БЛЕЙК
Да кажа, че се събудих, би означавало да предположа, че съм спал. А аз бях адски сигурен, че не съм спал. Не знаех, че тя е от другата страна на вратата на банята.
Бяхме прегледали чантата ѝ и бяхме хвърлили вътре дрехите и четката за зъби, но това беше всичко. Беше крещяла малко, беше блъснала по вратата, душа беше пуснат и после беше станало страшно тихо. Сякаш изобщо не беше там. Но тя беше. Почти я усещах там. Представях си как дъха ѝ трепти по бузата ми през цялата нощ, как шепне в ушите ми, как се усмихва фалшиво и лъже красиво…
В неспокойните си опити за сън бях прекарал нощта в постоянно потапяне в и излизане от сънища, които бяха доста разсейващи и съсредоточени около едно момиче. Тейтъм Ривърс. В един момент си фантазирах как я чукам, както след партито за посвещение. Горещото ѝ тяло, което се нагряваше и мокреше, писъците ѝ от удоволствие, когато се вмъкнах дълбоко в нея и я доведох до разруха. В следващата минута си представях как ще се чувствам, когато обгърна с ръце тънкия ѝ врат и стискам, стискам и стискам, докато тя спре да рита под мен.
Най-лошото от всичко беше, когато фантазиите се размиваха и си представях как я чукам, докато я задушавам. Слушах как тя моли за още, докато драска с нокти по ръката ми достатъчно силно, за да пусне кръв. Исках да направя това с нея на някакво дълбоко, първично ниво, където живееше демона в мен. Но само ако и тя го искаше. Исках тя да ме моли да я нараня, докато и доставям удоволствие. Исках да приеме, че трябва да бъде наказана за престъпленията на баща си, и да падне на колене пред мен, молейки ме да се погрижа да си плати.
Никога не бях изпитвал такава болка за нещо, каквато изпитвах за това. И не знаех дали това беше просто плод на скръбта ми от загубата на майка ми, или беше поквара, която винаги е живяла в плътта ми и е излязла наяве едва сега, в най-мрачния ми час.
Винаги ми е било трудно да разбера защо Киян казва, че се нуждае от болка, за да почувства истинско удоволствие. Но започнах да разбирам откъде идва това. Всичко, което имах сега, беше покрито със слой болка и единствения изход, който можех да намеря за нея, беше да я прехвърля върху някой друг. Някой конкретен.
Седях в затъмнената стая и чувах сутрешната музика на Сент, която отекваше от криптата, докато той насилваше тялото си чрез упражнения.
Понякога трябваше да се чудя за нас тримата. На пръв поглед бяхме най-щастливите кучи синове, които познавах. Имахме пари, влияние, власт. Всяко материално нещо, което някога бихме могли да поискаме, и момичета, които ежедневно ни молеха да вкусят от телата ни. Но ние бяхме и най-прецаканите хора, които познавах. Три чудовища, които живееха в тъмнината, а бяха позлатени.
Преди това винаги съм бил този, който ни е изтеглял обратно към светлината. Но сега… Е, сега нямаше светлина. Само безкрайна нощ и мирис на кръв във въздуха. И открих, че това ме устройва.
Сейнт може и да беше контролиращ, властен козел, но знаеше едно-две неща за начина, по който да насочиш лошите емоции. В крайна сметка го правеше от много време. И ако смяташе, че оформянето на всичко това, на всяко чувство на скръб, мъка, болка, предателство и изоставяне, което имах, в студена, твърда топка ярост, е начина да се справя с него, тогава нямаше да споря. Дори можех да призная, че това вече действаше. Единственото чувство, което ми беше трудно да оформя в него, беше похотта. Този шибаняк не можеше да бъде задоволен само с ярост. Но със сигурност му правеше добра компания, когато искаше.
Изпънах се и се преместих да дръпна завесите, като пуснах светлината на бледия изгрев, така че тя да се разлее по плътта ми.
Нахлузих чифт шорти и си поех дълго дъх, докато всички бушуващи в мен емоции се бореха да бъдат чути и аз ги задушавах с гняв.
Ръката ми се сви в свит юмрук и прекосих стаята, като взех ключа от нощното шкафче, преди да отключа вратата на банята и да я разтворя широко.
Тейтъм се беше свила в порцелановата вана с нокти, която доминираше в центъра на помещението. Предположих, че спи по-добре от мраморните плочки, макар че ако не бях изключил подовото отопление снощи, това можеше и да не е така.
