ТОРИ
Блъсках се в масата, докато по кожата ми се плъзгаше топла струйка кръв от безбройните рани, и проклинах Лайънъл толкова цветисто, колкото успявах, докато тялото ми трепереше от болка.
Дариус се биеше с брутална жестокост, която караше сърцето ми да тупти и да ме боли в еднаква степен. Беше напълно безстрашен, изцяло съсредоточен върху това да сложи край на мъжа пред себе си, докато баща му се бореше да го задържи. Той хвърли всичко от себе си в атака, като почти не отделяше време да се защитава, освен да блокира най-лошите удари на баща си.
Лайънъл беше бесен, драконът в него се виждаше ясно и всеки удар, който нанасяше на сина си, все повече се страхувах, че ще го убие.
Дариус изръмжа с цялата мощ на своя Дракон, като хвърли поток от пламъци, които се стрелнаха през цялата стая към Лайънъл, който се защити с въздух, преди да успеят да го изкормят.
Дариус отново се втурна към него, но когато димът се разсея, Лайънъл пристъпи напред, за да го посрещне със сенки, които се виеха около тялото му, и с маниакален блясък в очите.
Погледът му се плъзна към мен, където оставах привързана към масата с магическите му вериги, и аз извиках, когато той хвърли взрив от тъмна магия право към мен.
Дариус скочи на пътя ѝ, поемайки удара в гърдите, без да има възможност да се предпази от него, така че беше отхвърлен назад към масата.
– Дариус! – Задъхах се, дръпнах връзките си, тъй като ме болеше да му помогна, а той похъркваше, докато се бореше да се излекува от пораженията, които сенките му бяха причинили.
Той се извърна от баща си, като хвърляше по пътя си ледени отломки, за да го занимае, докато ме поглеждаше с болка в очите.
Той посегна към магическата верига, която свързваше глезена ми на място, но аз яростно поклатих глава.
– Първо го довърши – изръмжах аз, без да искам той да губи и миг време в опити да ме освободи, в случай че това му струва тази битка.
Лайънъл хвърли още сенки по пътя ни и Дариус изръмжа, когато те се впиха в него, а ръцете му за миг се извиха в мрак, преди отново да прогони сенките в полза на пламъците.
Стиснах зъби срещу агонията на раните си, докато се борех да разкъсам въздушната магия, която обездвижваше ръцете ми. Колкото по-дълго Лайънъл се бореше със сина си, толкова повече усещах как хватката му върху магията, която ме задържа, се изплъзва и в момента, в който се пропука, щях да съм готова.
Лайънъл изхвърли сенки от тялото си и аз изтръпнах, когато цялата светлина в стаята изведнъж се изличи. В гърдите ми започна дълбок, пулсиращ ритъм, докато сенките в мен се издигаха на повърхността на кожата ми без предупреждение, жадувайки да се съединят с неговите и да сеят хаос в света.
Изстенах, на ръба на екстаза, когато те ме призоваха, обещавайки ми свобода от болката на плътта ми и предлагайки ми цялата сила, която някога бих могла да искам, и още повече.
Но аз не исках власт. Никога не съм я искала. Не и такава. Това, което желаех, беше любов. Семейство. Неща, които не можеш просто да вземеш и които трябва да заслужиш.
С вик на усилие впрегнах цялата си сила в себе си и я използвах, за да принудя сенките да се върнат обратно. Тъмната енергия в мен се беше закачила за сенките, които Лайънъл командваше, и докато прогонвах моите, открадвах и неговите от него, като ги заключвах отново и разкривах стаята отново.
Дариус не пропусна да се изправи напред с рев на ярост и юмруци, покрити с ледени ръкавици, като повали Лайънъл на земята и започна да го блъска с ужасяваща жестокост, докато ревеше в лицето му.
Сърцето ми се разтуптя трескаво, докато гледах как това диво същество, което ми беше предложило любовта си след всички гадости, на които се бяхме подложили взаимно, поваля човека, който го беше съсипал.
Дариус го преби с бруталност, която нямаше да бъде задоволена с нищо друго освен със смърт. Кръвта покриваше ръцете му, мишниците му и дори изцапа лицето му, но той не се отказваше, докато Лайънъл се бореше под него. Чертите му бяха с решителна маска на ярост и всичко в него говореше за насилие и опасност, от което ме побиха тръпки.
Не се съмнявах, че яростта, която го беше подтикнала към това, беше подхранвана от чувствата му към мен. И знаейки, че той ще рискува всичко заради мен, болката в тялото ми изчезна, докато го гледах.
Дариус беше див, брутален, порочен, сломен и мой. И в този момент нямах никакво желание мракът в него да се отдръпне. Исках го. Всяко повредено, покварено, мръсно парче от душата му беше направено така, че да си пасва с всички изкривени, съсипани части от моята собствена. И ако звездите не го разбираха, тогава с радост щях да се изкача в небето и да ги съборя всичките заради него.
Веднага след като го видех как убива баща си.
Назад към част 54 Напред към част 56
Благодаря <3
Приятно четене