* * *
– Уф! – Издиша Бриер, когато игликата го спусна на твърдата земя. – При тези полети сърцето ми винаги отива към петите! Тъкмо когато си мисля, че твоя Шипи няма да иска да ме пренесе някой ден… Какво става? Какво ти отне толкова време?
Айра се намръщи.
– Нищо страшно. Дер Солен ме разпитваше.
– Наистина? – Той изтърси панталоните си и с разочарование откри в тях дупка от твърде остър шип. – Утре ще трябва отново да ги сменя. Какво искаше от теб учителя?
– Нямам представа. Сякаш се опитва да ме прекара през тазгодишната учебна програма.
– О, разбирам. Не се притеснявай: Той винаги прави така и преди да започне уроците, старателно установява какви знания и умения има нещастника, когото гледа.
– Същото ли беше и с теб? – Попита подозрително момичето.
Бриер сбърчи нос от болка.
– Да, така е. Измъчваше ме в продължение на две седмици, докато не ми изтръгна цялата душа. После дълго време сънувах, че идва и продължава да пита, да пита… И един ден се събудих посред нощ и като чух гласа му в главата си, изкрещях насън, че не знам нищо повече и не мога да отговоря. Представяш ли си как ме погледнаха съквартирантите ми?!
Айра се намръщи.
– Той иска да знае колко съм научила?
– Това би определило колко ще трябва да научиш. Тоест дали си в състояние да прескочиш няколко стъпала наведнъж, или ще трябва да изкара и теорията. И в светлината на факта, че скоро ще те прехвърли при второкурсниците, е важно: Какво ще стане, ако си твърде слаба, за да наваксаш с тяхната програма? Никой няма да се занимава с теб. Това, което знаеш, си е твое. Никой няма да стои над главата ти и да изисква от теб да научиш нещо ново… Освен учителя ти, разбира се.
– Благодаря за информацията – кимна тя замислено. – Сега поне знам какво да очаквам и как да се държа.
Бриер се усмихна обезоръжаващо.
– Добре дошла си, ако имаш нужда от нещо. Винаги съм на ваше разположение, лейди!
– Какво ще ми струва, ако не мога да отговоря?
– Нямам никаква представа – честно си призна момчето. – Всичко зависи от това какъв е бил въпроса. Ако е прост и е част от учебната програма, а ти не си го научила, учителя вероятно ще го запомни и ще те попита отново по-късно. А ако не отговориш и втория път, ще те накаже. А ако въпроса не е бил задължителен за научаване, тогава може да ти се размине.
– Как да разбера дали е включен в програмата, или не?
– А ти какво толкова много ли знаеш, че да можеш да отговориш на въпрос от програмата за втори курс? – Усмихна се Бриер.
Айра се намръщи, защото не беше сигурна дали „Въпроси за трансфигурацията“, „Огнени комплекси“ или „Небесни сфери“ са част от учебната ѝ програма.
Но Марсо беше натъпкал толкова много в нея, че тя вече беше объркана. Понякога знанията бяха прекалено много.
Особено напоследък, когато призрака започна да се рови с удвоена енергия в ръкописи от неизвестна епоха.
Айра беше прочела десетки монографии само за елементарната магия.
Същевременно беше завършила почти целия курс по Естествена история, беше обогатила багажа си от знания с всевъзможни практически наръчници.
Прочете много книги за културата и особеностите на начина на живот на елфите.
Поинтересува се за гномите.
Прочете всичко, което можеше да се намери в хранилището, за Занд и съществата, живеещи в него.
Дори стигнах до пазителите… Но после за дълго време изпадна от графика.
От близо две седмици насам тя се мъчеше да завърши по една книга на вечер, макар че преди съдбовната си среща с Викран дер Солен беше успявала да завърши по четири наведнъж.
– Добре – въздъхна накрая Айра, връщайки се към реалността. – Ще измисля нещо. Очевидно утре ще ме разпитват за магията на стихиите, но това е просто – знам заклинанията от първо ниво. Знам и как да ги трансформирам и отменям. Вероятно няма да пипне втората година, така че ще се измъкна някак си.
– Спомняш ли си изобщо формулите?
– Разбира се, че помня. Мога да ги нарисувам със затворени очи. – Ами виртуалната диаграма?
– Откъде знаеш за нея? – Уточни той разсеяно.
– От дер Толи? – Уточни тя разсеяно. – Ако говориш за нея, не виждам особени трудности: Схемите за Огъня и Земята са доста прости, макар че са многобройни. Единствено при Водата мога да сбъркам, защото тя изисква много по-голяма концентрация и за нея има три пъти повече схеми. Да не говорим за Въздуха, за който самата лереса Беламора е на крачка разстояние. Нямам представа как ги управлява толкова ловко. Аз никога не съм успявала да го направя. Освен това, с твоя учител наоколо, все още не съм толкова сигурна в себе си.
Бриер издаде странен звук.
