РОРИ
Магията ми отвори вратата на стаята на самия връх на кулата, очаквайки да се стигне до бой, тъй като най-накрая проследих Син и Макс заедно с Вард и моя Лъв. Но стаята беше просто дълго складово помещение с прозорец в далечния край, от който се откриваше гледка към заснежената равнина отвъд. Бях се борил със зъби и нокти, за да стигна дотук, бях убил и стражи, и чудовища, за да стигна дотук, и това беше всичко, което можеше да се намери?
Проклех, изтичах до прозореца и го разтворих широко, чух звуците на битката, които се носеха отдолу, преди погледа ми да се спре върху сблъсъка на феите.
Видях Кейн сред тях, Итън и Син също, както и Макс Ригел, но сърцето ми не се успокои, докато не забелязах сребристата форма на Розали, която се втурна към хоризонта. Намръщих се, погледа ми се стесни върху тъмната фигура, която тя преследваше в снежните преспи, а засиленото ми зрение различи лицето на Вард, който хвърли уплашен поглед през рамо. Под мишницата му беше заключена блестящата златна форма на моя Лъв, затворена в буркан, сякаш не беше нищо повече от уловена пеперуда.
От гърлото ми се изтръгна ръмжене и аз се измъкнах през прозореца, като хвърлих пред себе си воден лист и го превърнах в лед наведнъж. Платформата се спускаше право към земята и аз не се поколебах, когато започнах да тичам по нея, спринтирайки на пълни обороти и фокусирайки се върху Розали и Вард.
С моята вампирска скорост не след дълго ме настигна ледения вятър, който ме брулеше и караше косъмчетата по ръцете ми да настръхват. Не забавих ход, докато подминавах Розали, оголих кътници и покачих жаждата си за кръв, преди да скоча върху Вард и да го поваля на снега.
Ръката ми обхвана буркана, предпазвайки го от удара при сблъсъка, докато се търкаляхме и Вард изкрещя. Розали изтръгна Вард от хватката ми, хвърли го в снега под себе си и заби лапа в гърдите му, оголила зъби, докато той хлипаше от ужас.
Изправих се на крака, носейки буркана към него.
– Кажи ми как да го върна в тялото си.
– Не можеш да върнеш стореното! – Извика Вард. – Делото ми ще ме надживее, дори и да умра днес.
– Лъжец. Кажи ми как да го върна назад – изръмжах аз и ноктите на Розали се забиха в гърдите му, карайки Вард да стене от болка.
– Няма обрат – изплю се той. – Ти си моя Нощник и винаги ще бъдеш такъв.
– Аз не съм нищо твое! – Избухнах и той се размърда.
– Ако трябва да умра, то моето наследство ще продължи да живее чрез теб – изсъска той и пръстите му се размърдаха.
Тръгнах, опитвайки се да потуша хвърления от него пламък, но пропуснах и той се насочи към мен. Не, не към мен. Към буркана.
Огънят се блъсна в него, разбивайки стъклото, и моя Лъв се изсипа от него, призрачната му форма като дим се разля по снега, все още светещ с онова златисто сияние. Но то избледняваше. Вече беше по-слабо, губеше светлина с всяка секунда.
– Не! – Изревах, паднах на колене, опитвайки се да го събера в ръцете си, поднасяйки го към гърдите си и усещайки как същността му се върти в дланите ми.
Розали изрева от мъка по загубата ми, изтича при мен и изостави Вард.
Ясновидецът се изправи на крака, откъсвайки се през снега, а аз излаях на Роза:
– Не го пускай!
Тя се обърна от мен неохотно, а скръбния вой я напусна, докато тичаше след Вард, чудовището, което ми беше откраднало моя Лъв.
Клекнах в снега, опитвайки се да събера сянката на предишното си аз към тялото си, отчаяно опитвайки се да я задържа.
– Моля те, остани. Не си тръгвай. Не ме оставяй – молех, като стисках в ръцете си блестящия дим и гледах как живота избледнява от него. Жизненоважна част от мен щеше да умре заедно с него и никога повече нямаше да бъда цялостен. – Не мога да те оставя.
Лъвът ми проблесна, сиянието му ставаше все по-слабо и по-слабо, докато не се превърна в нищо друго освен в дим, изпаряващ се в ледения въздух. Ръцете ми се разтрепериха, докато се опитвах да сграбча празнотата след него, но там нямаше нищо.
Нямаше го.
Липсата му беше ужасяваща, а загубата му – болка, която не можех да приема.
Пръстите ми се огънаха, всеки от тях изтръпна, бавно привличайки вниманието ми към тях, докато това усещане се засилваше.
Проблясък на сребриста светлина ме накара да обърна ръката си, откривайки, че на китката ми блести знака на моята приятелка. Накъсаният дъх ме напусна, когато го докоснах, а сребърното сияние се превърна в разтопено злато, оживя и накара сърцето ми да се разтупти в гърдите. Този поток от светлина се разля по кожата ми, обля ме в красотата си и ме накара да изтръпна от объркване, когато потъна в кръвта ми. Светлината на луната се плъзна в гърдите ми и можех да се закълна, че съшиваше парчетата на разбитата ми душа, втъкавайки нещо изключително красиво в съществото ми. С усещане за пулсираща, нагорещена течност нещо се настани в мен и аз се разтреперих от усещането, че Лъва ми се обединява с тялото ми, а силата се преобръща през мен, давайки ми главозамайване.
Погледнах шокирано към Луната, усещайки, че тя ме наблюдава, и благодарност разтвори устните ми в опияняващ стон. Тя беше направила това, беше ми дала този дар и беше позволила на моя Лъв да се върне при мен. Чувствах колко лесно щеше да ми бъде да се преместя, да се върна към тази невероятна, естествена моя форма и най-сетне да я пусна на свобода.
Бях направен наново, прероден като звяр, който беше изграден от човека, който някога бях, както и от човека, който бях станал. Мъж, който принадлежеше на това зашеметяващо същество там, в снега, от сега до вечността.