Глава 18
Всички сме изпотени, но все още сме силни. Енергичната тълпа е жива около нас, танцувайки така, сякаш това е последната ни вечер на земята. Танцуваме сякаш няма да има утре.
Вълнението на Виктория е заразително и аз се забавлявам, докато се опитвам да не изоставам от нея.
– Ти си готина – изкрещява тя в лицето ми през музиката.
– Наистина? – Изкрещявам в отговор, без да и вярвам.
– Да! Трябва непременно да дойдеш на шоуто ми следващия петък с Люк.
– Добре! – Казвам, може би малко прекалено бързо. Малко прекалено нетърпеливо. – Ако Люк няма нищо против.
Тя се усмихва многозначително, докато гледа брат си.
– Мисля, че ще му хареса – казва тя с кикот.
Не мога да спра да се усмихвам, докато тя танцува.
С прилив на енергия се обръщам и хвърлям закачливо поглед към Люк. Той се усмихва, когато танцувам до него, прехапвайки долната си устна.
– Мисля, че имам идея за първата ни среща – казвам, като се навеждам, държейки поклащащото си се тяло извън обсега му. Той не иска нищо от това. Усмихвам се, когато той се приближава и ме обгръща с ръце.
– Ами да?
– Сестра ти ме покани на представлението си – казвам му. – Мога ли да отида с теб?
– Няма да чакам една седмица за първата ни среща – казва той, докато ме гледа. – Колко дни е това разстояние? Шест? Това може да е шестата ни среща.
Смея се, докато сърцето ми се ускорява.
– Семейството ми те харесва – казва той.
– Може би половината от семейството ти. Другата половина ме мрази.
– Да, но те мразят всички.
Смея се.
– Това е вярно.
– Аз също те харесвам. Много.
Поклащам глава, без да вярвам. Чувствам се твърде добре, за да е истина.
– Защо? – Изричам. – Защо искаш да излезеш с мен?
Веждите му се повдигат.
– Сериозно? – Кимвам.
– Да. Сериозно.
Поема си дълбоко дъх, за да събере мислите си за няколко минути.
– Иска ми се да можеш да се видиш така, както аз те виждам. Никога не съм срещал човек като теб, Зоуи. Гледаш света и си мислиш, че можеш да завладееш всичко. Ако се беше родила преди хиляда години, щеше да командваш армиите в Европа. Не познавам никого, който би облякъл тази рокля и би направил това, което правиш.
– Защото съм толкова гнусна?
– Не – казва той с ярост в тона си. – Защото си толкова смела. Не позволяваш на нищо да те спре.
Дъхът ми секва в гърлото от напрегнатия му поглед.
– Ти си завладяваща за мен. Чувствам се привлечен от теб по начин, който никога не съм изпитвал преди. Завладян съм от присъствието ти. Трудно ми е да отвърна поглед от теб.
Ръката ми се плъзга надолу към неговата и той хваща пръстите ми.
– Силно се влюбвам в теб, капитане.
Изправям се на пръсти и се каня да целуна долната част на прелестната му брадичка, когато Хедър потупва рамото ми, убивайки момента.
– Време е за хвърляне на букета.
– По дяволите – промълвявам аз. Толкова много се забавлявах, че забравих, че все още имам да изпълнявам някои сватбени задължения.
– Къде е? – Пита Хедър.
– На масата – казвам, като поглеждам към мястото си. – Ще отида да го взема.
Имам нужда от секунда, за да го обработя. За да помисля. Да запечатам завинаги в мозъка си образа на Люк, който ми казва, че е силно влюбен в мен.
С дълбоко вдишване се отправям към мястото си, като се усмихвам на всеки, който минава покрай мен.
Сега е по-лесно да изглеждам щастлива.
Люк е превзел мозъка ми и не мога да повярвам, че не съм била обсебена от работата през цялата нощ. Това изобщо не ми прилича.
Екипът ми работи навън, обслужва най-голямото ми събитие досега, а на мен не ми пука как върви. Те са добре. Обучих ги добре.
Заобикалям масите и забелязвам Синди и момичето с жълтата рокля, които задълбочено разговарят една с друга. Синди плаче.
Отново. Момичето с жълтата рокля изглежда отегчено.