– Надявам се, че няма да иска от мен да ги нарисувам? – Момичето изведнъж се притесни. – Знаеш, че в момента нямам много сили. А Кер не е никакъв помощник тук – той има още по-малко. Така че ще нарисувам една-две схеми, а после пак ще си легна. Но това няма да го устрои, нали? Бриер, защо не казваш нещо?
Тя се вгледа подозрително в зашеметения младеж.
– Е… Бриер? Лошо ли ти е?
– Не – каза накрая момчето. – Не. Просто виртуалните диаграми на заклинанията са част от програмата за трети курс.
– Наистина?! – Айра се отдръпна уплашено.
– А схемите на дер Толи – за четвърти – така тихо каза Бриер, на когото му падна ченето. – Дори аз не ги знам всичките.
– Аз също не ги знам всичките – промърмори тя набързо. – Видях някои неща, които един умен човек е казал… Благодаря ти, направи ме щастлива. Тогава няма от какво да се страхувам, защото дер Солен сигурно няма да попита за това. Да?
Бриер я погледна странно.
– Не мисля, че е възможно първокурсник да се справи с тях за няколко месеца, така че майстор Викран няма да си губи времето с необосновани въпроси.
– Много добре – Айра си пое дъх. – Тогава няма да ми се налага да ги запомням набързо. Мисля, че колелата, светлините, геодезията и стрелите ще са достатъчни.
– Да, предполагам, че е така – съгласи се Бриер с дрезгав глас.
– А студения огън? – Попита момичето предпазливо, страхувайки се, че отново е сбъркала.
Момчето поклати отрицателно глава.
– Втора година.
– Добре. Тогава… Хм… Вятър? Или вълна?
– Втора и трета година.
Айра смръщи тъжно носа си.
– Сънлива гора?
– Втора.
– Тогава може би коренища?
– Не, трета… Слушай, защо ми бъркаш в главата?! – Внезапно скочи старшия ученик. – Когато бях на твоите години, едва се справях с колело и ми беше достатъчно да държа водна спирала! Признай си, откъде знаеш за вятъра? Кой ти каза?
Айра се изви неволно.
– Никой. Прочетох за него в една книга.
– Лъжеш – не повярва младежа. – Не може да ти дадат такива учебници още в първи курс: Нашият книжар дори не може да поиска това, което ти трябва. И казваш, че изведнъж е станал достатъчно щедър, за да ти даде цяла енциклопедия?!
– Бриер, не се ядосвай – тя го погледна умолително. – Моля те, повярвай ми: Не те лъжа – наистина съм взела всичко това от книгите. Един много добър човек ми помогна! Просто… Просто обещах, че няма да кажа на никого! Съжалявам, моля те, но това не е моя тайна!
Бриер подсмръкна обидено и се обърна.
– Тайни си има… Ако знаех, че си толкова потайна, може би нямаше да си правя труда. По всичко личи, че учителя ще е доволен от отговорите ти. Може би дори ще те помоли да го запознаеш с този твой „добър човек“. Освен ако, разбира се, един ден не се окаже, че той всъщност не е човек!
Айра побледня и като се разтрепери, отстъпи една крачка назад. А после се запъна назад и като си помисли за Марсо, стана съвсем нещастна.
– Господи…
– Съжалявам – каза внезапно Бриер, когато видя, че тя почти плаче. – Съжалявам… Аз съм глупак… Глупак, идиот! Айра, съжалявам, не трябваше да казвам това!
– Той ще ме убие – каза момичето с мъртвешки глас и едва ли си представяше какво ще стане, когато дер Солен разбере за трезора и призрака. – Няма да е необходимо изключение. И това няма да съм само аз. И е още по-лесно да го убиеш – просто докосни източника…
Тя закри лицето си с ръце от отчаяние. – Боже, какво да направя?!
– Айра! – Брайър приклекна пред нея и я прегърна неловко. – Не плачи… Не съм искал да те нараня. Ако не искаш да говориш, не говори. Аз също няма да кажа на никого. Кълна се!
– Какво общо има това с теб? На теб мога да се доверя, но твоя учител… Страхувам се, че утре ще му кажа много неща.
– Какво ще кажеш да ти напомня за цялата първа година? Поне да минеш през основните неща, за да не се объркаш?
– Ти? – Айра го погледна колебливо и Бриер кимна забързано.
– Разбира се. Къде другаде ще намериш глупак, който ще прекара половината нощ, взимайки кредит за първа година?
– Ти не си глупак – усмихна се тя слабо. – Ти си приятел… Най-добрия приятел, който някога съм имала. Наистина ли ще ми помогнеш?
– Да – въздъхна той с облекчение. – Но когато твоя приятел разреши да разкриеш тайната на произхода му, аз ще бъда първия човек, на когото ще я кажеш!
– Ще го попитам. Обещавам.
– Това е страхотно! – Бриер седна на тревата с ентусиазъм и енергично почука с пръсти. – Тогава нека да започнем преди зазоряване. А сега ми отговори, горката: Колко вида естествени извори познаваш!