РОЗАЛИ
Белорианката изпищя, докато се отдалечаваше от нас, и внезапното спокойствие след атаката и ме смрази.
От горните нива до мен достигнаха далечните звуци на аларми и писъци, но точно тук нямаше нищо друго освен мен и Кейн.
Напусна го стон от болка, докато стискаше раната на стомаха си, и той се закашля, докато очите му се завъртяха и той изпадна в безсъзнание, а кръвта се разля между пръстите му.
– Не – изпъшках, навеждайки се над него, когато лежеше на пода. – Мейсън!
Погледът му се плъзгаше насам-натам, докато ме гледаше, и вдигна окървавената си ръка, за да докосне бузата ми. За първи път цялата твърдост и ярост го бяха напуснали напълно и докато ме гледаше, имах чувството, че гледам истинския Мейсън Кейн. Версията му, която пазеше толкова строго, че се съмнявах дали изобщо знаеше, че съществува.
– Ще се оправиш – заклех се, а една сълза се плъзна по бузата ми, докато разкъсвах разкъсаните останки от ризата му и притисках ръце към кървавата рана, която пробиваше плътта му.
Той изръмжа, стискайки зъби срещу болката, а аз се наведох, за да притисна челото си до неговото.
Лечебната магия се плъзна от ръцете ми в тялото му, като откриваше пораженията и се опитваше да ги поправи.
Намръщих се съсредоточено, докато силата ми преминаваше през вените му, издирвайки отровата толкова бързо, колкото тя можеше да се разпространи.
Леля ми Бианка ме беше накарала да науча всичко за лечебната магия и макар че тогава я проклинах за това, че ми налага такива трудни уроци, трябваше да призная колко полезни са тези знания. Когато живееш такъв живот като моя, нараняванията, опитите за убийство и дори отравянията са нещо обичайно и трябва да умееш да се справяш с тях бързо и под напрежение.
Макар че не бях сигурна дали някога досега съм била подлагана на толкова дълбоки изпитания.
Ръката на Кейн се плъзна от бузата ми в косата ми, докато ме привличаше към себе си, а дъха му идваше накъсано, докато работех, за да излекувам нараняванията му, и водех битка с отровата в плътта му.
С вълна от триумф усетих момента, в който магията ми погълна последните капки отрова, и се разсмях разтърсващо, когато магическите ми запаси се изчерпаха. Още няколко минути и щях да бъда без сили. И нямаше да мога да направя нищо, за да му помогна.
Дишането на Кейн се изравни, когато най-лошите му наранявания заздравяха, а сърцето ми заби в равномерен ритъм за първи път от часове насам.
Издишах дълго, когато сивите му очи намериха моите, а върховете на пръстите ми се разходиха по твърдите мускули на стомаха му, търсейки още рани, но не намериха такива.
– Ти спаси живота ми. – Намръщи се Кейн, гласа му беше груб, докато се взираше дълбоко в очите ми, търсейки душата ми, сякаш търсеше отговори.
– Просто ти се отплащам – промърморих аз. И двамата знаехме къде щях да бъда точно сега, ако той не се беше появил.
– При теб всичко ли е размяна? – Изръмжа той.
– Не всичко – въздъхнах аз.
Хватката му в косата ми се затегна, докато ме придърпваше по-близо, а устата му търсеше моята, когато от мен се изтръгна тих стон.
Ръцете ми се преместиха по тялото му, докато той вкарваше езика си между устните ми, и аз потънах в усещането от целувката му.
Червата ми се свиха рязко при мисълта за това, което едва не се беше случило с него, и потръпнах, когато страстта ни се задълбочи, а ръцете му се плъзнаха надолу по тялото ми, проследявайки извивката на дупето ми, преди да обгърнат талията ми.
– Не е ли хубаво поне веднъж да сме в един отбор? – Дишах между целувките, като се къпех в топлината на желанието му, докато тялото ми се извиваше срещу неговото.
Кейн изръмжа, отдръпна се за момент и ме погледна с присвити очи.
– Говориш за това, че играеш в отбори, сякаш за теб всичко е просто някаква голяма игра.
– Може би е – подигравам се аз, навеждайки се напред, за да го целуна отново.
Той изръмжа, докато ме целуваше по-силно, а пръстите му се усукваха в косата ми, докато затягаше хватката си.
Изстенах срещу устата му, когато зъбите му уловиха долната ми устна и той я захапа силно.
Изтръгнах дъх, когато магията ми се обездвижи, а крайниците ми загубиха сила под въздействието на отровата му.
Кейн изръмжа мрачно, като засмука устните ми по-силно, изсмуквайки малкото магия, която ми беше останала, докато ръцете му се плъзгаха, за да обхванат китките ми.
Със светкавична вампирска бързина той отново заключи белезниците ми, като прекъсна достъпа ми до магията.
Задъхах се, когато той ме обърна под себе си, притискайки ме към земята с бедрата си.
Той изсмука и последната капка магия от кръвта ми, преди да освободи устните ми от зъбите си и да се изправи над мен.