Тя спеше по потник и бикини, а ръцете ѝ бяха свити под главата, тъй като веждите ѝ бяха сковани от някакъв кошмар. Или може би просто на подсъзнателно ниво можеше да разбере, че кошмара ѝ стои над нея. Голите ѝ крака привлякоха вниманието ми за твърде дълъг миг и онова коварно желание, което изпитвах към нея, се промъкна под кожата ми.
Но това беше нормално, можех да го приема. Нямаше да си губя времето да се преструвам, че тя не е секси. Или че не искам да я чукам отново. Нямаше смисъл да се лъжа по този въпрос. Но това не означаваше нищо друго освен това. Плътта ѝ ме привличаше на базово ниво, но душата ѝ можеше да изгние, колкото и да ме интересуваше.
Ароматът на ванилия и меден цвят се носеше във въздуха от кожата ѝ и си спомних начина, по който полепна по мен цял ден, след като я бях взел. Тази миризма сама по себе си беше форма на мъчение, която показваше слабостта на плътта ми.
Изръмжах под носа си и протегнах ръка, за да пусна студената вода във ваната.
Тейтъм изкрещя, когато се събуди, изскочи от ваната и се подхлъзна в локвата вода, докато го правеше. Тя падна към мен, ръцете ѝ се завъртяха в паника, преди да се блъсне право в голите ми гърди.
Хванах я и тя ме погледна изненадано, а аз и се усмихнах мрачно, преди да я пусна по задник върху студените плочки.
Тя се затъркаля назад, докато гърбът ѝ не се удари във вратата на стаята на Киян, и ме погледна с нескрит страх и омраза, които преливаха в очите ѝ.
– Какво, по дяволите, не ти е наред? – Издиша тя. Това не беше обвинение или дори обида, а по-скоро искрен въпрос, докато се опитваше да разбере как един човек може да стане толкова извратен като мен.
– Много неща – казах, докато се приближавах към нея, наслаждавайки се на начина, по който тя се притискаше към дървото. – Но на първо място в списъка в момента трябва да бъдеш ти.
Дълго стоях над нея, докато тя се задъхваше под мен, а русата ѝ коса се разпиляваше навсякъде и изглеждаше почти така, както след като бях прекарал една нощ, заровена в тялото ѝ.
Сложих ръце на гърдите си, а очите ми се присвиха, докато я преценявах. Дали най-накрая беше започнала да разбира посланието, или едва сега започваше да се бори срещу правилата, по които живееше? Не че имаше значение. Рано или късно щяхме да я пречупим. Просто се радвах, че ще бъда с нея.
– Стани – заповядах и тя се изправи, докато застана пред мен, притиснала гръб към вратата на Киян.
Стоях там дълго, докато тя отказваше да произнесе и дума, гледайки ме сякаш съм най-лошия човек на света.
Опитай се, един от най-лошите демони в ада и може би ще се доближиш до него, скъпа.
Рязко ѝ обърнах гръб и се пресегнах да пикая.
Тейтъм зад гърба ми се задъха, но всъщност не каза нищо.
– Оплаквай се за това и ще си взема гърне и ще те накарам да ми го държиш всеки път, когато ми се наложи да пикая. Може би дори и когато имам нужда да се изсера – изръмжах аз и тя ме погледна за дълъг момент, сякаш това беше най-лошото нещо, с което я бях заплашил. Но ако е вярвала в това, значи се е заблуждавала. Нещата щяха да станат много по-лоши от това да държиш гърне за пикаене. Погледът ѝ падна на пръстите на краката, докато се облекчавах, и отчасти се радвах, че се научава да си държи устата затворена, и същевременно бях разочарован, че нямах причина да я накажа.
Отърсих члена си, след което свалих шортите си и влязох под душа, като я игнорирах напълно, докато се миех. Ако можех да го направя, без да мисля за нея, щях да го направя само за да я ядосам. Дори само съзнанието, че е в стаята с мен, докато стоях тук гол, беше достатъчно, за да накара кръвта да залее члена ми като животните, които се опитваха да се натъпчат на шибания Ноев ковчег.
Затворих водата с проклятие, подсуших се бързо, преди да си нахлузя шортите и да се преместя да си измия зъбите.
