***
Излизайки от стаята си и влизайки в апартамента, Рейвън чу гласове; хора, които разговаряха интензивно, малко смях и после още един разговор.
Беше изнервящо да излезе и да се изправи пред хора, които никога преди не беше срещала, хора, свързани със света на Джейк Новак. Какво ли щяха да си помислят, когато я видят? Как щяха да се отнесат към нея, какви въпроси щяха да ѝ зададат?
Но когато излезе от стаята, най-забележителното нещо, което се случи, беше, че никой не ѝ обърна никакво внимание.
Сякаш тя дори не съществуваше, всъщност беше напълно невидима.
Джейк се беше облегнал на голямото кожено кресло, а един едър мъж с подстригана коса стоеше и говореше с гръмък глас. Друг мъж седеше на дивана и пишеше на iPad, докато Джейк и мъжът с подстриганата коса говореха помежду си.
– Слушай – говореше човека с подстриганата коса – ако Кортни Тейлър идва на турне с нас, не можем просто да отстъпим пред всяко нейно искане. Момичето е диво.
Джейк погледна към Рейвън и след това се върна към мъжа, който стоеше в центъра на апартамента.
– Вече щяхме да поканим Кортни да ни открие турнето в Североизточна Европа – каза му Джейк. – Сингълът ѝ започва да се налага и мисля, че трябва да я фиксираме за останалите дати сега, преди да е станала прекалено голяма.
– Тя иска твърде много.
Джейк сви рамене.
– Лейбълът ще плати.
– Не, няма да платят. Вече попитах.
– Тогава ще платя от джоба си – каза Джейк и челюстта му се стегна.
– Джейк…
– Казах, че ще платя, ако се стигне дотам. Искам това да е най-голямото, най-горещото турне. За това турне ще извадим всички възможни средства, Кърт. Така че просто го направи.
Кърт и Джейк се взираха един в друг в продължение на дълъг, напрегнат момент. Накрая, Кърт се откъсна и въздъхна.
– Каквото иска мъжът, това получава.
– Сега говориш ти – каза Джейк.
– Хайде, Брус – каза Кърт, като направи жест към мъжа, който пишеше на iPad. – Имаме да свършим много работа преди шоуто тази вечер.
Брус примигна, сякаш се събуждаше от сън. Той се изправи и видя Рейвън.
– О, здравей, аз съм Брус Донър – каза той, протегна ръка и тръгна към нея. – Аз съм пътният мениджър на Джейк.
– Здравей, аз съм Рейвън Хартли – каза Рейвън, стисна ръката му и се усмихна.
– Идваш ли на голямото шоу тази вечер, Рейвън?
– Мисля, че да… – Тя погледна към Джейк, който само кимна.
– Добре – каза Брус.
Кърт вече беше излязъл от стаята, без да си направи труда дори да признае присъствието ѝ.
Миг по-късно и двамата мъже си тръгнаха и вратата се хлопна зад тях.
Джейк вече беше станал от стола си и говореше по телефона си.
– Здравей, Кортни, това е Джейк. – Той спря, измина няколко крачки и се обърна с гръб към Рейвън. Той се заслуша и се засмя, като в гласа му прозвуча силен, почти принудителен звук. – Напълно, напълно. Слушай, всичко е наред. Току-що говорих с мениджъра си и той ще се справи с всичко, което си поискала. Исках лично да ти кажа, че ще се погрижим за теб, добре? Ако някой ти създава проблеми, просто ми се обади …а, да. – Той отново се засмя. – Ще се видим довечера. Довиждане.
Рейвън стоеше неловко със скръстени ръце и се чудеше какво трябва да прави. Джейк сякаш дори не я искаше наоколо. Само допреди малко ѝ носеше закуска в леглото и дизайнерски дрехи, а сега се държеше така, сякаш тя не съществуваше.
Джейк затвори телефона и Рейвън го изчака да говори с нея.
Но тогава той отново погледна телефона си и написа съобщение.
