***
Този път Айра се събуди много преди утринния гонг. Неспособна да заспи отново, тя усилено се чудеше как ще я посрещне втората година.
– До-н-н-н-н! – Най-сетне в коридора прозвуча тежък звук. – До-н-н-н-н!
Тя въздъхна с прекъсвания и като се надигна от постелята си, направи крачка към вратата. Е, това беше то. Беше време да се срещне със съседите.
– До-н-н-н-н… – Гонгът прозвуча за трети път и зад вратата се чу внезапен шум.
– Мамо! Това е третият път! – Извика някой отвън.
– Отново се успахме! Лейла, хвани гребена!
– Ей, кой пак ми взе гребена?!
– Алеа, какво правиш? Днес е Огън, помниш ли? Грозният джин отново ще се ядоса, ако по невнимание объркаш стаята и влезеш в клас след него!
– Хи-хи-хи-хи… А вчера не и отне толкова много време да се приготви – чу се друг хаплив глас. – Сигурно беше тичала към Легранчик, изпреварвайки всички останали.
– Не смей да го наричаш така! – Изкрещя гневно трети глас. – Не се осмелявай, разбра ли!
– О, нашата Алечка се е влюбила…
– Ти си тази, която се е влюбила!
– Тя е влюбена, тя е влюбена! Цялата е зачервена, горката… Но ти си права: Нашият скъп Легран заслужава да бъде жален. Нали така, момичета?
– Наистина, наистина! – Потвърждава цял хор от момичешки гласове. – Той е такава скъпоценност!
Айра замръзна на вратата, като замаяно пърхаше с мигли.
О, Боже мой, какво е това? За кого говорят? За лер Легран, и то с този тон на гласа?!
В същото време в коридора се чуваше тропане на много крака, кикотене, звуци от сериозна борба, шеговити крясъци и гневно мърморене.
– Пу, за басейна аз съм първа.
– Не! Вчера ти разплиска цялата вода!
– А кой снощи не е избърсал пода на банята след себе си?! Снощи отидох в банята и се подхлъзнах!
– И какво? – Три подозрително весели гласа попитаха странното момиче едновременно.
– Нищо! Едва не паднах в басейна!
– О, жалко, че не…
– Лизка! Ти, дребна жаба!
– Хи-хи-хи… Момичета, дръжте я, преди да е паднала отново!
Айра предпазливо отвори вратата и надникна навън, но тогава вратата се дръпна безцеремонно и едно усмихнато луничаво лице с огромни зелени очи и две разрошени от съня червени плитки се вгледа в новото момиче.
– Здравей! Ти сигурно си новото момиче, нали? – Попита разчорленото момиче, облечено в розова нощница. – Аз съм Лира. А ти си?
– Емм… Айра.
– Здравей, Айра! Ти цяла сутрин ли ще стоиш тук?! Мислиш, че пустинния джин ще те погали по главата, че си закъсняла? Хайде да вървим, преди момичетата да са се поляли с всичката вода! – Червенокосото чудо я хвана за ръката и я повлече към стълбите. – Хайде, хайде! Не ги гледай, те са такива клюкарки, ужасни са! Лизка е досадница, Алка е ужасно влюбена, Терка рони сълзи веднага, ако получи „слаба оценка“, Зиза не може да измъкнеш и дума от нея, Диска харчи цялата вода за себе си, а Лейла…
Айра имаше време само да потропва с крака, за да не изостава от бързата си съседка. А тя се втурваше надолу по тясното и ужасно стръмно стълбище, като се държеше за стените, за да не се блъсне в тях с пълна скорост.
Само Всемогъщия знае как не се спънаха. Но Айра дори не се стресна, преди стълбите да свършат и момичетата да се озоват в ярко осветено мазе.
– Хайде! Хайде! Няма много време! И някой ми е откраднал гребена за коса… Момичета, имаме нова! Отговорете ми, нахални момичета, кой ми взе гребена?
В мазето беше изненадващо светло, въпреки липсата на прозорци. Изобщо, за какво са тук прозорци? За да гледаш земята? Или за да дадат на момчетата повод за радост? Те нямаше да пропуснат такава възможност да се присмеят на разсъблечените, разчорлени и паникьосани съученички.
И, за изумление на Айра, тук имаше не пет, не десет и дори не двайсет души, а поне петдесет! Имаше и по-възрастни момичета, които вече бяха измили лицата си и сега напускаха претъпканата стая с лежерно темпо. Имаше момичета на нейната възраст и по-млади. Някои от тях се мятаха между басейна и шкафа за сушене, други изтърсваха намачканите си нощници, трети се плискаха в парещия басейн, а четвърти си миеха зъбите и подскачаха на един крак, хващайки паднала пантофка.
Когато пусна ръката на Айра, Лира скочи до някакво момиче и с вик на радост грабна от нея дървен гребен.
– Мой! – Изкрещя триумфално тя, докато си връщаше ценната вещ.
Русокосата нимфа със сини очи и капризно нацупени устни веднага сложи ръце отстрани и изхлипа:
– Алчна!
