С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 1

 

 

 

 

 

Пролог

23 март

О, каква разлика прави една година.
Преди една година бях олицетворение на безразсъдно деветнайсетгодишно момиче, което се стремеше да си пробие път през колежа, докато не можеше да функционира, и не му пукаше как изглежда. Преди една година бях лудо влюбена в най-добрия си приятел Джаред, но не намирах смелост да му го кажа. Преди една година единственото семейство, което познавах, бяха Крис и Дона, моите осиновители от деня на раждането ми. Преди една година се задоволявах с посредствеността, а любовният ми живот не съществуваше – точно такъв, какъвто си мислех, че трябва да бъде.
Преди една година бях човек, или поне така си мислех.
Лесно е да приемеш нещо толкова конвенционално като човечността си за даденост, когато тя не е застрашена. И тъй като нямах представа какъв би бил животът ми без моята, го изживях така, сякаш нямаше да има утре. Сега имам цяла вечност от утрешни дни, а последните двайсет години изглеждат по-скоро като приказка, отколкото като не особено забележителния ми юношески живот. Защото моят живот – животът, който беше предопределен за мен, животът, за който толкова много хора умряха – е всичко друго, но не и обикновен.
Положителната страна на новото ми съществуване е?
Дориан.
Обикновено призрачно красивите и плашещи непознати ме карат да бягам по хълмовете. Но в Дориан има нещо толкова необяснимо магнетично и еротично, че не мога да остана настрана. Искам го, жадувам за него. И колкото и да се опитвам да се боря с това, имам нужда от него. Но въпросът за милион долара е защо? Защо някоя разумна и проницателна млада жена смята за необходимо да се хвърли изцяло към мъж, когото познава само от седмица? И защо би се появила в проклетата му хотелска стая в почти 1 часа през нощта, без предупреждение и подпийнала, само за да види дали е сам и не чука горещата гарвановочерно-коса красавица, която го следваше тази нощ като изгубено кученце?
Дори когато слизнах от асансьора и се отправих по коридора към апартамента му, стомахът ми се свиваше от притеснение, въпросите оставаха без отговори, но аз не се обърнах. Трябваше да знам.
Това, което е той… ме завладява. Абсолютно ме обезоръжава и омайва. И ако не бях усетила меките му, топли устни върху моите, не бях опитала превъзходната сладост на езика му или тръпнещата му, предизвикваща стонове ласка, вероятно нямаше да съм тук, готова да сваля дрехите и задръжките си. Щях да поумнея и да се върна у дома с Морган. Вероятно дори щях да набера Джаред в нетрезво състояние и да му изповядам неугасващата си любов.

Но вече е твърде късно, аз съм почувствала всички тези неща. Знам какво е чувството да си под влиянието на магията на Дориан. Защото точно така съм аз. И точно сега ме делят около 2 секунди от това да науча истината за него, като с нетърпение се надявам да разкрия тайната, която се крие зад този мъж.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!