ДАРИУС
Паднахме от небето, Макс се придържаше към гърба ми с цялата си сила, докато падахме към безкрайните простори на армията на баща ми, а мъхнатите облаци се разкъсваха, докато се разбивахме в тях. Зъбите ми се впиха в костеливия гребен на крилото на нападателя, точно когато ноктите му прокараха линия на агония по стомаха ми.
Изтръгнах рев, драконовият огън разцъфна и го изтласка назад, давайки ми необходимото пространство, за да го изритам и да го изпратя далеч от нас.
Преобърнах се, докато земята се приближаваше, пламтящите огньове и безкрайните редици от палатки се фокусираха под нас. Войните на стражата изричаха предупредителни викове към спящите.
Крилете ми се разпериха и аз рязко се наклоних, биейки с тях през болката от разкъсаните им рани, а кръвта, която бликаше от раните, украсяваше лагера долу.
Стрелците със земна сила се прицелиха в мен, докато се мъчех да спра падането ни, а стрелите им се оформяха в юмруците им, остриета от камък и шипове от тръни, предназначени да се забият дълбоко в плътта и да нанесат още повече поражения на излизане.
Изревах огън по тях, надигайки писъци, докато падахме, а кървящите ми криле не можеха да противодействат на падането достатъчно бързо.
Въздушната магия се разду под мен миг преди да успея да се сблъскам със земята, уви се около нас и ни катапултира обратно към мрачното небе. Силата на Макс ни обгърна, изстрелвайки ни нагоре въпреки шансовете.
Превъртях се във въздуха, като се претърколих встрани от залпа стрели, които ни запратиха, а след това ударих силно крилата си срещу агонията от раните, причинени от тези, които ме поразиха.
Макс извика като предизвикателство, докато въздушната му магия ни издигаше нагоре, издигайки ни от обсега на стрелбата толкова бързо, колкото можеше.
Все пак усетих ухапването на стрелата, когато една ме улучи в задния крак, а друга прониза крилото ми миг по-късно.
Но тази болка беше нищо, напълно без значение пред лицето на дракона, който бях изгубил от поглед при падането ни.
Обърнах се и открих, че във въздуха танцуват сенки, които го скриваха от погледа, дори когато неземният му писък нарушаваше спокойствието на небето.
Тарик.
Синът, когото баща ми беше създал с онази кучка сянка, ни преследваше и между моите наранявания и способността му да се крие в дълбините на самата нощ знаех, че няма да го надминем.
От лявата ни страна долетя светкавично движение и аз прибрах криле, гмуркайки се към отвесния, скалист склон на втората по големина планина в прокълнатата верига, където лагера на предателите и чудовищата не можеше да се изкачи лесно. Където щяхме да бъдем само ние и той сами в тъмното.
Замахнах с опашката си, когато усетих, че се приближава към нас, а жестокият удар заби бодлите, които я облицоваха, дълбоко в плътта му и покри люспите ми с кръв, докато той крещеше в ярост към звездите.
Преобърнах се във въздуха, като използвах предимството си, докато той все още се олюляваше от удара, и се врязах в него, с извадени нокти и дълбоко впит.
Тарик се мяташе в прегръдката ми, а ноктите му се забиваха в страната ми, разцепвайки люспите и извличайки още от кръвта ми.
Макс се бореше да овладее въздуха, докато падахме отново, но замахът на ноктите на Тарик го принуди да се предпази вместо това и ние се сблъскахме със скорост на планинския склон.
Макс беше изхвърлен на свобода от мен и сърцето ми се сви от страх, но не можех да отделя и миг, за да го потърся. Ноктите на Тарик разкъсаха страната ми, сенките, които живееха в него, се впиха дълбоко в плътта ми и прокараха линии на агония през мен.
Блокирах болката, забих тежестта си в него и го тласнах към отвесната пропаст, която се извисяваше на гърба му, а планината се разпадаше до нищото, сякаш от страната ѝ беше изрязан чист разрез.
Той се надигна, като се бореше да забие нокти в скалата и да спре напредването ни към падането, а аз се нахвърлих върху него, челюстите ми се сключиха около гърлото му, а киселият вкус на замърсената му кръв се разнесе по езика ми. Той изръмжа достатъчно силно, за да събуди небесата.
Едното ми крило се влачеше жалко по земята край мен, болката от собствените ми рани почти ме потискаше, но аз отказвах да им позволя да ме забавят.
Ноктите ми се впиха в камъка и аз го притиснах към тялото му, придвижвайки го към тази капка и смъртта, която трябваше да го чака в подножието ѝ.
Направих крачка, после още една, светът се разтресе, докато той се бореше и мяташе, челюстите ми се стегнаха около гърлото му и прорязаха мускулите и сухожилията.
Но тъкмо когато се очертаваше ръбът, когато задните му крака изхвърчаха на открито, разтърсващ вик разцепи света на две. Нещото, което ни беше примамило тук, изкрещя някъде в дълбините на света и силата му открадна дъха от дробовете ми, магията от костите ми и Дракона от плътта ми.
Паднах, когато се преместих неочаквано, гърбът ми се удари в камъка и се разкъса по грубите скали, преди да се преобърна отново и отново, търкаляйки се и устремявайки се към онази капка и ръба, който ме примамваше така отчаяно към смъртта отново.
Хвърлих се по лице, пръстите ми се впиха в безпощадната земя, ноктите ми се разцепиха, докато се борех да намеря захват, а магията ми се провали напълно, тъй като силата на този писък ме държеше на милостта си.
Червата ми се свиха, когато се ударих в ръба, пръстите ми загребаха по камъка, без да успеят да намерят нещо, за което да се хванат, преди да започна да падам.
Изревах, за да се противопоставя на тази съдба, а червата ми се сринаха, когато гравитацията ме грабна в прегръдките си, но преди да успея да падна в бездната, една ръка се хвана здраво за предмишницата ми и ме изтръгна, за да ме спре.
Дъхът се изтръгна от дробовете ми, когато погледнах нагоре, дива усмивка на лицето ми, устните ми се разтвориха в знак на благодарност за Макс, която падна напълно неподвижна на устните ми, когато съзрях неземната красота на лицето на Тарик.
Устните му също се разтеглиха в усмивка, всичките му заплахи и нечестиви дела, които искряха в дълбините на ониксовите му очи.
– Здравей, братко – промърмори той, докато започна да ме издига обратно на перваза. – Казаха ми, че си мъртъв.