– Аз съм алчна?! – Възмути се Лира, набързо разплете косите си и яростно поработи с гребена си. – Не можеш да искаш сняг през зимата! Кой миналия път ти позволи да препишеш на Вода, а?! Трябваше сама да го научиш! Прекарала си половината нощ с твоя Бимка в градината, а аз трябва да те прикривам?!
Айра погледна учудено от едно момиче на друго. Самата тя почти не беше забелязана. Само мигновено момичето от басейна махна с ръка за поздрав, като я покани да се присъедини към нея. Лира ентусиазирано разрошваше червената си коса, а противничката ѝ, след като наплиска победителката със студена вода, се втурна нагоре. Обличане.
– Не стой тук като пришълец – каза русокосото момиче, което стоеше най-близо до Айра. – Няма много време, а и трябва да закусим, преди да отидем при Огъня, иначе лер Оге ще ни опече. Аз съм Лейла, между другото. Онази, дето си бърка в гърлото там, се казва Лира. Злата, която ѝ открадва гребена за трети път, е Лиза. Черната до басейна е Ойла, тя също те е забелязала, не се обиждай, просто е естествено тиха. Там е Зиза, тя е дошла от юг, затова кожата ѝ е толкова тъмна. А Диса, там, тя плува. Всички учим заедно. Момичетата от трети клас още спят, снощи имаха тест по некромантия. Четвърти и пети имат тренировка по демонология на разсъмване, така че всички са се разотишли. Как се казваш?
– Айра.
– Прехвърлена?
– Да. Вчера.
– Защо не дойде при нас? – Искрено се изненада Лира, като се обърна за миг. – Щяхме да се запознаем, да си поговорим, да обсъдим момчетата…?
– Какви момчета? – Момичето, което беше доплувало до ръба на басейна, се изплю, а после излезе. Беше ниска, с жълта кожа и късо подстригана коса. – Оставете я на мира. Тя все още не познава никого тук.
– Тя познава мен. Не е ли така, Айра?
„Карашех – изведнъж въздъхна в главата на Айра един вял, младежки глас. – Казват, че момичетата там са огнени. Стройни, теснооки, чернокоси… Ех, иска ми се да си намеря някоя… Поне за една нощ…. “
Айра, забелязвайки, че непознатата също я гледа с истински интерес, побърза да отвърне поглед.
– Диса – изведнъж се усмихна момичето и протегна ръка.
– Айра – машинално отвърна Айра и протегна своята.
– За мен е удоволствие. Не стой просто така, иначе ще закъснееш. А господин Оге… Помежду си го наричаме Пустинния Джин… от злоба ще даде на цялата група още един реферат.
– Да, съжалявам – Айра кимна забързано и отиде встрани, търсейки място, където да се измие на спокойствие, но в същото време с любопитство изучаваше момичетата, които говореха развълнувано.
– Лирка, ти научи ли си уроците? – Попита тихо едно симпатично синеоко кафяво момиче, като внимателно сплиташе дългата си плитка.
– Да, но не всички – отвърна червенокосата, като най-сетне оправи непокорната коса от главата си.
– Как е с огъня?
– Направих го.
– Тогава ти първа вдигни ръка днес, нали? Аз ще взема тази на де Сигон – каза тя и се усмихна умолително.
– Ал, тази вечер пак ли заспа?
– Да – съкрушено въздъхна Алеа. – Майстор Викран ме разтърси адски много снощи. А подлия Бимба добави към това, като хвърли глупавата си топка!
– Не докосвай Бимба! – Веднага скочи Лира.
– О, отново… Добре, добре, не се ядосвай. Той не е злобен, просто е нахален.
– Погледни твоя Рис. С какво той е по-добър?!
– Така е всяка сутрин – престори се, че въздиша, Лейла погледна приятелките си и метна дългата си плитка зад гърба. – Как си? Изми ли се? Хайде да вървим, иначе ще се карат дълго време. Стига да не си влизат в косите.
Айра кимна замаяно и послушно се качи нагоре, после се върна в стаята си по същия замаян начин, облече първата рокля, която намери, и отново излезе, почти забравила за Кер.
– О, той е толкова красив! – Когато видя белката, Лира веднага се размърда. – Сивичък! И какъв чуден гръб! Просто е прекрасен! Мога ли да го докосна?
Кер извика предупредително.
– Фу, такъв е зъл! – Лира моментално се нацупи, като набързо отдръпна ръката си. – Той дори не ми позволява да го докосна!
Айра се усмихна извинително, докато успокояваше недоволното животно.
– Кер не обича чужди ръце. Но той не хапе.
Лира се проясни също толкова внезапно.
– Това е добре. Щом не хапе, значи всичко е наред! Хайде! – Тя отново сграбчи ръката на съседката си и в същия бесен ритъм изтича през арката, където другите момичета вече бяха изчезнали. – Не гледай на това, че сме само девет – просто курса е така създаден. Не е прието да разделяме потоците, но така е още по-добре – но пък има два пъти повече момчета…
Айра нямаше време да мигне, тъй като червенокосото цунами я повлече първо към стълбите, а после към първия етаж, а след това се втурна на улицата и едва не събори търпеливо чакащия Бриер.
