* * *
Докато се насочвах към полицейското управление, усещах нарастващо чувство на безпокойство и още по-силно чувство на вълнение. За лорд Давернети беше лесно да говори отвисоко за общността на влиятелните дами от Уестърнадан, но за мен, която от детството си бях повлияна от мнението на такива като тях, беше толкова трудно да се изправя срещу страха си.
Почтени матрони имаше във всеки град. В тяхна власт беше да съдят и заклеймяват младите момичета, като им дават път към достойно бъдеще или ги осъждат и им отнемат всякакъв шанс за достойна партия. Много от моите приятели напуснаха университета само защото някоя почтена дама не ги харесваше, и посетиха майката на девойката, която се осмели да постави заниманията с наука над дълга си да се омъжи добре. Много от тях. На практика всички. Общественото мнение се нарича само обществено мнение, но в действителност то представлява интересите и желанията на много тесен кръг хора. А на мен ми предстоеше да се изправя срещу онези, които представляваха най-лошото.
Лорд Давернети ме настигна в полицейското управление. Моят неуспял убиец го последва с наведена глава, безропотно, без да показва желание да избегне наказанието.
– Бел, защо оставам с впечатлението, че сте развълнувана? – попита старши следователят.
– Защо мислите така? – попитах на свой ред.
След като обиколи с ръка пространството на площада, дракона обясни:
– Тук те почитат активно, а ти дори не забелязваш.
Сведох поглед и ускорих крачките си. Наистина не бях забелязала, а сега се срамувах.
– Така че каква е причината за нервността ти? – продължи да разпитва старшия следовател – Бел, нека погледнем на ситуацията обективно – никой няма да ти се противопостави по никакъв начин. Искаше стари дами – имам ги за теб. Ако искаш да се отървеш от тях… Ейдриън, разбира се, няма да одобри, но аз ще се отърва от всички, за нула време ще им дам серия от злополуки. Така че не ти, а те трябва да се притесняват.
Спрях и погледнах лорд Давернети с цялата признателност, която можех да събера, за подкрепата му и дори за готовността му да извърши престъпление заради мен. Не исках обаче да бъда голословна в обвиненията си и това беше причината за прекалената ми откровеност.
– Ако съм права, а Бог знае, че бих искала да греша, тогава „Рецепти за ябълков пай“ и “Малки изделия от мъниста” са списъци, създадени по нареждане и под строгия контрол на онези стари дами, които събрахте за мен днес. По този начин те имат на съвестта си дори не стотици, а хиляди съсипани животи. Освен това, ако тези дами са на повече от двеста години, а аз предполагам, че са, теорията ми, че бащите основатели на Уестърнадан са се самоубили по заповед на съпругите си, ще се потвърди.
– Бел, това са глупости. – каза лорд Давернети доста твърдо.
– Уви! – прошепнах аз – Спомнете си какво се случи с лорд Бастуа. След това осъзнайте факта, че разтопеното злато в гробницата се появи отникъде, а всички саркофази бяха празни. Лорд Давернети, аз съм учен, но някак си неизменно забравяте това.
– Това се дължи на външния ви вид. – усмихна се дракона – Учените магове, знаеш ли, красивата ми Бел, обикновено не са толкова красиви.
Усмихвайки се на старшия следовател, си поех дълбоко дъх, издишах и стъпих на стъпалата на полицейския участък, пренебрегвайки охраната на едно коляно с кралско достойнство.