Глава 19
Тези последни два дни, ще останат в историята като най-трудните, емоционални и сексуално разочароващи дни в историята. Всяка нощ поредният ярък, чувствен сън, който ме кара да пулсирам и да се подмокрям до сутринта. Дните не са по-добри – разхождам се като зомби, чувствам се толкова отпаднала и летаргично настроена, сякаш не съм спала от седмици. Не мога да се концентрирам в час, колкото и да се старая, и дори съм била хваната от преподавателите да се измъчвам, когато ме призовават да отговарям на въпроси.
– По дяволите, Габс, сигурна ли си, че си добре? Цяла седмица не си била на себе си – пита Джаред, очевидно раздразнен от отчаяното ми състояние. Четвъртък е. Най-накрая. И на него му се е налагало да се справя с моето отчаяно настроение достатъчно дълго.
– Ще се оправя довечера. – Знам точно какво не е наред. Имам нужда от Дориан. Това отива толкова далеч отвъд това да го искам. Тялото ми буквално се нуждае от него.
– Добре. Вече ми омръзна да те гледам как се мотаеш наоколо по този начин. Направо е депресиращо да те гледам такава – смее се Джаред. – Хей, знам какво ще те развесели. Този уикенд има концерт на открито. В парка Палмър, няколко различни групи, храна, напитки. Ела с мен.
– О, Джаред, с удоволствие, но мисля, че трябва да работя – лъжа. Никога не съм лъгала умишлено Джаред, но не мога да му кажа за Дориан. Той ще се обърка, особено след като съм му отказала. Това със сигурност ще забие пирон в ковчега на приятелството ни.
– Това е гадно. О, добре, може би следващия път.
Работата е като да си затънал в подвижни пясъци и имам голямо желание да кажа на Фелисия, че съм болна, само за да мога да се прибера по-рано. Но тъй като промених графика си, за да си освободя уикендите, просто трябва да се примиря и да се опитам да изкарам дългите, мъчителни часове до затварянето. Всичко е подготвено вкъщи и аз просто трябва да си взема душ и да тръгна. Дори съм подготвила разказ за родителите ми за уикенд пътуване до Денвър с Морган, само че в случай ще остана през целия уикенд в „Броудмур“. Изпреварвам себе си. С Дориан се договорихме в четвъртък. Кой може да каже, че той няма да ме изгони в петък сутринта?
– Хей, хлапе, мога ли да поговоря с теб за секунда? – Подвиква баща ми, когато минавам покрай кабинета му, бързайки към стаята си, за да се приготвя. С неохота се обръщам на пети и влизам в кабинета, за да се изправя срещу него.
– Всичко наред ли е? Напоследък си малко потисната и просто искам да се уверя, че нищо друго не се е случило. – Мога да кажа, че Крис цяла седмица е искал да повдигне темата, но ми е оставил време да се разбера сама със себе си. Това е, което той би искал за себе си – пространство и време за справяне.
– Добре съм, татко. Просто беше тежка седмица. Но имам планиран уикенд с Морган, изпълнен със забавления, който ще ме извади от състоянието ми – усмихвам се аз.
– Като говорим за Морган… мисля, че е важно да знаеш коя е тя. – Крис сваля очилата си за четене и ме подканва да седна. Правя каквото иска и го изчаквам да продължи. Какво би могъл да ми каже за най-добрата ми приятелка? – Знам, че вие двамата сте много близки и че Морган е прекрасна млада жена. Но Морган е нещо допълнително, ако разбираш какво имам предвид.
– За какво говориш? Какво имаш предвид под „допълнително“? – Аз съм на ръба на стола си.
Крис въздъхва и разтрива уморените си очи, както обикновено прави, когато трябва да говори за нещо неудобно.
– Бабата на Морган е била много влиятелна хаитянска жрица на воду. Във вените ѝ тече същата черна магия, макар че е напълно възможно Морган да няма представа. Но поради това тя е естествено привлечена от теб. Тя не може да си помогне. Ти си източник на сила. Да бъде в прекалена близост е като храна за нея.
