РОЗАЛИ
Хлипах от болката на счупените ребра от дясната ми страна, докато пълзях далеч от Никсън и подигравателния му поглед, а ума ми се въртеше от отчаяна нужда от някакъв план, но идеите ми се изчерпваха и започвах да си мисля, че наистина мога да умра тук от ръцете на това шибано страхливо парче гадино.
Ако разполагах с магията си на върха на пръстите, той щеше да кърви в краката ми в момента, в който това започна. Но както и да е, чувствах се като смъртна, която играе война срещу бог.
– Ако трябваше да се изправиш срещу мен Фея на Фея, сега щеше да се давиш в собствените си черва, pezzo di merda – изръмжах, докато пълзях далеч от него и успях отново да се изправя на крака.
Бях окървавена и посиняла, но не и счупена. Нямаше никакъв шанс за това. Трябваше да се махна от него, трябваше да избягам от това място и никога да не се обръщам назад.
Никсън се надуваше тъжно, докато крачеше след мен.
– Само си помисли колко сладко ще се чувстваш, когато съм нежен с теб – мърмореше той. – Помисли си как ще мога да те излекувам, след като направиш Никси щастлив.
Отново се върнах назад, но той използва въздушната си магия, за да ме спре, облизвайки устни, докато ме гледаше замислено.
– Може би щом започнем, ще осъзнаеш колко хубаво може да бъде да ми бъдеш приятелка? – Предложи той и в гърлото ми се надигна честно повръщане до звездите.
Кожата ми започна да свети с бледата светлина на луната, тъй като дарбите ми на лунен вълк се надигнаха в тялото ми от отчаяната нужда в мен да избягам и в момента, в който ръката на Никсън се опита да се затвори върху ръката ми, пръстите му просто минаха през мен, сякаш изобщо не бях там.
Устните му се разтвориха в шок и объркване, а аз се усмихнах триумфално половин секунда преди да зърна зад него огромно сиво чудовище с шест крака и зейнала челюст, пълна с остри като бръснач зъби, и от устните ми се изтръгна писък на пълен ужас.
Никсън се завъртя, когато Белорианката заби ноктите си в горната част на въздушния му щит с убийствен писък и аз отскочих от него, дори когато магията успя да се задържи.
Никсън прокле, хвърляйки цялата си сила в опит да задържи чудовището, докато се обръщаше от мен, а аз замръзнах, докато се взирах в него, страха ме парализираше за миг.
Дълбок, тих вой ме изкара от моментната ми паника, когато Белорианката продължи да удря с нокти горната част на въздушния щит и аз хванах косата на Никсън, преди да ударя главата му с всички сили във водния резервоар до нас.
Никсън извика и въздушния му щит се разпадна, позволявайки на Белорианката да се нахвърли върху нас с гладен писък.
Отскочих, бягайки с надеждата, че тя ще посегне първо на Никсън, и изведнъж се озовах лице в лице с огромен черен вълк.
Итън излая за поздрав, преди да ме прескочи, а аз се обърнах, за да погледна назад към Никсън и Белорианката. Само че това вече не беше Белорианката. Беше гол до кръста Син Уайлдър, който държеше охранителя за гърлото, докато се опитваше да изстиска живота от него.
Никсън се извъртя и заби ръце в гърдите на Син, така че инкубуса беше изхвърлен от него с магията си, плавайки във въздуха над главата ми, където се премести точно над мен в лилав пегас с огромен член, висящ надолу между краката му.
Облекчението се разля в мен при откриването на двамата тук и толкова се радвах, че ги виждам, че дори нямах нищо против огромния конски член почти да ме удари в тила, когато Син отново се гмурна към земята и се втурна към Никсън с наведена глава, а блестящият сребърен рог беше насочен право в задника на стражаря.
Итън се нахвърли върху Никсън с оголени зъби, но поредния взрив на въздушна магия отхвърли двамата отново назад, преди да успеят да стигнат до него.
Никсън изтръгна радиото от колана си и го вдигна към устата си.
– Имам нужда от помощ! – Излая той. – Аз съм на земята…
Син се преобрази в мъж с леденобяла коса и два члена, хвърли ръка към Никсън и изстреля от върховете на пръстите си електрически ток, който проби въздушния щит, преди да се забие в радиото и да го унищожи.
Тръгнах напред с вик, тъй като забелязах възможността да го ликвидирам, и усетих, че Итън също тича зад мен. Майната му на битката между фея и фея. Този стронзо беше твърде голям страхливец, за да дойде при мен с непокътнатата ми магия, така че щях да дойда при него с хората си зад гърба ми и да му покажа с кого точно се ебава.
