* * *
Всички почитаеми дами се бяха събрали на приземния етаж, в заседателната зала, където някога от тавана се беше спускал балон във формата на годежен пръстен, изреждайки пред цялото полицейско управление моите непреодолими чувства към лорд Давернети.
Сега в стаята цареше тишина. Напрегната тишина. Много напрегната тишина.
Съблякох наметалото и палтото си, предадох ги на икономката мисис МакАвърт, която ме чакаше в коридора, и влязох в огромната стая, сега свободна от табла с престъпления, от папки, от портрети на престъпници. Всичко. Дори бюрото беше махнато, но столовете, наредени покрай стените, бяха останали.
Не всички от тях бяха заети. Четири от дракониците бяха на толкова напреднала възраст, че вече не можеха да се придвижват сами, и затова седяха величествено в инвалидни колички, като леко навеждаха глави при появата ми. Всички останали коленичиха, за да ме поздравят.
Но докато оглеждах дамите, изведнъж изпитах чувство на безпокойство.
Неясно, но като че ли основателно.
Столове близо до стените. Дамите бяха подредени в странен ред, една по една. Една близо до стената, практически до стола, втората на крачка пред нея, следващата отново до стената и после отново на крачка пред нея.
Хванах ръката на лорд Давернети, почти несъзнателно, но определено се чувствах застрашена и заплахата ме уплаши толкова много, че дори ироничния и подигравателен поглед на старши следователя не ме уплаши.
– Лейди Арнел – долетя скърцащия глас на една от древните драконици в стол – трябва да сте наясно със статута и положението си. А във вашето положение е недопустимо да си позволявате волности с лорд, който не е ваш съпруг.
Наставническият ѝ тон беше като леден прилив на вода, но вместо да спазя правилата на приличието, аз се вкопчих по-здраво в дланта на старши следователя. А Крисчън направи това, което правеше винаги – направи крачка напред и, оставяйки ме да се вкопча в дланта му, дракона обгърна притежателно кръста ми, придърпвайки ме по-близо до себе си, и каза:
– Мислех, че ще е скучно, но това събиране започва да ми харесва. Бел, да започнем ли да се целуваме?
Без да отговарям на саркастичния изблик, аз напрегнато преценявах ситуацията.
Четирима в центъра в инвалидни колички.
Дванайсет дами зад тях, на една крачка от столовете.
Шестнайсет на крачка зад дванайсетте. 4-12-16 – „Фларе вентус!“ Удар, способен да унищожи само един противник, изолиран от контакт с когото и да било – ето защо инстинктивно се вкопчих в лорд Давернети. И това беше съвременна магия! Не драконова магия, не магия от старата школа, това беше онова, което бях научила в университета. А това изграждане беше част от задължителния курс по бойна магия, така че затова знаех за него. И това, което не ми дойде веднага наум, се отрази в рефлексните ми действия, които ме спасиха. „Фларе вентус“ е точно и прецизно заклинание. То удря конкретна цел с взрив от вятър, като почти не предизвиква колебания в магическия фон поради големия брой участници в атаката, прилагайки минимална сила. В крайна сметка дори виновника не може да бъде идентифициран.
А ако се замислим, откъснато и пропускайки всички емоции, опита за отравяне и нападението срещу мен в магазина на „Верг и Верг“ всъщност бяха покана. Драконовите дами направиха всичко възможно, за да ме накарат да пожелая да се срещнем, и аз почти паднах в капана им.
– Е, моите аплодисменти! – казах бавно, оглеждайки онези, които бяха много по-опасни, отколкото дори аз осъзнавах.
И усетих, че хватката на лорд Давернети върху мен става все по-здрава, сякаш подозираше, че нещо не е наред.
– Лейди Арнел – една от старите дами, която изглеждаше съвсем безобидна, извади лорнет, присви очи и стисна устни – скъпа, само на мен ли ми се струва, или прегръщате лорд Давернети по неприличен начин? Кларисис, скъпа, ела, страхувам се, че очите ми ме лъжат.
Само на Кларисис бе казано да се приближи, но всичките дванайсет драконици се оттеглиха от стените, разбивайки се на бройки по 7 и 5. 4-7+5-16 – „Суфоканс аере“ боен строй. Ниво на поражение – два предмета, смъртоносно поражение – един предмет.