През цялото време Тейтъм ме гледаше с някаква изтръпналост в очите и напрежение, което прозираше по всеки сантиметър от кожата ѝ. Знаеше, че просто удължавам агонията, удължавам мъчението, докато не издържа повече и на практика ме молеше просто да направя каквото и да е. Но все още не бях взел решение за това. Всъщност почти не ѝ бях давал заповеди, откакто се бе заклела в нас. Или поне не такива, които да имат значение. Защото, когато ги давах, исках да са съвършени, шибано поетични в своята бруталност. Исках тя да го усети като удар с юмрук, точно както аз, когато баща ми ми каза коя е тя в действителност.
Изплюх пастата за зъби в мивката и най-накрая се обърнах, за да я погледна отново.
– Ще стоиш ли там с мокри дрехи? – Попитах я, докато тя леко се поклащаше в мократа материя.
– Не знаех, че имам разрешение да ги сваля – промърмори тя и аз свих рамене, чудейки се дали харесвам тази нейна бича версия, или не.
– Ако не ти кажа друго, можеш да правиш каквото си искаш – казах аз.
Тейтъм свали мократа материя от себе си, като я пусна на плочките с плясък. Тя стоеше пред мен в чифт бели бикини и сив топ, през който се подаваха втвърдените ѝ зърна.
Взе една кърпа от парапета и я използва, за да се подсуши, преди да я увие около тялото си, сякаш имаше значение дали ще видя всичко това отново.
– Къде са другите? – Попита тя с равен тон и аз се зачудих дали идеята да прекара време насаме с мен е по-лоша за нея, отколкото да се изправи пред нас като група.
– Сейнт тренира, но Киян още спи. – Усмихнах се, тъй като това ми даде идея, и се придвижих през стаята до вратата му. – Всъщност можеш да го събудиш заради мен.
– Какво? – Издиша тя.
– Чу ме. Той има проблеми с будилниците, така че се налага да го будя всяка сутрин, но днес ти можеш да имаш това удоволствие. – Отворих вратата му и я въведох вътре, като стъпих на сивия килим и огледах голото пространство. Погледът ми попадна на Киян, който лежеше бързо заспал в центъра на суперкралската си спалня с чаршаф, преметнат през кръста, и коса, разпусната от обичайния си възел, и аз се усмихнах на себе си.
– Върви напред – казах, като я насочих към него.
Тейтъм се поколеба за половин секунда, преди да направи това, което ѝ казах, с онзи мъртвешки поглед в очите, като се запъти по килима на боси крака, докато не застана над спящия Киян.
Борех се да задържа усмивката от лицето си, докато гледах шоуто.
– Киян? – Попита тя несигурно, а той не помръдна и на сантиметър. – Киян? – Този път малко по-силно, което го накара да се преобърне и да измърмори един от прословутите си цитати за глупостите по време на сън.
– Мога да ти вкарам ананаса в задника или в гърлото, и в двата случая бодлите ще те заболят като кучка – промърмори той и аз изхвръкнах от смях.
– Не се получава – каза Тейтъм с намръщена физиономия.
– Той спи дълбоко. Разтърси го – подканих я аз, онази усмивка отново се закачи на устните ми, макар че за мой късмет тя не забеляза това, тъй като се обърна обратно към Киян с леко намръщена физиономия.
Тейтъм протегна ръка, за да го разтърси, и Киян се втурна към нея толкова внезапно, че тя изкрещя. Това поне предизвика реакция.
Ръката му се заклещи около гърлото ѝ и той я преобърна върху себе си, сякаш не тежеше нищо, като при това събори кърпата от нея, преди да я блъсне в матрака под себе си. Косата му падна напред, за да закрие дивашкото му изражение, и той почти я намушка, докато притискаше ловния нож към гърдите ѝ точно над сърцето.
Тейтъм хлипаше от уплаха, докато Киян отблъскваше демоните си, а аз не можех да не започна да се смея. Тя изглеждаше така, сякаш почти се е насрала, а погледа ѝ несигурно се стрелкаше между ножа, готов да я убие, и мъжа, който можеше да го направи.
Киян изпъшка тежко, докато възприемаше случващото се, и се отдръпна с един сантиметър, докато издърпваше ножа от нея.
– Защо, по дяволите, ме докосваш, докато спя? – Изръмжа той.
Устните на Тейтъм се разтвориха, но от нея не излязоха думи и той отпусна хватката си върху гърлото ѝ, за да може да говори.
– Блейк каза…
Кафявите очи на Киян се обърнаха към мен половин секунда преди да изстреля ловния нож към мен.
Проклех се, хвърляйки се настрани, докато проклетото нещо се завъртя във въздуха и се зарови в шибания гипсокартон до половината на дръжката.