– Мислеше ли, че си единствената, която може да играе твоите игри? – Изръмжа той, а по брадичката му се стичаше линия от кръвта ми.
– Мейсън, аз…
– Недей.
Той се изстреля на крака, използвайки вампирската си бързина, издърпа ме в ръцете си и ме обърна така, че гърба ми беше притиснат към предната му част.
Той се наведе близо до мен, като прокара кътници по шията ми и изръмжа предупредително.
– Може би ще искам да те чукам, Дванайсет. Но това не означава, че съм достатъчно глупав, за да се оставя да бъда прецакан от теб.
– Не разбирам какво…
– Ще ми кажеш ли какво правеше тук долу, докато всеки друг шибан човек на това място бягаше колкото се може по-далеч от Белорианката?
Сърцето ми подскочи при обвинението и аз се извих срещу здравата хватка, която той държеше на китките ми.
– Мейсън, кълна се, не знам какво…
– Не ме лъжи! – Изръмжа той, завъртя ме и ме захвърли обратно към стената.
Очите му пламтяха от ярост, а пулсът ми се ускори от истински страх пред обещанието за насилие, което кипеше в тях.
– Добре – издишах.
– Кажи ми защо ти изключиха белезниците и какво правише там долу! – Той посочи коридора, който водеше обратно към психиатричното отделение, и аз поклатих глава.
– Няма да лъжа. Но не мога да ти дам истината – прошепнах аз.
Лицето на Кейн се изкриви от ярост и той ускори крачка напред, вдигна ме от краката ми и ме метна през рамо. Светът се замъгли, докато той тичаше надолу, а когато отново се оправи, стояхме пред огромната червена врата, която водеше към изолатора.
Очите ми се разшириха, когато той бързо отключи вратата и след още един миг вече бяхме вътре, а той дърпаше една от вратите на килията.
– Мейсън, моля те – помолих, докато той ме отърсваше от рамото си и ме хвърляше на твърдото легло в килията.
– Да видим какво ще ти купят хубавите думи и мръсните обещания тук, принцесо – изръмжа той.
Скочих напред, хванах ръката му в моята, докато падах от твърдото легло на колене пред него.
– Недей да го правиш – помолих го. Шибана молба, като на куче. Но ми беше все едно. Болката и яростта в очите му ме разкъсваха, а идеята да бъда затворена в тази малка килия беше достатъчна, за да ме сломи.
– Може би един месец в дупката ще те накара да преосмислиш лъжата в лицето ми – изръмжа той, а всичко в него беше напълно лишено от емоции.
– Моля те – задуших се в ридание. Бях се пречупила точно пред него, показвайки му пукнатините в маската си. Но не можех да бъда затворена в мрака. Не и отново. Не и след всичките тези години. Бях се освободила от тази клетка и работех неуморно, за да разкъсам и веригите, които татко беше поставил на душата ми. Нямаше да се върна към това чувство. Не можех.
– Веднъж ме предупреди да не си създавам враг от теб, Розали Оскура – изръмжа Кейн. – Но наистина не трябваше да бъдеш толкова самоуверена. Не ти си тази, която държи властта тук. Аз съм. И можеш да пърхаш с мигли, да размахваш коси, да лееш крокодилски сълзи и дори да разтваряш бедра за мен, колкото пъти пожелаеш. Но аз не съм звяр, който можеш да укротиш. И е време да научиш урока си.
Той изтръгна ръката си от хватката ми и се изстреля от стаята толкова бързо, че аз паднах напред, блъскайки се в предмишниците си, докато ужаса се разливаше в мен.
Главата ми се вдигна при звука от затръшването на тежката врата и аз изкрещях, докато се хвърлях към нея.
– Кейн! – Изревах, като се хвърлих върху дебелия метал, докато ме обгръщаше мрак. – Кейн!
Нямаше отговор, но аз продължавах да удрям с юмрук по вратата, сигурна, че ме чува.
– Моля те, недей да ми правиш това! – От гърлото ми се изтръгна хлип, а по бузите ми се търкулнаха сълзи.
Мълчанието беше единствения ми отговор и накрая се отдръпнах, като се обгърнах с ръце, докато гърба ми се удари в студената стена в задната част на малката ми килия.
Болката, страха и най-лошите ми спомени изплуваха под кожата ми, докато гласа на татко ми шепнеше в тъмното.
„Нали ти казах, Розали? Ти не си добра за нищо и за никого. Дошла си на този свят нежелана и така ще си отидеш и от него. Трябва да спреш да се опитваш да се бориш със съдбата. Защото света не се интересува от твоето съществуване повече от мен…“
Притиснах длани върху ушите си, като се борех да го блокирам, но отровните му думи ме намериха в мрака, както винаги.
Всичките ми планове се бяха провалили.
Всички обещания, които бях дала, не означаваха нищо.
Бях попаднала в капан сама в тъмнината.
И може би точно там заслужавах да бъда.