Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Скръб и звездна светлина – Книга 8 – част 105

КСАВИЕ

Тайлър Корбин:

Броооо. Дори не разбираш нивото на похапване, до което току-що стигнах. Получих глад, след като прелетях през дъга по залез слънце, но когато ти кажа, че това количество храна е неестествено…
Започна се с едно малко парченце, но покрай звездите това парченце доведе до две, а двете – до три. Следващото нещо, което си спомняте, е, че съм затънал до шия в петдесет вкуса чипс, пакетите са разкъсани, а трохите достигат до части от тялото ми, за които не съм знаел, че съществуват. Но нещата стават сухи. Наистина сухи в моя чипс. Така че взех спагети от хранителния магазин. О, човече, имаха толкова много сосове. Тзацики. Хумус. Тарамасалата. Заквасена сметана и лук. И така, подреждам тези чипсове, смесвам аромати, потапям наляво и надясно, но в този момент нивата ми на сол са претоварени. Говоря за поглъщане на джизъса на чичо ви Джимбоб, след като е изял кофа сол и си е потопил боклука в океана, солено.
И така, сега съм по-жаден от риба в кофа пясък, но някаква проклета звездна хептен жаба е отишла и се е заклещила във водопроводните тръби в замъка Б.М.П.Б., така че водата трябваше да бъде спряна, докато го спасят!
Така че аз обикалям острова за вода и ще кажа направо, че съм гол като:
#фея Вампир, която търси #Пегаваг.

Безсрамно се бях съблякъл, докато ядях тези чипсове, а и се търкалях в тях, защото нещо ме накара да се държа като дивак тази вечер. Кажете ми, има ли някаква небесна сила, която работи в момента и ме е превърнала във фантом, който се храни с чипс? Или дъгата ме е прецакала и е разклатила лудия ми сок?
Странична бележка:
Не мога да загубя коремните си мускули, човече. Работих си за тях. Но сега се нося в морето по гръб, пиша този пост, а членът и топките ми плуват на повърхността и поздравяват луната, и не мога да мисля за нищо друго освен за онова гнездо с чипс, което ме чака в стаята ми. Искам да се гмурна в него с главата напред и да хрупам по пътя си към славата
#помощ за коня # чипс клоп #пега преяждане #чипс срам #солено оцеляване #дип иди

Джъстин Ървинг:

Чух, че в момента има слънчеви изригвания, а леля ми Грюниг казваше, че от слънчевите изригвания се получава рак – сигурно е, Тайлър!
#слънце и ум #слънце сега е мое

Амейра Елиас:

Чакай – има чипс??? О, толкова ми е СРЕЩУ оформящата се тук йерархия. Умолявах гаджето си Карл да ми направи чипс с неговия земен елемент, а той ми каза, че за бунтовниците се приготвя само „здравословна“ храна
#къде са закуските

Мелиса Луис:

Онзи ден видях Карл да яде чипс – знаеш, че всеки получава дажба чипс, нали? Изглежда, че и той имаше много чипс. Достатъчно за двама души…

Амейра Елиас:

Чакай…какво???? @KarlLagoon W.T.F.???????

Анна Паркър:

Току-що прелетях над океана и се зачудих какво ли блести там долу, намигайки ми като диамант. Сигурно е бил твоят #искрящ мега Пегапиен и твоят #блестящ бряст

Хвръкнах конски от забавление, превъртайки надолу към следващия пост, след което се намръщих, като си спомних, че стаята на Тайлър е моята стая, а това означаваше, че тази вечер в леглото ни щеше да има много трохи. По дяволите, Тайлър.
Беше късно, но умът ми не даваше покой, затова се разходих из острова, а зимният нощен въздух се плъзна по гърба ми. Вкарах топлина във вените си с помощта на огнения си елемент, за да задържа студа, но друг вид студ ме завладя, докато превъртах на живо във FaeBook.

– Навсякъде в кампуса има чудовища! Ловуват ни! – Гласът на Милтън се носеше през високоговорителя, а потокът показваше как той тича по тясно стълбище, докато писъци огласяха кампуса.
В полезрението се вмъкна ужасно същество, подобно на гигантски брашнен червей с шипове около широката си уста и остри, подобни на игли брони по цялото тяло. Милтън хвърли огън, пламъците се изляха от него, но нещото сякаш беше имунизирано срещу него, изви се към него по стълбите и го принуди да отстъпи.
То го хвана, преди да успее да се отдалечи, и зад него се чу момичешки вик.
– Милтън! – Изкрещя тя уплашено.
– Кафява крава долу – Кафява крава долу! – Живата емисия на Милтън прекъсна, когато чудовището се стовари върху гърдите му, статичното електричество затрещя по екрана и ужасът замъгли съзнанието ми.

