***
– Лейди Естенбрайт, лейди Брейдър, лейди Фердерон и лейди Гадермайстен, в известен смисъл – приятно ми е да се запозная с вас.
Любопитно начало на една обвинителна реч.
И да, това беше само началото.
– Забавно е, – продължи лорд Арнел – почти от самото начало моята безмерно интелигентна и изключително надарена мис Вайърти подозираше всички вас. Но аз, като джентълмен, не можех да си представя, че възпитаните и почтени дами от нашето общество са единствено жадни за власт, алчни и жестоки чудовища.
– Лорд Арнел! – възкликна една от по-младите дами, която беше на същата възраст като моята мисис Макстън.
Без да реагира по какъвто и да е начин на възклицанието, главата на Желязната планина продължи:
– „Рецепти за ябълков пай“, “Малки изделия от мъниста”, развращаване на обществото, брутална политика за разделяне на обществото и подтикване на бащите основатели на Уестърнадан към самоубийство са сред обвиненията, които милейди повдига срещу вас.
Не рискувах да се покажа на дракониците, все още стоях в спасителната позиция да застана зад бъдещия си съпруг, но напрежението, което витаеше във въздуха, беше осезаемо дори когато бях в безопасност.
– Нападение над лейди Арнел, моята законна съпруга, сгодена за мен с първично желязо – това е обвинението, което повдигам аз срещу вас!
И някак си имах чувството, че второто обвинение е много по-лошо от първото. Много по-лошо.
– Лорд Арнел – каза нервно една от по-възрастните дами – случилото се може да се смята само за обикновено недоразумение. Нали разбирате, че за нас е много трудно да си представим, че вашата съпруга би била някаква мис с беден произход…
Чу се оглушителен трясък.
И цялото полицейско управление се разтресе из основи. Но това не беше единствения начин, по който лорд Арнел изрази гнева си.
– Лейди Брейдър, сега вие обидихте не само мен и съпругата ми, но и всички традиции и предписания на драконовото общество. Осъзнавате ли това?
Като погледнах уплашено лорд Давернети, видях на лицето му такова мрачно изражение, че беше ясно, че дамите се заравяха все по-дълбоко с всяка дума.
– Аз… аз се извинявам! – каза лейди Брейдър с усилие.
Никой не прие извинението. Лорд Арнел мълчаливо огледа всички присъстващи дами и направи безапелационна преценка:
– Лейди Естенбрайт, лейди Брейдър, лейди Фердерон и лейди Гадермайстен, вие сте обвинени в убийството на собствените си съпрузи, погребани живи под сводовете на Желязната планина, както и в многобройни убийства, кражба и продажба на деца, разрушаване на основите на нашето общество и – опит за убийство на съпругата ми. Присъдата ви е лишаване от магическите ви сили и затваряне в гробницата на Бащите-основатели до края на дните ви.
Чуха се изненадани възгласи, писък и тихо проклятие от една от дамите, но лорд Арнел не им позволи да продължат.
– Всички останали дами тук ви обвинявам в престъпление, за което единствената присъда е смъртно наказание.
Видях как лорд Давернети пребледня и се опита да направи крачка, но ме погледна и остана неподвижен. Натъжи ме факта, че всички останали престъпления очевидно не си струваше да се споменават – в очите и на кмета, и на началника на полицейското управление – те бледнееха в сравнение с покушението срещу мен.
– Ти… ти не можеш… – прошепна една от по-младите дами.
И това отприщи многолика вълна от протести.
– Това не беше опит за убийство, а просто недоразумение! – възкликна друга драконица.
– Просто шега, искахме да посрещнем лейди Арнел подобаващо, това е всичко! – повтори трета.
– Как може да обвинявате нас, достопочтените дами от Уестърнадан, без подобаващо разследване? Това, което се случи, беше нелепа случайност, никога не сме искали да навредим на истинската лейди Арнел!
Ударната вълна прекъсна всички нелепи възражения.
След това лорд Арнел мълчаливо вдигна ръка и над всички присъстващи се появи калейдоскоп от образи, така че дори аз можех да го видя. Тук бяха дамите, които учеха заклинания, тук бяха дамите, които тренираха бойни формации, и достопочтените сивокоси драконици в инвалидни колички, които използваха съвременни учебници, за да научат това, което аз бях научила в Магическия университет, а ето и нова тренировка за целия отряд. Те подготвяха нападението повече от месец, едва ли осъзнавайки, че съм под пълната и задълбочена защита на лорд Арнел. И ми хрумна една ужасна мисъл – ако бях с някой друг, с когото и да било, живота ми щеше да приключи много тъжно.
– Има ли още възражения? – попита почти подигравателно лорд Арнел.
Никой не се осмели.
Нивото на власт, което току-що бе демонстрирал ръководителя на Уестърнадан, вече не плашеше само лорд Давернети, то ужасяваше всички.
– Направихте грешка! – бавно и тежко каза Ейдриън – Всички обвинения, които съпругата ми можеше да повдигне срещу вас, щяха да спасят живота ви. Да, щяхте да загубите поста си, но не и живота си. И освен това престъпленията ви щяха да бъдат разгледани от семейния съд, а присъдата, щеше да е снизходителна. Вие обаче сте преминали границата. Няма да има леки присъди. Никога няма да простя на тези, които рискуваха да нападнат моята жена. Днес всички вие, с изключение на тези, чиито наказания влизат в сила незабавно, ще се върнете при семействата си. Използвайте времето, което ви е дадено, за да се сбогувате с близките си. Що се отнася до магията, аз ще отнема правомощията ви.
Грохот!
Грохотът, трясъка на мълния и воят на вятър зад прозореца се смесиха.
Във въздуха се носеше мирис на озон, остра и изненадващо неприятна миризма, и вик на една от дамите:
– Не… Не!
В този момент лорд Арнел се обърна към мен, вдигна ме на ръце и безшумно ме изнесе от полицейския участък.
Назад към част 54 Напред към част 56