Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 26

Глава 25

Маги отиваше по дяволите. Беше искала да отмени срещата трийсет секунди след като я беше уговорила. Чудеше се какво ли я е обзело, щом знаеше, че момчето търси някого в живота си, докато по-малко от четиридесет и осем часа по-рано бе осъзнала, че не просто е увиснала на друг мъж, а всъщност е влюбена в него.
Защо тогава Лео?
Защо тази среща?
Защо сега?
Единственият отговор, който можеше да измисли, беше, че отчаяно, безнадеждно се нуждаеше от някого, който да я разсее от безпорядъка, в който се бе превърнал животът ѝ през последния месец. И освен Тайлър, Лео беше единственият мъж през последната година, който изглеждаше дори малко способен на това.
И когато се обади на Ава, за да се освободи от вината си, получи директния разговор, от който се нуждаеше.
Да не бъде идиотка. Горещия Доктор щеше да разреши на Ейприл да сключи пакта и тя просто трябваше да го изсмуче и да отиде. Той беше голямо момче, което щеше да разбере, че приемането ѝ на една среща не е равносилно на обвързващ брачен договор.
Така че, вместо да пише на Лео с коварен случай на ебола, Маги избира хубава рокля от гардероба си. Направи си прическа. И се опита да не мисли за ноември и за първия път, когато Лио беше планирал да я изведе, но не се беше появил.
Опита се да не се чуди какво ще стане, ако Лео закъснее. Ако го извикат по спешност на работа и тя се сблъска с Тайлър. Но после тази мисъл спря, защото Лео не закъсня.
Той беше навреме. Очарователен. Удобен и лесен.
Изглеждаше като горещ доктор, по един приятен начин след работно време. Скрабът определено привличаше Макдрийми, но велуреното спортно палто и дънките също не бяха изгубени за момчето.
Той я заведе първо в интимен винен бар, а след това на вечеря в един от най-популярните нови ресторанти в града. Разказа ѝ за пътуването си за медицински обмен в Азия и попита за галерията, като слушаше внимателно, когато тя му разказа за неотдавнашния развой на събитията.
Разговорът преминаваше от една тема към друга. Човекът без съмнение беше компетентен за среща и Маги не можеше да отрече, че се забавляваше изключително много, като почти изпускаше Тайлър от ума си поне за няколко минути наведнъж. Но най-хубавото от всичко беше, че когато беше с него, все още се чувстваше в свои води. Нямаше опасност да се вмъкне в чифт дънки с лоша идея с Лео.
Той беше в безопасност.
Точно това, от което се нуждаеше.
След вечерята Лио я закара до вкъщи и я придружи до вратата.
– Добре си прекарах тази вечер, Маги.
Тя му се усмихна искрено.
– Аз също.
– Радвам се.
И тогава, преди тя да осъзнае какво е имал предвид, ръката му се плъзна по гърба ѝ и той я придърпа за целувка.
Ако знаеше какво предстои, щеше да се отдръпне от обсега или да използва няколко от другите си тактики за избягване. Но човекът не знаеше нищо. Беше се скрил, хвана я в лека прегръдка и я целуна, след което се отдръпна, за да я погледне в очите.
– Сладко – промърмори той, а на устните, които току-що бе притиснал до нейните, се долавяше намек за усмивка.
Маги не знаеше какво да каже. Какво си помисли.
Не можеше да си спомни кога за последен път някой я беше целувал, без да знае, че това ще стане първо. Без да го е поканила при собствените си условия. Това я изненада.
Целувката на Тайлър също я беше изненадала, но по съвсем различен начин. При целувката на Тайлър, дори и да я виждаше, не беше подготвена за въздействието ѝ. За начина, по който я засегна, като я срина с цялото тяло и съзнание.
Тази целувка не беше като такава.
Тази целувка беше… приятна.
Като Лео.
Грубият звук от изчистване на гърло в края на алеята накара Маги да се дръпне назад, сякаш баща ѝ току-що я беше хванал да се целува. Само че това определено беше по-лошо, защото макар по лицето на Форд да нямаше осъждане, а само нещо като извинение, фактът, че Тайлър стоеше до него и гледаше към тротоара, ѝ подсказваше, че е видял.
Лео бързо се съвзе, като се наведе заговорнически към ухото ѝ.
– Съжалявам, Маги. Не разбрах, че имаме публика.
Маги се канеше да направи забележка, че е малко рано във връзката им за ексхибиционистични извращения, когато спря. Не би се замислила, преди да го каже на Тайлър, но с Лео? Беше различно.
– Здравейте, момчета, помните ли Лео? – Попита тя неубедително, чудейки се дали и тримата виждат горещината по бузите ѝ.
Форд потърка тила си и тръгна нагоре по пътеката към тях, а Тайлър – на крачка зад него, пъхнал ръце в джобовете си.
Но от каквито и нерви да страдаше тя, очевидно Лео беше имунизиран.
– „Апартамент три“, знам, но не мисля, че сме се срещали. Лео Мартин.
Момчетата издадоха съответните звуци на поздрав и Тай влезе вътре, а Форд в крайна сметка позволи на Лео да погледне ръката му, която се беше излекувала добре.
След още една минута разговори на тротоара Лео сякаш се отказа от това Форд да влезе вътре без Маги и с прощално стискане на ръката ѝ си тръгна.
Форд задържа вратата и когато забеляза любопитния поглед на Маги към него, сви рамене.
– Това беше първа среща. Вие, момичета, сте въвели правилата си не случайно. Просто улеснявам малко спазването им.
– Е, оценявам голямото братство. – Понесена от вълната на топлите емоции, тя се намеси и го прегърна. А след това, за да покаже наистина благодарността си и да се увери, че той не е започнал да се притеснява за намеренията ѝ, добави бърз удар. – Само че той вече ме целуна. И то без да се задави, бих добавила.
Форд се усмихна и се насочи към вратата, докато Маги тръгна нагоре.
– Силен стомах. Може би си намерила Верния човек.
Маги отвърна с послушен смях, като си мислеше, че наистина се надява да не е така, тъй като ѝ се струваше някак тромава форма да мислиш за целувката на друг мъж, когато Верният ти е дал първата.
Вратата на Форд се затвори с трясък долу, когато Маги се обърна на площадката, наполовина очаквайки да намери Тайлър там. Може би наполовина се надяваше. Искаше да му каже, че не е знаела, че е там. Не беше видяла, че целувката идва. Не беше спряла да мисли за него.
После се почувства като глупак, че е мислила, че трябва да каже нещо.
Нямаше значение. Коридора беше празн.

