Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 31

ДАРИУС

Повече нимфи, отколкото можехме да очакваме, се изсипаха от дърветата, всяка от тях в променената си форма и крещяща с пълната сила на дрънкалките си, докато тичаха между дебелите стволове, за да се притекат на помощ на братята си.
Бяхме образували пръстен около поляната, всеки от нас в дърветата над тях, докато чакахме касапите да се спуснат, но те бяха толкова много, че беше невъзможно да се придържаме към плана си да ги нападнем от горе.
Макс се промуши между дърветата вдясно от мен, стреляйки с лъка и стрелата си, докато използваше въздушната си магия, за да се задържи във въздуха, борейки се да запази контрола върху елементарната си магия, но оставайки достатъчно високо над тях, за да намали ефекта от дрънкането им.
Близначките прекосиха поляната пред мен, огънят на Феникса се изля от ръцете им, докато създаваха гигантски пламтящ Х, който проряза земята и я подпали, ефективно разделяйки нимфите, тъй като те бяха принудени да отстъпят от пламъците, а няколко от тях бяха унищожени от силата им.
– Дръж се близо до мен! – Изревах, а очите ми бяха насочени към Рокси, която прекосяваше поляната в напълно променената си форма, огънят позлатяваше бронята, която Джералдин и беше дала, а косата и пламтеше в алени пламъци.
– Опитай се да не изоставаш, задник! – Извика тя в отговор и аз изръмжах, стиснах брадвата си, погледнах надолу към поляната и изстрелях още магия към нимфите от върха на дърветата.
Но когато Рокси и сестра и размахаха криле и се изстреляха още по-далеч от мен с ясното намерение да продължат да вървят, вместо да изпълняват заповедите ми, стиснах зъби и скочих от височината си с вдигната брадва.
Изревах предизвикателно, когато се приземих върху нимфата, която се беше запътила между дърветата под мен, сблъсках се с нея и разсякох брадвата си върху главата и точно когато усетих острия разрез на сондите и в страната си.
Нямах място да се преместя тук, когато дърветата бяха така плътно натъпкани, затова тръгнах пеша, а пламтящата ми брадва гореше в мрака, докато тичах към следващия си противник, като погледът ми се стрелкаше между нимфата и двата феникса, които се отдалечаваха между дърветата пред мен.
Изгубих ги напълно от поглед, когато срещнах врага си, замахнах с брадвата си с див вик и откъснах крака му, докато той се хвърляше към мен. Нещото падна като дървото, на което приличаше, а аз се нахвърлих върху него в момента, в който то падна на земята, и го погубих с оръжието, което ми беше подарено от сестрата на жената, която обичах.
Оттук нататък битката бързо премина в хаос и кръвопролитие и аз изгубих Рокси и сестра и от поглед, докато се отдавах на борбата.
Размахвах брадвата с такава жестокост, че ръцете ме боляха, а всеки удар на оръжието в кост или дървесна плът отекваше в тялото ми като такса за смъртоносен марш.
През дърветата зад гърба ми се разнесе вой и Сет скочи над мен в огромната си форма на бял вълк, като с пламтящите си метални нокти събори на земята една нимфа и впи зъби дълбоко в гърлото на съществото, което ръмжеше и риташе под него.
Изтръгнах брадвата си от гърдите на последното си убийство, а през устните ми премина жестоко ръмжене, докато между тях се разливаше дим, а желанието да се преместя ме дърпаше непрестанно, вътрешното ми животно се канеше да се включи в борбата.
Една стрела профуча покрай главата ми толкова близо, че усетих топлината на пламъците, докато минаваха покрай мен. Завъртях се, за да видя как тя се забива в окото на едно от съществата, миг преди да се сблъскам с твърда тежест и да се сгромолясам на горската земя.
Успях да се претърколя, докато падах, юмрукът ми се удари в коравата плът на противника ми, докато той стоварваше тежестта си върху мен, а дрънченето му прозвуча толкова силно, че крайниците ми почти блокираха от силата му.