Никсън изхвърли ръка и аз успях да се отклоня, преди да ме връхлети вятър, но яростния вой на Итън говореше, че е отблъснат още веднъж.
Син отново се премести, превръщайки се в нещо толкова малко, че вече дори не можех да го видя, а вниманието на Никсън се премести върху мен.
Ударих го в лицето, преди той да ме хване за косата и да ме блъсне към водния резервоар. Ударих крака си в подбедрицата му и той изруга гръмогласно, преди да ме изхвърли с още един порив на вятъра.
Паднах тежко, блъснах се в кутията с инструменти, която се разпиля навсякъде около мен, а погледа ми се спря на една отвертка, която се търкаляше по пода пред мен.
Итън се запъти към Никсън с яростни лапи, а аз грабнах отвертката, докато се изправях на крака, и също се втурнах след него.
Никсън отново хвърли въздух към нас, но това не беше нищо повече от силен вятър и очите му изскочиха от лицето, когато разбра, че е без сили.
Извиках победоносно, когато Итън се нахвърли върху него, а Никсън изкрещя, вдигна ръце нагоре и изхвърли една последна въздушна струя, която успя да отблъсне Итън отново.
Син изведнъж се материализира зад него, сключвайки дебела ръка около врата на Никсън и обездвижвайки го за момент, преди да забия отвертката в гърдите му.
Изкрещях, докато го пробождах отново и отново, кръвта се лееше и пълната ми ярост към това чудовище ме изпълваше за няколко мига с абсолютна жажда за кръв, която сякаш ме поглъщаше изцяло.
Освободих отвертката, докато тя все още беше забита в гърдите му, и се спънах с вой, точно когато Итън се появи отново до мен и се преобрази във формата на фея.
Никсън все още се мяташе в хватката на Син, очите му бяха диви, защото виждаше смъртта си да идва на бързи криле, а Итън издърпа дистанционното на маншета от верижката на врата му. Гледах как бързо натиска няколко бутона на него, след което хвана ръката на Никсън, принуждавайки го да натисне устройството, за да освободи магическия си подпис.
Светлината на белезниците угасна секунда преди да паднат от китките ми съвсем и аз изстенах от удоволствие, когато връзката ми с магията се върна при мен като поток от най-чудесен екстаз.
Син се засмя гръмко, смени хватката си върху Никсън и изтръгна отвертката от гърдите му, преди да използва огнената си магия, за да разтопи метала и да го преформира в острие. Никсън изкрещя миг преди Син да прокара острието през гърлото му и кръвта се разпръсна навсякъде, докато Син го пусна на земята между нас.
Задъхах се, като се вгледах в двамата голи, окървавени мъже пред мен, и осъзнах, че им дължа живота си. Но исках да им дам това и много повече. Исках да ги направя и двамата мои по какъвто и да е начин. И бях сигурна, че това беше първата стъпка към подпечатването на тази съдба за нас.
– Има ли шанс да остане време за едно победно чукане? – Предложи Син с обнадеждаващ блясък в очите, който подсказваше, че това не е пълна шега.
– Мисля, че ще е по-добре, ако просто се махнем оттук и оставим това за по-късно, да? – Предложих с треперещ смях, а Итън ми се усмихна, като пристъпи напред и ме придърпа в прегръдките си.
– Ти ме уплаши истински, любов – промърмори той, като се притисна към мен, а вълчицата в мен размаха опашка като доволно кученце при усещането на плътта му срещу моята.
– Знаех, че ще дойдеш да ме спасиш – отвърнах тихо, осъзнавайки, че в тези думи има истина. Итън винаги щеше да дойде, когато имах нужда от него, точно както и аз за него. Звездите ни бяха дали този дар.
Лечебната магия премина от него в мен и аз въздъхнах, когато всички наранявания, които бях получила, бяха излекувани, докато открадвах момент в прегръдките на моя приятел.
Син също обви ръце около нас и се притисна към косата ми по същия начин, както Итън, и някак си това направи този момент още по-сладък.
– Тогава само бърза работа с ръце? – Прошепна Син, а аз се засмях и го плеснах по гърдите, за да му кажа.
– Мисля, че това е частта, в която бягаме – напомних му и той изстена като дете, на което току-що са казали, че не може да яде бонбони за закуска.
– Добре тогава. Да се махаме оттук.
Назад към част 43 Напред към част 45