***

Тайлър гледаше през отворения прозорец, с телефона на ухото си, майка му говореше за нещо, което той беше изгубил от нишката, когато долови смеха на Маги, долетял от ранния пролетен бриз.
Тя отново беше с Лео.
Горещия доктор. Човекът, който някак си беше преминал през охраната ѝ и сега ѝ отваряше вратата на кабриолета. Искаше да знае за вечерята. Шегуваше се и си спечелваше онзи радостен, свободен звук, който Тайлър не можеше да получи от жената, която не можеше да има.
Вече седмица, откакто се бе натъкнал на Маги, правеща първата крачка напред в живота, от който бе направил избора да не бъде част, и днес не беше по-лесно, отколкото когато Форд го хвана за гърдите и физически постави тялото си между Тайлър и целувката, от която нямаше никаква шибана работа да изпитва каквото и да било, но все пак безсмислено се бе тласнал към спиране.
– Тайлър, скъпи, чуваш ли ме?
Тайлър затвори очи, за да се съсредоточи върху разговора.
– Да, мамо, съжалявам. Все още съм тук.
– Тъкмо ти казвах, че се сблъсках с Майк Зиентек, когато закарах колата за онзи шум, за който говорихме миналата седмица. И между другото, ти беше прав – това бяха лагерите. Но Майк ми каза, че са се опитвали да те привлекат обратно във фирмата.
Прочиствайки гърлото си, той седна напред и стисна носа си.
– Да, имах няколко предложения, но те искат да се върна в Ню Йорк.
– Не са единствените. Тайлър, помисли за това, скъпи. Ти обичаше тази работа. Ако не беше тя, никога нямаше да напуснеш.
Вероятно не, но играта „какво ще стане, ако“ беше една от тези, които Тайлър не можеше да си позволи да играе и да се надява, че ще запази оскъдната част от здравия си разум, която му беше останала.
– Скъпа, време е.
Тайлър усети същата студенина да се настанява в червата му, докато обикаляха обратно към същата добронамерена невъзможност. Беше време да продължи напред с живота си. Да се прибере у дома. Да започне отначало.
Това, което никога не можеше да разбере, беше как майка му от всички хора можеше да мисли, че подобно нещо е възможно.
– Не. Джина се обади. Виждали сме се няколко пъти.
Тишина, докато майка му обработваше новата информация.
– Чарли?
– Все още не. Но ще дойде. Скоро.
Джина му беше казала, че не иска Чарли да бъде объркан повече, отколкото е необходимо. И въпреки че това го убиваше, Тайлър се съгласи. Не се случваше често Джина да поставя Чарли на първо място, а той нямаше намерение да го пренебрегва. Дори и част от него да знаеше, че това са глупости. Джина не му позволяваше да се вижда с Чарли, защото Чарли беше лост.
– Тя все още е с певеца.
– Засега.
– Тайлър. – Толкова много неща бяха казани в тази единствена умолителна дума. – Докога?
– Толкова, колкото е необходимо – вметна той, като мразеше отчаянието в гласа на майка си и правеше всичко възможно да обуздае разочарованието в своя. – Те се карат през цялото време, мамо. Това няма да продължи дълго.
Не можеше да продължи.
Те се караха за пари. Нещо, за което маркетинговата работа на Тайлър винаги ги е държала в изобилие.
За това дали Рей е чукал фенки след шоуто. Това не беше част от личностния състав на Тайлър. Независимо дали двамата с Джина бяха заедно заради Чарли или не, той никога не би изневерил. Никога.
За това какъв баща е бил Рей на Чарли. И последното беше това, което го уби. Мисълта, че синът му не получава любовта и вниманието, които Тайлър копнееше да му даде, го караше да играе играта на изчакване на Джина ден след ден. Това беше причината, независимо колко време щеше да отнеме, той да не може да се откаже.
– Добре. Добре. Просто си помислих – въздишката на майка му се процеди през линията – че напоследък звучиш различно, това е всичко. Повече приличаш на старото си аз. И си помислих, че знаеш какво си помислих.
Той се загледа през прозореца в празното място, където беше кабриолетът. За известно време нещата бяха различни. Имаше нещо повече от чакане. Имаше няколко месеца, в които той отново започна да се чувства като човека, който беше преди. Когато казваше какво мисли. Когато се усмихваше, защото всъщност беше щастлив. Когато се смееше, защото го правеше сериозно.
Заради Маги.
Тя го накара да почувства, че може би в живота има нещо повече от всички неща, които не беше успял да види след загубата. Но сега той се бе отказал и от нея.
– Просто искам да си щастлив, скъпи. Обичам те. Ние всички го правим.
– Знам. Аз също ви обичам.

Назад към част 25                                                          Напред към част 27

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *