ХЕЙСТИНГС
Изкашлях се, когато мириса на дим изпълни дробовете ми, гърдите ми се повдигнаха, докато вдишвах, и един кичур коса се заби в ноздрата ми, карайки ме да се задушавам и да се паникьосвам, докато се мъча да си поема въздух.
Ръцете ми се сблъскаха с гънки плът, челото ми се удари в нещо, което се удари силно в кожата ми, преди да се блъсне в носа и устата ми, което ме накара да извикам от тревога, тъй като се оказах притиснат от тежест, разположена точно над главата ми.
– Архххх! – Изкрещях, размахвайки крака и махайки с ръце, а от очите ми се стичаха сълзи, докато молех за смърт, защото със сигурност прегръдката ѝ не можеше да бъде толкова жестока, колкото тази истина, която беше живота.
– Имам те, момче – изрева Плунгер, застана в пълния си ръст и най-накрая ме освободи от задушаващата тежест на тялото си.
– Защо? – Задъхах се, докато отчаяно се опитвах да изтласкам косата от ноздрата си.
– Защитавах те, разбираш ли? – Каза Плунгер. – Цялото това място ще избухне в пламък и пожар с нас в дълбините на недрата си.
– Тогава трябва да се махнем оттук! – Задъхах се, изпънах се и се преборих с отвръщането, докато го гледах в променената му форма.
– Да, господине – съгласи се той и се хвърли с главата напред в плочките в краката ни, сякаш бяха вода, ноктите му ги обърнаха настрани и хвърлиха мръсотия във всички посоки, а след него с невероятна скорост се отвори огромен тунел.
Колебаех се, не ми се искаше да го последвам в тъмнината, но когато погледнах към изхода, видях само пламъци, които облизваха стените, а дима, който се стелеше в стаята, и потискащата жега само потвърждаваха твърденията му. Кулата гореше и ние също щяхме да го направим, ако не си тръгнем.
Промълвих молитва към звездите, молейки ги да ме избавят от това място, след което паднах в дупката.
Под земята беше влажно и студено, а светлината на Фейлийт, която подхвърлих, осветяваше тунела пред мен, където можех да различа как Плунгер удря задника си в стените, докато си пее за своя член.
Тръгнах след него, като все още издухвах от носа и устата си срамните косми, мръщех се и се кълнях във всички звезди, че ще се къпя цял месец, ако само успея да се измъкна оттук.
Зад гърба ни се разнесе страхотен тътен, самата кула се разцепи и аз извиках, като се втурнах в бяг, спънах се и паднах върху свободните гънки на кожата на Плунгер точно когато той се обърна нагоре, насочвайки се към небето.
Бузата ми се плъзна по гънките на дупето му, от което отново се изтръгна вик на ужас, който бе заглушен от огромен бум, когато кулата се срути изцяло.
Насочих водата под краката си, изстрелвайки се нагоре и навън от тунела, докато облак от прах и отломки се рееше в него и ме изстрелваше на петдесет метра във въздуха над покритите със сняг равнини отвъд.
Паднах по гръб сред група от шест феи, които ме гледаха разтревожено, а лицето на Розали светеше сред Уайлдър, брат му, Шадоубрук и Кейн.
– Здравейте – просъсках, като им махнах с ръка.
– Ах, по дяволите. Знаех си, че съм забравил нещо – каза Син, поглеждайки към отломките на кулата, в чието унищожаване с огъня си явно беше взел участие.
Розали го плесна по бицепса.
– По дяволите – изсъска тя.
– Не те чух да го споменаваш, любов – измърмори Итън.
– Това е, защото… – Тя се поколеба и ме погледна с извинително изражение на лицето. – Очевидно съм пълен идиот. Съжалявам, Хейстингс. Но знаех, че си твърде силен, за да те извади от равновесие една малка кула, която се срутва.
Тя ми подаде ръка и аз ѝ позволих да ме издърпа на крака и да ме излекува, без да възприемам думите ѝ, докато примигвах към разрушената кула, опитвайки се да разбера какво се е случило.
– Нямаше да се справим без теб – каза Розали, като ме потупа по рамото.
– Да – съгласи се Кейн, който изглеждаше неудобно, докато стискаше ръката ми. – На практика ти унищожи цялата тази престъпна организация.
– Дори Дракона? – Промълвих, като погледнах към огромния труп, който лежеше прострян отвъд руините на кулата.
– О, да – каза Син ентусиазирано. – Ти свали Дракона добре, точно преди да довършиш останалите и да напъхаш лъва на Рори обратно в задника му, където му е мястото. Ти си проклет герой, Хейстингс. Шибана легенда.
– По дяволите, сигурно съм се ударил в главата по-силно, отколкото си мислех, за да забравя всичко това – казах аз, объркан, а мислите ми бяха замъглени.
– Това не е ли… Плунгер? – Попита с гримаса Рори, сочейки към къртицата, която се беше заклещила в една снежна преспа, като се виждаше само задника ѝ.
– Да – казах бавно, в съзнанието ми все още зрееше твърде много от времето с къртицата преобръщач. – Спасих го точно преди да откъсна Син и тогава…
– Тогава ти спаси света – драматично каза Син и макар че останалите от групата си размениха няколко неразбиращи погледа, всички бързо се съгласиха.
– За незабравимия Хейстингс! – Каза гръмко Розали, като вдигна ръката ми във въздуха. – Дано геройството му остане в историята.
– Като изключим факта, че никой от нас не може да говори за това с никого повече – промърмори Рори.
– Да – съгласи се Розали. – Като изключим това.
Усмихнах им се, докато гледах към опустошението, което бях причинил, кимнах сериозно, защото знаех, че няма да мога да разкажа на никого какво съм направил тук и какъв зъл зевзек сме свалили, но се оказа, че съм герой. И можех да живея с това.