– Имаш късмет, че не я убих, шибан идиот – изръмжа той, отдръпна се от Тейтъм, докато се изправяше на крака, и я остави да се задъхва в леглото, докато се опитваше да преодолее шока от това, че стокилограмов кретен почти я е пробол до смърт заради това, че го е събудила.
– Ти спиш с нож под възглавницата си? – Попита Тейтъм, а очите ѝ се разшириха от страх, който бавно се превръщаше в ярост, тъй като огъня в нея отново се разгоря за миг. – Кой, по дяволите, прави това?
– Някой, който има повече врагове, отколкото може лесно да преброи – изръмжа Киян, стана от леглото и издирваше ластик, за да върже косата си от лицето.
– Ти си луд – изпъшка Тейтъм. – Всички вие. Шибани луди.
– Радвам се, че най-накрая го схващаш – промърмори Киян, докато намираше това, което търсеше, и също грабна четката за коса. Той падна на стола край леглото си до прозореца и си пое тежко дъх, като се опита да прогони гнева си.
– Хайде, Чума – казах аз – да отидем и да видим дали…
– Ела и ми направи прическата, Тейтъм – прекъсна ме Киян, гласа му беше дълбоко ръмжене, което ме осмели да го предизвикам, докато ме поглеждаше с поглед, който казваше, че се надява да го направя, за да може и той да нанесе няколко удара. Той наистина мразеше да го будят и знаех, че ще се обърне, но трябваше да призная, че ножа беше ново попълнение. Ебати подражателя на Рамбо.
Тейтъм погледна объркано между нас и аз извъртях очи, отстъпвайки пред молбата на Киян. Ако той искаше някой, върху когото да излее гнева си, бях щастлив, че това щеше да е тя, а не аз.
Той я подкани да се приближи и тя бавно се изправи на крака, като сякаш се оттегли обратно в онова безотговорно поведение, което ми беше демонстрирала, откакто я бях събудил. Тя тръгна да вземе кърпата си от пода, за да може да се покрие отново, но Киян изръмжа раздразнено.
– Остави я – изръмжа той и Тейтъм се изправи, сякаш очакваше това, но все още не казваше нищо, като вместо това се насочи към него.
Облегнах се на стената със скръстени ръце, за да гледам шоуто. В момента, в който тя се приближи до него, Киян протегна ръка и я изтръгна от краката ѝ, хващайки я за дупето, докато я вдигаше нагоре, за да се разположи в скута му с едно бързо движение.
Киян се закрепи, като се хвана за предмишниците му, но не реагира никак на това, че се е настанила в скута му. Киян я изучаваше дълго, като изглежда забеляза промяната в нея.
– Какво става, бебе? – Попита я той. – Котката ти е хванала езика? Или просто се намираш точно там, където искаш да бъдеш?
– Намирам се там, където ти искаш да бъда – промълви тя и това беше всичко.
Киян остърга палец по наболата си брада, докато я изучаваше.
– Дори няма да ме наречеш задник? – Попита той, сякаш наистина искаше тя да го направи.
– Ще го направя, ако ми кажеш.
Киян изсумтя, като ме прониза с поглед, сякаш ме обвиняваше, че играчката му не играе така, както той иска, а аз само свих рамене.
– Тя се държи така, откакто я събудих. Мисля, че най-накрая я пречупихме – казах и някак си ме вбеси, че идеята за това не ми хареса повече. Не бях получил почти достатъчно от тази сделка, за да заситя чудовището си, и не бях сигурен колко радост ще мога да изискам от нея сега, ако тя просто се подчини толкова лесно.
– Не – каза Киян, стиснал дупето ѝ още по-силно, докато я плъзгаше надолу по бедрата си, докато тя не седна точно над члена му. – Просто имаш нужда от минутка, за да си поемеш дъх, нали, Тейтъм? Скоро отново ще ме наричаш с всички имена под слънцето, нали?
Тя остана безмълвна и лицето му потъмня, преди да я плесне по дупето достатъчно силно, за да остави отпечатък от ръка.
Веждите ми се изстреляха нагоре и тя помръдна от болката, като се възползва от намека да отговори.
– Да, задник – каза тя, но в думите ѝ нямаше много хапливост.
Киян извъртя очи и вдигна четката и ластика от скута си, подавайки и ги, за да може тя да започне работа по косата му.
Тя дори не изглеждаше неудобно и веждите ми се изкривиха, докато се чудех дали това е, защото вече не ѝ пукаше, или защото беше достатъчно щастлива да бъде в скута на Киян.