За един кратък миг дори ми стана интересно – когато изгубя съзнание, лорд Давернети ще осъзнае ли причината, или ще реши, че е било просто припадък?
Но момента на нездраво любопитство отмина толкова бързо, колкото и дойде.
Вдигнах ръка и гневно изрекох думите, които блокираха всяка въздушна магия:
– „Вентус ефузио“! – и старите жени престанаха да гледат невинно.
Но лорд Давернети попита напрегнато:
– Бел, какво става?
Без да отговарям на дракона, аз огледах всички присъстващи, които бяха престанали да изразяват смиреното си преклонение пред мен, и не замълчах.
– Знаете, че съм имунизирана срещу магията на дракона. Знаете също, че лорд Давернети е повече от запознат с магията от старата школа. Затова сте решили да нанесете удар, използвайки съвременна човешка магия. Много интересно решение, без съмнение, и такова, което може би е имало шанс за успех. Не сте пресметнали само в едно – и двете бойни построения са част от основния и задължителен курс за всички студенти на магическия университет.
Не ми остана време да довърша.
Изведнъж, без предупреждение, лорд Давернети ме вдигна и ме изнесе от стаята, пренебрегвайки както моите възражения, така и мнението на всички присъстващи.
След това, използвайки магия, старшия следовател затръшна вратата и запечата входа, преди да ме пусне, и като махна с ръка на най-близкия полицай, каза:
– Добре, отказвам да продължа без Ейдриън. Горски, иди да вземеш Арнел, по-сериозно е, отколкото си мислехме.
Щях да се съглася с това, но трябваше да си припомня нещо:
– Лорд Давернети, майка ви и мисис МакАвърт са там.
Вратата се отвори, антуража на лейди Давернети и самата тя бяха издухани от магията, икономката на имението Арнел я сполетя същата съдба, а после аз отидох до прозореца и седнах на перваза, като нервно си мислех за случилото се, докато полицията трябваше да мисли за цялата ситуация като цяло и за провеждане на обиск в частност. Учебниците по Теория на общата бойна магия бяха намерени в чантата на прислужницата на семейство Гадермайстен. Забележително е, че на бабата от семейство Гадермайстен също е намерен медальон с жълт камък. Лорд Давернети се присъедини към мен след известно време. Аз бях безцеремонно преместена и седнал до мен, старши следователя, замислено прелиствайки внушителен учебник, мрачно изказа това, което вече знаех:
– И двете заклинания имат забавен ефект. Така че ще припаднеш и докато се опитвам да те върна в съзнание, ще спреш да дишаш завинаги. А аз дори нямаше да разбера.
Само кимнах мълчаливо, оправяйки гънките на полата си.
– А при второто заклинание щеше да припаднеш в ръцете ми и тогава… да, нямаше да разбера. Разпръснато прилагане на силата, колективно използване на магията, без един изпълнител. Без менталната магия на Арнел нямаше да има дори шанс за разплитане на този случай. Колко вбесяващо!
Просто кимнах мълчаливо отново.
Страхът, нервността и чувството за опустошеност се появиха със закъснение.
– Колко време са подготвяли това? – попита внезапно старшия следовател. Е, след като се замислих над този въпрос, стигнах до разочароващо заключение:
– Най-вероятно от ареста на старата лейди Арнел. Не по-малко. Бойните формации изискват прецизност, особено когато се използва въздушна сила.
– Бел, разстроена ли си? – попита тихо лорд Давернети.
Въздъхвайки тежко, бях принудена да призная:
– Депресирана съм.
След всичко, което се случи, бях почти сигурна в собствената си интелигентност и проницателност, но случилото се показа пълния размер на неоправданата ми самоувереност.
– Присъединявам се към твоето страдание. – каза внезапно, без ирония лорд Давернети.
И двамата с него останахме седнали на перваза на прозореца, мрачно очаквайки някой, който би могъл да се справи с всичко това. Зад прозореца драконите продължаваха да ми се кланят, както и хората, които бяха изненадани от поведението им. Полицията беше ескортирала някои от буйните дракони, които по някаква причина се бяха опитали да избягат от града, но бяха заловени, едва прескочили бариерата. Странното беше, че бягащите дракони, които се съпротивляваха и бяха яростни, се поклониха при вида на силуета ми на прозореца и след това отново се противопоставиха на властите.