Глава 19
– Надявам се, че това е за последен път – казвам, докато Виктория ми помага да изляза от кабинката в банята.
– Часът е само десет – казва тя с усмивка, докато държи роклята ми свалена на плочките. – И ни предстои да пием още много. Изобщо нямам нищо против.
– Добре, защото излъгах. Никога няма да успея да стигна до края на нощта, без още едно пътуване.
Тя се смее, докато отиваме към мивката. Моето момиче за цветя чака там с голяма чаша вода. Гледа ме право в очите, докато си мия ръцете.
– Какво правиш, Лили? – Пита Виктория.
– Добре ли си? – Усмихвам се, като се навеждам пред нея.
Тя кимва и се навежда към ухото ми. – Това е, за да се хвърли върху теб. Ако се превърнеш отново в русалка.
Аууу. Тя е толкова сладка.
– Това ще стане чак след два часа – казвам и. – Можеш да приготвиш чаша в полунощ.
– Добре – казва тя и изглежда облекчена, докато излива водата в мивката. – Ставаше ми тежко.
– За какво си говорите? – Пита с вдигната вежда Виктория, точно както прави и Люк.
– Важни неща за булката и момичето за цветя – казвам ѝ, докато намигам на Лили. – Строго секретно.
Джанет влиза и минава покрай нас, за да включи телефона си в стената.
Тя скърца със зъби, докато се потапя обратно в екрана.
Виктория присвива очи и ме поглежда.
– Здравей, лельо Джанет.
Джанет едва вдига поглед, стига само до половината от лицето на племенницата си, преди очите ѝ да паднат обратно.
– Здравейте, момичета. Забавлявате ли се?
– Да.
– Чудесно. Ей, кажи ми кога е хвърлянето на букета. Отдавна не съм имала среща.
Виктория ме поглежда с нацупено лице.
– Току-що го минахме, лельо Джанет. Помниш ли? Аз паднах пред теб?
– О, точно така! – Казва тя, като се хваща за челото. – Съжалявам, просто съм малко разсеяна тази вечер. Шегуваш ли се с мен?
Нещо я придърпва обратно към телефона и тя изрича още една ругатня под носа си. Тази дама е погълната от работата си. Часът е десет в събота, на семейна сватба, а аз още не съм видял очите ѝ.
– Защо не си вземеш отпуск до края на нощта и не се забавляваш със семейството? – Пита Виктория, докато се качва на плота.
– Винаги си на телефона – казва Лили язвително. – Жалко е. – Трябва да обичам бруталната честност на малките деца. Винаги можеш да разчиташ, че те ще кажат направо това, което възрастните не искат.
Джанет вдига поглед с напрегната нетърпелива въздишка.
– Ако следващата седмица не постигна тримесечните си квоти, целия ми отдел губи бонусите си. Те се нуждаят от мен. Вие, дами, сте млади и свободни. Не разбирате какво е да имаш хора, които разчитат на теб.
Знам какво е. В момента на мен разчитат работници.
Знам също какво е да си погълнат от работата си.
Последните няколко години прекарах като тази бедна дама, без да осъзнавам, че около мен има цял богат свят, който мога да опозная.
Сега очите ми са напълно отворени.
Няма да се върна.
– Уф – подсмърча Джанет и присвива очи. – Приемът тук е ужасен.
Тя изключва телефона си и четирите излизаме от банята заедно.
Оуен тича към нас. Джанет едва поглежда към сина си.
– Да вървим, Лили! – Прошепва той и ѝ маха с ръка. – Време ли е? – Пита тя.
– Да! – Казва той, преди да се обърне към Джанет. – Мамо, ти ще гледаш ли? – Сърцето ми се къса, когато виждам изпълнения с надежда и същевременно уморен поглед в очите му.
Нещо ми подсказва, че той не получава много от вниманието на майка си.
– Да – казва тя и най-накрая вдига поглед. – Да, разбира се.
– Какво ще гледате? – Питам, докато двете деца бягат. Виктория ги гледа как си тръгват.
– Няма значение.
Те замислят нещо и шаферката ми е замесена в него.
Тъкмо се канех да поразпитам по-дълбоко, когато Синди се приближи, приличайки на енот с разбито сърце и разтворена спирала.
– Талия – казва тя с треперещ глас. „Мога ли да поговоря с теб за секунда?
Поглеждам към Виктория и тя свива рамене.
– Разбира се – казвам, докато се о тдалечаваме . Виктория остава наблизо, но без да слуша. – Какво става?
Тя си поема дълбоко дъх, а ръцете ѝ треперят.
– Аз просто…
Отдръпвам се назад, когато тя се хвърля напред и ме обгръща с ръце в мечешка прегръдка.