Тейтъм се надигна на колене, когато започна да разресва косата му назад, за да я върже, поставяйки циците си точно пред лицето му. Намекът за усмивка на лицето на Киян ми даде да разбера, че той изобщо няма нищо против това, и гримасата ми се задълбочи. Вече няколко пъти беше изразявал признателността си към тялото ѝ, но сериозно не беше в стила му да се забърква с някого от училището. Така че не можех да разбера какъв беше смисъла на тази малка игра. Дали просто целеше да я обезоръжи, или и той наистина се увличаше по нея?
– Става ли ти твърд заради нашия малък домашен любимец, Киян? – Попитах го, като реших, че може и да го попитам направо.
– Не знам. Дали, бейби? – Попита той Тейтъм, докато тя приключваше да му връзва косата и сядаше да го погледне.
Тя стисна устни и сведе поглед към разкрача му.
– Да – отвърна тя, сякаш и на нея не ѝ пукаше за това. Което беше доста шибано студено, да пренебрегнеш възбудата на един пич направо в лицето му по този начин. Макар че погледа на Киян се спусна по нея, сякаш и на него не му пукаше за това.
– Изглежда, че ще си направиш бъркотия в панталоните, Киян – подиграх се аз. – Толкова ли се възбуждаш, като си правиш косата?
– Да. Всеки път, когато приключа с връзването, ми идва в панталоните. Честно казано, Тейтъм, би трябвало да си обидена, че не съм го направил за теб.
Изхвръкнах от смях, но тя не ни даде нищо.
Киян се изправи внезапно, отново хвана дупето на Тейтъм, като я вдигна със себе си, преди да я хвърли в средата на леглото си толкова силно, че тя отскочи. Тя издъхна, когато русата ѝ коса се разпиля около нея и тя легна по гръб, гледайки го със слаба руменина, която обагри бузите ѝ.
– Искаш ли да те вържа за леглото и да те чукам, докато не можеш да виждаш направо, Тейтъм? – Попита той с груб глас, който, както предполагах, целеше да предизвика истинска реакция от нейна страна.
– И какво да правя, ако тя каже „да“? – Изръмжах, преди тя да успее да отговори. – Просто да стоя тук и да те гледам?
– Не, обзалагам се, че Тейтъм може да даде наистина добра глава. Мислиш ли, че можеш да се справиш и с двама ни, бейби? – Попита я той, докато тя се заизкачва назад по леглото, сякаш си мислеше, че той наистина иска да изпълни това предложение. Но тя имаше късмет, може и да бяхме тъмни същества, но никой от нас не се разгорещи за момичета, които не ни искаха в замяна.
– По-скоро ще пия от шибаната тоалетна, отколкото да чукам някой от вас – изсъска тя и Киян се усмихна, когато получи реакцията, която искаше.
– Виждаш ли, Блейк? Нали казах, че богатите момичета не знаят как да се чукат? – Обърна се към мен с усмивка на лицето Киян, която говореше, че е доволен от себе си, че отново я е подразнил. – Тя не може да се справи с един от нас, камо ли с двамата. Нашето момиче може и да е секси, но все пак съм почти сигурен, че фантазията за нея, която имам в главата си, далеч ще надмине реалността. Така че, имайки предвид това, ще използвам тази фантазия като материал, върху който да се дрогирам под душа.
– Да, прав си – казах, докато Тейтъм оставаше във въображаемата безопасност, която беше намерила в далечния ъгъл на леглото. – Тя едва успяваше да се справи с мен, когато я чуках за жалост след посвещението.
– Майната ти – изригна Тейтъм, неспособна да остави тази лъжа да се изплъзне, а аз ѝ се усмихнах, доволен, че я накарах да се ядоса. – Ти беше тази, която молеше за още и се задъхваше като разгонена кучка през цялото време.
Киян се засмя мрачно, докато се колебаеше до вратата на банята, за да види как ще се развие този спор.
– Да видим кой от нас е крещял за още, нали? – Подиграх се. – Все пак имам видеозапис на събитието. Свъсих вежди към нея, очаквайки сълзите, молбите и крясъците да изтрия видеото и никога повече да не вижда бял свят.
Тейтъм вдигна брадичката си, очите ѝ пламнаха от предизвикателството за момент, преди погледа ѝ отново да се изпразни и тя просто сви рамене.
– Добре – каза тя накрая, сякаш дори не ѝ пукаше, а аз почти се задавих от изненада. – Да го видим.