– Ще пораснеш ли? – Избухва тя. – Това беше преди шест години!
– Аз го обичам! – Оплаква се Синди.
Двете ме забелязват и аз бързам, докато Синди с ридание отхвърля главата си в ръцете, а момичето с жълтата рокля ми се усмихва неловко и ми маха жалко с ръка.
Бедното момиче. Надявам се, че Картър не е бил гадняр с нея.
Връщам се към мисълта за Люк, когато пристигам на масата, за да взема букета си.
– Какво си направила с Талия? – Извика ми един глас отзад.
Обръщам се с разтуптяно сърце и отдръпвам глава назад от изненада, когато виждам Лили, момичето за цветя, да ме гледа със скръстени ръце.
– Тази сутрин се запознах с Талия – казва тя със зъл поглед. – Ти си натрапник.
– Самозванец?
– Не ме поправяй, когато се изправям срещу теб!
Преглъщам, когато тя пристъпва напред. Тази красива малка дама определено е наследница на леля си Кейтлин. Тя е ужасяваща.
Обикновено не бих се притеснила толкова, но не мога да се хвана да споря със седемгодишно дете насред претъпкано място. Това би било губеща ситуация.
– Къде е Талия? – Избухва тя. – Ти вещица ли си? Ти заклещи ли я?
– Добре, знаеш, че филмите на Дисни са фалшиви, нали?
Тя скача напред и хваща роклята ми с юмрук.
– Кажи ми къде е Талия или ще ти скъсам роклята!
Задъхвам се, когато тя я дръпва и чувам пукане.
– Добре! Добре! – Изкрещях панически. – Ще ти кажа всичко!
Малките и очички се присвиват към мен.
– Талия е вещицата – казвам и с тих заговорнически глас. – Аз съм омагьосана принцеса.
Очите ѝ се разширяват.
– Ти си?
– Напълно.
Тя все още не се е отпуснала.
– Принцесата на кое?
– Върмонтланд.
Какво ми каза Люк? Конкретни подробности?
– Нямам много време – прошепвам и. – Когато часовника удари дванайсет…
Тя се навежда.
– Да?
– Ако не намеря истинската любов…
– Какво? Кажи ми!
– Ще се превърна в русалка.
Тя пусна роклята ми и ме загледа със страхопочитание.
– С какво мога да помогна?
Усмихвам и се топло. Тя е толкова сладка. Ужасяваща, но сладка.
– Можеш да прегърнеш майка си и да ѝ кажеш, че я обожаваш. Можеш ли да направиш това за мен?
Тя кимва с глава, повдига роклята ми, за да погледне краката ми, и се втурва да търси майка си Тами.
Това беше близо. Едва не се случи така, че погрешния Уитфийлд да разкъса роклята ми.
Това е работата на Люк.
Всъщност се справих с това. Ставам все по-добра в лъжите.
Благодаря, Люк! Развращаваш ме по всякакви нови и прекрасни начини.
Тъкмо се каня да взема букета за втори път, когато ме прекъсва друг глас.
– Двамата изглеждахте прекрасно, когато танцувахте там. – Това е бабата на Люк – Елинор.
Усмихвам се срамежливо, докато очите ми се откъсват от нея.
– Благодаря ти.
– Толкова е хубаво да видя внука си влюбен – казва тя и изглежда развълнувана. – Можеш ли да го доведеш на Коледа? Той никога не идва, а аз не знам колко от тях са ми останали.
– О, госпожо Уитфийлд – казвам, усещам как раменете ми падат, а стомахът ми се свива. Вече не мога да лъжа за това. Не и пред нея.
– Елинор – поправя ме тя.
– Елинор – казвам, преди да си поема дълбоко дъх. – Бих искала да не се налага да го казвам, но… с Люк не се срещаме.
Тя накланя глава.
– Какво имаш предвид?
– Аз съм само доставчикът на храна. Работех на паркинга, когато Талия си тръгна. Кейтлин и Уолтър ме помолиха да се намеся. Не съм му приятелка. – Уф. Защо тези думи идват с пронизваща болка в сърцето ми? – Нищо не съм.
– Можеш да бъдеш много неща, скъпа. Но нищо не е едно от тях. – Очите ми се стрелнаха към нейните.
