* * *
До сутринта небето се беше прояснило и слънцето надникна иззад облаците. Не твърде топло, но достатъчно ярко, за да осъзнаеш, че живота все пак е красив.
Вейр се огледа внимателно наоколо, но не се виждаше нищо друго освен голи скали, мирно плискащи се вълни и пожълтялата гора на хълма. Никакви пътища, никакви колиби, никакви следи от рибари, дори останки от потънал кораб.
Вейр потръпна от хладния бриз, който го накара да почувства всичките си скорошни синини. Той отметна заплетената си коса от челото в знак на раздразнение, после погледна назад към Даст, който беше изпълзял след него, и се ухили:
– Знаеш ли на какво приличаме?
Южнякът се изправи и погледна неодобрително към момчето, което се забавляваше и чиято кожа беше натъртена и изподрана от камшика. Оцени босите му пети. Заплетената коса, която откровено казано трябваше да бъде измита. Погледна надолу към голите си гърди, към изпокъсаните си панталони, които беше навил до коленете, за да не ги скъса напълно. Накрая се почеса по горната част на главата си от смущение и се принуди да си признае:
– Щях да грабна първо ножа: Не е хубаво да срещаш такива разбойнически лица, каквито имаме сега.
– Това е вярно – усмихна се Вейр, опитвайки се да се отърси от скъсания крачол на панталона си. – Не мисля, че ще изглеждаме като порядъчни хора – приличаме на разбойници.
– Мм-хм. Аз съм лидера, ти си подкреплението. Всичко, което трябва да направим, е да намерим няколко брадви и превръзка за едното ми око.
– Защо превръзка? – Удиви се Мира която последна се измъкна от палатката. – О, колко е светло! И слънцето грее!
Вейр неловко отвърна поглед: На дневната светлина тя изглеждаше съвсем различно от момичето, което помнеше. Но дори разкъсаната ѝ рокля, с голи крака като неговите и на Дъст, не можеше да развали очарованието ѝ и крехката ѝ, беззащитна красота.
Виждайки спасителите си в целия им блясък, Мира неволно се захили.
– Какъв вид имате вие!
– Мислиш ли, че изглеждаш по-добре? – Вейр се усмихна, опитвайки се да заглади непокорните си къдрици. – Поне приличаме на корабокрушенци. Никой няма да те разпознае като момиче в тази рокля.
– И това е за добро – Даст изведнъж стана сериозен. – Имам предложение да хапнем набързо, да се почистим и да се махнем оттук.
– Ще отидем в гората ли? – Вейр примижа към далечината.
– Къде другаде? Трябва да намерим пътека. В нашето положение е по-добре да попаднем на самотен пътник, отколкото на тълпа необразовани селяни.
– Дали ще ни послушат? – Писна плахо Мира.
– Къде ще отидат? – Даст ѝ намигна окуражително. – Добър съм в убеждаването… Главното е да не вземат вилата преди време. Между другото, имаш ли си родители?
– Да. Просто са стари. И братя. Но те са отишли да работят в Корот. Имам две сестри, те са отдавна омъжени, грижат се за децата, поддържат домакинството… Само аз съм останала с майка си и баща си.
– А жених?
– Не – поклати глава момичето. – През пролетта Веся ме поиска, но баща ми го отхвърли.
– Защо така? – Усмихна се южняка. – Нима не го харесваше?
– Не ми харесваше!
– Не хъркай като котка. Не те принуждавам да се омъжиш – усмихна се обезоръжаващо Даст и Мира веднага се успокои. След това се обърна и се върна в палатката, било заради някакъв странен каприз, било защото беше забравила нещо.
Вейр бързо погледна към южняка, който дълго гледаше момичето.
– Тя е добра – каза той внимателно в тишината. Даст кимна бавно и най-сетне отмести поглед от колибата.
– Добра е. Но не и за скитник като мен.
Младият мъж се обърна успокоително.
– Трябва да си потърся оръжие. Или поне да си направя прашка. Ако срещнем някой звяр, как ще се защитим?
– Продължавай и го потърси. Аз ще видя дали морето е изхвърлило нещо полезно.
Вейр стисна скептично устни, съмнявайки се, че в портала може да е било завлечено нещо полезно, но Даст се обърна, плъзна се по студените камъни и се насочи към морето.
Младият мъж известно време наблюдаваше как южняка се придвижва доста пъргаво по опасните ръбове. Обърна поглед обратно към колибата, откъдето чу звънливия глас на Мира. Учуди се, че тя не само се е възстановила от вчерашните ужаси, но и не се срамува да си припява в чужда страна. После си помисли, че заради нея е готов да забие нокти в гърлото на когото и да било, и нави панталоните си до коленете, следвайки примера на Даст, и се отправи в противоположна на южняка посока.