Киян се ухили мрачно, като се облегна на стената, явно подготвяйки се за шоуто, за да види кой от нас ще се пропука пръв. Но ако Тейтъм Ривърс смяташе, че е добра идея да се състезава с мен в игра на пиле, щеше да разбере колко точно често губя. Защото отговора беше никога.
Предизвикателството е прието, кучко.
Върнах се през банята на „Джак и Джил“ и взех телефона си от нощното шкафче, преди да се върна в стаята на Киян. Когато отново влязох в стаята, в очите му блесна искра, сякаш си мислеше, че може би аз съм този, който ще се уплаши тук, но грешеше в това отношение. Защото аз не губех. Не можех. Така и не се научих как.
Взех дистанционното на скрина му и пуснах телевизора, преди да го свържа с телефона си и да дам на Тейтъм последен шанс да ме помоли да спра. Тя обаче трябваше да се справи по-добре от това. Исках да проси на колене, да ми предложи да ми смуче члена и да ми даде цялото съдържание на доверителния си фонд, преди дори да си помисля да се оттегля сега.
Но тя не молеше. По дяволите, тя дори не мигна, просто седеше мълчаливо и чакаше да направя най-лошото.
Прокарах палец по видеото на телефона си, като прескочих говоренето в началото и натиснах play точно когато протегнах ръка и я обърнах.
Петдесетинчовият екран изведнъж светна с изображение на двама ни, които се чукаха, и първия звук, който всички бяхме подарили, беше онзи звук, който тя издаде в момента, в който бях забил члена си в нея.
Тя крещеше в такт с всеки тласък на бедрата ми, молейки за още и още на видеото, а аз открих, че се взирам в кадрите, на които двамата го правим, сякаш света може да свърши, ако спрем. Гърлото ми се стегна, а члена ми набъбна, докато го гледах в продължение на една дълга минута, оценявайки колко шибано гореща изглеждаше тя.
Откъснах очи от екрана и погледнах към Киян, за да видя какво си мисли. Лицето му беше маска, докато гледаше видеото, но очите му пламнаха с интензивност, каквато рядко бях виждал у него, докато попиваше всичко.
Виковете на Тейтъм ставаха все по-силни и по-силни, а моя глас се добавяше към нейния, докато я проклинах и благославях на един дъх, явно прекарвайки времето на шибания си живот. И двамата продължавахме да вдигаме все повече и повече шум, докато безпогрешния звук от нейното свършване не изпълни стаята и аз изстенах, докато я последвах отвъд ръба. Усмихнах се победоносно, докато се обръщах да я погледна, пренебрегвайки факта, че бях твърд като камък, а предложението на Киан за тройка звучеше хиляди пъти по-съблазнително, отколкото преди малко.
– Сигурен съм, че си била по-гръмогласна – изръмжах аз и изключих видеото.
– Жалко, че тогава се преструвах – каза тя с мъртвешки тон, който беше пълна глупост. Бях усетил реакцията на тялото ѝ също толкова силно, колкото и моята собствена.
Киян се засмя гръмко, а аз изръмжах от гняв.
– Каквото искаш си казвай – отвърнах аз, отказвайки да се хвана в капана ѝ.
Вместо да си направи труда да ми отвърне, Тейтъм просто затвори очи и започна да стене, като пъхна ръце в косата си. Тя също се задъхваше, името ми се изплъзваше между розовите ѝ устни, докато ставаше все по-силно и по-силно, звучеше много като на видеото, но съвсем не беше същото.
Тя спря така внезапно, както беше започнала, и ме погледна с празен поглед, докато Киян започна да се смее.
– Е, ако искаш да опитам, можеш да дойдеш при мен под душа, бейби – каза той, докато блъскаше вратата на банята и влизаше вътре. – Предупреждавам обаче, че хапя.
Тъмният му смях беше последван от звука на пускането на душа и аз изхърках от неудовлетвореност, докато изкарах другата врата от стаята му обратно в коридора, като щракнах с пръсти на Тейтъм, за да я накарам да ме последва.
– Облечи се и се представи добре – заповядах ѝ, докато тя вървеше след мен в стаята ми.
– Добре – промълви тя, преди да премине през спалнята ми в банята, за да се преоблече.
Когато се появи отново, беше навлякла клин и тясна тениска със завързан възел, който разкриваше пъпа ѝ. Намръщих ѝ се, като осъзнах, че тук няма униформа.
Сейнт излезе от фитнеса в криптата точно когато се канех да го повикам и очите му паднаха върху Тейтъм с неодобрение.
