***
Същата вечер те спяха заедно в хотелската ѝ стая.
Всичко беше като в сън, начина, по който Джейк я утешаваше, после я заведе бавно в спалнята и я сложи на матрака, след което свали ризата и дънките си и се качи до нея.
Ръцете му отново я обгърнаха, не беше нужно да казва много неща.
За секунди тя беше заспала – нещо, което само преди няколко минути ѝ се беше сторило невъзможно.
Когато се събуди отново, беше късно през нощта, по-скоро рано сутринта, въпреки че слънцето все още не беше започнало да изгрява.
Джейк все още я държеше, кожата му беше гореща до нейната, мускулестата му фигура беше толкова гладка и вълнуваща, че тя се обърна по гръб и прокара пръсти по предмишницата му, стигайки до бицепса и рамото му.
Той се размърда леко, но очите му така и не се отвориха, а той инстинктивно я сграбчи и придърпа тялото ѝ още по-близо.
Рейвън го слушаше как диша в тихия спокоен мрак, усещаше тялото му до своето и се взираше в лицето му и красивите му черти, опитвайки се да осмисли кой е той и каква роля играе в живота ѝ.
Позволи си да почувства абсолютното чудо, че е толкова близо до мъжа, когото милиони жени искаха и за когото фантазираха. Джейк Новак беше най-голямото нещо, което се случваше (или беше до неотдавнашното изтичане на видеоклипа му), и някак си, противно на всички шансове, той се беше приземил в средата на нейния малък живот и беше взривил всичко като мегатонна бомба.
Рейвън изучаваше лицето му и се опитваше да разбере защо изобщо е с нея. Какво го беше накарало да избере нея онази вечер на партито? Какво го беше накарало да я привлече толкова много?
Тя изобщо не го разбираше. Имаше толкова много жени, които биха паднали на колене в един миг, за да позволят на Джейк Новак да ги напляска, да ги докосне, да ги целуне, да направи всичко това и още повече.
И все пак той беше избрал Рейвън.
Като го гледаше как спи, тя си мислеше, че той изглежда толкова спокоен, толкова красив, почти ангел. И истината беше, че макар присъствието му в живота ѝ да беше взривило до голяма степен нормалната ѝ реалност, компромиса досега си заслужаваше.
Да бъдеш с Джейк беше страшно, предизвикателно, разочароващо, интензивно и вълнуващо, както нищо друго, което някога беше преживявала. И все пак, въпреки всичките му смесени сигнали, Рейвън осъзна, че започва да му се доверява все повече и повече.
Когато всъщност се замисли за това, което беше направил за нея – да помогне на Скайлър, когато беше уплашена и в нужда, да се изправи срещу клуб „Алфа“, да изведе Рейвън пред медиите и да я третира като своя приятелка, да я държи близо до себе си, когато беше тъжна и плачеше…
Погледнато обективно, Джейк всъщност беше рискувал много и беше направил много за нея за много кратко време. Прекарваха заедно почти всеки миг, а сега дори бе започнал да прекарва нощта с нея.
Може би, помисли си тя, докато отново прокарваше длан по ръката и рамото на Джейк, а после надолу по красиво гладката му, твърда като скала гръд… Може би той наистина се влюбва в мен.
Всички признаци сочат, че е така, независимо дали иска да го признае, или не.
Рейвън изтръпна, като си помисли за това.
Може би Джейк не иска да признае какво се случва, но достатъчно е да погледнеш фактите и става ясно, че го е грижа за това.
Помниш ли какво каза, когато го притисна да каже защо продължава да идва в стаята ти?
Не можех да спра да мисля за теб – това каза той.
Рейвън се усмихна на себе си, а после се сгуши още по-близо до него и се унесе в поредния спокоен сън.
Когато се събуди отново, беше много по-късно и се чувстваше странно студена и празна. Обръщайки се назад, за да види Джейк, тя осъзна, че празнотата е буквална – той вече не беше в леглото до нея.
Вратата на банята беше отворена, а вътре нямаше никой. Тя се ослуша и не чу никой да се движи извън спалнята.
Джейк си беше тръгнал, но кога точно, тя не можеше да бъде сигурна.
Рейвън осъзна, че иска да се събуди с Джейк до себе си, че вече се пристрастява към усещането да я държи, да е до нея, тялото му беше като наркотик.
Искаше да го види как се събужда, как се усмихва и как се шегува.
Но той си беше отишъл по някаква причина.
Седна в леглото, посегна към мобилния си телефон на нощното шкафче и откри, че има съобщение от Джейк.
„Трябваше да отида в стаята си, да си взема душ и т.н. Провери как е Скайлър. Аз ще направя всички приготовления за пътуването ни до Масачузетс. Ще бъдем там за един ден, може би най-много за два. Ще се срещнем във фоайето по обяд, за да тръгнем.“
Това обясни къде е отишъл Джейк – върнал се е в стаята си, за да вземе душ и да се подготви за предстоящото пътуване.
Рейвън все още не можеше да приеме, че ще се върнат заедно в Саутбридж. Цялата идея беше просто сюрреалистична, абсурдна и изпълнена с риск за емоционалното ѝ благополучие.
Но вече нямаше как да се бори с това, тъй като вече беше казала на майка си за посещението, а Джейк също очакваше да отиде.
Джейк изглеждаше доста убеден, че това ще бъде добра фотосесия и ще доведе до такъв вид преса, от каквато отчаяно се нуждаеха, ако искаше да престане да бъде каламбур в нощните телевизионни и кабелни новинарски предавания.
А какво да кажем за Кърт? зачуди се Рейвън, докато сваляше тениската си и включваше душа, изчаквайки водата да стане достатъчно топла, преди да влезе под струята на душовата глава.
Какъв беше ъгъла на Кърт? Той беше този, който предложи да ги изпрати двамата в родния ѝ град, а в това нямаше никакъв смисъл. Той искаше Рейвън да се махне от картинката, но ето че се застъпваше за това тя и Джейк да прекарват още повече време заедно.
Може би наистина беше приел, че Джейк изпълнява плана, и затова сега Кърт приемаше Рейвън като необходимо зло. Може би той наистина се опитваше да помогне за успеха на плана.
Някак си тя не мислеше така. Каквото и да замисляше Кърт, тя не му се доверяваше повече, отколкото можеше да го хвърли.
Рейвън се изми, изплакна се и се подсуши, като прекара кърпата през косата си. Като се погледна в огледалото в банята, видя, че я гледа друг човек.
Нещо в изражението ѝ се беше променило през последните няколко дни. Какво беше то?
Отначало не можеше да се ориентира в него и дори и се струваше, че може би е просто пожелание.
Не си се променила, все още си същото момиче, което винаги си била.
Но после наистина се вгледа в себе си, като се опита да не съди въз основа на стари впечатления. Представи си, че виждаш себе си за първи път.
Какво виждате?
И точно тогава я удари. Рейвън винаги бе чувствала, че не е достатъчно добра, че не е достойна, че по някакъв начин ѝ липсва увереност.
Сега тази липса на увереност беше изчезнала и по някакъв начин изчезването ѝ можеше да се види по лицето ѝ. Изражението ѝ беше някак по-уверено и самоуверено.
Рейвън се усмихна, гледайки себе си сякаш за първи път.
Възможно ли е това, че съм ескорт на Джейк Новак, да е било полезно за мен? Възможно ли е цялата тази нелепа ситуация да е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота?
И тогава тя осъзна, че да, възможно е, и нещо повече, точно това беше Джейк Новак – най-доброто нещо, което някога ѝ се беше случвало.
Назад към част 9 Напред към част 11