Докато скролвах, открих още емисии, ученици, които предаваха по целия кампус и показваха битки, избухнали във всички Домове на елементарите срещу чудовищата.
Тръгнах да бягам обратно към замъка на Б.М.П.Б., паниката ме обзе, докато изпращах съобщение в груповия чат, откривайки, че някой е сменил имената на всички ни с някакви глупави прякори. Това безспорно беше Сет.

Туинкъл Студ:

Академията „Зодиак“ е атакувана!

Бати Бети:

Намажете ми багелите с масло! Трябва да се съберем заедно – да се срещнем в недрата на могъщия Б.М.П.Б.!

Туинкъл Студ:

Къде са недрата???

Бати Бети:

В антрето, ти, глупако!

Битиен C:

На път съм.

Върколакът:

И аз. Насочвам се натам от дълбините на замъка на задника.

Фиш Фюри:

Джери: Наистина не знам как си сляла тази багета с моя член, но – ебаси
**Това съобщение беше изтрито**

Вълкът:

О. МОИТЕ. ЗВЕЗДИ. Всички ли видяха това???!!!

Туинкъл Студ:

Трябва да отидем!!

Битиен C:

Видях всичко. И съм в антрето от цяла вечност. Къде сте всички? Да се приближа ли и да хвана всички?

Туинкъл Студ:

Почти съм там!

Бати Бети:

В този момент се качвам по парапета надолу, ти, прекрасен вампир, а на рамото ми лежи Острието на безкрайната небесна карма, готово да стовари сигурна гибел върху черепите на нашите врагове!

Бийти К:

Чувал ли е някой за Тори?

Вълкът:

Чух нещо…

Бийти К:

Какво чу??

Вълкът:

Чух, че ще използва заклинание за намаляване на гърдите, за да си съсухри циците.
Някой притеснява ли се от това?? **очи емоджи**

Бати Бети:

ЛЪЖИ! Гърдите на истинските кралици никога няма да се свият!

Вълкът:

Добре, добре, това беше лъжа. Но дали някой щеше да се притесни от това, ако тя си беше свила циците???

Битиен C:

Каквото я прави щастлива.

Вълкът:

О, разбирам. Сега всичко има смисъл.

Битиен C:

Какво разбираш? И дали някой наистина ще стигне дотук, защото досега можех да съм обиколил петдесет пъти острова.

Вълкът:

**палачинкови емотикони** **вълчи емотикони**

Вестител на истината:

Съжалявам – току-що видях това! Ще събудя София. Този път идваме с теб, за да мога да докладвам всичко на „Дейли Солария“ възможно най-скоро.

Отблъснах Атласа, докато стигнах до подвижния мост, претичах по него и се насочих към вътрешността, за да намеря там Кейлъб, който въртеше едно от двойните си остриета в ръката си.
Джералдин се спускаше по парапета зад него в пълна броня, като се ядосваше, докато вървеше. Когато стигна до дъното, тя скочи и се претърколи напред по пода, след което скочи изправена и сложи ръце на хълбоците си.
– Какво-хо, скъпи Пегобрат?
– Е, не, хо. Просто чакам да тръгна – казах и тя ме удари по рамото достатъчно силно, за да ме накара да се спъна встрани.
Сет излезе през вратата вдясно от мен, като невинно прокарваше пръсти през косата си.
– Здравей – каза той драматично, хвърляйки страничен поглед към Кейлъб, който му се намръщи.
Макс се спусна по стълбите с напрегнато изражение, докато закачаше лъка си на рамо.
– Джери, трябва да си поговорим – изсъска той.
– Имаш сто думи, Макси. Няма да заглуша сочните ти устни – каза тя и махна с ръка, за да го подкани да влезе в средата на групата ни.
– Насаме – каза той през зъби.
– Наистина ли на члена ти е залепнала багета? – Сет се затича към Макс, като опря брадичка на рамото му.
Макс го отблъсна, оглеждайки се наоколо, сякаш наистина му се искаше да не сме всички тук, за да станем свидетели на това.
– Бандикути – засмя се Джералдин. – Изчервяваш ли се, сладък саламандър? Няма от какво да се срамуваш, Макси. Ние с теб сме авантюристично дуо. А и едно малко сбиване с багети едва ли е шок за ушите на обвързан с оргии вълк като Сет Капела, а всички знаем, че Кейлъб Алтаир обича публично да се набутва с пега…
– Не обичам – изригна Кейлъб и очите му заблестяха от ярост.
– Трябва да тръгваме – казах загрижено, като се сетих за Милтън.
Уошър се спусна по стълбите в чифт Y-образни панталони, които бяха торбести около дупето, но прекалено тесни отпред.
– Ти си ми изтървала донгъла, мис Грус? – Каза той, като избърсваше съня от очите си.
– Не съм се занимавала с такива неща – отвърна Джералдин. – Но ти изпратих спешно съобщение, Брайън, защото е време да се активизираш и да призовеш бунтовниците към действие. Събери войниците. Въоръжи хората. Събери армията и я докарай в Зодиак. Академията. Ние ще продължим напред и ще започнем битката, докато чакаме пристигането на армията!
– Какво се случва? – Попита уплашено Уошър, като дърпаше Y-образните си дрехи, за да ги нагласи, а аз бърчех нос.
– Академията е атакувана – казах аз и Уошър изтръпна.
– Ще събудя целия легион със силата на моята сирена, изпращайки я дълбоко в сънищата им и дърпайки валовете на душите им, стискайки и дърпайки, докато не се заредят и не са готови да избухнат, за да напръскат враговете ни със семето на бунта – закле се той.
Направих гримаса, а Кейлъб се отдалечи с една крачка от Уошър, преди старият ни професор да се обърне и да потегли обратно към горния етаж.
– Е, той ще си свърши работата, дори и да я върши по обезпокоителен начин – промълви Джералдин.
Тайлър се появи на стълбището, държейки ръката на София, докато тичаха, за да се присъединят към нас, а тя постави металния ми рог в хватката ми. Сложих го, като го пристегнах здраво под брадичката си, готов да тръгна на война за бунтовниците, а София хленчеше свирепо, изглеждайки също толкова готова да се бие.
– Ще отворя защитите, за да можем да използваме звезден прах – каза Кейлъб, като извади торбичка от джоба си.
– Чакай – каза Макс бързо. – Още не мога да тръгна. Аз…- Той погледна към Джералдин с отчаяние.
– Няма време, скъпи ми делфине. Не обръщай внимание на трохите по треската си и ще те освободя от хватката на багетата, когато битката приключи – каза Джералдин и се затича към вратата.
– Джери! – Изръмжа той срещу нея, а Сет го погледна със съжаление.
– Не можеш ли просто, да го прекъснеш? – Прошепна той, но всички го чухме лесно.
– Не, тя е направила нещо с него, така че се усеща мек като масло, но е твърда като камък, ако се опитам да я счупя – изсъска Макс.
– Дай ми да погледна. – Сет посегна към панталоните на Макс, но той отблъсна ръката му.
– Не – изръмжа Макс. – Просто го остави.
– Какво става? – Попита Тайлър любопитно и гърбът на Макс се изправи.
– Нищо. Хайде да вървим. – Макс тръгна към вратата, вървейки малко неловко, и ако не бях толкова притеснен от нападението над Зодиак, щях да се засмея.
– Не можеш да отидеш на война с багета на пишката си. Като твой най-добър приятел не мога да ти го позволя. – Сет се втурна към Макс, Сет го повали на земята и пъхна ръката си в панталоните му.
– Сет! – Изкрещя Макс, вълна от гняв се стовари от него върху всички около него и аз тропнах с крак, докато емоцията ме завладяваше.
Сет направи някакво странно въртеливо движение в панталоните на Макс, след което вдигна багетата над главата си със самодоволно изражение на лицето.