– Върни се в общежитието и си облечи униформата – изръмжа той към нея. – После си нарисувай лицето и укроти тази шибана коса. Моята собственост не се очаква да изглежда по-малко от перфектно и те предупреждавам да не ме изпитваш в това отношение. След това събери всичките си дрехи и други гадости и остави куфара си пред общежитието. По-късно ще накарам някой от Неизречените да го донесе тук. Ако не ни чакаш пред трапезарията на Редууд, когато стигнем там след петнайсет минути, лично ще се погрижа за наказанието ти. – Той прекоси стаята и отвори едно чекмедже в дървения шкаф до вратата, извади ключа за стаята ѝ и го пъхна в ръката ѝ.
Тейтъм дори не отговори, просто се обърна и си тръгна, без да каже нито дума. В момента, в който вратата се затвори зад нея, погледа на Сейнт се спря върху мен.
– Проблем? – Попитах го.
– Все още не. Но тя трябва да бъде наблюдавана внимателно. Няма никаква надежда да се измъкне отново от територията на училището, но не може да ѝ се има доверие. Все пак е имала шибан пистолет.
Все още не бяхме говорили много по този въпрос и предполагах, че всъщност няма нужда да говорим много по него. Тя вече го нямаше, така че това беше края на въпроса.
– Може би не трябваше да я оставяме да си тръгне сама – казах аз, поглеждайки към вратата и чудейки се дали цялото това странно поведение тази сутрин не е било просто прикритие, за да ни накара да си мислим, че сме спечелили, за да може тя просто да се опита да избяга отново.
– Не се притеснявай за това – отвърна пренебрежително Сейнт. – Накарал съм целия ученически колектив да я наблюдава. Изпратих групов текст, за да им кажа маршрута ѝ, и те ще ме уведомят, ако се отклони от него.
Подсмъркнах от смях при това.
– Разбира се, че си го направил.
– Облечи се и кажи на Киян да не закъснява днес. Имам планове за закуска. – Сейнт се отвърна от мен, за да се отправи към спалнята си на балкона, а аз се зачудих дали плановете му включват Тейтъм да го храни на ръка отново, или е прекарал нощта в измисляне на нови начини да я измъчва.
След десетина минути тримата напуснахме храма и се изкачихме по хълма към трапезарията „Редууд“, преминавайки през тълпата от други ученици, които се измъкваха от пътя ни. Понякога сякаш не го забелязвах, но в други дни не можех да не оценя колко страхотно беше да сме ние. Искам да кажа, майната му на това да си един от най-долните. Гледката оттук беше просто фантастична.
Усмихнах се, когато забелязах, че Тейтъм стои на пътеката пред нас, вперила поглед в краката си, докато чакаше като добро малко момиченце.
– Предпочитах, когато беше по-борбена – промълви Киян.
– Предпочиташ всичко, което е по-борбено – пошегувах се аз и Киян счупи кокалчетата на пръстите си, докато се смееше в знак на съгласие.
– Все още не смятам да разчитам, че това е постоянно състояние – добави Сейнт. – Тя е твърде смела, за да се огъне толкова скоро. Свалихме я на земята, накарахме я да се почувства безпомощна, дори глупава. Но да я сломим напълно? Не мисля, че е така.
Устните ми се свиха, докато обмислях това. Не бях получил голямо удовлетворение от начина, по който се държеше тази сутрин, но беше по-добре от нищо.
И това беше най-малкото, което момиченцето на Донован Ривърс заслужаваше като отплата за това, което получи майка ми. Тя дори не можа да бъде погребана. Нямаше кой да я държи за ръка, когато умря. Тя беше сама. Дори не се сбогувах с нея, когато я видях за последен път. Говорех по телефона със Сейнт и само махнах с ръка, когато тя разпери ръце, за да ме прегърне. Това беше всичко. Последната прегръдка, която някога можех да имам с майка си, а аз я отминах за нищо. Защото я приемах за даденост. Предполагах, че тя винаги ще бъде до мен. Разбира се, всеки знае, че в крайна сметка вероятно ще надживее родителите си, но не и докато бях толкова млад. Мислех, че ни остава цялото време на света.
Но предполагах, че това е живота. В един момент си препускаш и си мислиш, че всичко е прекрасно, а в следващия момент от нищото получаваш удар и всичко, на което си мислел, че можеш да разчиташ, просто изчезва. И какво ти остава? Гняв и възмущение. Несправедливост и безнадеждност. Нищо и всичко. Всичко това е изчезнало, но все още има толкова много и тук. Само че нищо от това вече не изглежда по същия начин.
