***
Дина облиза устни.
– Наистина ли ще направиш това на мама и татко, само за да ми отмъстиш?
– И на мен би ми харесало – каза Кейлин и погледна Дина в земята. – И ти знаеш, че бих го направила.
Устата на Дина се отвори и затвори. За пръв път в живота си, помисли си Кейлин, тя сякаш нямаше никакъв отговор.
Кейлин се усмихна на по-малката си сестра, докато грабваше плажната си чанта и портмонето.
– Откъде да знам, че няма да си тръгнеш и да им кажеш така или иначе? – Попита Дина, докато Кейлин се буташе покрай нея.
– Не се притеснявай за мен, Дина. Имаш си достатъчно грижи, особено с този напрегнат час по английски, който напоследък сякаш отнема толкова много от времето ти.
Челюстта на Дина потрепери.
– Кейлин. Обещай ми, че няма да…
– Излез от моя живот и аз ще изляза от твоя, добре? – Каза Кейлин, след което излезе бързо от стаята и слезе долу. Когато излезе през входната врата, погледна назад и видя Дина да я гледа от парапета на втория етаж.
Кейлин излезе навън, пое си хубаво и дълго хладния въздух, а после продължи към колата на Илайджа. Влезе вътре, където беше препечено топло, и пусна чантата до крака си.
– Добре ли си? – Попита я Илайджа, докато се отдалечаваше от бордюра и излизаше на празната улица, след което започна да кара с бърза скорост.
– Добре съм.
За момент настъпи тишина и Илайджа превключи на друга скорост.
– Имаш ли достатъчно място за краката си?
Кейлин кимна. После го погледна.
– По някакъв начин ли… не знам… избяга от затвора?
Илайджа се разсмя на висок глас.
– Да избягаш от затвора? Звучи като филм на седмицата по телевизията или нещо подобно.
– Дали?
Той спря да се смее и погледна към пътя.
– Не.
Тя въздъхна с облекчение.
– Слава Богу. За секунда наистина повярвах…
– Избягах от съда.
Тя сложи ръка на устата си, взирайки се в него в шок и ужас.
– Илайджа, моля те, кажи ми, че се шегуваш. Моля те.
Той я погледна.
– Осъзнаваш, че щях да се върна в затвора за три години, нали? Три шибани години, Кейлин.
– Не можеш да знаеш това със сигурност.
– Знам го със сигурност. На последното ми изслушване ми казаха, че ако отново наруша предсрочното освобождаване, ще получа автоматично възстановяване на остатъка от присъдата си. Щом сестра ти ми подхвърли тази кредитна карта, бях изпечен.
Кейлин поклати глава.
– Но те ще те хванат и тогава ще се върнеш за още по-дълго време.
– Няма да ме хванат.
Кейлин си пое дълбоко дъх и го изпусна треперещо.
– Толкова се радвам, че си тук с мен, но съм ужасена, Илайджа.
Той я погледна.
– Страхуваш се от мен?
– От това, което правиш. От това, което ще се случи с нас.
– Това, което ще ни се случи, е, че ще бъдем заедно. – Усмихна се той. – Това е хубаво нещо, Кейлин.
– Полицията ще те търси.
Той въздъхна.
– Аз съм дребен картоф. Не им пука за мен, не съм масов убиец. Аз съм просто някакъв двуличен престъпник, който се е измъкнал. Разбира се, ще имат заповед за ареста ми, но докато остана под радара, всичко ще е наред.
– Може би трябва да забавиш темпото – каза Кейлин. – Движиш се със седемдесет, а ограничението на скоростта е петдесет на този път.
Илайджа кимна търпеливо. Той погледна през предното стъкло, изражението му изглеждаше щастливо, дори доволно.
– Обичам те, Кейлин – дори когато си злобна.
– Не се държа зле. – Тя се премести на седалката си. Част от нея беше толкова щастлива, че той е в колата, а тя е с него и се наслаждава на присъствието му. Друга част от нея се ядосваше, че той се държи толкова безотговорно и сякаш дори не осъзнава колко сериозно е това и за двамата.
– Ти си малко намръщена – каза той.
– Ами че ти не приемаш това достатъчно сериозно. Сега и аз съм замесена.
Усмивката му избледня.
– Аз не съм глупав, Кейлин.
За пръв път тя забеляза тази нова кола, която той караше, и се зачуди как точно е успял да се сдобие с нея. Тя погледна към задната седалка и видя чадър, списание и детска книжка, озаглавена „Голямата маймуна си ляга рано“.
– Илайджа, в чия кола сме сега? – Попита тя с несигурен глас.
Раменете му се сгърчиха.
– Мисля, че трябва да поговорим за това по-късно.
– Имаме достатъчно време да поговорим за това.
– Не, нямаме. – Той погледна в огледалото за обратно виждане. Силната му челюст изпъкваше.
– Искам да ти кажа плана.
– О, значи има план?
Той я погледна, а тъмните му очи проблеснаха за кратко.
– Не се дръж така, Кейлин.
Тя седна назад и отпусна стиснатите си юмруци.
– Добре. Ще играя, Илайджа. Кажи ми плана.
Той облиза устните си.
– Знам едно място в северната част на Ню Йорк, където можем да отидем. Там е безопасно и тихо и е почти невъзможно да ни открият.
– Какво е това място?
– Един мой приятел живее там. Не съм го виждал отдавна, но знам, че ще ни позволи да останем при него. Той ми е длъжен.
– Чудесно – каза Кейлин, без да може да сдържи сарказма в гласа си.
Илайджа се усмихна.
– Да, точно това си мислех. Чудесно.
Отново се умълчаха. Кейлин го гледаше как шофира, все още неспособна да проумее факта, че той наистина е намерил начин да се върне в живота ѝ.
Защо си толкова строга към него? Попита се тя.
Защото. Той избяга от затвора.
Никога не е трябвало да бъде там. Нима искаше да гние в затворническата килия три години само за да не наруши правилата?
Кейлин се почувства разкъсана. Беше толкова невероятно благодарна, че е с него, че може да наблюдава съвършените му очи, докато сканира пътя, че усеща прилива на адреналин, когато той само я погледне, че се възхищава на наклона на мускулестите му рамене, на дължината на ръцете му, че вижда колко грациозно се движи дори когато шофира.
Когато той я поглеждаше, тя не можеше да остане ядосана.
Но после се замисли за това, че това не можеше да продължи дълго, защото полицията в крайна сметка щеше да го залови. А когато го направят, той щеше да се върне в затвора, само че този път за много по-дълго.
Не само това, но и тя вероятно щеше да влезе в затвора заедно с него.
Защо ти пука? Попита се тя. Предпочиташ ли той да те остави в твоя собствен малък затвор, да седиш в тази спалня и да слушаш как семейството ти живее живота си, докато ти тихо полудяваш?
Наистина ли това щеше да е за предпочитане?
Кейлин знаеше, че не би било.
– Радвам се, че си дошъл заради мен – прошепна тя и плъзна ръка по крака му. Мускулестото му бедро излъчваше топлина.
Илайджа я погледна.
– Винаги ще идвам за теб. Знаеш това.
– Сега вече знам – каза тя.
Назад към част 9 Напред към част 11