– Как го направи? – Въздъхна с облекчение Макс.
– Вярваш или не, но това не е най-странният предмет, който съм дрънкал от пениса на момче, Макс – каза Сет, избута се на крака и повлече Макс след себе си. – Няма да повярваш в какви неща си пъхат пишките някои феи. Пакети с пастели, саксии с цветя, торти, кукли „Пегасекс“. Той хвърли поглед към Кейлъб, чието изражение стана вулканично.
– Майната ти. – Той се изстреля през вратата след Джералдин, а Сет преглътна хлипане, фиксирайки чертите си в нещо далеч по-студено.
– Какво се случва между вас двамата? – Попитах, а Сет изръмжа срещу мен.
– Това става лошо. – Тайлър се придвижи напред, показвайки ни екрана на своя атлас, а веждите на Сет се смръщиха, докато възприемаше живото предаване на FaeBook.
– Жалкият Лайънъл е изпратил това чудовище да ни убие! – Извика Франк през камерата, показвайки огромно, подобно на бръмбар същество бушуващо в общата стая на Дом Въздух. – Моля, помогнете ни!
Сет изрева от агония и се втурна навън, а останалите побързахме да го последваме. Кейлъб се изстреля пред Джералдин с бърза крачка, вдигна ръце към небето и с помощта на поток от сила издълба дупка в оградата, за да ни пусне навън.
Събрахме се плътно около него и той хвърли звезден прах във въздуха, звездите ни изтръгнаха в прегръдката си и гледката на острова изчезна в тъмнината. Хвърляха ни насам-натам, а звездите сякаш бяха в бурно настроение, преди да ни изплюят и ние да се сгромолясаме жестоко на земята.
– Ебаси, кой е пикал в овесената каша на звездите? – Изруга Сет, като се изправи и повлече Кейлъб със себе си.
– Стават някакви странни неща. Просто съм толкова гладен, човече – каза Тайлър. – Дори ти изглеждаш апетитно в момента.
– Харк! – Извика Джералдин, привличайки вниманието на всички ни, докато се обръщахме към нея и високата ограда, която заобикаляше академия „Зодиак“. – Тази нощ трябва да останем заедно, да прокараме пътя си като един и да отсечем всеки враг, който ни пресече пътя. Тази академия принадлежи на народа на Солария, на новопробудените, на децата на храбростта и силата, а също така принадлежи и на всеки един от нас. Тя е била дом за мнозина, място за утеха и безопасност. Но сега между залите му се прокрадва мрак и е време да го прогоним завинаги. Трябва да си върнем тези земи, защото те са наши!
Заридаех в отговор, докато от всички останали се разнесоха крясъци и вой, а аз се придвижих напред, усещайки как по кожата ми изтръпват зъбите на стражите и ме предупреждават.
– Трябва да пробием това – казах аз. – Мисля, че трябва да си споделим силите.
Погледнах през рамо към останалите и Джералдин пристъпи напред, като удари ръката си в моята.
– Ние сме приятели през цялото време и сега трябва да се доверим един на друг, да позволим на силата си да се впие един в друг и да конструираме колосален инструмент, който може да пререже тази бариера тук и да я разцепи на части.
Тя подаде ръката си на София и тя я пое, като след това хвана ръката на Тайлър. Наследниците се хванаха след тях, като всички ние се свързахме в една линия.
– Да потопим силата си в нашия скъп Ксавие – каза Джералдин, магията ѝ заля дланта ми и аз се съсредоточих, отпуснах щитовете си и ѝ позволих да влезе.
Задъхах се при усещането, че магията ѝ се слива с моята, че дивотата ѝ се превръща в гърмяща, вихрена сила в мен. Всички останали се постараха да свалят бариерите си и изведнъж цялата им сила се вля в мен наведнъж, което ме накара да се изненадам, а шокът от всичко това накара сърцето ми да се разтупти.
Беше лед, огън и земя, всичко това се разбиваше, вихреше и молеше за отдушник. Насочих го към защитите и то се заби в тях като яростен удар, като светкавица от червена светлина, която се издигаше нагоре и се отдалечаваше от нас, преминаваше покрай защитите и ги поваляше в каскаден дъжд от светлина.
Джералдин освободи ръцете ми и аз изхлипах от тръпката, замаян от толкова много сила и леко залитнах.
Сет се приближи и изглеждаше нетърпелив да продължи да се движи, докато използваше въздушната си магия, за да отвори пролука в оградата. Последвах го в кампуса, където някъде отпред се носеха писъци и ужасяващи звуци на някакво извратено чудовище. Засилих се, когато погледът ми попадна върху кулата Въздух, която се издигаше над нас в далечината, а турбината на върха ѝ се въртеше от вятъра.
Отвътре се носеше вой на болка, а Сет изрева в отговор, изпълнен с ужас. Той потегли, без да каже нито дума, и всички ние се впуснахме зад гърба му, преследвайки го към хаоса, готови да се бием с цялата страст в сърцата си.

Назад към част 104                                               Напред към част 106

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!