Новината е отвъд всичко, което някога бих могла да проумея. Сериозно си мислех, че Крис ще ми съобщи, че е замесена в някакъв скандал с влиятелен държавен служител. Добре, в това бих могла да повярвам. Но Морган има черна магия в рода си? Как това се вписва във фиаското, което е моят живот? Наистина ли тя е моя приятелка, или е привлечена от някакво вътрешно влияние?
– Трябва да разбереш какво точно си, Габриела. Скоро ще бъдеш единствената най-могъща магическа сила. Винаги. Ще има и други, които ще черпят от твоята сила. Бъди предпазлива към хората около теб, особено към онези, които искат постоянно да са в твое присъствие. Те се опитват да използват енергията ти и това само ще се влоши, след като се издигнеш.
Първият човек, който изниква в съзнанието ми, е Дориан. Той се появи в живота ми толкова неочаквано и упорито се опитваше да остане в него. Но чувствам, че имам нужда да бъда около него. Той е източник на енергия за мен. Всеки път, когато сме заедно, се чувствам толкова тревожна, но същевременно добре. Той ме кара да забравя за бремето на рожденото ми право. С него съм свободна от тези притеснения. Всичко, което изпитвам, е удоволствие.
– А аз, мога ли да черпя енергия от другите? – Не знам откъде Крис знае всичко това, но изглежда, че той има всички отговори.
– Предполагам, че да, но не съм напълно сигурен. Наталия казва ли нещо за това в книгата? – Разбира се. В книгата.
– Все още не съм я завършила. Просто не успях да се накарам да прочета още една лоша новина. – След като научих, че никога няма да имам собствени деца, не можех да се подлагам на повече разочарования. Не и докато не станах достатъчно силна, за да се справя с него.
– Е, това със сигурност е възможно. Макар че не съм сигурен как частицата сила на Морган ще е достатъчна, за да те поддържа. Предполагам, че ще трябва да е много мощна сила на Светлината. – Крис въздъхна и отново разтърка очите си. – Или Тъмна – промълви той.
– Добре, че не трябва да се притесняваме за това точно сега – казвам аз и се изправям. Усмихвам се на баща ми и го целувам по бузата. – Трябва да тръгвам, татко. Ще се отбия по-късно.
Думите на Крис ме преследват, докато си взимам душ без мисъл. От няколко дни се чувствам зле, още от странната среща с Дориан в кафенето. И знам, че имам нужда от него, за да се почувствам по-добре. Тялото ми буквално жадува за него. И то не само в сексуален смисъл. Просто имам нужда да усещам присъствието му. Дори мисълта за него за миг прочиства неспокойното ми съзнание. Възможно ли е той да е…?
Не. Това е невъзможно. Вече съм разглеждала тази възможност и съм стигала до заключението, че ако това беше вярно, вече щях да съм мъртва. Може би всичко, което Дориан е за мен, е мистерия, която не мога да разгадая, предизвикателство, което не мога да преодолея. Може би това, което ме привлича към него, е неговата недостижимост.
След като съм блестящо чиста и грижливо подготвена, поглеждам надолу към оскъдното бельо, което си купих от Frederick’s of Hollywood, или както Морган го нарича, развратната по-малка сестра на Виктория. Елементът е напълно прозрачен, черен и със светлосини детайли по бодито. В комплект с него има и подходящи стрингове, които приличат повече на парче черен конец за зъби, отколкото на бельо. Морган настояваше, че Дориан ще го хареса, и го избра за мен, след като във вторник вечерта бяхме разгледали няколко рисковани детайла. Овлажнявам се с блестящото ароматно масло за тяло, което също купихме, преди да нахлузя късата поличка. Тя обгръща всяка извивка на правилното място, а шевът на бюста е единственото нещо, което закрива зърната ми. Удовлетворена и хвалейки Морган за безупречния ѝ вкус към бельото, независимо от това какво има в кръвната ѝ линия, приключвам с обличането и вземам малката си чанта за през нощта.
Пътуването до Броудмур ми се струва като часове, а не като 15 минути. Позволявам на камериерката да вземе малкия ми хечбек и придърпвам плътно палтото около себе си, докато си проправям път към сградата Lakeside на курорта. Тревожната ми крачка ме отвежда до асансьора и за мой ужас той е окупиран от мъж и жена, които страстно се целуват. Мисля, че ще слязат, тъй като това е първият етаж, но те остават и притискат задъханите си тела в ъгъла. Опитвам се да остана отпред, за да им осигуря уединение, но не мога да не доловя тихия им разговор.
– Колко време ни остава, докато трябва да се върнеш при нея? – хленчи жената. Звучи отчаяно и натъжено от перспективата да загуби любовника си.
– Няколко часа. Уитни наистина започва да става подозрителна. – Звучи така, сякаш мъжът подхвърля целувки на изоставената си спътница.
– Ти каза, че ще я оставиш миналата седмица. Какво се случи? Каза, че ще бъдем заедно.
– Виж, Ребека, просто не е толкова лесно. Знаеш, че те обичам. Просто е сложно. Тя ще ми отнеме всичко, ако не внимавам. Просто ми дай повече време.
Прехапвам устна в опит да потисна кикота. Този мъж няма да напусне жена си. Той е мръсник и аз се боря с желанието да се обърна и да кажа това на него и на любовницата му. В съзнанието ми нахлува споменът за късния нощен разказ на Дориан. Той наистина каза, че тук има мъж и жена, които имат афера, и че никога няма да напусне жена си. Щастливо предположение, Дориан.
Прибирам информацията, която съм придобила по време на разгорещеното пътуване с асансьора, и слизам нетърпеливо, когато стигам до последния етаж. На този етап само няколко метра ме делят от него. Най-накрая ще се освободя от този ад, който преживявам през последните няколко дни. Знам, че той е лекът. Всичко, от което се нуждая, се намира точно зад тази врата.
Разресвам с пръсти дългата си тъмна коса, поемам дълбоко въздух и разкопчавам връзката на кръста на дългото си палто, преди да почукам. Секундите минават, а отговор няма. Никакъв звук от другата страна на вратата. По дяволите. Почуквам отново, този път малко по-силно. Все още няма движение или шум. По дяволите! Започвам да се паникьосвам, а гърдите ми се издигат и спускат рязко с бързото ми дишане. Вдигам юмрук, за да почукам за последен път, преди да се оттегля обратно към колата си, унила и разочарована, когато вратата внезапно се отваря, изненадвайки ме.
Дориан стои пред мен със стоическо изражение, а по голите му ръце блестят малки капчици вода. Облечен е само с ниско висящи сиви панталони, бял потник и нищо друго. Удивително е как такова обикновено облекло може да изглежда толкова адски добре, върху пищното му тяло. Тъмната му коса е влажна, напомняйки ми за гладко черно масло. За миг съм зашеметена от разрошения му, но разкошен вид и почти забравям собствения си план за действие. Откъсвам поглед за достатъчно дълго, за да разтворя дългия си тренчкот, разкривайки прозрачната поличка и стринг. Обута съм в блестящите си токчета на платформи, придружени от копринени черни чорапи до бедрата, а меките къдрици се спускат като река по гърба и раменете ми. Нанесла съм повече очна линия и спирала, отколкото съм свикнала да нося, а устните ми са перфектно гланцирани и нацупени. Поставям ръце на бедрата си за допълнителен ефект и се вглеждам в гладното, признателно изражение на Дориан.
– Влез тук. Сега – изръмжава Дориан между зъбите си, преди да ме хване за ръката и да ме вкара в апартамента си.