– Ей, какво правиш тук? На гости ли си? Или си хвърлил око на някоя друга?
– Опазил ме Всемогъщия – отвърна младежа, но после видя Айра и се усмихна широко. – Здравей. Предполагам, че вече нямаш нужда от помощта ми?
– Уха! – Каза многозначително Лира. – Айра, не ми казвай, че само за един ден си имаш гадже!
– Който каквото го боли… Всъщност, мен ме изпрати учителя ми – подсмръкна Бриер и Лира се обърна към Айра с изненада.
– Защо? Нима той току-що реши да те вземе при себе си!
– Не – излъга Бриер, без да му мигне окото. – Той иска да се увери, че новата адептка, която постъпва в твоята лудница, няма да полудее още първия ден. Знаейки какво се случва в сградата ви сутрин, той настоятелно ме посъветва да се уверя, че незрелия ум на новата ви съседка няма да бъде засегнат от нечий прекалено буен нрав. А моята работа е да я измъкна от лапите ти, да я спася от разрушителното въздействие на твоите флуиди, да я разходя из коридорите и да ѝ покажа кое какво е.
– По-добре внимавай за своите флуиди! Аз ще ѝ покажа всичко, ще ѝ разкажа всичко и сама ще се погрижа за всичко – изсумтя Лира и повлече момичето покрай него, като гордо вдигна нос. Бриер обаче само стисна скептично устни.
– Съмнявам се, че това е добра идея…
– Всичко е наред – усмихна се успокоително Айра, усещайки назряващия конфликт. – Ще стигнем дотам сами.
– Добре? Чу ли това?! – Каза Лира заплашително и демонстративно сложи ръце отстрани. – Момичетата могат да решат къде и с кого да отидат. Казано ти е да се разкараш, така че се разкарай оттук!
Бриер се отдръпна неохотно.
– Добре. Но ако тази червенокоса вещица ти направи проблем, дай ми знак. И следващия път няма да ѝ дам още един шанс да се гаври с теб.
– Вещица?! – Лира примижа опасно. – Ах, ти, гъба недодялана! Отровен трън, стърчащ от задника на учителя ти! Наглец! Глупак!
– Довиждане, момичета – Бриер се усмихна лъчезарно и преди Лира да го обсипе с още проклятия, буквално изчезна.
– Гадняр! Копеле! Мерзавец! Аз него някога… А той… Мен! Представяш ли си?! След всичко, което се случи между нас!
Айра побърза да хване лакътя на момичето, което се развика.
– Лира, хайде да вървим. Вече закъсняваме.
– Да, аз него… Аз него… У-ух, той мен! – Изсъска тя яростно. – Да ме покани отново на бала… Да ме покани дори на един танц… Няма как!
– Какво правиш? Ти имаш Бимб – прибързано ѝ напомни Айра, страхувайки се, че червенокосата ще избухне.
– И какво?! Това не означава, че бившите имат право да бъдат груби!
– А, значи вие двамата сте се срещали?
– Миналата година – потвърди Лира мрачно. – Дори бяхме на няколко срещи. А после той каза, че не сме подходящи един за друг, така че трябваше да си търся ново гадже. Можеш ли да повярваш в това?!
Айра само въздъхна и придърпа приятелката си по-силно.
Тя не беше забравила господин Иверо Оге, нито пък беше забравила предупреждението му за забавянето и закъснението. Единственото нещо, което можеше да спаси закъснелите от гнева му и от допълнителна задача по някоя скучна тема, беше изригването на вулкан в двора на академията, съчетано с буря във Вътрешно море, която да отмие учебните сгради от учебния остров.
– Добре, хайде да вървим – издиша най-накрая ядосано Лира. – Но следващия път ще му дам един добър ритник.
За щастие стигнаха навреме в клас. Но в последния момент се оказаха без дъх. И Айра успя да удари с коляно ъгъла на последното бюро, когато влетя в класната стая с бясна скорост. В резултат на сблъсъка бюрото се измести в ъгъла с грохот, а момичето, крещейки, се блъсна в някакво момче. От силния шок той буквално си блъсна носа в бюрото и като изпусна учебника си, се обърна възмутено.
– Какво, по дяволите…?
Тъмните очи гледаха гневно Айра, тъмни очи в суровото лице. Тя се отдръпна и понечи да промълви извинение, но изведнъж го разпозна и замръзна.
– Ейл?!
Ейл дьо Визо, неотдавнашния асистент на лер Лоур, изтръпна, взирайки се шокирано в белката, увита около врата на момичето. И най-вече на ярколилавата ивица на кичура ѝ.
Още не беше забравил същата ивица по тялото на плъха, който беше разкъсал до кръв гърба на момичето. И последвалото порицание, което беше получил от майстор Викран дер Солен. А сега същото това момиче стоеше там с плъха си – или по-скоро сега с белката си – и неловко мачкаше подгъва на непривлекателната си рокля!
– Прости ми, моля те – каза Айра. – Надявам се, че не съм те ударила прекалено силно.
– Н-не – внимателно се отдалечи Ейл. – Всичко е наред.