Челюстта ми се стегна и погледа ми се спря върху момичето, чийто баща беше виновен за цялото ми страдание. Достатъчно ли беше за мен да я видя сведена толкова ниско? Като че ли беше. Едва ли бях одраскал повърхността.
– Чума – излаях, без да го обмислям, и главата ѝ се вдигна, като ме погледна с онези големи сини очи, които се опитваха да проникнат право в душата ми. Но аз отдавна бях продал душата си на дявола и предполагах, че той просто е чакал досега, за да дойде и да си я прибере. – Избери някой от тълпата.
– Какво? – Попита ме объркано тя.
– Избери някой на случаен принцип. Сега.
Тя помръдна най-малкото от тона ми, след което посочи Перла Девикерс.
Перфектно.
– Удари я – казах аз.
– Ебаси да – изръмжа Киян, а устата на Пърл се отвори.
– Какво? – Попита Тейтъм, докато Пърл се отдръпна.
– Какво направих? – Попита Пърл, като ме гледаше с умолителни очи на лани.
– Нищо, скъпа. Не и на мен, във всеки случай. Но предполагам, че си ядосала Чумата тук, защото тя току-що те избра.
Тейтъм отвори уста да протестира и аз я хванах за ръката, стиснах я достатъчно силно, за да получи синини, като я придърпах към себе си и изръмжах в ухото ѝ, за да го чуе само тя.
– Или ще удариш Пърл Девикерс в самодоволното ѝ шибано лице, или лично ще избия лайната от всеки човек в малката ти банда „Неизречени“, като започна с онзи задник, който се опита да избяга с теб снощи. Примамка, нали?
Отблъснах Тейтъм от себе си и тя изглеждаше така, както си представях, че би изглеждала, ако току-що я бях насъскал.
– Пет – изръмжах аз. – Четири, три, две…
– Извинявай – изпъшка Тейтъм, преди да замахне с юмрук право в лицето на Пърл като професионалист и да я повали в калта.
Киян изхриптя от смях, а очите на Сейнт заблестяха от вълнение. Пърл се изтърколи на крака с ярост, изписана в чертите на лицето ѝ. От носа ѝ се стичаше кръв, а от устните ѝ се изтръгваше писък, докато се хвърляше към Тейтъм.
Преди да успее да се доближи до нашето момиче, Киян застана между тях и почти изръмжа, докато гледаше Пърл.
– Чу ли някой от нас да казва, че можеш да посегнеш на собствеността ни? – Поиска той.
Пърл се спъна, докато се опитваше да се овладее, а Тейтъм изглеждаше така, сякаш дори не знаеше какво, по дяволите, се случва. Сърцето ми се разтуптя от вълнение. От това, че имам тази власт над нея и над останалата част от училището също. Беше опияняващо, пристрастяващо, вълнуващо.
– Тя ме удари! – Изпищя Пърл.
– Да. И изглеждаше гореща, докато го правеше. Това обаче не означава, че можеш да я докоснеш – каза небрежно Киян, като използва обема си, за да блокира напълно гледката на Пърл към Тейтъм.
– Това важи и за останалите задници – добавих на висок глас. – Тя е нашето момиче. Което означава, че всеки, който има някакви идеи да се опита да я нарани, по-добре да ги забрави. Всеки, който смята да се опита да я прецака, по-добре да поддържа хубави, здрави отношения със собствената си дясна ръка. Защото никой от вас няма разрешение дори да говори с нея, камо ли да я докосва, освен ако не иска да отговаря пред нас.
– Тя е наша собственост – добави мрачно Сейнт. – И аз лично ще си прибера фунта плът от всеки тук, който не уважава това.
Сред тълпата настъпи тежка тишина и Тейтъм изглеждаше така, сякаш и се искаше земята просто да я погълне цялата. Но нямаше голям шанс за това. Всяко едно око на заобикалящите я ученици беше вперило поглед в нея или с омраза, или с ярост, или със завист.
Просто се надявах, че Тейтъм не се е привързала прекалено много към идеята да има приятели тук, в Евърлейк Преп. Защото за нейно съжаление аз се погрижих това да не се случи.
Пристъпих напред и я прегърнах през раменете, като я насочих към трапезарията „Редууд“.
– Изглежда, че сега сме само ти и ние, Пепеляшке. Надявам се, че не си твърде разочарована от твоите не толкова очарователни принцове – казах аз и се наведох, за да говоря на ухото ѝ. – Добре дошла в новия си живот в ада.