Той затръшва вратата след себе си. За миг си мисля, че е ядосан от нахалната ми проява, докато твърдите му, жадни устни не намират моите. Целувката му е дълбока и отчаяна, сякаш току-що е потърсил храна след дни на глад. Липсвала съм му. Точно както и на мен ми е липсвал.
Дориан неохотно прекъсва страстното ни вкопчване на устните ни и ме повежда към всекидневната. Оставя ме пред дивана и отива до бара, като налива кехлибарен ликьор в две кристални чаши. Отпива глътка от едната чаша, а после се приближава и ми я подава. Отпивам малка глътка и оставям копринената течност да си проправи път в пресъхналото ми гърло. Този път не пали толкова силно и приветствам топлината ѝ, след като бях навън почти гола. Дориан взима малко дистанционно и натиска един бутон. От невидима звукова система се разнася провокативна музика, която изпълва слабо осветената стая с хипнотични мелодии. Мигновено повдигам вежди в знак на недоумение.
– Интересен избор на музика. Никога не бих те определила като фен на Принс – отбелязвам.
Дориан се усмихва.
– Знаеш за него – отбелязва той. – Изненадан съм. Малко преди твоето време е.
– Морган е обсебена от него. Карала ме е да гледам „Пурпурен дъжд“ с нея поне двайсет пъти. – Отпивам глътка от ликьора си и потискам въздишката си от изгарянето, което се плъзга по гърдите ми. След това се обръщам към Дориан с въпросително свиване на лешниковите си очи. – И преди твоето време…
Дориан почти изхърква от забавление, след което поклаща глава.
– Казах ти, Габриела. Слушам всичко, което ме вълнува. А то е много подходящо за това, което съм планирал за теб.
Поставям ръка върху извитото си, покрито с дантела бедро.
– И то е?
Дориан сяда в средата на същия този диван, на който беше доста груб с мен, докато ме обладаваше. Споменът е суров, вулгарен. Той моментално ме кара да се подмокря от очакване.
– Танцувай – заповядва той.
Поглеждам го недоверчиво, сякаш току-що ме е инструктирал да лая като куче.
– Танцувай? Аз не танцувам. – Поне не такива, каквито има предвид Дориан. Изкушавам се да увия палтото си около себе си и да се измъкна оттам.
– Ако можеш да се чукаш, можеш и да танцуваш. Пий.
Изпълнявам заповедта му като добро момиченце и моментално съм отблъсната от покорството си.
Дориан отпива от собствената си отрова.
– Дошла си чак дотук, облечена по този начин. Искам да ти се насладя, да те вкуся. Представи си какво виждам в момента. Колко си секси. Искам да си толкова възбудена от тялото си, колкото съм и аз. – Дориан взема малкото дистанционно и го завърта малко по-нагоре, след което се приближава до мен, заставайки откъм гърба ми. Поставя ръцете си на бедрата ми и се притиска към дупето ми. Бавно поклаща бедрата ми от една страна на друга в ритъм с музиката, като се притиска към мен със стегнатата издутина, стеснена в сивия памук. Задушавам нисък стон при пулсиращата му твърдост.
Никога през живота си не съм имала мъж, който да ме накара да се откажа от целия си морал и граници. Ето ме тук, застанала по бельо, тренчкот и токчета насред хотелската стая на един мъж, и сериозно обмислям да направя стриптийз за него. И защо да не го правя? Той ме иска, смята, че съм секси. Защо да не мога да бъда толкова уверена и невъзмутима като Морган, която може да завлече всеки мъж, който пожелае? Трябва да притежавам сексапила си и да го демонстрирам с цялото си сърце пред Дориан. Този великолепен, безумно секси мъж ме иска. Аз го възбуждам и той иска само да ме изведе до нови висоти. Никога не съм се отказвала от предизвикателство и не трябва да започвам сега.
– Сядай – изисквам аз, хващам ръцете на Дориан и нежно го избутвам обратно към дивана. Той се усмихва и облизва устните си, заемайки мястото си на първия ред.