– Погрижи се за него – прошепва тя в ухото ми.
– Окееей – казвам твърдо, когато тя се отдръпва, поглежда ме с тъжна усмивка и след това побягва, задържайки в себе си ридание.
Виктория отново е до мен.
– Това момиче ми взе джапанките, когато бяхме на почивка – казва тя, докато я гледаме как бърза да излезе от коридора.
– Тя взе и брат ти. – Тя се задъхва.
– Какво? Люк?
Поклащам глава.
– Картър.
Тя се замисля за секунда и кимва.
– Мога да видя това. Беше доста скучна ваканция. Цяла седмица валя дъжд и нямаше интернет.
Музиката спира и Виктория ме хваща за ръката със сила.
– Ела!
Нямам време да протестирам, преди тя да ме издърпа през тълпата и да се качи на сцената.
– Какво става? – Питам с разтуптяно сърце. – Трябва ли да танцувам отново? Или да пея? Моля те, не ме карай да пея.
– Просто застани тук – казва тя с широка усмивка, докато ме поставя отпред.
Место край ринга.
Пулсът ми все още се ускорява, а сега, когато тя излиза на сцената и изчезва зад синята завеса, стомаха ми трепери.
Люк се появява до мен и ми се усмихва, като ми спира дъха.
Нервите се стопяват, когато го поглеждам. Чувствам се така, сякаш мога да направя всичко с него до себе си.
– Какво става? – Питам. – Какво са замислили?
Той свива рамене.
– Нямам представа.
Хедър пристига от другата ми страна, когато синята завеса се открехва.
Тълпата се радва.
Това не е Марвин Хил и Скалистите хълмове. По-добро е. Всички те са там. Всички братовчеди на Люк.
Оуен е отзад с две дървени лъжици на бедрото си, Райън свири на китара, Лили държи тамбура, а Виктория е на микрофона и изглежда като звезда с китара, която виси на рамото ѝ.
Сцената е осветена с меки бели светлини, които ѝ придават ефирен, подобен на сън вид. Разкошна е.
– Мислех, че няма да правят това – прошепвам на Хедър.
Тя свива рамене.
– Промениха мнението си.
Виктория ме гледа с усмивка на лице.
– Това е за най-новия член на нашето семейство. Добре дошла в нашия луд малък свят. Ние не сме всичко е лошо.
Вдишвам дълбоко, усещам, че гърлото ми е дебело, защото се задушавам.
– Тази песен се казва Семейството е семейство и е написана от Кейси Мъсгрейвс. – Виктория се обръща към събралата се тълпа. – Надяваме се да ви хареса.
Харесва ми. Те са толкова добри.
Виктория владее сцената, докато пее забавната причудлива песен, подрънквайки на китарата си и усмихвайки се на мен.
Никой досега не ми е пял. Дори като дете родителите ми не го правеха.
Докато гледам, се разчувствам и очите ми се пълнят със сълзи. Те не трябваше да правят това. Нямаше да го направят. Какво се промени?
Люк ме обгръща с голямата си успокояваща ръка, а в гърдите ми се появява топлина. Приливът на емоции се завихря в мен, докато те свирят – радост, благодарност, изненада, тъга. Не знам какво не е наред с мен. Чувствам всичко това.
Всички те са толкова талантливи. Лили свири на тамбура и танцува наоколо.
Как е толкова добра на толкова млада възраст?
Момчетата го правят лесно. Оуен удря лъжиците по бедрото си в такт. Райън е вперил всички погледи в Ая, докато свири на китара с усмивка.
А Виктория? Тя е звезда в процес на изграждане. Един ден тя може да разпродава стадиони.
Песента завършва с размах и спира внезапно.
– Семейството си е семейство – казва Виктория – и добре дошла в нашето.
Ръката на Люк се отдръпва от раменете ми, докато пляскаме и се радваме колкото се може по-силно. Втурвам се към сцената и прегръщам всеки от тях, усещайки как сълзи на благодарност се плъзгат по бузите ми.
Всъщност те ме накараха да се почувствам като част от семейството. Никога няма да забравя това.
– Беше невероятно – казвам на Люк, докато слизам обратно. Все още треперя. Не знам защо това ме връхлита толкова силно.
Той избърсва сълза от бузата ми.
– Беше.
– Сега е твой ред – казвам на шега.
Лицето му става сериозно.
– Добре.
– Чакай, какво?
Преди да успея да го хвана, той се качва на сцената и се приближава до Виктория.
– Той ще пее ли? – Пита ме Хедър. – Това не е включено в графика.
Никога не съм мислила, че някога ще го кажа, но майната му на графика.
Съсредоточена съм върху него, докато той шепне нещо на сестра си.
