Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 55

СЕТ

Две нимфи ме притиснаха до стената и ме притиснаха под себе си, докато аз се борех яростно, за да се освободя. Тази с извитите рога хвърляше огън по мен, изгаряйки страната ми със садистичен, грозен смях, докато аз виех от агония.
Задрасках ги с лапи, но гадината не спря дори когато се врязах в страната и с огъня на Феникс.
Чух как Дарси изкрещя името ми и червено-синият огън се издигна в небето някъде от другата страна на арената, което ми подсказа, че няма да стигне навреме. Между тях се отвори пролука и аз се хвърлих напред, за да се опитам да се освободя с лай на решителност, но друга нимфа препречи пътя ми, голямата и сондирана ръка се удари в лицето ми и ме повали обратно на земята.
Те дрънчаха дълбоко и жадно, докато трите се бореха да ме притиснат на място, като всяка от тях отчаяно се стремеше да бъде тази, която ще открадне силата ми, докато ме убива. Страхът ме обзе, когато ме принудиха да легна по гръб на пясъка и огромният с рогата посегна да изтръгне магията от сърцето ми. Майната му, не, имам твърде много живот за живеене. Никога не съм казвала на Кал какво чувствам.
Една стрела се заби в черепа на този, който държеше лапите ми, и той се взриви в сенките, докато втора стрела едва не улучи рогатата нимфа над мен. Големият звяр изръмжа предизвикателно, прескочи ме и се затича към Макс, докато той се спускаше от небето, хвърляйки огромен огнен взрив от ръцете си.
Макс се защити с въздух, докато аз се изтърколих на лапите си, крещейки от болезнените изгаряния на страната ми, а от нараняванията ми достигаше мирис на изпепелена плът и изгоряла коса.
Нахвърлих се върху последната нимфа със свирепа жестокост, разкъсвайки гърлото ѝ и разтърсвайки я свирепо, докато тя крещеше и се гърчеше в челюстите ми.
Мускулите ми потрепериха, когато болката от нараняванията ми започна да ме обзема, а хватката ми върху нимфата се отпусна за миг, тъй като едва не изгубих съзнание, но с решително ръмжене успях да се преборя с чувството и да продължа.
Със зверски тласък на главата ми шията на нимфата се счупи и тя се разпадна на сянка, докато аз се препъвах, а предните ми крака се поддаваха. Опитах се да се изтласкам нагоре, но тъмнината забули зрението ми и вместо това се спънах, блъскайки се в пясъка с хленчене от болка.
Едно размазано движение се затича към мен и сърцето ми се повдигна, когато вдигнах муцуна, готвейки се да посрещна Кейлъб. Но това беше Орион, който забави ход пред мен, падна и притисна ръце към изгарянията, покриващи тялото ми. Болката отшумя, докато той работеше, и аз изпуснах тихо хленчене, като завъртях глава, за да оближа лицето му, което го накара да похърка от досада. Ланс Орион дойде за мен. Обича ме като другар от глутницата.
– Това е само защото Блу ще ме намрази, ако те оставя да умреш – изръмжа той, а аз му се усмихнах по вълчи начин, а опашката ми заудря по пясъка. Разбира се, че е така.
Когато той приключи с лекуването ми, скочих на крака и дръпнах глава към гърба си в ясна оферта да се качи.
– Не и през тоя живот, куче. – Той се изстреля далеч от мен, съсичайки една нимфа с яростен удар на меча си, а аз въздъхнах вътрешно. Ето го и бъдещият ми най-добър приятел.
Тръгнах по пясъка, докато няколко от нимфите се отдръпнаха към широката врата, която водеше под амфитеатъра, а Макс работеше, за да разбие щита, който му пречеше да ги последва.
Дарси се биеше с рогатата нимфа с жестокостта на баща си, а аз изревах радостта си, преди да се обърна и да скоча от ямата на трибуните.
Тръгнах по петите на бягащата тълпа, като ги повалях с огромните си лапи, и забелязах пред себе си красивата сребриста форма на Розали, която водеше глутница вълци от Оскура. Извиках към нея за поздрав и тя извърна глава, лаейки в отговор.
Спринтирах през глутницата и, докато не я достигнах отпред, и тичахме рамо до рамо, тъпчейки всеки нещастник, който се изпречеше на пътя ни.
Потърсих Кейлъб в лудницата, но имаше твърде много феи, които тичаха навсякъде. Беше невъзможно да го открия. Надявах се само, че вече е стигнал до Тори, защото трябваше да я измъкнем от Лайънъл. Тогава може би някой от нас щеше да има достатъчно късмет, за да успее да го убие.

Назад към част 54                                                           Напред към част 56

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!