Магията в мен замръзна, брадвата ми бе отхвърлена настрани, докато мускулите ми се свиваха срещу чуждото усещане, че силата на нимфата завладява моята. Избухнах в ярост, когато Нимфата ме прободе със сондите си, и се дръпнах настрани, за да избегна удара, който вместо това попадна в листата до главата ми.
Тя ме удряше отново и отново, докато аз се мятах от една страна на друга, избягвайки многократно ударите на тези заострени сонди, докато забивах юмрук в страната ѝ и се борех да се измъкна изпод нея.
Нимфата изкрещя в лицето ми, още повече от нечистата и сила се вряза в мен и открадна шибания ми дъх от дробовете, докато бях обезсилен от нея, а режещата болка в гърдите ми проби през изтръпналото ми съзнание, за да прошепне обещания за смъртта ми, докато агонията ме разкъсваше.
Но докато се опитвах да хвана дракона си и да се преместя, за да се спася, нимфата изкрещя от болка и избухна в пламъци над мен, а тялото и се разпръсна в каша от пепел и въглени, които се разпръснаха, за да разкрият пламтящото момиче зад нея, което вдигна брадичка към мен за поздрав.
– Ставай, задник – изръмжа Рокси, сякаш спасяването на задника ми я беше вбесило, и аз се изправих на крака, борейки се да получа достъп до магията си, за да мога да излекувам кървящата рана в гърдите си, докато загребвах брадвата си от земята.
– Върни се във въздуха – изръмжах и, а сърцето ми се разтуптя, когато тя насочи дивия си поглед към трио нимфи, които току-що ни бяха забелязали между дърветата.
Рокси ме погледна, ъгълчето на устните и потрепна от забавление, а аз усетих сянката на собствената си усмивка в отговор.
– Толкова шибано властен – коментира тя, преди да удари силно крилата си и да излети, както и бях заповядал.
Но вместо да полети към безопасното небе, където би могла да продължи да обстрелва враговете ни с атаки на далечни разстояния, както бях заповядал на нея и Дарси през цялото време, тя прелетя през гората, едва на сантиметър от земята, и заплува право към тях.
– Рокси! – Изръмжах, поемайки пеша по пътя на преследването, вдигнал брадвата си над рамото и готов да убива, докато желанието да я защитя се сливаше с глада на чудовището в мен, а аз гледах тези нимфи в очите и им обещавах гибел от моята ръка.
Тръгнах след нея, топлината на пламъците и затопляше въздуха, през който тичах, а чистият пламък на червено-синия и огън почти ме заслепяваше, докато я преследвах.
Рокси нададе своя боен вик, когато се приближи до нимфите, и избликът на сила, който я изблъска, едва не ме прати по задник, тъй като ме връхлетя гореща вълна и за няколко секунди изгори дъжда от небето с интензивността си.
Огънят се изливаше от нея в поток, поглъщайки трите нимфи в него, и докато стигна до тях, аз просто се проврях през горящата пепел, която беше единственото, останало от телата им, и я наблюдавах как най-накрая се обръща към небето и се втурва нагоре от обсега ми.
Още нимфи се приближаваха към нас и аз се обърнах, като исках да се върна към съществата, които бяхме оставили завързани за коловете в центъра на капана, но открих огромна нимфа, която излезе от дърветата и препречи пътя ми.
Звукът на Тарзански вик привлече вниманието ми вляво и погледнах натам точно навреме, за да видя Джералдин, която се люлееше между дърветата на дебела лиана, насочила пламтящия си боздуган с брутална прецизност към една нимфа с вик:
– Не днес, ти, глупако!
Огромната нимфа пусна толкова силен звън, че го усетих до пръстите на краката си и магията ми отново се затвори силно, но аз се усмихнах, докато бавно размахвах брадвата напред-назад в хватката си, крачейки към нея между дърветата, докато дъждът се сипеше върху главата ми.
В разгара на битката си бях у дома и бях готов да докажа силата си срещу всяко създание с тъмна душа тук.

Назад към част 30                                                     Напред към част 32

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!