– Може и да си била доставчик на храна, когато си влязла тази сутрин, но вече не си просто доставчик на храна. Внукът ми е доста увлечен по теб.
Отварям уста, но нищо не излиза.
– Никога не знаем какво ни е подготвил деня – продължава тя. – Остават още няколко часа. Всичко може да се случи.
Тя ми се усмихва, докато си играе с върха на косата си.
– Не се отчайвай още.
– Съжалявам, че излъгах – казвам накрая.
– В това семейство лъжата е спорт – казва тя със смях. – Ще се оправиш.
Аз също се смея. Това семейство е лудо, но не всичко е лошо.
– Отиди при него – казва тя и кимва в неговата посока. – Приеми смелостта, която тече във вените ти. Не се сдържай.
Поглеждам към Люк и той ме наблюдава от дансинга. Сърцето ми подскача в гърдите, когато очите ни се срещат.
– Зоуи! – Хедър се втурва и почти ме кара да изскоча от обувките на Талия. – Дейон те чака!
– Кой е Дейон?
– Диджеят.
– Увреждане на мозъка на DJ?
Хедър извърта очи.
– Просто ела вече.
Вземам букета от масата и се усмихвам на Елинор.
– Благодаря ти.
– Можеш да ми се отблагодариш, като се насочиш към дъщеря ми – казва Елинор с въздишка. – Опитай се да избиеш телефона от ръцете ѝ. Тя има нужда да си почине.
Смея се, докато следвам Хедър обратно на дансинга. Музиката
спира и Хедър започва трескаво да освобождава хората.
– Къде са тези самотни дами? – Крещи в микрофона си Дейон (който за мен винаги ще бъде DJ Brain Damage). – Време е за танца. Хвани букета и бъди следващата на опашката за женитба!
Натиска бутон на миксера и Бионсе започва да пищи за всички самотни дами, а куп момичета се втурват напред, танцуват, викат и вдигат ръце във въздуха.
Забелязвам Джанет в тълпата, което е лесно, защото синята светлина от мобилния ѝ телефон осветява лицето ѝ. Синът ѝ Оуен е до нея и също е погълнат от телефона си. Той не вдига поглед, когато Елинор хваща Джанет за ръка и я издърпва на дансинга.
– Тя – изрича Елинор, докато я избутва в първата редица от развълнувани жени.
Започвам да танцувам и аз, докато се обръщам и хващам букета.
Люк се е облегнал на стената в далечината и ме наблюдава с усмивка на прекрасното си лице. Усмихвам се срамежливо, като поглеждам цветята си. Ще бъде ли измама, ако ги подхвърля на себе си и ги хвана? Не бих имала нищо против да бъда следващата, която ще се омъжи.
– Правилата! – Изкрещява диджея, когато вълнението се засилва. – Без хапане. Никакво ритане. Никакво дърпане на косата. Дръжте се чисто, дами. Започваме!
Сърцето ми се разтуптява, когато всички погледи се фокусират върху мен, само че този път и аз съм развълнувана.
– Три… Две… Едно…
Хвърлям букета над главата си, като го насочвам право към Джанет. Тя дори не вдига поглед от телефона си. Той се насочва право към главата ѝ, но Виктория скача пред нея и изтръгва цветята от въздуха в последната секунда. Тя се спуска тежко на земята, отнасяйки със себе си двете момичета. Тълпата ликува и избухва в смях.
Виктория триумфално запраща букета във въздуха.
Радвам се, че го е хванала. Тя заслужава да получи малко любов.
– Хубав улов! – Казвам, когато тя се приближава с него. – Трябва да се пробваш в НФЛ. Не знаех, че можеш да се справяш.
Тя се смее, като поднася към носа си изпочупения букет цветя и ги помирисва.
– Благодаря. Наистина имам нужда от гадже.
И двете се смеем.
– И аз, и ти.
Тя поглежда брат си и се усмихва.
– Може би, но ти си много по-близо от мен.
Преглъщам трудно.
– Така ли мислиш?
Тя размахва ръка.
– Всичко това може да е фалшиво. Но ти и Люк… Това не е фалшиво. Видях начина, по който танцувахте, и къде бяхте след вечерята? Забрави за това! Не искам да знам.