Тя се усмихва, слага ръка на рамото му, а после му подава китарата си.
Очите ѝ се стрелкат към моите и тя се усмихва, докато скача от сцената. Наистина ли ще ми пее?
Адреналинът преминава през тялото ми, когато той премята китарата на Виктория през голямото си кръгло рамо и се изправя пред микрофона.
Имам чувството, че вътрешностите ми вибрират, докато всички седемстотин и повече души в стаята го гледат. Той гледа само мен.
Тълпата притихва в тишина, докато пръстите му се отпускат върху струните, а меките ноти изпълват огромната зала и я карат да се чувства като интимна малка вечер на отворения микрофон в кафене, а не като огромна зала със стотици хора.
Очите му са вперени в мен. Отново сме само ние в стаята.
Всички останали се разтапят.
– Това е песен за моето момиче – казва той с глас, от който ме побиват топли тръпки по цялото тяло. – Нашето бъдеще започва днес.
Пръстите му започват да танцуват по струните, а меките светлини го обливат в топло сияние. Той е толкова красив. Как може този прекрасен мъж да ми пее? Как може аз да съм тази, която е избрал?
Обзема ме безтегловност, когато той започва да пее с нисък секси глас. Разпознавам думите. „Perfect“ на Ед Шийран, но когато излиза от устата на Люк, песента е отвъд съвършенството. Тя е вълшебна.
Хората започват да обръщат глави, за да ме погледнат, осъзнавайки, че са свидетели на нещо специално. Не откъсвам от него пълните си със сълзи очи. Не мога. Хипнотизирана съм от него.
Затаявам дъх, докато той пее за това, че сме деца и се влюбваме. Аз не съм дете, но това е първата ми истинска любов. И в този сюрреалистичен момент имам чувството, че ще е последната.
Всъщност аз падам в:
Не! Не, не, не, не, не, не, не, не, не. Не! Не мога да го направя отново. Не може да бъде като предишните пъти.
Но никога не е било така през останалите периоди.
Погледни ме. Оправдавам се.
Поемам няколко дълбоки вдишвания и се съсредоточавам върху сладкото сълзливо изпълнение на Люк, като оставям романтичните текстове да покрият ушите ми като топла захар.
Психическият ми срив приключи. Вече съм добре. Като нова.
Поглеждам към ледената скулптура на ангела. Тя ме гледа с ясни очи и мека усмивка.
– Моля те, нека се получи – прошепвам на ледения си ангел хранител. – Само този път.
Изтласквам надеждата, тревогите и безпокойствата си и се наслаждавам на остатъка от песента, като оставям тихото пеене на Люк да ме изпълва с гордост и радост.
Той наистина е добър. Шокиращо добър.
Той е толкова спокоен, толкова уверен. Взирам се в устните му, докато той пее с такава емоция, осъзнавайки, че аз целунах тези устни и те целунаха мен.
Когато песента свършва, всички ръкопляскат и се радват.
Не мога. Просто стоя зашеметена и го гледам с благоговение, докато той сваля китарата от рамото си и я спуска на стойката.
Очите му не се откъсват от моите.
Той ми се усмихва, докато отива към стълбите. Сърцето ми се разтуптява, а в главата ми става леко и въздушно. Чувствам се така, сякаш мога да се издигна до тавана, без да ме крепят големите му ръце.
– Уау, Люк – казвам, когато той пристига, а тълпата все още ръкопляска около нас. – Дори не знам какво да кажа. Това беше прекрасно. Никой досега не е правил подобно нещо за мен.
Взе и двете ми ръце в своите, наведе се и ме целуна нежно по устните. Тълпата реве.
DJ Brain Damage пуска Billie Jean и тълпата започва да танцува около нас. Не мога да танцувам в момента. Все още съм прекалено разтреперана след онова омагьосано изпълнение.
Извеждам го навън, където е приятно тъмно и духа прохладен вятър. Усещането е, че кожата ми е наелектризирана.
– И така, семейството ви винаги ли си пее? – Питам.
Първо Уолтър, после братовчедите му, после Люк. Няма да се учудя, ако Кейтлин ми изпее песен следващия път, когато я срещна.
Дори злодеите пеят във филм на Дисни.
– Да – казва той, като се навежда по-близо до мен, а вятъра развява косата му. – Предполагам, че твоето не?
– Не. Родителите ми ми сложиха слушалки и ми пуснаха музика, докато си крещяха един на друг. Това брои ли се?
Той ме поглежда тъжно и аз веднага искам да си върна думите.
Искам да се върне към начина, по който ме гледаше преди.
– Сериозно, все пак. Благодаря ти за това. Беше наистина специално за мен.
Той гледа с гладните си очи, които са пълни с нужда и желание.