Песента свършва и на нейно място се появява друга сексуално наситена мелодия. Отпивам глътка от изгарящата течна смелост и поставям чашата, готова да покажа на Дориан, че не е единственият, който има методи за съблазняване. Започвам.
Поклащам бедрата си отдясно наляво в ритъма на музиката и прокарвам ръце по меката дантела на бельото си. Държа очите си приковани в пламенното изражение на Дориан, като леко прехапвам долната си устна. Решавам да променя малко стила и започвам да въртя бедрата си, като определено усещам ефекта от алкохола. Той ме кара да се чувствам свободна и секси. Движението не се губи от погледа на Дориан и той отвръща с облизване на сочните си устни. Започвам бавно да спускам палтото от раменете си, като не прекъсвам визуалния контакт и не спирам греховния си танц. Гледката на моята гола, кремава кожа кара Дориан да изтръпне. Жестът е оценен и ме мотивира да продължа. Палтото покрива само долната половина на ръцете ми. Вместо да го оставя да падне на пода, го използвам, за да подмамя Дориан, като го оставям да се спуска сантиметър по сантиметър, докато увисне около кръста ми. Устата на Дориан е частично отворена и мога да кажа, че дишането му е дълбоко и учестено. Време е да вляза под кожата му, ако вече не съм.
Оставям палтото да падне на пода, разкривайки извивките на тялото ми, облечена в прозрачна дантела. Пристъпвам към Дориан с котешка грация, като влагам малко повече енергия във всяко поклащане на бедрата си. Когато заставам точно пред него, се сгушвам между разтворените му крака, приканвайки го да ме докосне. Очите му пламтят със син огън, изгарящ от чиста похот и желание. Повишавам залога, като подпирам крака с токчета до него на дивана, давайки на Дориан пълна гледка към оформените ми бедра и покритата ми с дантела сърцевина. Дишането му е накъсано и повърхностно. Той преглъща шумно и прилича на жаден мъж пред празен кладенец. Той е засегнат, а аз мислено се наслаждавам на победата си. Направих го, спечелих. Дориан не е единственият, който може да играе тази игра.
С несигурна ръка Дориан най-накрая се протяга, за да погали изпънатия ми крак. Върховете на пръстите му танцуват по прозрачния чорап и си проправят път нагоре към бедрото ми. Мисля, че се кани да го свали, но вместо това той прокарва ръка нагоре към голия ми гръб. Плъзга я нагоре под крехката материя и нежно хваща бузата ми. От устните ми се изтръгва тих стон, докато Дориан продължава нагоре по другия ми крак, отново стискайки задните ми части. Той се навежда напред и потрива носа си по вече влажните ми бикини. Той ме дразни, през оскъдния плат и аз не мога да сдържа хрипливите си въздишки. Коленете ми започват да треперят и се страхувам да не загубя контрол. Не. Това е моето шоу.
– Седни назад – заповядвам аз.
Дориан ме поглежда странно и прави каквото му казвам, като се обляга на дивана. Поставям крака си обратно на пода и поглеждам с възхищение издутината под панталоните на Дориан. Навеждам се напред и поставям един пръст под колана му, опипвайки твърдите му, очертани коремни мускули. Боже, той трябва да тренира като луд. Издърпвам малко колана и прехапвам гладно устните си при вида на пътеката от тъмни косъмчета, водеща към щедрата му ерекция. Искам го. Точно сега. Дръпвам ципа му, за да позволя на твърдостта му да изскочи на свобода. Коленича на плюшения килим и оставям плътските си инстинкти да вземат връх, докато жадно поемам Дориан дълбоко в устата си. Той изненадващо вдишва голяма глътка въздух, последвана от хор от дълбоки стенания, които хармонират с бавната, съблазнителна музика, докато подхранвам бушуващия в мен тъмен звяр.
Назад към част 19 Напред към част 21