– Какво да правя сега? – Попита го тя.
– А? – Попита той, без дори да вдига поглед от телефона си.
– Казах, какво ще стане сега? Какво искаш да направя?
Джейк най-накрая я погледна, изражението му беше неясно.
– Прави каквото искаш, Рейвън. Аз не съм ти детегледачка.
Тя усети смущение от упрека му, но после то се превърна в раздразнение.
– Нали разбираш, че нямам представа какво очакваш от мен. Аз съм тук, в хотелската ти стая, нося дрехи, които ти си избрал за мен, стоя наоколо и ме игнорират като мебел, докато ти и приятелите ти обсъждате големи и важни неща.
Джейк се усмихна, но това беше застинала усмивка без много топлина.
– Не драматизирай толкова – каза той. – В момента е забързано, това е първата спирка от турнето и изглаждаме детайлите. Всички са изключително напрегнати и може би си усетила това преди малко. Но не превръщай всичко в нещо, сякаш се отнася до теб, Рейвън, защото не е така.
– Не правя така, че всичко да се върти около мен. Просто се чувствам като идиот. Онова момче напълно ме игнорира, държеше се така, сякаш дори не съм в стаята.
– Това е просто Кърт. Той е подложен на голям натиск.
– Добре, това е просто Кърт – каза тя и извъртя очи.
Джейк се приближи до нея, гледайки право в нея по начин, който сякаш беше способен да я замрази на място. Изведнъж той сякаш обърна ключа и беше точно до нея по начин, който тя никога не беше усещала с друг човек.
Сякаш тя беше единствения човек на света, който имаше значение.
– Слушай, нямаше да те помоля да останеш с мен, ако не исках да си наблизо – каза Джейк тихо. – Не се притеснявай толкова много за това какво мислят другите за това, защото това не е тяхна работа. Това, което се случва между теб и мен, е наша работа.
Тя кимна.
– Добре. – Тя кимна отново, като наистина се опитваше да възприеме това, което ѝ казваше.
Кафявите очи на Джейк бяха по-меки, но все още бдителни.
– Прочете ли указанията?
– Нещата за това, че лъжа и казвам на хората, че отговарям за социалните ти медии? – Отговори тя.
– Да, тези неща.
– Прочетох ги – каза тя и остави нещата така.
– Добре – каза ѝ Джейк. – Искам само да съм сигурен, че разбираш как ще работи цялото това нещо, Рейвън. Ако ме слушаш, това ще бъде най-лесния, най-гладкия и най-забавния месец в живота ти.
Тя го погледна, без да се поколебае, докато срещаше напрегнатия му поглед.
– Да, всичко е много просто – съгласи се тя, но сарказма в гласа ѝ беше очевиден.
Челюстта на Джейк леко потрепна, а кафявите му очи станаха по-интензивни.
Двамата се взираха един в друг достатъчно дълго време, така че Рейвън започна да се чуди дали няма да се случи нещо повече. Джейк беше достатъчно близо, за да направи крачка, и тя усети желанието му да го направи. Очите му бяха гладни, а начина, по който я гледаше, караше и нея да го иска.
Джейк продължаваше да повтаря, че иска да има бизнес отношения с нея. Искаше да я задържи наблизо, за да може да се възползва от нея, когато има нужда. Това беше всичко и Рейвън трябваше по-често да си го напомня.
Тя се откъсна от него, обърна глава и погледна другаде.
– Предполагам, че това решава въпроса – каза тя.
– След няколко часа ще отидем на арената, за да започнем подготовката. – Каза и Джейк. – Дотогава си свободна да правиш каквото си искаш.
– Свободна съм? Това е нещо ново от твоя страна. – Тя не изчака отговора му, а се върна в собствената си стая. Докато вървеше, Рейвън беше обезсърчена. Чудеше се защо се чувства така, но и хрумна, че въпреки всичко тя все още искаше Джейк Новак, а това не и харесваше ни най-малко.
Назад към част 3 Напред към част 5