Потръпвам, когато ръцете му се плъзгат по тръпнещите ми бедра, а той ме целува дълго и дълбоко. Това е най-хубавата целувка досега.
Главата ми плува, когато той се отдръпва.
– Наистина съм развълнуван за нашата среща, Зоуи – прошепва той.
Брадичката ми се накланя към него.
– Ти си?
Той кимва.
– И аз съм много развълнувана – прошепвам в отговор.
Ръцете му се плъзгат в моите и ние просто се гледаме един друг, усмихвайки се развълнувано.
Не мога да повярвам, че трябва да чакам до петък. Това ще бъде най-дългата седмица в живота ми.
– Картър! – Вика един от приятелите на Картър, когато група от тях нахлува.
– Не сега – промълви Люк.
– Време е за холивудски стингър, бейби! – Изкрещява онзи с розовата вратовръзка и удря голяма длан по рамото на Люк. – Бар. Сега.
Ръката на Люк се изстрелва и той хваща китката ми, докато момчетата го дърпат обратно вътре. Аз се влача, но нямам нищо против. Мога да се възползвам от едно питие.
– Холивудски стингъри! – Вика на бармана най-големия пич от всички пичове. – Дванайсет от тях!
Онзи с дебелия врат и обеците на всяко ухо потрива ръце.
– Ще направим по две!
Люк изглежда така, сякаш ще повърни.
– Не отново…
– Да, пак! – Изкрещява кралския пич-брат твърде силно.
– Какво е „Холивудски стингър“? – Пита объркания барман.
– Какво е „Холивудски Стингър“? – Крещи кралския пич, изглеждайки обиден. – Джак Блек Самбука, Капитан Морган Фрийман, Грей Гус и Маверик и Краун Роял Тененбаумс. Смесете всичко това.
– Каква е частта с жилото? – Питам.
– Почти забравих – казва кралския братовчед, бръква в джоба на якето си и изважда малка червена бутилка. – Горещият сос на Кристофър Уокън Watch In My Ass.
Всички братя започват да блъскат по бара като отряд шимпанзета.
– В гаража ми е останала само една кутия от тези бебета – казва той, докато я вдига.
– На Уокън се доверяваме! – Викат всички едновременно.
Люк ме погледна с ъгълчето на окото си и аз се засмях.
Барманът е извадил всички бутилки, но ги гледа, сякаш не може да се реши да ги налее. – Искате да смеся всичко това ли?
– По дяволите, да! – Изкрещява кралския пич-брат. – Това е отвратително.
– Знам – казва кралския пич-брат, докато търка ръцете си от вълнение. – Ето защо е толкова страхотно!
Съпругата на крал Дюд-Бро, кралица Дюд-Бро, върти очи, докато си тръгва.
– Предполагам, че ще си пътувам до вкъщи – промълвява тя на никого конкретно.
– Налейте го! Налей! – Скандират всички като горили, докато бармана не се отказва от професионалните си стандарти и не започва да ги смесва.
– Това ли са приятелите на брат ти? – Прошепвам на Люк с усмивка. Люк поклаща глава, докато ме гледа.
– Брат ми е идиот. – Смея се. – Не се шегувам.
Когато шотовете са готови, бармана изглежда така, сякаш е готов за ваканция.
– Много хубаво! – Казва кралския пич-брат, като прави ужасна имитация на Борат, и започва да раздава шотовете на всички.
Люк вече се олюлява, преди кралския пич да му подаде един в ръката. Той неохотно го взема с кисел израз на лицето си.
Много ми е мъчно за него. Не мога да му позволя да го изпие. Той вече получи повече от справедливия си дял по-рано.
– Долу, момчета – вика кралския пич, докато всички си пият шотовете и разливат повечето от тях.
Люк се намръщва, докато гледа чашата.
– Не мога да приема повече такива – прошепва ми той.
С усмивка го грабвам от ръката му. – Страхливец.
Очите му се разширяват, когато бързо го свалям заедно с момчетата.
О, гадно! Уф! Това е отвратително.
Отвратително. И гори… по дяволите, гори! Очите ми се насълзяват.
Ръцете ми треперят.
Още един се появява от нищото.
О, крапери. Току-що го нарекох страхливец. Сега трябва да си го взема.
Грабвам шота от ръката на кралския пич и свалям и него.
Вторият път е още по-лошо.
С коктейлите, виното по време на вечеря и бирата в бара тези
шотове ме удариха силно и бързо. Не съм много по пиенето и почти нищо не бях яла през целия ден.
Стаята се върти, докато гледам разтревоженото лице на Люк. И точно така…
…аз съм пияна булка.
Точно това ми трябва.
Назад към част 19 Напред към част 21
