другата страна на потока. Накрая въздъхна и махна с ръка.
– Всичко е наред. Познавам я. – После отново се наведе и попита с друг тон на гласа: – Какво правите тук? И то в такъв вид?
Айра погледна зад гърба си, където три огромни, неразбиращи вълци мърдаха несигурно. Те са досадни до смърт, затова и трябваше да избягам където ми видят очите. А това, че съм се сблъскала с теб, е просто знак на съдбата. Не можеш ли да ми позволиш да остана през нощта, докато се махнат оттук?
Вампирът само въздъхна.
– Това не е място за теб. Виарите не са добре дошли тук.
Тя само подсмръкна.
– Никой не е добре дошъл – повтори настойчиво Дакрал, като погледна и към вълците.
Айра отново изхърка и застана предизвикателно до него, взирайки се предизвикателно в обърканото трио преследвачи. Муцуните им се опънаха, а опашките им се спуснаха развеселено, когато стана ясно, че вампирите не само не смятат да нападат, но и водят приятелски разговор, сякаш наистина знаят коя е тя и откъде е дошла.
Сивият мъжкар се намръщи раздразнено.
– Махай се оттук – злорадо посъветва Дакрал, като скръсти предизвикателно ръце на гърдите си. – Дошла е по собствена воля и си остава по собствена воля. И аз дори ще ѝ позволя да го направи. Само за да можете да избършете мокрите си носове и да отхапете мустаците си от гняв.
Върколаците изскърцаха със зъби, но той сякаш не чу, разтегли устни в очарователна усмивка, махна с ръка и се отправи нанякъде, придружен от доволната вълчица и смаяните си роднини.
– Уау – усмихна се вампира, когато стигна до дърветата. – Кой би си помислил, че благодарение на теб ще натрия носа на Керг. Наистина ли са толкова досадни?
Айра изръмжа в знак на съгласие.
– Добре. Нека просто кажем, че си се отбила и учтиво си поискала разрешение да останеш да пренощуваш. Какво мислиш?
Вълчицата го бутна встрани, вместо да отговори.
– Някой друг знае ли? – Вампирът изведнъж стана сериозен. Но тя само поклати отрицателно глава. – А де Сигон?
„Не – въздъхна Айра. – Дори директора не знае. “
– Освен тези тримата, някой виждал ли те е?
„Уви“ – помисли си тя язвително за водача и другия вълк, чийто вид я накара да потръпне.
– Не е добре – каза мрачно Дакрал. – Ще има разговори, слухове, съмнения… Между другото, по-добре се научи да говориш, иначе някой от тези лумпени ще каже, че си била тук.
– И Борже ще дойде да пита за изчезналата ученичка – мрачно каза един от вампирите, тъмнокосо, добре изглеждащо момче, едва излязло от тийнейджърска възраст. – Или по-лошо, ще дойде при Уртос и ще поиска отговори, а той ще изтръгне духа от всекиго.
– А може би няма да го направи – замислено каза Дакрал. – Двамата с Борже трудно се понасят, така че Уртос може и да не му каже.
– На него не. Но теб ще те попита!
– Това също е вярно.
Айра се намръщи, после рязко спря, като го остави да мине напред.
– От друга страна – предложи по-възрастен вампир, но също толкова тъмнокос и черноок като по-младия. Всъщност всички те бяха тъмни, с изключение на Дакрал. – Не нарушихме нищо, когато я оставихме да остане. Границата беше нарушена, това е вярно, но нямаше сблъсъци и никой не пострада, а правилата не казват, че не можем да живеем в мир. Забранена е само откритата битка.
– Наистина – просветнаха вампирите. – Ако Дакрал гарантира за нея, тогава я оставете да живее. Ние не сме чудовища, нали?
– Чуваш ли ме, скъпа? Можеш да останеш – обърна се Дакрал с озъбена усмивка, но наоколо нямаше никой. Само една сянка трепна в храстите и се чу шумолене на клонки, които бързо се отдалечаваха. – Ама че демон! Хей!
Айра не отговори, опитвайки се да се измъкне, преди близките върколаци да разберат, че имат още един шанс.
Тя си проправи път през секвоите и през бодливите храсти към брега. Когато стигна до реката, тя се хвърли във водата: Беше късно, вече беше време за лягане. Освен това зъбатия е прав: Тя е трябвало да научи първо мисловната реч….
***
– Лейди Айра? – Лер ла Роже се наведе учтиво над бюрото, като забеляза, че любимата му ученичка безсрамно си търка носа. В двойка с нейния метаморф.
– Добре ли се чувстваш?
Айра се стресна и набързо вдигна глава.
– Да, лер, благодаря ви.
– Не си ли спала добре?
– Не, Лер, напротив: Прекалено добре.
– Тогава какво става? – Учителят я погледна възмутено. – Нима не се интересувате от моите обяснения?
– Изобщо не, лер! Напоследък сънувах странни сънища, затова бях… Извинете, бях невнимателна. Съжалявам, това няма да се повтори.
– Сънища? – Той внезапно се оживи и с рязко движение се изправи на значителния си ръст, което едва не свали очилата му от носа, а плаща му, който държеше да носи дори в топло време, хвърли нечий бележник на пода. – Знаете ли, че в сънищата съзнанието ни може да даде отговори на много въпроси, които ни интересуват? Това е изключително интересна тема! В края на краищата много велики открития са направени в сънищата!
Айра показа внимание с целия си външен вид.
– Представете си само какви възможности ще открие това пред нас! Ако беше възможно да разгадаем значението на сигналите, изпращани от съзнанието ни, колко много неща щяха да ни станат ясни! Може би бихме могли да проникнем в най-съкровените тайни на Вселената! Да открием еликсира на вечната младост! Да разгадаем загадката на философския камък! Щяхме да се научим да живеем в хармония със света…
Лер ла Роже се разхождаше развълнувано между бюрата, забравил за кратката си обида. Беше толкова погълнат от новия предмет, че дори не обърна внимание на неприличния жест на Грей Асгрейв, който красноречиво изобразяваше всичко, което мислеше за странностите на учителя.
– А нашата сила? – Лер Сухар продължи да размишлява на глас. – Може би някъде в нас е скрит източник на невероятна сила! Може би сме способни на повече, но просто не знаем как да я използваме! Ако легендите са верни и ние сме потомци на Всемогъщия, тогава може би в нас има частица от неговата сила, за която все още не сме намерили правилния ключ.
Учениците се спогледаха скептично: Това е, започваме. Сега, преди края на часа, ще им бъде изнесена дълга лекция за сънищата и тяхната несъмнена полезност за човечеството. С примери, предположения, разсъждения и други глупости, които впечатляващия и философстващ учител беше така готов да използва.
По-добре обаче беше да го оставим да скучае, отколкото да продължим допитването, което отдавна беше преминало всякакви граници. Поне по време на такива разсъждения Сухар преставаше да забелязва каквото и да било и даваше възможност да подремне сладко, набирайки часовете, които не бяха достатъчни през нощта.
Айра седеше тихо на мястото си, без да смее да прекъсне потока на учителската лудост. Искаше ѝ се да спи, затова внимателно се настани на ръба на бюрото, подпря главата си с ръка и потъна в мъглата, която ненатрапчиво се стелеше пред вътрешния ѝ поглед, чийто цвят, както винаги, твърде ясно ѝ напомняше за люляковото чудо на Занд.