***
– Събери си багажа. Идваш с мен – обяви Викран дер Солен от прага, нахлувайки в стаята на Айра рано сутринта.
Момичето хвърли изненадан поглед през прозореца, чудейки се защо той се е появил не през нощта, а буквално на разсъмване, когато тя тъкмо бе имала време да се облече. Още повече че самия той беше облечен за път. Беше облечен в черно от главата до петите и мрачен като Никс без плячка.
Айра се мъчеше да потисне раздразнението си и, правейки обичайната си непроницаема физиономия, послушно си обу ботушите.
„Какво е замислил той? За какво е дошъл? – Чудеше се тя, като мълчаливо следваше мага по коридорите като сянка. – Две седмици още не са минали, така че защо е дошъл?“
Без повече обяснения магистър Викран напусна лечебния блок и в пълно мълчание премина през академичната градина, където Айра напоследък се разхождаше в компанията на гръмогласния Бриер. И се насочи целенасочено към оранжерията.
Айра не знаеше дали магьосника е доволен от резултатите от вчерашния разпит, защото дер Солен не коментира отговорите ѝ.
Когато приключи с разпита, той остана известно време мълчалив, изучавайки монотонния пейзаж зад прозореца, после се обърна и бързо си тръгна, отново без дори да погледне ученичката си. А лер Лоур, която също присъстваше по време на това словесно изтезание, погледна момичето, което уморено търкаше слепоочията си в недоумение.
– Лейди, сигурна ли сте, че досега не сте имали наставник?
Айра можеше само да поклати глава – нямаше сили да отговори. Тогава стария лечител сви рамене, промърмори нещо, че иска да има за помощник такава любознателна ученичка, и си тръгна, оставяйки я изтощена и напълно изморена.
Айра изпита желание да попита дер Солен няколко пъти, но се въздържа – беше решила да не говори първа с него, така че трябваше да удържи на позицията си. Магьосникът, разбира се, забеляза, че Айра се държи толкова студено с него, колкото и той с нея, но не поиска от нея да се усмихне или да направи реверанс при появата му.
Нещо повече, Айра искрено се надяваше, че няма да ѝ се наложи да прави това. Макар че, разбира се, ако наставника ѝ го поискаше, тя щеше да направи каквото той каже. Наистина, щеше да се опита да се държи така, че дори учтивото „Добро утро, лер“ да прозвучи като „О, ти още си жив? Колко жалко.“
„Лед – помисли си отмъстително Айра, като прониза широкия му гръб със свиреп поглед. – Просто мъртво кубче лед. Един ходещ труп. Гул. Нежив. Нищо чудно, че всички се отдръпват от него.“
– От този ден нататък ще учиш със старшия клас – изведнъж обърна глава магьосника и тя трепна, почти си помисли, че чудовището може да чете мисли като лер Легран. – Ще се преместиш в нов клас и в нова сграда. Ще започнеш по същата програма като останалите от курса. Разбира се, ще трябва да наваксаш с програмата на втория курс, тъй като те вече са покрили част от материала. Ще го направите, а необходимите книги ще ви бъдат предоставени възможно най-скоро. – Той стесни студено блестящите си очи и добави строго: – Никой в академията не трябва да знае, че твоя метаморф не е този, за когото се представя. Никой не бива да го подозира, че е боен, или да разбере, че е див. Никой не трябва да знае, че си имаш учител. За всички ще бъдеш просто обикновен ученик, който е преместен във втори курс по-рано от обичайното. Когато имам нужда от теб, ще те повикам. Останалото ти време ще бъде прекарано по същия начин, по който си го прекарвала досега. Никакви разговори за ученичеството, никакви намеци, никакви дискусии. Ако го нарушиш, ще бъдеш наказана незабавно.
Айра стисна юмруци, но се принуди да замълчи.
– Новите правила и порядки ще научиш по-късно – продължи сухо мага и се приближи до оранжерията. – Подобно на останалите ученици от горния курс, от днес ти е забранено да посещаваш тази сграда. Не ти е позволено да общуваш с първокурсниците и ти е строго забранено да използваш магии тук. Единственото изключение, което е съобразено с теб, е, че ти е позволено да посещаваш оранжерията извън учебните часове. Със същите ограничения за бившите ти съученици.
Айра си пое дъх: Това означаваше, че все пак ще ѝ бъде позволено да посети Иглата и Шипи. Щеше да може да посещава и Листик.
Но ако не можеше, тя така или иначе щеше да ходи – Иглата щеше да буйства без нея, а Листик щеше да избяга още първата вечер. Освен това в разстроените си чувства можеше да се изплюе на някой груб маг, който се опитваше да го смъмри. И то не със сънотворно, а с нещо много по-отвратително.
– Все пак – добави Викран дер Солен, като отново накара Айра да бъде предпазлива – престоя ти в оранжерията е разрешен само в рамките на обозначените граници. Строго ти е забранено да ги пресичаш. Всеки опит за нарушаване на границите ще доведе до наказание, в сравнение с което всичките ти предишни неприятности ще изглеждат незначителни.
На самата врата мага се обърна и посочи мощната защитна мрежа, която се беше появила по стената с игликата.
– Тя няма да те убие, но щом се отдалечиш на повече от пет крачки от стената, ще разбера за това. И не само ти, но и всичките ти приятели ще платите за грешката си. Разбираш ли ме?
Айра се разтрепери вътрешно.
– Да.
– Добре – мага се усмихна студено, обърна се и уверено влезе в оранжерията.
Минаха покрай редовете със скъпоценните разсади на госпожа Матис в потискаща тишина. В същата тази тишина минаха покрай малка стаичка, откъдето се чуваше гърления глас на билкарката и шумоленето на страниците.
Мисля, че в момента течеше още едно занятие? Да, точно така: Дори оттук чуваха как госпожа дер Вага порицава Бри ан дер Волен за оскъдните му познания по билкарство.
„Значи това е всичко – помисли си Аира тъжно, притискайки до гърдите си подсмърчащия Кер. – Макар че там нямах никакви приятели, все пак е тъжно. Поне ги познавах. Знаех какво да очаквам от кого и какво, докато там, зад стената, всичко щеше да ми е напълно чуждо.“
Кер, усетил страданието на господарката си, потърка нежно студения си нос по бузата ѝ. А когато тя го покри с ръка, той мъркаше успокоително.
„Не се страхувай – каза целия му поглед. – Заедно не се страхуваме от нищо.“
„Да – неволно се усмихна Айра. – Ти винаги си бил и винаги ще бъдеш с мен.“
При вида на бойния маг неподкупното пълзящо растение се дръпна настрани толкова прибързано, сякаш бе забелязало приближаването на градинар с огромни ножици в ръце. Майстор Викран мина под него, без да повдигне вежда, а Айра забеляза също толкова злопаметно, че дори цветята се страхуват от него, отдръпвайки се, сякаш беше прокажен.
„Какъв човек трябва да си, за да плашиш дори растенията?! “
Тя отново си помисли за собственото си бъдеще.
„И ето той ще ни учи? Ние сме му дадени като пилета, които да бъдат изядени от вълк. И никой дори не се интересува какво мисля за това! Ако дер Солен беше само вълк, предполагам, че все още бих могла да общувам с него, но…“
– Добро утро, учителю – чу тя глас, който беше почтителен и изпълнен с истинско уважение. Трябва да кажа, че това беше много познат глас и когато го чу, Айра неволно се стресна и, събуждайки се от нерадостните си мисли, предпазливо надникна иззад наставника си. Тя се загледа онемяла в Бриер, който беше навел глава в дълбок поклон, и почти изтръпна. Но благодарение на метаморфа, която я беше ухапал, тя само конвулсивно въздъхна.
„Господи! Какво прави той тук?!“
Бриер изглеждаше необичайно: Лицето му беше безстрастно, студено, като на учителя. Тъмната му коса беше грижливо подредена, дрехите му нямаха нито една гънка, нито едно петънце прах, ботушите му бяха излъскани. Устните му бяха плътно стиснати, очите му не показваха нито капка разпознаване, а погледа му беше сух и бодлив, но в същото време изпълнен с готовност да изпълни всяка заповед на наставника си.
– Лейди? – Старшият ученик наведе учтиво глава при вида на момичето и веднага се обърна обратно към мага.
Майстор Викран кимна кратко и без да забелязва смаяното лице на Айра, тръгна със същата широка крачка, като по пътя си даваше кратки нареждания:
– Ти се погрижи за нея. Подготви я. Покажи ѝ всичко, разкажи ѝ всичко и ѝ обясни подробно правилата.
– Да, учителю – кимна покорно младежа.
– Увери се, че стаята е отделна. Да няма прозорци. Никакви съседи. Ти лично ще направиш заклинание на вратата и ще се свържеш с Дидерия веднага щом приключиш.
– Разбира се, господине.
– Имаш време до обяд. Когато приключите, върни се в класната стая. Вечерта – тренировка, а утре сутринта ще се увериш, че тя – кратко кимване по посока на предпазливо слушащата Айра – не е пропуснала първия си урок. Разбираш ли?
– Да, сър.
– Добре. Тогава и двамата сте свободни да си вървите – каза сухо мага, създаде пред себе си овална портална фуния и бързо изчезна, оставяйки учениците сами да се справят със ситуацията.
Няколко вяли секунди след като портала се затвори с тихо пукане, Бриер издиша с неизразимо облекчение и отпусна напрегнатите си рамене. После се усмихна с познатата усмивка на шегаджия и изведнъж престана да прилича на Викран дер Солен.
– Ф-ф-ф-у-у-у-у-у… Здравей, Айра. Не мислех, че ще си тук толкова скоро, но всъщност е по-добре – няма да ми се налага да треперя в ръцете на игликата, за да разговарям с теб.
Момичето се размърда и се огледа: Беше ходила в този парк много пъти преди, когато се бе измъквала при Бриер. Същите високи дървета, същата невероятна чистота, същите храсти, същите гладки, бягащи и почти прави пътеки, по които беше толкова удобно да се върви. Някъде наблизо сред буйната зеленина бяха скрити малки пейки. Седалките не бяха много удобни, но това изобщо не притесняваше двойките.
Само едно нещо се е променило оттогава: Бриер. И Айра изведнъж се запита дали го познава добре.
– Какво? – Той се намръщи, улавяйки предпазливия ѝ поглед. – Да аз съм, аз… Не, се тревожи. Просто учителя мрази, когато някой е небрежно облечен, затова трябваше да се оближа от главата до петите, за да не ми докара главоболие.
– Той винаги ли се държи така? – Устните на Айра най-накрая се разтвориха.
– Като как?
– Като господар. Не търпи възражения и не слуша никого освен себе си.
– Ами… Той просто е много строг – старшия ученик се почувства неловко по някаква причина. – Но като цяло всичко е наред. Можеш да живееш.
Айра го погледна с нескрито подозрение.
– Искаш да кажеш, че нямаш нищо против?
– Не че е така… Но аз нямам друг учител. А и ти нямаш, така че харесва ли ти или не… Е, какъв е смисъла? Хайде, ще те заведа в блока на момичетата и ще ти покажа как работят нещата. Наистина не е много по-различно от това, което беше преди, само че правилата са по-свободни и хората са по-весели. Не се страхувай, всичко ще бъде наред.
– Аз не се страхувам – каза Айра, като изучаваше замислено обърканото лице на приятеля си. – Само на мен ли ми се струва, или дер Солен наистина е заминал някъде?
– Замина – кимна Бриер и уверено тръгна по пътеката към жилищните блокове. – Някъде в южната част на града имаше голям енергиен скок, като изблик на неконтролируема магия, затова учителя отиде да разбере какво не е наред.
– Защо именно той?
– Той прави най-силните и най-стабилните портали. Може да стигне до Карашех или Иандар с един скок. Или дори до върха на Снежните планини. Другите трябва да изминат същото разстояние с два или три скока. А това е ненужна загуба на енергия и време. Освен това учителя е добре ориентиран в терена и бързо ще открие причината за повредата.
– Защо такава спешност?
– Защо? – Изненада се Бриер, минавайки покрай някакъв луксозен храст. – Ако това е нерегистриран маг – а учителя каза, че според слуховете много прилича на такъв – то той трябва да бъде намерен незабавно и доведен в академията, за да се обучава. Такъв маг може да направи много неща, които после целия Завет ще трябва да изчисти. Спомняш ли си Катастрофата? Те също. И те със сигурност не искат нещо подобно да се случи отново.
– Значи дер Солен трябва да намери този маг? – Уточни замислено Айра.
– Него или пък следа, по която да изпрати по-простите и свободни магове. В края на краищата този човек е ненаучен. Особено пък ненаучен, отслабнал и вероятно объркан от силата, която се е стоварила върху него.
– Ами ако не е? – Неволно си помисли Айра. – Ами ако отдавна е знаел, че е магьосник? И просто не е искал да покаже лицето си пред Завета?
Брайър се замисли за миг, но после поклати глава.
– Учителят каза, че изблика бил много силен – след него в морето настъпила такава суматоха, че огромна вълна достигнала брега – и едва не отмила едно от селата. Можеш ли да си представиш какво е трябвало да се случва в епицентъра?
– Значи мага е доста силен?
– И е отдаден на Водата, иначе не би създал цунамито. Съществува и възможността в близост до това място да има нерегистриран източник. Но независимо дали има, или не, много скоро ще имаме нов ученик.
– Може би той просто се е защитавал? – Предположи Айра. – Може би е бил нападнат и е трябвало да се бори за живота си? В края на краищата първия път, когато силата ни се пробужда, най-често е в отговор на прекомерна емоция – гняв или страх.
Бриер сви рамене.
– Така или иначе, той трябва да бъде намерен. Без подходящите умения той наистина може да стане опасен. На първо място за самия себе си.
– Ами ако не иска да дойде тук?
– Точно за това е нужен майстор Викран – да погледне следите, да осъзнае колко добър е магьосника и да реши дали трябва да се включи лично в залавянето, или ще е достатъчно да уведоми първия срещнат градски магьосник. А беглеца щеше да бъде толкова преследван, че нямаше да може да се изплъзне, ако поиска.
Айра се намръщи.