Бузите ми изгарят, докато го гледам как ме гледа. Някой се приближава до него и започва да говори, но той не откъсва поглед от мен.
– Мисля, че трябва да го направиш – казва Виктория с уверено кимване. – Ще се радвам да те виждам повече.
– Наистина?
– Да, и може би, ако не се получи с теб и Люк… не знам, може би все още ще можем да се срещаме?
– Не разбирам. За работа?
Тя свива срамежливо рамене.
– Мислех да сме приятелки…
– О!
– Не е нужно – добавя тя бързо.
– Не, да. – Поемам си бързо дъх. – Бих искала да бъда твоя приятелка.
– Добре – казва тя.
И двете се изчервяваме срамежливо, докато се усмихваме една на друга.
– Ред на момчетата! – Прекъсва нашия малък момент DJ Brain Damage. – Талия, приготви се да свалиш колана с жартиерите!
Човекът от прожекторите отново ме намира и усещам как лицето ми побледнява, докато всички мислят за колана с жартиери, увит около горната част на бедрото ми.
– Призовавам всички самотни мъже на дансинга! – Вика диджея. – Ако нямаш пръстен на пръста си, вдигни задника си на дансинга.
Хедър се приближава и ме хваща за китката. Сърцето ми бие в гърдите, докато тя ме дърпа към един празен стол, поставен под големия полилей.
– Просто седни и остави Люк да свърши останалото – казва тя, като почти ме избутва на седалката.
Задъхвам се, докато около мен се тълпят десетки подходящи ергени. Устата ми пресъхва и усещам припадък, докато Люк не се приближава, изглеждайки секси както винаги.
Започва да звучи I’m Too Sexy на Right Said Fred и не мога да не се засмея, докато Люк се полюшва игриво в ритъма. Той ми прави истинско шоу, докато изпъва яката си, потапя колене и раздвижва бедрата си, докато ми хвърля забавен поглед.
Избухнах в смях. Умирам…
Изправя се и се отправя към редицата от момчета, като при това дава петици. Не мога да дишам, докато той се върти назад и си върти задника пред мен.
Този човек изобщо не е срамежлив. Готов е да направи всичко, за да предизвика усмивка у мен, а аз съм готова за това.
Викам и пляскам с ръце, докато той се изнизва напред като хедлайнер от турнето на „Магическият Майк“. Той пада на колене и аз се задъхвам, когато вдига долната част на роклята ми.
Той ми се усмихва унищожително секси, преди да метне роклята ми през главата си и да се гмурне между краката ми.
В мен се разгаря топлина, когато усещам силните му ръце върху бедрото си да свалят колана с жартиерите. Сърцевината ми се свива.
Сърцето ми се разтуптява.
Може ли да види бельото ми? Какво точно се вижда там долу?
Той не бърза, а плъзга колана с жартиерите надолу по треперещото
ми бедро и над ожуленото ми коляно. Почти се задъхвам, когато той го сваля от крака ми и се показва с лукава усмивка на това разочароващо секси лице.
Косата му е разхвърляна. Усмихвам му се, като се навеждам напред и я оправям.
– Той успя! – Изкрещява в микрофона диджей Brain Damage. – Младоженецът навлезе в неизследвана територия и остана жив, за да разкаже за това.
Поглеждам го и той продължава.
– Съберете се наоколо, ергени, и развържете ръцете! Едно правило. Ако тя дойде при вас, трябва да я хванете.
Люк взема колана с жартиери и го пъха в джоба си.
– Няма да се случи – казва той с притежателен тон. – Всичко е мое.
Тази вечер той нарушава всички правила.
Диджеят се кани да възрази, но поглежда Люк и решава да пусне една песен вместо това. Дансингът се пълни отново и Хедър идва да отнесе стола.
– Справяш се чудесно – казва тя. – Само ще разрежите тортата след малко, а президента трябва да дойде скоро и след това сме почти готови.
Почти готово?
Почти е приключило?
Сърцето ми се свива, когато поглеждам към Люк.
Не мога да повярвам, че нощта минава толкова бързо.
И наистина не мога да повярвам, че съм толкова разстроена от това.
Назад към част 18 Напред към част 20
