Каролин Пекъм – Затворът Даркмор – Див вълк – Книга 4 – Част 48

РОЗАЛИ

Отдръпнах се от Кейн, плътта ми все още бръмчеше от магията на това, което току-що се беше случило между нас, а сърцето ми биеше от адреналин. Беше чиста сила на волята да не разкъсам дрехите от плътта му и да не го поискам изцяло точно там, насред хаоса, с лунната светлина, която ни обливаше, и кръвта, която обагряше плътта ми.
Но все още не можех да се поддам на това желание. Защото светкавично движение току-що привлече погледа ми и забелязах Вард да бяга към покритите със сняг планини, а формата му вече се смаляваше в далечината, докато се отдалечаваше от мелето на битката.
– Върви – изръмжа Кейн, а очите му проследиха моите към чудовището, което заслужаваше смъртта, която бях намислила за него. – Ще ти проправя път.
Стражите и останалите чудовищни творения водеха свирепа битка навсякъде около нас; Итън, Син и Макс бяха въвлечени в борбата с тях, а още повече се надпреварваха за мен и Кейн.
Огледах се за Рори, но не го забелязах никъде, а червата ми се свиха от притеснение. Но знаех какво би искал да направя моя приятел. Той нямаше да иска да ловувам за него; щеше да иска да преследвам неговия Лъв. Така че аз щях да направя точно това.
Кимнах рязко на Кейн и той се изстреля от мен, разкъсвайки стражите, които се бяха приближили най-близо до нас, и хвърляйки огнена топка в лицето на крилатия звяр, който се спусна от небето в моя посока.
Неговите писъци на болка и ярост изпълниха въздуха, а аз разкъсах палтото си, докато бягах, захвърлих плата настрани, преди да изхлузя блузата през главата си и да захвърля и нея.
Извиках силно, а Итън повтори вика някъде откъм гърба ми, докато разкопчавах панталоните си и ги свалях надолу.
Скочих в преместването, като последните ми дрехи паднаха от тялото ми или се разкъсаха от него, докато избухвах във вълчата си форма и отново надавах вой, а лунната светлина позлатяваше сребристата ми козина, така че блестях много по-ярко от снежния пейзаж.
Ароматът на ужас изпълни ноздрите ми, когато забих поглед във Вард, и с ръмжене, което сви устните ми назад от зъбите, се втурнах след него в дивата местност.

Назад към част 47                                                             Напред към част 49

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!