Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 27

Глава 26

Маги се взираше в празната стена, на която преди това беше изложена творбата на един от любимите ѝ художници. Беше ѝ отнело повече от година, за да изгради отношения с Уила Пинора, така че художничката да пожелае да покаже творбите си в галерията, и само една среща с Ройс, за да може Уила да изтегли изцяло творбите си. Това не беше краят на света. Мястото щеше да бъде запълнено, но както и да станеше това, Маги нямаше да участва в него.
Опаковането на колекцията на Уила и подписването на документите за освобождаване на галерията беше последната задача на Маги в „Шрон“. Ройс и Хеда бяха отзад, вероятно правеха нещо отвратително, но щом се появиха, Маги щеше да им предаде ключовете си.
Имаше свободен уикенд, а във вторник щеше да отиде в квартал Ривър Норт, където Долорес я беше свързала с внезапно появила се галерия с малко хора. Бременната съсобственичка беше излязла на легло три месеца преди датата на раждане и се наложи да търсят друго лице, което да я замести. Работата продължаваше шест месеца и това време Маги можеше да използва, за да проучи кварталите, да получи заплата и да разработи плана си.
Половин час по-късно ключовете бяха предадени на Хеда, която се бе вкопчила в Ройс за опора, сякаш гледаше как единственото ѝ дете тръгва на война, от която никой не се е върнал. Маги и помаха с ръка, след което тръгна на тази последна разходка до дома.
Тя следеше за Тайлър. Представяше си измамно леката му крачка миг преди да завие зад ъгъла и очите му да намерят нейните. Едно диво туптене на сърцето ѝ избяга, преди да го обуздае. Преди да прекъсне контакта, фокусирайки се вместо това върху земята пред себе си.
Защото така беше сега.
Може би днес той щеше да спре. Разговор.
Знаеше, че е по-добре, но все пак част от нея не можеше да помогне…
– Изглежда, че можеш да се възползваш от едно питие.
Маги подскочи, без да забележи, че мерцедесът се спря на тротоара до нея. Покривът беше свален, а с едната си ръка, преметната небрежно през волана, Лео размахваше букет розови рози в нейна посока с другата.
Вървейки към колата, тя се наведе с благодарна усмивка.
– Мислех, че тази вечер си на работа.
– Обадих се за услуга на един колега. Разбрах, че ти предстои доста значителна промяна в живота, и си помислих, че за този нов етап ще вляза в първите редици. – Сбърчи вежди и се усмихна. – Качи се и ще те напия. Или ще ти купя вечеря. Така или иначе, ще вдигнем тост за новото начало.
Вмъквайки се на пътническата седалка, тя погледна надолу по улицата, където Тайлър вече беше само на няколко метъра.
– Готова ли си? – Попита Лео и когато тя го погледна, той кимна надолу по тротоара. – Искаш ли да го изчакам?
Тя видя, че Тайлър ги наблюдава. И знаеше, че ако чака, ще получи само кратко махване с ръка и проблясък на полуусмивка, която само я караше да иска още.
– Няма причина.

***

Болката в гърдите му не изчезваше и нямаше нищо общо с километрите на асфалта, които бе изминал. Поемайки въздух, Тайлър се опита да се съсредоточи върху Чарли. Възпроизведе последния си разговор с Джина, когато тя бършеше с кърпичка ъгълчето на очите си и му казваше колко много и се иска той да е баща на Чарли. Колко по-лесно би било всичко. Но колкото и да се опитваше да се държи в правия път, мислите му все прескачаха релсите, така че той можеше само да мисли за Маги, която го гледаше от края на улицата, а после се качи в колата на Лео и си тръгна.
Всичко, което усещаше, беше тази нова дупка, която се образуваше в центъра на гърдите му, само малко над тази, която се молеше да поправи.

***

– Добре ли си? – Попита Лео, подпирайки рамо на каменната облицовка на входа на сградата, докато Маги отключваше врата.
Както беше обещал, той я беше поканил на вечеря. Смееше се и слушаше, когато тя разказваше за годините си с „Шрон“, и предлагаше подкрепа и насърчение за начинаещите ѝ планове. Той беше точно това, от което се нуждаеше, когато имаше най-голяма нужда от него.
– Нервна – отвърна тя честно и се обърна към него, като едната ѝ ръка все още беше върху дръжката на вратата зад нея. – Ще бъде различно, знаеш ли? Свикнала съм да командвам. Свикнала съм да имам интимна връзка с всяко произведение на изкуството, което се показва. Но от вторник аз ще бъда новото момиче. Ще научавам въжетата. Научаване на клиентелата. Научавам… всичко.
Лео протегна ръка и улови малко от косата ѝ, за да я увие около пръста си. След това срещна очите ѝ с успокояващия си, нежен поглед и обеща:
– Ще бъдеш невероятна.
Каза го така, сякаш нямаше друга възможност. И нещо повече – когато погледна в очите му, тя видя, че той вярва в това. Вярваше в нея.
Това нещо с Лео беше добро.
Мотивите ѝ да му се обади онази първа вечер след срещата с Ройс може и да не бяха съвсем чисти, но причините да каже „да“ на следващата среща и на следващите бяха други.
Това, че беше с Тайлър, беше променило нещо в нея. Той ѝ беше дал да вкуси от интимната връзка, която беше избягвала години наред, връзка, която надхвърляше приятелството. Той я накара да обича отново, когато тя смяташе това за невъзможно. Но Тайлър не беше правилният човек за нея. Нещо, за което той я беше предупредил от самото начало.
И сега тя искаше правилният мъж, наличният мъж, който да я накара да се почувства така, както Тайлър.
Да накара болката в сърцето ѝ да изчезне.
Поне веднъж искаше да се подготви за успех, а не за провал. Да избере разумния път към щастливо бъдеще, вместо задънената улица, която отказваше да приеме, че не е пътят.
А да бъдеш с Лео беше умно. Той беше толкова порядъчен човек, с дълбоки корени в града, който тя наричаше свой дом, и с малко или много без емоционален багаж, който да му пречи да се обвърже. Искаше да бъде до нея, а единствената друга жена в живота му беше сестра му, която не можеше да се радва повече, че има жена, която обича да извежда.
Той беше лесен. Удобен. Стабилен. Заземен.
На разположение.
Лео беше всичко, което тя трябваше да иска.
И все пак коремът ѝ се напрегна, защото видя как той се фокусира върху устата ѝ и знаеше какво следва.
Целувката беше мека. Сладка. Проста. Достатъчно дълга, за да се увери, че е имало време да пусне дръжката зад себе си и да сложи ръцете си върху него… ако е искала.
Когато той се отдръпна, тя му се усмихна и той докосна бузата ѝ с кокалчетата на пръстите си.
Той искаше още. Това се виждаше в очите му, но той не настояваше.
Маги наполовина искаше да го направи, защото колкото и да искаше да му даде шанс да докаже, че нещата между тях могат да бъдат толкова правилни, колкото бяха между нея и Тайлър, тя просто не можеше да се накара да направи следващата стъпка.
За пръв път от близо година, откакто беше подписала договора с Ава, Маги наистина разбираше какво означава да си отворен за възможностите. И разбра, че дори сега, когато толкова отчаяно искаше да бъде, тя все още не беше.
Поне не и тази вечер.
Но може би следващия път.

Назад към част 26                                                            Напред към част 28

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *