Глава 17
Бих могла да остана в този бар завинаги но една булка може да остане само малко, ако изчезне по време на сватбата си, преди хората да започнат да задават въпроси.
Вземаме Франк, който е много щастлив, че е спечелил девет долара на машината за покер, и излизаме навън.
– Глупаво парче ламарина – изсъсква един от мотористите, докато рита гумата на мотоциклета си.
– Не иска да запали ли? – Пита Люк, докато се отправяме към лимузината.
– Не – казва мъжа, сваля кърпата от главата си и напада с нея мотоциклета си. – Безполезен шибан мотор!
Люк ме погледна, лунната светлина блестеше в сините му очи, а дъха ми засяда в гърлото.
– Ще имаш ли нещо против да погледна набързо?
– Не бързам да се връщам – казвам с усмивка.
Той сваля сакото си и усещам как очите ми се разширяват, докато обхождат гърдите му, забелязвайки съблазнителните петна кожа, които се виждат между изпънатите копчета.
– Можеш ли? – Пита той, докато държи сакото си.
Опитвам се да скрия ентусиазма си, докато небрежно, спокойно, безгрижно го вземам и го окачвам на ръката си. В момента, в който той се обръща и се отдалечава, аз го доближавам до носа си и вдишвам опияняващия му аромат. Топлият секси мирис изпълва дробовете ми и предизвиква тръпки в мен. Мммм, това е хубаво.
– Аз съм механик – казва Люк, запретва ръкави и поема работата.
– Благодаря ти – казва мотоциклетиста и изглежда облекчен. Той ме поглежда и лицето му се набръчква. – Отивате на някакво парти с костюми ли?
– Нещо такова – отговаря Люк, присяда и започва да разглежда мотора.
Франк се приближава с отпуснати рамене и изпъчени гърди.
– Аз също мога да помогна – казва той с глас, който е по-дълбок, отколкото е бил през цялата нощ. – Не ми харесва вида на тази зъбчата глава. Сигурно се е престарал.
По начина, по който Люк го поглежда, разбирам, че това не са истински думи и че Франк няма представа за какво говори.
С аромата на одеколона на Люк, който се върти в главата ми, го наблюдавам как проверява двигателя. Обикновено не си падам по мъже, които умеят добре да боравят с ръцете си, но сега той наистина прави нещо за мен. Поемам си дълбоко дъх, докато очите ми блуждаят по големия му мускулест гръб. Ризата му е опъната плътно до него, осветена от топлото наситено сияние на луната.
Умът ми се насочва към някои неприлични места. Представям си най-различни мръсни неща. Неща, които биха оставили петнисти отпечатъци от пръстите на Люк по цялото ми тяло.
Вдишвам дълго хладния нощен въздух, докато го наблюдавам как прави това, което умее най-добре. Трябва да бъда внимателна тук. Имам склонност да се впускам във всичко. Ставам прекалено интензивна. Прекалено привързана. Прекалено бързо. Това не се харесва на момчетата.
Изглежда, че всеки път, когато се заинтересувам от някого, той прекъсва и бяга. Може би съм прекалено страстна, прекалено всепоглъщаща, прекалено нетърпелива или всичко изброено, но това е единствения начин, по който знам как да действам.
Имам два режима на съществуване: изключен или включен. Няма междинно положение.
Това е чудесно, когато управлявате бизнес, но не е толкова добре, когато се опитвате да се влюбите.
Чувствам, че започвам да се влюбвам силно в този мъж. Трябва да се опитам да овладея малко нетърпението си, да смекча интензивността си, иначе той ще избяга, както направиха останалите.
Люк запалва двигателя и нищо не се случва.
– Това е свещта – казва той и поглежда към собственика.
– Точно това исках да кажа – добавя Франк, почти надвесен над рамото на Люк. – Определено свещта.
Човекът благодари на Люк, а аз за последен път помирисах сакото му, преди да го върна.
Това е като мое лично шоу, докато го гледам как го взема и плъзга по големите си твърди ръце. Яката му се сгъва сама и аз се втурвам, преди той да успее да я поправи.
– Здравей – прошепва той, когато стигам до врата му и вдигам яката.
Устните ни са толкова близо. По-близо, отколкото е необходимо, но все още твърде далеч една от друга за моя вкус.
Искам да се изправя на пръсти и да му изтръгна още една вълшебна целувка, но трябва да се държа хладно, ако искам да премина на следващото ниво с този мъж. Инстинктите ми винаги водят до бърз край. Благодаря ти, играй отново. Следващия.
Не искам този път да свърши така. Толкова бързо. Толкова внезапно. Искам да опитам да направя нещо истинско с Люк. Той изстена, когато се отдръпнах с усмивка на уста.
– Ти си жестока – прошепва той, докато се отдалечавам.
Намигам му през рамо.
– Добре дошъл в брачния живот, любов моя.
Пътуването обратно е твърде кратко и преди да се усетим, лимузината е паркирана и ние сме в асансьора, който се връща в залата.
Нашият придружител Франк яде от друга торбичка със сандвичи и несериозното хрупане на сандвича му е единственото нещо, което пречи на мен и Люк да скочим един на друг точно тук. Виждам го по жадния начин, по който ме гледа от другата страна на асансьора.
– Благодаря за почивката, Франк – казвам, когато вратите се отварят със звън.
Гледката и звуците на гостите навсякъде ме карат да настръхвам.
– За мен е удоволствие – казва той, пъха торбичката в джоба си и излиза. – Смятай го за сватбен подарък.
Люк застава до мен и ми подава ръка. Боже, тази усмивка… тя ме убива всеки път. Безсилна съм срещу нея. Тя е вълшебно вкусна.
Обгръщам ръката му и погледите ни се задържат един в друг, преди да излезем. Главите се обръщат. Хората се усмихват и шепнат. Фотографите ни намират и започват да щракат като папараци, които тормозят световноизвестна двойка.
Чувствам се като звезда на ръката на този мъж. Като актриса, спечелила „Оскар“. Чувствам се така, сякаш мога да направя всичко.
Представям си ни в този вид на истинската ни сватба и си напомням да намаля темпото. Навлизам в цялата си същност. Това е проблем. Наясно съм с това.
Но все пак не мога да контролирам мислите си и определено не мога да контролирам начина, по който тялото ми реагира на неговото.
Сякаш работим на един и същ електрически ток. Една и съща телесна дължина на вълната. На една и съща емоционална честота.
Приближавам се малко до него и оставям гърдите си да докоснат ръката му, докато вървим. Той забелязва. Разбира се, че забелязва.
Момчетата имат фино настроени радари за цици и Люк не е по-различен.
Разсмиваме се като две деца, хванати с ръце в кутия с бисквити, когато виждаме Кейтлин да влиза в стаята. Няма как да се слееш от нея, докато носиш сватбена рокля, така че тя веднага ме забелязва.
Тя се нахвърля върху нас с ръце, свити в юмруци, и с почти диви очи.
– Къде, по дяволите, бяхте вие двамата? – Изсъсква тя като котка, която е принудена да се къпе в студена баня. – Хората започват да забелязват. Посланикът на Франция ме попита дали вие двамата сте се върнали в хотелската си стая, за да правите любов!
– Какво му каза? – Би трябвало просто да си замълча, но ми е любопитно.
– На нея – отсича тя. – И аз и казах, че сте го направили.
– Мамо – казва Люк с въздишка. – Това е чуждестранен дипломат.
Тя маха пренебрежително с ръка.
– О, това е просто Франция. Не разбирам цялата тази шумотевица. Тези хора са известни със стила си, но виждала ли си някога знамето им? Уф. Синьо, бяло и червено. Три правоъгълника в редица. Това е знаме, за бога, отделете повече от десет секунди, за да го изработите.
– Е, сега се върнахме – казва Люк, минавайки покрай нея и вземайки ме със себе си.
– Не се отдалечавай от мен! – Избухва тя, като скача обратно пред него. – Не забравяй кой ще подпише чека ти. – Порочните ѝ очи се стрелкат от сина ѝ към мен. – Не си мислете, че блъфирам – предупреждава тя с тих глас. – Винаги изпълнявам заплахите си.
– Какви заплахи? – Пита Люк. Той поглежда лицето ми и сигурно изглеждам толкова бледа, колкото се чувствам, защото пристъпва напред, докато ме придърпва защитно назад.
– Това е между нас – казва Кейтлин пренебрежително.
Люк не отстъпва.
– Какви заплахи? – Гласът му е по-силен, по-мощен.
Кейтлин се оглежда с нервна усмивка на лицето. Очите на Люк са втренчени в нея, сякаш не го интересува кой чува.
– Нищо – прошепва Кейтлин. – Просто част от сделката, това е всичко.
– Не я заплашвай – изръмжава той. – Разбираш ли? Ще грабна микрофона и ще кажа на всеки един човек тук какво се случва.
Тя се отдръпва със страх в очите.
– За какво толкова се притесняваш?
Тогава тя забелязва ръцете ни, стиснати една в друга. Той ме стиска достатъчно силно, за да не ме боли, но и достатъчно силно, за да знам, че ме подкрепя.
Наистина харесвам тази израснала защитна версия на Люк. Никой досега не се е застъпвал за мен по този начин. Дори не знам как да реагирам, затова просто го оставям да се погрижи за ситуацията. Да оставя някой друг да поеме управлението е нова концепция за мен, но засега ми е приятно, че поне веднъж не се налага да съм начело.
– Тя направи всичко, което поискахте – казва той, без да отстъпва. – Остави я на мира.
– Разбирам – казва Кейтлин с насмешка. – Попаднал си в мрежата. Предполагам, че не сме първото голямо семейство в историята, което се влюбва в красива слугиня. Вероятно обаче сме първите в историята, които се влюбват в тази на паркинга.
– Стойте далеч от нея – предупреждава Люк с тон, с който не бих се заиграла. – Отивам да танцувам с булката си.
Кейтлин гледа с отворени челюсти, докато той ме отдръпва. Искам да я попитам за статута на шивачката, но не мисля, че много често кралицата на подлостта бива поставяна на мястото си, а и не искам да развалям момента.
Очите ѝ ме гледат зловещо, докато се потапям в тълпата.
Ще си платя за това по-късно.
Люк се втурва през тълпата и ме повлича след себе си. Изглежда напрегнат. Гърбът му е целия стегнат и се движи достатъчно бързо, за да ми се наложи да подтичвам, за да не изоставам. Тези проклети обувки за кукла Барби затрудняват това.
Хората се обръщат, за да го заговорят, но той не обръща внимание на никой, докато ме дърпа към балната зала. Насочва се направо към диджея.
– Say You Won’t Let Go – казва той на DJ Brain Damage. – Джеймс Артър. Разбирате ли?“
– Интернет, бебе! – DJ Brain Damage кимва с глава. – Имам всичко.
– Сложи го. Искам да танцувам с моето момиче.
Моето момиче.
– Идва! – Диджеят се захваща за работа, забавя песента, която е стара и кара всички да танцуват, и пуска мелодията, която Люк е поискал.
Напрежението в него сякаш спада, докато ме води към дансинга, а ефирния звук на тиха китара се разнася из залата от говорителите.
Телата се разделят, когато се приближаваме. Той ме повежда към средата на дансинга, под огромния полилей.
Меките светлини се отразяват върху кристалите, рисуват ни в малки отражения и ни карат да се чувстваме като в омагьосващ сюрреалистичен сън.
Около нас се събират стари и нови двойки, а Люк се обръща с нежна усмивка. Приближаваме се заедно, дланите ми се плъзгат по гърдите му, докато ръцете му падат върху ръцете ми и след това се спускат към бедрата ми. Пасваме си толкова перфектно.
Гледа ме отгоре, сякаш съм най-красивото нещо, което е виждал.
Сърцето ми трепва. Бузите ми светят. Бедрата ни се поклащат в ритъма на красивата песен, докато се гледаме един друг, напълно вглъбени в очите си.
Този човек ме кара да се чувствам толкова специална. Толкова видяна. Толкова желана.
Всички тези усещания са нови за мен и не знам как да се справя с всяко от тях. Тук се уча в движение. Всичко това е неизследвана територия.
Взимам ръката му в своята и поглеждам пръстена, който сложих на пръста му.
На Люк сигурно не му харесва, че го гледам, защото нежно хваща челюстта ми и повдига устата ми нагоре. Устните ми се разтварят, когато усещам горещия му ментов дъх.
Устните ни са толкова близо…
Преглъщам стон, когато копнежа се засилва.
Искам го много силно. Това не прилича на нищо, което съм изпитвала досега. Това е неочаквано. Изнервящо е. Нереално е. Големите му ръце се плъзгат по долната част на гърба ми, той ме повдига и бавно ме завърта. Втренчена съм в нагорещените му сини очи, докато роклята ми се върти в краката ми.
Люк ме спусна обратно на пода, но не отпусна хватката си. Челата ни се допират, докато се гледаме с глупави, запленени усмивки на лицата си. Падам тежко…
Чувствам го във всяка клетка на тялото си – от свитите пръсти на краката ми до изтръпналите върхове на пръстите ми. Изгубвам се в този мъж. Той е пристрастяващ. Той е опияняващ. Аз искам той да бъде изцяло мой.
Той се усмихва топло, а аз плъзгам ръце към тила му и прокарвам пръсти през меката му къса коса.
Устата ми се изкривява. Устните ни са на разстояние от целувката.
Чувствам се толкова свръхчувствителна към всяко място, до което се докосва тялото му. По ръцете ми имам ледени тръпки. Косата отзад на врата ми се изправя. Заобиколени сме от хора, но сякаш сме единствените в стаята. Двойките около нас изчезват. Ние сме Бел и Звяра в празната бална зала. На планетата сме останали само ние.
Затварям очи и се сгушвам в тялото му, опирам буза на гърдите му, а той ме държи така, сякаш никога няма да ме пусне. Той целува косата ми, докато се поклащаме меко на музиката като едно цяло. Със стон той поставя брадичката си на върха на главата ми. Сега всичко е различно. Чувства се засилено. Вълнуващо.
Вълшебно.
Надявам се, че не съм единствената, която го усеща, но не мисля, че е така. Начинът, по който ме гледа… начина, по който ме кара да се чувствам… това не може да е едностранно.
Вселената не е толкова жестока.
Въздъхвам, когато песента свършва и романтичния ни момент приключва. Той ме потупва по бузите, докато аз го гледам.
– Красива си – прошепва той, докато се вглежда в очите ми. – Спираща дъха във всяко едно отношение.
Звучи друга любовна песен, но тази е малко по-въздействаща – „Любовник“ на Тейлър Суифт. Вместо да държат здраво партньорите си, двойките около нас започват да се движат малко повече и от време на време да се въртят.
– И ти не си лош – казвам му с кокетен поглед. – Доста си секси, когато крещиш на майка си.
Той отмята глава назад и се смее. Чувствам топлина, която стяга сърцето ми от секси ръмженето.
– Да крещя на майка ми, а? Има ли други странни извращения, за които да знам?
– Ще разбереш това по време на медения месец.
Той се усмихва, като ме държи малко по-силно.
– Нямам търпение.
Потанцувахме още малко, докато опияняващия аромат на одеколона му се въртеше в дробовете ми и ме караше да се чувствам замаяна по най-добрия възможен начин.
Погледите ни не се откъсват един от друг за дълго. Те се свързват отново и аз усещам познатото трептене в стомаха си. Нощта се развива твърде бързо. Не искам тя да свършва.
– Да, Люк – прошепвам му аз.
– Да, какво?
– Да, с удоволствие бих отишла на среща с теб.
Очите му светват и той се усмихва.
– Радвам се да чуя това.
Гледаме се един друг с широки глупави усмивки на лицата си. Ние сме деца, които за първи път изпитват кучешка любов. Ние сме възрастни хора, които все още се държат за ръце след петдесет години любов. Изпълнени сме с надежда и вълнение, като в тях се примесва само малко страх, за да бъде всичко интересно.
Песента свършва и започва да звучи Hey Ya! на Outkast. Това е сигнала ми да си тръгна.
Отдръпвам се от Люк, за да напусна набързо дансинга и да се насоча към безопасното място на килима, но Виктория изскача пред мен, отказвайки да ме пропусне.
– Ще танцуваме! – Казва тя, като разтърсва бедрата си и ме избутва обратно към Люк.
– Трябва да…
– Не! – Казва тя с усмивка.
Люк ме хваща и се усмихва, докато ме обръща. Бедрата му се движат толкова съблазнително, докато танцува пред мен. Знам, че и да се опитам, няма да мога да си тръгна. Очите ми са приковани в него.
Ая и Райън изскачат от тълпата и започват да танцуват с нас.
– Ууууу! – Вика Ая, като разтърсва раменете си като полароидна снимка. Райън я гледа с почти изплезен език.
Виктория ме хваща за ръка и ми показва няколко движения. Аз я следвам и добавям някои нови забавни движения от моя страна.
Всички сме в кръг, смеем се, пеем, танцуваме и се забавляваме.
Напрежението и самосъзнанието се стопяват и ме обзема щастие.
Това е забавно. Наистина забавно.
Преглъщам тежко, когато виждам как в очите на Люк се разгаря гореща енергия, докато ме наблюдава как се движа. Може би съм грешала относно танците. Те имат своите приложения.
Ая прошепва нещо в ухото на Райън и очите му изпъкват, а бузите му се изчервяват.
– Здравей – казвам, докато танцувам към Ая. – Как върви в палатката?
– В никакъв случай! – Отсича тя. – Това е твоята сватба, Зи. Никакви разговори за работа. Да се забавляваме, по дяволите!
Ентусиазмът ѝ е заразителен и не мога да не се засмея, когато тя скочи с вик.
Оставих всичко настрана. Стресът, притесненията, амбициите, дисциплината. Освобождавам се от всичко това на дансинга и си позволявам да се забавлявам, както е необходимо.
И усещането е невероятно.
Назад към част 17 Напред към част 19
